Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 93 /гр. Варна, 15.01.2020
г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
Н. ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Д. Чипева като
разгледа докладваното от
съдия Георги Йовчев в.т.д.№606/2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на „ДОБРУДЖА
КАБЕЛ“ ЕООД, седалище гр.Добрич срещу решение №62/07.05.2019 г., постановено по
т.д. №208/2018 год. по описа на ОС – Добрич, в частта с която въззивникът е
осъден да заплати на „ВИАСАТ УЪРЛД ЛИМИТИД“ („VIASAT WORLD LIMITED“) рег. № 579 1856 84, Чизик Грийн, 610 Чизик
Хай Роуд, Лондон, W4 5 RU, Великобритания, следните суми: 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по
Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г.,
документирана с фактура № 1045833/21.02.2013 г.; 3 150.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1047707/10.05.2013 г.; 3 150.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1050412/20.08.2013 г.; 3 150.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1052716/18.11.2013 г.; 2 149.86
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1060028/19.08.2014 г.; 2 149.86
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1061918/10.11.2014 г.; 2 160.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1064347/17.02.2015 г.; 2 160.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1067108/21.05.2015 г.; 2 160.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1068826/12.08.2015 г.; 2 160.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1071436/18.11.2015 г.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и на
процесуалните правила. Излага, че страните са постигнали мълчаливо съгласие
спора между тях да се реши по правилата на българското право, поради което
уговорката в чл.25.6 от договора относно приложимостта на английското право е
дерегорана, а и искането на ищеца в тази насока е било преклудирано. Наред с
това твърди, че съдът неправилно е изключил приложението на българското право
по отношение на погасителната давност, тъй като предвидената шестгодишна
погасителна давност по английското право е в явно противоречие с българския
обществен ред. Твърди, че вземанията са погасени с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност, съгласно разрешението по ТР № 3/2011 от
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС.
Насрещната страна „ВИАСАТ УЪРЛД
ЛИМИТИД“ („VIASAT WORLD LIMITED“) , със седалище Лондон е подала писмен
отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила е жалба и от „ВИАСАТ УЪРЛД
ЛИМИТИД“ („VIASAT WORLD LIMITED“), със седалище Лондон срещу решение
№62/07.05.2019 г., постановено по т.д. №208/2018 год. по описа на ОС – Добрич,
в частта с която са отхвърлени предявените срещу „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД,
седалище гр.Добрич, искове за плащане на следните суми: 1 339.27 евро, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 3 150.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение
на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура №
1045833/21.02.2013 г., за времето на
забавата ( 23.03.2013 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва; 1 271.03 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение в размер на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена
лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми №
1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1047707/10.05.2013 г., за времето на забавата ( 09.06.2013 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 1 181.84 евро, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 3 150.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение
на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура №
1050412/20.08.2013 г., за времето на
забавата ( 19.09.2013 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва; 1 103.18 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение в размер на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена
лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми №
1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1052716/18.11.2013 г., за времето на забавата ( 18.12.2013 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 589.40 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение в размер на сумата от 4 204.76 лв., левова
равностойност на 2 149.86 евро, представляваща неплатена лицензионна такса
по договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г.,
документирана с фактура № 1060028/19.08.2014 г., за времето на забавата ( 18.09.2014 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 539.83 евро, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на
сумата от 2 149.86 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по
Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г. ,
документирана с фактура № 1061918/10.11.2014 г., за времето на забавата ( 10.12.2014 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 483.06 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение в размер на сумата от 4 204.76 лв., левова
равностойност на 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса
по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г.,
документирана с фактура № 1064347/17.02.2015 г., за времето на забавата ( 19.03.2015 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 427.37 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение в размер на сумата от 2 160.00 евро,
представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на
телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура №
1067108/21.05.2015 г., за времето на
забавата ( 20.06.2015 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва; 377.63 евро, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 160.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение
на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура №
1068826/12.08.2015 г., за времето на
забавата ( 11.09.2015 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва; 318.69 евро, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на
сумата от 4 204.76 лв., левова равностойност на 2 160.00 евро,
представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение на
телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура №
1071436/18.11.2015 г., за времето на
забавата ( 18.12.2014 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон,
нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Насрещната страна „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“
ЕООД, седалище гр.Добрич е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Безспорно е между
страните, че на 01.01.2012
г. е сключен договор № 1100 за
разпространение на канали VIASAT NATURE, VIASAT EXPLORER, VIASAT HISTORY
и TV 1000, по силата на който VIASAT WORLD LIMITED, със седалище гр.Лондон се е
задължил да предоставя на „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД, със седалище гр.Добрич,
неизключително право да приема и разпространява каналите посредством мрежите за
приемане от абонатите за срок от 36 месеца, считано от датата на сключване на
договора срещу заплащане на лицензионна такса, обозначена в Приложение № 1 и
увеличена с 15 % всяка година.
