Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1425
гр.Русе, 20.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – десети гр.състав, в публично заседание на 20-ти септември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ДАРИН Й.
при
секретаря Ширин Сефер,
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3768 по описа на РРС за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл.55 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца се основава на
твърдения, че на основание издаден изпълнителен лист по гр. д. № ***/2016 г. при ответника в качеството му на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ било
образувано изпълнително дело срещу ищеца с
взискател Е.М. за задължение в общ размер на 610,23 лева.
На 14.10.2016 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/. В същата било отразено, че
се запорират банковите му сметки, а на 24.10.2016 г. от негова банкова сметка ***.17
евро с левова равностойност 610.56 лв., след което изпълнителното дело било
прекратено, за което бил уведомен от ответника със съобщение с изходящ номер от дата 27.10.2016 г. Впоследствие с
актове на Окръжен съд - Русе били отменени разпореждането на районния съд за
издаване на изпълнителен лист по гр. д
№ ***/2016 г. и били обезсилени издадените изпълнителни
листи, включително и този, въз основа на който била събрана сумата от 610,23 лева. Въпреки многобройните разговори
с ответника за връщане на сумите, които били удържани на основание наложения
запор това не било направено, поради което ищецът
счита, че е налице неоснователно обогатяване и моли
за осъждането на ответника да му заплати сумата от 610,56 лв., която е получил
на отпаднало основание. Претендира за присъждане назаконна лихва върху сумата и разноските
по делото.
Ответникът, ЧСИ №833 Венцислав
Маринов с район на действие РОС, оспорва иска. Признава изложената от ищеца
фактическа обстановка, но заявява от удържаната от сметката на ищеца сума е
превел на взискателя по образуваното изп. дело сума в размер на 551,92 лв. за
удовлетворяване на вземането му, а разликата от 58,31 лв. задължал и
осчетоводил като дължима му се такса по т.26 от тарифата за таксите и
разноските към Закона за ЧСИ /ТТР към ЗЧСИ/. Счита, че не е налице
неоснователно обогатяване, защото към момента на извършване на тези действия е
имало правно основание за същите, т.к. изпълнителният лист все още не е бил
обезсилен. Претендира за присъждане на разноските по делото. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По делото е установено, че с постановление от 13.10.2016 г. ответникът в
качеството си на ЧСИ е образувал изп. дело въз основа на молба на взискателя Е.М.
и представено изпълнително основание – изп. лист от 05.10.2016 г., издаден по
гр. дело №***/16 г. на РРС за сумата в размер на 135,92 лв. Същият е издаден с
разпореждане №12908/04.10.2016 г. на РРС. С определение №1513/15.12.2016 г.
разпореждането на РРР е отменено от РОС, а с определение от 02.03.2017 г.
издадения изпълнителен лист е обезсилен. Междувременно по образуваното изп.
дело №***/16 г. по описа на ответника на
ищеца по настоящото дело е връчена ПДИ за сума в общ размер на 610,23 лв.,
включваща главницата по горепосочения изп. лист, 350 лв. – разноски по изп.
дело и 124,31 лв. – такси по ТТР с указания за заплащане на сумата по сметка с
титуляр ответника. Въз основа на запорно съобщение това е направено на
24.10.2016 г. като от сметка на ищеца е удържана сума в размер на 312,17 евро с
левова равностойност 610,56 лв. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника,
а се установяват и от представните по делото писмени доказателства и приложения
заверен препис от изп. дело. От същото е видно още, че от събраната сума
ответникът е превел на взискателя сума в размер на 551,92 лв. за
удовлетворяване на вземането му, а разликата от 58,31 лв. е задължал и
осчетоводил като дължима му се такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Видно е още, че
след обезсилването на изп. лист ищецът е поискал възстановяване на сумата, но му
е поискано да представи заверен препис от съдебния акт за обезсилването, но
това не е било направено и сумата не му е възстановена.
При така установеното съдът счита, че предявеният иск е частично основателен.
Обстоятелството, че изпълнителното
основание, въз основа на което от ищеца са събрани принудително суми по изп.
дело по описа на ответника е обезсилено след приключване на принудителното
изпълнение е без значение за наличието на неоснователно обогатяване, т. к. в
чл.55 от ЗЗД са уредени няколко хипотези на такова, вкл. и на получаване на
нещо на отпаднало основание - чл.55,
ал.1, пр.трето от ЗЗД. В случая се твърди и доказва именно наличието на
отпаднало основание, въз основа на което ищецът е обеднял със сумата в размер
на 610,56 лв. Не се установява обаче
ответникът да се е обогатил със същата. Обстоятелството, че сумата е преведена
по сметка на ответника в качеството му на ЧСИ не води до такъв извод, защото
става въпрос за предвидено в закона изискване за превеждане на всички суми по
изпълнително дело по сметка на съдебния изпълнител – чл.455, ал.1 от ГПК и
защото в рамките на служебните си задължения ответникът е превел припадащата се
част от събраната сума на взискателя по делото. При това положение
неоснователно са се обогатили взискателят и ответникът, но всеки с припадащата
се част от получената от ответника сума, основанието за което впоследствие е
отпаднало по силата на обезсилването на изп. лист от 05.10.2016 г. При това
положение искът срещу ответника следва да се уважи само в размер на 58,31 лв.,
а за горницата над тази сума следва да се отхвърли като неоснователен. За
същата ищецът има възможност да претендира спрямо неоснователно обогатилия се
взискател, на когото ответникът при наличие на законовите предпоставки и изцяло
в изпълнение на служебните си задължения е превел част от събраната от ищеца
сума при наличие на законно основание към момента на изпълнението.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на
уважената/отхвърлената част от иска. Не са налице предпоставки за прилагане на
чл.78, ал.5 от ГПК, защото адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца
е в минимален размер, а ответникът е представляван от адвокат при условията на
безплатна адвокатска помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника ЧСИ №833 Венцислав Маринов с район на действие РОС да заплати на ищеца Г.Й.М., ЕГН:**********
*** сумата в размер на 58,31 лв., с която се е обогатил
неоснователно при условията на отпаднало основание чрез принудителното й
събиране като дължима такса по изп. дело №***/16 г. по описа на ЧСИ, ведно със
законната лихва върху сумата от 14.06.2017 г. до окончателното изплащане, както
и сумата в размер на 33,43 лв. – разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част – за горницата над сумата от 58,31 лв.
ОСЪЖДА ищеца Г.Й.М.,
ЕГН:********** *** да заплати на адвокат В.В. ***,35 лв. – адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението може да
се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
Районен
съдия: