№ 48
гр. Плевен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
С.А
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500838 по описа за 2022 година
С решение № 1483/14.10.2022 г. по гр.д.№ 20214430104562 по
описа за 2021 година на ПлРС е прието за установено в отношенията
между страните, че Р. С. Б. и С. А. Б. дължат солидарно на „***“АД
със седалище гр.С., правоприемник на правата на „***”АД, ЕИК ***,
на основание чл.422, ал.1, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следните
суми: 3 245.48 лв. - главница; 552.16лв. - договорна лихва за периода
30.07.2014 г. - 30.04.2018 г.; 347.38 лв. - лихва за забава за периода
30.07.2014 г. – 30.04.2018 г.; 274.06 лв. - лихва за забава за периода
30.04.2018 г.-27.02.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 791/05.03.2019 г., по ч.гр.д. 1336/2019г. на
ПлРС, като претенцията за разликата от 274.06 лв. до претендираните
372.87лв. - лихва за забава за периода 30.04.2018 г. - 27.02.2019 г., е
отхвърлена като недоказана.Осъдени са на основание чл.78, ал.1 ГПК
Р. С. Б. и С. А. Б. да заплатят солидарно на „***” АД със седалище
гр.С. сумата от 137.52 лв., представляваща разноски в заповедното
1
производство по ч.гр.д. № 1336/2019 г. на ПлРС.Осъдени са на
основание чл.78, ал.1 ГПК Р. С. Б. и С. А. Б. да заплатят солидарно на
„***“АД със седалище гр.С. сумата от 1 013.69 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Депозирана е въззивна жалба от Р. С. Б. и С. А. Б., чрез назначения
особен представител, срещу решение № 1483/14.10.2022 г. по гр.д.№
20214430104562 по описа за 2021 г. на ПлРС, което се обжалва
частично - в частта, в която e прието за установено в отношенията
между страните, че въззивниците дължат солидарно на въззиваемия
„***“АД, правоприемник на правата на „***“АД, на основание чл.422,
ал.1, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следните суми: 3 245. 48 лв. -
главница; 552. 16 лв. - договорна лихва за периода 30.07.2014 г. -
30.04.2018 г.; 347. 38 лв. - лихва за забава за периода 30.07.2014 г. –
30.04.2018 г.; 274.06 лв. - лихва за забава за периода 30.04.2018 г. -
27.02.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 791/05.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 1336/2019 г. на ПлРС; в
частта в която са осъдени въззивниците да заплатят солидарно на
въззиваемия сумата от 137.52 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1336/2019 г. по описа на ПлРС;
осъдени са на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивниците да заплатят
на въззиваемия солидарно сумата от 1 013.69 лв., представляваща
разноски в исковото производство.Излагат се доводи, че същото е
постановено в нарушение на закона и процесуалните правила.Прави
се искане да се отмени решение № 1483/14.10.2022 г. по гр.д.№
20214430104562 по описа за 2021 г. на ПлРС в обжалваната му част с
произтичащите от това законни последици.
За въззиваемата страна „***“АД със седалище гр.С.
процесуалният представител изразява становище, че въззивната жалба
е неоснователна и следва да се остави в сила решението на
първоинстанционния съд, като се присъдят и разноските.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
2
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението се обжалва частично - в частта, в която e прието за
установено в отношенията между страните, че въззивниците дължат
солидарно на въззиваемия „***“АД, правоприемник на правата на
„***“АД, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
следните суми: 3 245. 48 лв. - главница; 552. 16 лв. - договорна лихва
за периода 30.07.2014 г. - 30.04.2018 г.; 347. 38 лв. - лихва за забава за
периода 30.07.2014 г. – 30.04.2018 г.; 274. 06 лв. - лихва за забава за
периода 30.04.2018 г. - 27.02.2019 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 791/05.03.2019 г. по ч.гр.д.№
1336/2019 г. на ПлРС; в частта в която са осъдени въззивниците да
заплатят солидарно на въззиваемия сумата от 137.52 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
1336/2019 г. по описа на ПлРС; осъдени са на основание чл.78, ал.1 от
ГПК въззивниците да заплатят на въззиваемия солидарно сумата от 1
013.69 лв.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради
което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в обжалваните му части.Във връзка с
доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
Във въззивната жалба се сочи, че съдът в нарушение на
процесуалните правила а приори е отхвърлил направените възражения
в съдебно заседание, като не е взел впредвид, че няма данни
кредиторът да е водил кореспонденция със страните и да ги е
предупредил, че кредитът става изискуем.
В процесния случай кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем.Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа
3
на документ по чл.417 ГПК е издадeна въз основа на извлечение от
счетоводните книги по договор за кредит „***“ № ***/09.04.2013 г., с
договорен и усвоен размер от 4 000 лв.