Съобразно чл.7.1. и чл.7.2. от
договора, в срок от пет дни от края на всеки месец, операторът представя отчет
на телевизионната организация за броя на абонатите, въз основа на който
телевизионната организация незабавно издава фактура за лицензионната такса за
месеца, за който е съставен, платима от оператора в срок от 14 дни. При забава,
страните са уговорили лихва върху просрочените плащания от крайния срок на
плащане до извършване на действителното плащане в размер на 10% на година или в
максималния лихвен процент, допустим по закон, ако е по-малко от 10% на година.
В чл.25.6 страните са уговорили, че
договорът и всеки възникнал спор във връзка с неговия предмет се управлява и
тълкува в съответствие със законите на Англия и се подчинява на
неизключителната юрисдикция на английските съдилища, но телевизионната
организация не е ограничена в правото да предяви иск срещу оператора в
българските съдилища за плащане на
дължимите суми по договора.
Няма спор, че по време на действие на
договора, телевизионната организация е изпълнила задълженията си, произтичащи
от договора, като е предоставила на оператора достъп за разпространение на
телевизионните канали, в резултат на което е издала следните фактури: №
1045883/21.02.2013 г. за сумата от 3 150.00 евро, № 1047707/10.05.2013 г.
за сумата от 3 150.00 евро, № 1050412/20.08.2013 г. за сумата от
3 150.00 евро, № 1052716/18.11.2013 г. за сумата от 3 150.00 евро, №
1060028/19.08.2014 г. за сумата от 2 149.86 евро, № 1061918/10.11.2014 г.
за сумата от 2 149.86 евро, № 1064347/17.02.2015 г. за сумата от
2 160.00 евро, № 1067108/21.5.2015 г. за сумата от 2 160.00 евро, №
1068826/12.08.2015 г. за сумата от 2 160.00 евро и № 1071436/18.11.2015 г.
за сумата от 2 160.00 евро.
От заключението на вещото лице по
допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че размерът на задължението по издадените във връзка с договора
фактури е 25 539.72 евро, всички фактури са отразени в счетоводните книги
на оператора в съответствие с разпоредбите на действащото данъчно и счетоводно
законодателство на Република България, като не са установени извършени от
страна на оператора плащания за погасяване на задълженията му, произтичащи от
договора.
От заключението на вещото лице по допуснатата във
въззивното производство съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
общият сбор на претендираните обезщетения за забава по всяка една от фактурите,
съобразно лихвените проценти за съответните периоди на Английската централна
банка е в размер на 8854.89 евро.
Разпоредбата на чл.25.6. от договора,
обективира споразумение по смисъла на чл.23 от Регламент Брюксел I, респ. чл.25
от Регламент Брюксел IБ, в което
страните са предвидили алтернативна възможност на международна
компетентност на английския и на българския съд във връзка с правен спор,
свързан с предмета на договора. Безспорно, предявените исковете, не попадат в
категорията на делата, обуславящи изключителната компетентност по чл. 22
Регламент Брюксел I, респ. чл. 24
Регламент Брюксел IБ, като ищецът предявявайки ги пред българския съд е
обявил предпочитана юрисдикцията и е упражнил своето право на избор, което налага извода за наличие на
международна компетентност на делото на българския съд.
