Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 150
01.07.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 434 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Спред“ ООД, гр. П., подадена чрез пълномощник, против Решение №260043 от 08.03.2021 г., постановено по АНД №54 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган изпълнили вменените им по закон задължения за описание на нарушението. Така констатираната непълнота при описанието на нарушението представлявала неизпълнение на задълженията по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и категорично попадала в категорията на съществените процесуални нарушения. Това било така, тъй като ненадлежното описание на нарушението влечало два тежки порока, които не могат да се санират във фазата на обжалване на НП пред съда – съществено било ограничено правото на защита на жалбоподателя и бил препятстван съдебния контрол. В тази връзка предметът на доказване по делото се определял именно с описанието на нарушението от фактическа страна, направено още при съставянето на АУАН. Това налагало както в АУАН, така и в НП да бъдат описани конкретни факти, а не да се борави единствено с правни изводи. Твърди се, че използваният подход от наказващия орган просто да посочи, че при проверката не бил изплатен двойният размер на уговореното трудово възнаграждение или само да се препишат правните норми от КТ, регламентиращи задължението за определено поведение от страна на работодателите, представлявал правен извод, който бил направен въз основа на неизяснени факти. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление. В случай, че се уважи касационната жалба, се претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Свиленград. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че следва да бъде оставено в сила решението на Районен съд - Свиленград като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото
на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260043 от 08.03.2021г., постановено по АНД №54/2021г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №26-001181 от 18.01.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на „Спред“ ООД, гр. П., за нарушение на чл.264 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл.128, т.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, се налага имуществена санкция в размер на 1500 лева, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН съдът е осъдил „Спред“ ООД, гр. П. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №54/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград и е оставил без уважение искането на „Спред“ ООД, гр. П. за присъждане на разноски.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал съображенията си. Относно наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата е в минималния предвиден в закона размер.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Обжалваното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Настоящата инстанция счита, че в случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата, мястото на нарушението и в какво се изразява същото, както и нарушените разпоредби. Наред с последното, следва да се има предвид, че в АУАН и НП има направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които е било извършено, поради което не е възможно да се стигне до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не се нарушава правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Обосновано съдът е приел, че дружеството, в качеството си на работодател, на посочените в НП дата и място е извършил нарушението, като не е заплатило на посоченото в НП лице – Д.И.Т. – касиер обменно гише, работила на 24.05.2020г. (официален празник по смисъла на чл.154, ал.1 от КТ) трудово възнаграждение в размер не по-малко от удвоения. Доколкото тези изводи на съда се споделят от настоящата инстанция, не е необходимо преповтарянето им.
Както обосновано е приел и районният съд, процесното административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай и не представлява такъв.
Правилно районният съд е приел, че административнонаказващият орган е определил имуществена санкция в минимален размер.
При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На същия се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260043 от 08.03.2021г., постановено по АНД №54 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.
ОСЪЖДА „Спред“ ООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково разноски за касационна инстанция в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.