В приложеното извлечение от счетоводните книги на основание
чл.417, т.2 ГПК е посочено, че крайната дата на кредита е 30.04.2018
г.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
депозирано на 01.03.2019 г.
При уговорен точно определен срок за изпълнение не е
необходимо кредиторът да кани длъжника, за да настъпи изискумост
на задължението.Постигнатата договореност между страните по
процесния договор досежно срока за издължаване на кредита визира
точно определен срок - до 30.04.2018 г., настъпил към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда -01.03.2019 г., който
изтекъл срок за погасяване на кредита изключва необходимостта от
покана, приложима в хипотезата на чл.84, ал.2 от ЗЗД.Самият срок
кани длъжника да изпълни задължението си за плащане, поради което
и не е нужно допълнително поканване за изпълнение, защото денят за
изпълнение на задължението е определен и длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
На следващо място във въззивната жалба е посочено, че същото се
отнася и за обстоятелството, че „***“АД става правоприемник на
„***“АД, също е трябвало да бъде съобщено на длъжниците.
В процесния случай заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК е депозирано от „***“АД със седалище
гр.В. и заявителят се е снабдил със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу солидарно отговорните длъжници,
въззивници в настоящето производство Р. Б. и С. Б..
Исковата молба е депозирана на 13.07.2021 г. от „***“АД със
седалище гр.С. като правоприемник на „***“АД със седалище гр.В..
От приложеното удостоверение от АВ е видно, че към 04.05.2020
4
г. в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на
„***“АД е вписано преобразуване, като формата на преобразуване е
вливане на преобразуващото се дружество „***“АД, а правоприемник
е „***“АД.
В процесния случай следва да се приеме, че за настъпилото
правоприемство длъжниците са уведомени с връчването на препис от
исковата молба заедно с приложенията, но не се установява да е
извършено погасяване на задълженията по кредита на първоначалния
кредитор „***“АД преди заличаването му като търговец на 30.04.2020
г.Преобразуването има действие от момента на вписването в
търговския регистър, а вписаното обстоятелство има действие по
отношение на третите лица от момента на вписването.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че особено важно
обстоятелство е нарушението на §12 от ПЗР на ЗКИ, което води до
недействителност на договора за кредит.
§12 от ПЗР на ЗКИ е неприложим в процесния случай, тъй като той
регламентира продължаването на дейността като финансови
институции на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни
земеделски стопани.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице
основания за отмяна на решението в обжалваните му части и следва да
бъде потвърдено в същите.
При този изход на процеса следва да бъдат осъдени въззивниците
да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски в размер
на 546 лв.
Следва да бъдат осъдени въззивниците да заплатят и в полза на
ПлОС държавна такса в размер на 88.38 лв. за настоящето
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1483/14.10.2022 г. по гр.д.№
20214430104562 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд в
обжалваните му части, в които е прието за установено в отношенията
между страните, че Р. С. Б., ЕГН **********, и С. А. Б., ЕГН
**********, и двамата от гр.Плевен, ж.к.“***“ бл.***, вх.Д, ет.2, ап.5,
дължат солидарно на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.*** № 19, правоприемник на правата на
„***”АД, ЕИК ***, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, следните суми: 3 245.48 лв. -главница; 552.16 лв. - договорна
лихва за периода 30.07.2014 г. - 30.04.2018 г.; 347.38 лв. - лихва за
забава за периода 30.07.2014 г. – 30.04.2018 г.; 274.06 лв. - лихва за
забава за периода 30.04.2018 г. - 27.02.2019 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 791/05.03.2019 г., по
ч.гр.д. 1336/2019 г. на ПлРС; Осъдени са на основание чл.78, ал.1
ГПК, Р. С. Б., ЕГН **********, и С. А. Б., ЕГН **********, и двамата
от гр.Плевен, ж.к.“***“ бл.***, вх.Д, ет.2, ап.5, да заплатят солидарно
на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул.*** № 19, сумата от 137.52 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1336/2019 г. на Плевенски
районен съд; Осъдени са на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. С. Б., ЕГН
**********, и С. А. Б., ЕГН **********, и двамата от гр.Плевен,
ж.к.“***“ бл.***, вх.Д, ет.2, ап.5, да заплатят солидарно на „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.*** № 19,
сумата от 1 013.69 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Осъжда въззивниците Р. С. Б., ЕГН **********, и С. А. Б., ЕГН
**********, и двамата от гр.Плевен, ж.к.“***“ бл.***, вх.Д, ет.2, ап.5,
да заплатят на въззиваемия „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. *** № 19, разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 546 лв.
6
Осъжда въззивниците Р. С. Б., ЕГН **********, и С. А. Б., ЕГН
**********, и двамата от гр.Плевен, ж.к.“***“ бл.***, вх.Д, ет.2, ап.5,
да заплатят в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса в
размер на 88.38 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7