Съдът намира за неоснователно
направеното във въззивната жалба възражение, че с размяната на книжата страните
са се съгласили, че приложимото материално право е българското, като по този
начин са променили договора относно приложимото материално право. С
разпоредбата на чл.29 от КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред
за разглеждането на спора - българският ГПК. С разпоредбите на чл.39 и сл. КМПЧ
обаче, за българският съд е въведено допълнителното задължение до определи и
посочи кое е приложимото материално право в конкретния случай - българското или
английското, така както е уговорено между страните, като изпълнението на това
задължение не е обвързано с конкретен срок, още по-малко отпада с приключване
на размената на книжата между страните. След като е констатирал, че с
разпоредбата на чл.25.6 от сключеният между страните договор, същите изрично са
уговорили, че договорът и всеки възникнал спор във връзка с неговия предмет се
управлява и тълкува в съответствие със законите на Англия, първоинстанционният
съд, след изслушване становищата на страните
по приложимостта на материалното право е предприел съответните действвия за установяване на съдържанието на
английското право, и на основание чл. 43 КМЧП във вр. с чл. 195, ал. 1 ГПК, с
определение № 54/31.01.2019 г. е допуснал съдебна експертиза да установи
съдържанието на английското право като приложимо към процесния договор и
по-конкретно относно тълкуването, изпълнението на задълженията, последиците от
неизпълнението и погасителната давност, както и на основание английското право
да установи има ли основание за промяна
на разпределената по делото тежест.
Съгласно чл.12 Регламент Рим I,
английското право урежда: тълкуването; изпълнението; в границите на
компетентността, предоставена на съда от неговото процесуално право —
последиците от пълното или частичното неизпълнение на задълженията, включително
определяне на размера на вредите, доколкото това се урежда от правни норми;
различните начини на погасяване на задълженията, погасяването на права поради
изтичането на давност или преклузивни срокове; последиците от
недействителността на договора.
Неоснователни са и доводите относно
наличието на основания за приложения на разпоредбата на чл.45 и чл.46 от КМЧП.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от КМЧП, разпоредба на чуждо право, определено
като приложимо от този кодекс, не се прилага само ако последиците от нейното
прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред, като при
установяване на такава несъвместимост, прилага се друга подходяща разпоредба от
същото чуждо право, а в случай че такава няма, прилага се разпоредба от
българското право, ако това е необходимо за уреждане на отношението. В
конкретния случай е направено възражение за противоречие на установения в чл.5
от Limitation Act шестгодишен давностен
срок с българския обществен ред. Общественият ред на lex fori (правото на
държавата на съда) включва тези принципи, които съставляват основата на нейното
обществено и икономическо устройство и засягат основните човешки права и
конституционни принципи. Съдът намира, че давностните сроковете, не са елемент
от обществения ред на България и не могат да бъдат противопоставени на
сроковете, предвидени в приложимото според изрично уговореното от страните
английско право.
Съгласно разпоредбата
на чл.46 от КМЧП, разпоредбите на кодекса не засягат прилагането на
повелителните норми на българското право, които с оглед на техните предмет и
цел трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждо право. В
конкретния случай не се твърди несъвместимост на разпоредба от чуждото
материално право, а се въвеждат доводи, че следва да се приложи повелителна
норма, свързана с приложението на института на погасителната давност. По смисъа
на чл.93, ал.5 КМЧП и чл.3, ал.3 от Конвенцията за приложимото право към
договорните задължения (Римска конвенция 1980 г.), повелителни норми са тези,
които не могат да бъдат отклонени чрез упражняване на свободата на
договарянето, т.е. не могат да бъдат дерогирани от страните по едно
частноправно отношение с международен елемент. Същите могат да бъдат поделени
на две групи. Такива, създадени за защита на една от страните по частноправно
отношение и с международен елемент и такива, създадени да защитават обществото
от поведението на страните. Към първата група могат да се отнесат разпоредби
обявяващи нищожността на клауза от договор, по силата на който едната страна се
освобождава частично или изцяло от отговорност, нормите уреждащи защита на
потребителите. Към втората група се отнасят норми забраняващи търговията с
наркотични вещества, износ на вещи, представляващи културни ценности. В
конкретния случай не сме изправени пред тези изключения, когато съдът е длъжен
да приложи повелителна правна норма от собствения закон. Още повече,
съобразно разпоредбата на чл.102, ал.1,
т.7 от КМЧП, погасителната давност попада в
обхвата на приложимото към договора право. И на последно място, следва
да се отбележи, че погасителната давност не е процесуално право, тъй като за
изтекла погасителна давност може да се изразява и извън съдебно, а не само в
един съдебен процес. Правоотношението е материално-правно, защото то произтича
от материално-правното правоотношение между кредитора и длъжника, поради което този
институт е част от приложимото към договора английско материално право.
Неоснователно и
възражението по отношение на липсата на уреден институт на давността в
уговореното за приложение английско право. Видно от заключението на допуснатата
експертиза, английското право урежда давността за различни искове в специален
закон - Limitation Act 1980 (Закон за давността от 1980). Член 5 от този закона урежда
давността при т. н. „simple contract” (прост договор): “Иск, основан на прост
договор, не може да бъде предявен след изтичането на шест години след датата,
на която искът (правото) става изпълняем.“. По смисъла на закона simple
contract е договор, съдържащ по един подпис от всяка страна за разлика от т. н.
deed, при който е необходима квалифицирана форма, която изисква, договор, сключен
от името на търговско дружество да се подпише от двама директори. Давностният
срок при deed е различен и по-дълъг от simple contract. Давностният срок
започва да тече от датата, на която искът (правото) е станал/о изпълняем/о. Във
връзка с претенция, произтичаща от неизпълнение на договор, това означава, че
шестгодишният период започва да тече от датата, на която договорът е бил
нарушен. Без значение е дали е претърпяна някаква вреда на тази дата. Съгласно
изричните разпоредби на приложимия закон, след изтичането на давностния срок
искът не може да бъде предявен. Безспорно в теорията и практиката е
определението на института на погасителната давност. Тя се определя, като
период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на
определени правни последици – невъзможност на кредитора на едно вземане да иска
защита на правото си по съдебен ред. Видно от обясненията на вещото лице и
предвид характера на института, следва да се приеме, че в Limitation
Act 1980 (Закон за
давността от 1980) е уредена давността, така както същата е уредена в
българското право (изтичането на период от време, след което се погасява
възможността за защита по съдебен ред).
С оглед установеното
съдържание на правото на Англия като приложимо право по чл.93, ал.1, вр. чл.102, ал.1, т.7 от
КМЧП, съдът намира, че не е налице погасяване на вземанията по давност.
Приложима е шестгодишна давност, която съобразно падежа на най-ранно
възникналото задължение – 23.03.2013 г., не е изтекла към датата на предявяване
на исковете по делото на 13.07.2018 г. Неприложимо е разрешението по ТР №
3/2011 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, както и изобщо са неприложими
материалноправните разпоредби на българското право относно давността, тъй като
в случая страните изрично са избрали за приложимо английското право към
договора си.
Ето
защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272
от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение в осъдителната част.
Страните
са били обвързани от валиден договор за разпространение на телевизионни
програми, по който ищецът е предоставял програмите до приемно оборудване на
ответника за разпространение на абонати, за което той дължи уговорените и
останали неплатени лицензни такси, за което е предявен и иск за реално
изпълнение. Съгласно изясненото от фактическа страна съдържание на приложимото
право на Англия, при сключване на
договора съдържащите се в него
задължения, които се отнасят до страните, стават обвързващи за тях и подлежат
на принудително изпълнение.
Според
вещото лице назначено в първоинстанционното производство да установи
съдържанието на английското право, когато договорът има търговски характер,
какъвто безспорно е процесния, падежът е негов съществен елемент, като
изпълнението на парично задължение поначало не изисква покана, освен ако такава
е изрично уговорена - Bell & Co v Antwerp, London & Brazil Line
(1891).
Друго
право на изправната страна, според „общо право“
(common law) e обезщетението за вреди. Common law в
исторически аспект не е допускало да се определя лихва за забава, освен ако се
уговори от страните. Постепенно това ограничение отпаднало, като с решението Sempra Metals v IRC (2007) е прието, че
съдът може да присъди не само проста, но и съставна лихва, стига ищецът да
докаже вредите и причинната връзка.
С Late Payment of Commercial
Debts (Interest) Act 1998 ( Закон за
лихвата за забавено плащане на търговски задължения ) се приема, че уговорката
за мораторна лихва е включена във всеки договор за доставка на стоки или
услуги, когато и двете страни действат в рамките на търговската си дейност.
Дължи се мораторна проста лихва 30 дена от по-късния момент между изпълнението
на страната, която дължи непаричната престация, и поканата за плащане. Размерът
на мораторната лихва се определя от държавния секретар. Лихвеният процент е 8 %
годишно над официалния dealingrate, определен
от Английската централна банка. Той се определя два пъти годишно – на 30 юни и
на 31 декември.
В чл.7.2 от договора, страните са уговорили, че
плащането следва да бъде извършено в 14-дневен срок от издаване на фактурата,
поради което за поставяне на длъжника в забава, кредиторът не е бил длъжен да
му изпраща покана.
Ето защо съдът намира, че в кореспонденция с
приложимото право английско право, с изтичане на 30 дни от издаване на всяка от
фактурите, длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение в
размер на мораторна проста лихва, посочена в т.3.4.1.3 от заключението на
проф.Ангел Калайджиев, общия сбор на което съобразно съобразно лихвените проценти за
съответните периоди на Английската централна банка е в размер на 8854.89 евро.
С оглед диспозитивното начало и
доколкото ищецът е претендирал обезщетение за забавено изпълнение в общ размер
на 7628.30 евро, съдът намира, че предявените акцесорни искове са основателни,
поради което решението в отхвърлителната част следва да се отмени и вместо него
се постанови друго, с което исковете за заплащане на обезщетение за забавено
бъдат уважени изцяло.
С
оглед изхода от спора в тежест на ответника „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД, със седалище
гр.Добрич, следва да бъдат присъдени направените от „ВИАСАТ УЪРЛД ЛИМИТИД“
(„VIASAT WORLD LIMITED“) рег. № 579 1856
84, Чизик Грийн, 610 Чизик Хай Роуд, Лондон, W4 5 RU, Великобритания, във
въззивното производство разноски. Представен е списък на разноските, според който „ВИАСАТ
УЪРЛД ЛИМИТИД“ („VIASAT WORLD LIMITED“)
е заплатило адвокатско възнаграждение, в размер на 4000 лева, за които е
представен договор за правна помощ с обективирана в него разписка за изплащане
на сумата. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от ответника.
Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.6 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед цената
на исковете, респективно общия обжалваем интерес – 64 728 лева, минималното
възнаграждение е в размер на 2498 лева без ДДС. Доколкото делото се отличава с
правната си служност, съдът намира, че заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 4000 лева, не е прекомерно, поради което „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД следва
да бъде осъдено да го заплати, ведно с разноските за държавна такса и вещо
лице, в размер на 598.51 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №62/07.05.2019 г.,
постановено по т.д. №208/2018 год. по описа на ОС – Добрич, в частта с която са
отхвърлени предявените от „ВИАСАТ УЪРЛД ЛИМИТИД“ („VIASAT WORLD LIMITED“), със
седалище Лондон срещу „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Добрич, искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на следните суми:
1 339.27 евро, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на
сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по
Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана
с фактура № 1045833/21.02.2013 г., за
времето на забавата ( 23.03.2013 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от
законната лихва; 1 271.03 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение в размер на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена
лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми №
1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1047707/10.05.2013 г., за времето на забавата ( 09.06.2013 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 1 181.84 евро, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 3 150.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение
на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура №
1050412/20.08.2013 г., за времето на
забавата ( 19.09.2013 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва; 1 103.18 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение в размер на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена
лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми №
1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1052716/18.11.2013 г., за времето на забавата ( 18.12.2013 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 589.40 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение в размер на сумата от 4 204.76 лв., левова
равностойност на 2 149.86 евро, представляваща неплатена лицензионна такса
по договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г.,
документирана с фактура № 1060028/19.08.2014 г., за времето на забавата ( 18.09.2014 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 539.83 евро, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на
сумата от 2 149.86 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по
Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г. ,
документирана с фактура № 1061918/10.11.2014 г., за времето на забавата ( 10.12.2014 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 483.06 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение в размер на сумата от 4 204.76 лв., левова
равностойност на 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса
по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г.,
документирана с фактура № 1064347/17.02.2015 г., за времето на забавата ( 19.03.2015 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 427.37 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение в размер на сумата от 2 160.00 евро,
представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на
телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура №
1067108/21.05.2015 г., за времето на
забавата ( 20.06.2015 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва; 377.63 евро, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 160.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение
на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1068826/12.08.2015
г., за времето на забавата ( 11.09.2015
г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; 318.69 евро, представляваща обезщетение
за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от
4 204.76 лв., левова равностойност на 2 160.00 евро, представляваща
неплатена лицензионна такса по договор за разпространение на телевизионни
програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1071436/18.11.2015
г., за времето на забавата ( 18.12.2014
г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва, като взмето него
ПОСТАНОВЯВА“
ОСЪЖДА
„ДОБРУДЖА КАБЕЛ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Добрич и адрес на управление ул.“Димитър
Петков“ 4, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на
„ВИАСАТ УЪРЛД ЛИМИТИД“ („VIASAT WORLD LIMITED“)
рег. № 579 1856 84, Чизик Грийн, 610 Чизик Хай Роуд, Лондон, W4 5 RU,
Великобритания, сумата от 1 339.27 евро, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на
сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по
Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г.,
документирана с фактура № 1045833/21.02.2013 г., за времето на забавата ( 23.03.2013 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; сумата от 1 271.03 евро, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на
сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по
Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г.,
документирана с фактура № 1047707/10.05.2013 г., за времето на забавата ( 09.06.2013 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; сумата от 1 181.84 евро, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на
сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по
Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г.,
документирана с фактура № 1050412/20.08.2013 г., за времето на забавата ( 19.09.2013 г. – 11.07.2018
г. ), определено по размер от законната лихва; сумата от 1 103.18 евро, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 3 150.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение
на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура №
1052716/18.11.2013 г., за времето на
забавата ( 18.12.2013 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва; сумата от 589.40 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение в размер на сумата от 4 204.76 лв., левова равностойност на
2 149.86 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1060028/19.08.2014 г., за
времето на забавата ( 18.09.2014 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от
законната лихва; сумата от 539.83 евро, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 149.86
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение
на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г. , документирана с фактура №
1061918/10.11.2014 г., за времето на
забавата ( 10.12.2014 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва; сумата от 483.06 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение в размер на сумата от 4 204.76 лв., левова равностойност на
2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1064347/17.02.2015 г., за
времето на забавата ( 19.03.2015 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от
законната лихва; сумата от 427.37 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение в размер на сумата от 2 160.00 евро, представляваща неплатена
лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми №
1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1067108/21.05.2015 г., за времето на забавата ( 20.06.2015 г. –
11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва; сумата от 377.63 евро, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 160.00
евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение
на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура №
1068826/12.08.2015 г., за времето на
забавата ( 11.09.2015 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната
лихва; сумата от 318.69 евро,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение в размер на сумата от 4 204.76 лв., левова равностойност на
2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за
разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с
фактура № 1071436/18.11.2015 г., за
времето на забавата ( 18.12.2014 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от
законната лихва, на осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 4598.51 (четири хиляди, петстотин деветдесет и осем лева и 51 ст.),
представляваща направените във въззивното производство разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи
обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: