Р Е Ш Е Н И Е № 572
гр.Пловдив, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 20.05.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 379/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К.Я.С. против решение № 4737/11.12.2019г. по гр.д. № 4500/2019г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск за това да бъде признато за установено, че не дължи на въззиваемото дружество „С.Г. груп“ООД сумата от 158,86 лева- главница по сключен с „Космо България мобайл“ЕАД договор за мобилни услуги от 18.01.2009г., вземанията по който са цедирани в полза на въззиваемата страна; 28,32 лева- лихва за забавено плащане за периода 18.01.2009г.- 08.03.2012г., и 169 лева- разноски в заповедното производство. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, в противоречие с материалния закон и с относимата съдебна практика. Изложени са подробни доводи за това, защо погасителна давност е текла и преди постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.. Оспорва се като неправилен и незаконосъобразен и извода на първоинстанционния съд, че погасителната давност е прекъсвана с подаване на молби за продължаване на изпълнителното производство от други съдебни изпълнители. Изложени са подробни доводи в тази насока. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което отрицателният установителен иск да бъде уважен.
От въззиваемото дружество „С.Г. груп“ООД е подаден отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. В отговора са коментирани въпроси относно това текла ли е или не погасителна давност преди горепосоченото Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.. Направен е коментар на това дали ППВС № 3/18.11.1980г. или тълкувателното решение имат задължителен характер за съдилищата и съответно какви са правните изводи от това. Иска се отхвърляне на въззивната жалба.
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от К.Я.С. против „С.Г. груп“ООД, с която е предявен иск по чл.124 от ГПК, вр. с чл.439 от ГПК за това да бъде признато за установено, че ищeцът не дължи следните суми: 158,86 лева- главница, дължима по договор за цесия на вземания с прехвърлител „Комо България мобайл“ЕАД, 52,66 лева– лихва за забава за периода от 18.01.2009г. до 08.03.2012г. и сумата от 169 лева– разноски, които суми са присъдени по ч.гр.д. № 6111/2012 г. по описа на ПдРС. В исковата молба се твърди, че в полза на ищеца е изтекла погасителната давност и по- конкретно кратката тригодишна погасителна давност. За претендираните вземания било образувано изп.д.№ 16/2012г. по описа на ЧСИ Ани Янакиева, рег. № 747, с район на действие Окръжен съд- гр.Монтана. Впоследствие делото било продължено от ЧСИ Георги Борисов, рег. № 722, с район на действие Окръжен съд- гр.Монтана, а през 2014г. по искане на ответника, било продължено под № 2621/2014г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие Окръжен съд- гр.Пловдив. В исковата молба се твърди, че тъй като по делото не са извършвани изпълнителни действия за период, по-дълъг от две години, то същото следва да се счита прекратено по право на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като последното валидно изпълнително действие било извършено на 04.12.2012г. с налагането на запор върху банковите сметки на ищеца. Ето защо, погасителната давност била изтекла на 04.12.2015г..
В отговора на исковата молба от ответното дружество- въззиваема страна в настоящето производство, се твърди, че погасителната давност не е изтекла в полза на ищеца, тъй като до влизане в сила на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по т.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, в сила било Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което давностния срок следва да се счита спрян, докато е висящ изпълнителния процес.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Видно от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от изп.дело № 20148240402621 по описа на ЧСИ Константин Павлов, принудителното изпълнение против жалбоподателя е инициирано с молба от 28.11.2012г. до ЧСИ Ани Янакиева и на същата дата е образувано изпълнително дело за събиране на вземанията Заповед за изпълнение № 3848/23.04.2012г. по ч.гр.д. № 6111/2012г. на ПдРС. Доколкото вземането за главницата от 158,86 лева произтича от договор за предоставяне на мобилни услуги, а същите несъмнено са такива за периодични плащания / в мотивите към тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк.дело№ 3/2011г. на ВКС, ОСГТК изрично се приема, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са такива за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД/. Ето защо, по отношение на същото е приложима кратката 3- годишна погасителна давност.
Единият от основните спорни въпроси по делото е този относно момента, от който е започнала да тече погасителна давност- от момента на образуване на изпълнителното дело или от момента на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.. Доколкото обаче първото твърдение на жалбоподателя, в качеството му на ищец по отрицателния установителен иск, е, че е настъпила перемпция, т.е. че изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то ще следва на първо място да се разгледа това твърдение. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по т.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК се приема, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона. Прекратяването настъпва поради бездействието на кредитора- взискател. Следователно относно твърдението за настъпила перемпция ще следва да се преценя на база единствено на отправените от взискателя искания до съдебния изпълнител за извършване на определени изпълнителни действия.
Още с молбата от 28.11.2012г. е поискано запориране на всички банкови сметки на длъжника. По изпратеното от ЧСИ Константин Павлов изп.дело № 2621/2014г. е налице заверен препис от молба вх.№ 4562/07.10.2014г. до ЧСИ Георги Борисов по негово изп.дело № 6016/2012г., номерирана като л.20, с която взискателят „С.Г.груп“ООД е поискал делото да бъде изпратено за продължаването му от ЧСИ Константин Павлов. Липсва молбата, въз основа на която изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Ани Янакиева е било продължено от ЧСИ Георги Борисов, както и останалите материали по изпълнителното дело по описа на последния ЧСИ, поради което не може да се прецени, дали пред него са били направени искания за извършване на изпълнителни действия. Така или иначе обаче, тъй като с молбата от 07.10.2014г. е извършено овластяване на ЧСИ Константин Павлов по чл.18 от ЗЧСИ за извършване на всякакви изпълнителни действия по негово усмотрение, а това овластяване е равнозначно на искане за извършване на конкретно изпълнително действие, то не е налице основание да се приеме, че през периода от две години след 28.11.2012г. е налице бездействие на взискателя. Следователно- не е налице и основание да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Остава да се даде отговор на останалите два спорни въпроса- дали през периода до 04.12.2015г. и по- конкретно през периода на приложимата 3- годишна погасителна давност спрямо жалбоподателя не са извършени изпълнителни действия и дали през същия този период е текла или- не погасителна давност. Видно от материалите по изпълнителното дело, на 04.12.2012г. ЧСИ Ани Василева е изпратила запорни съобщения до „Търговска банка Д“АД, „Първа инвестиционна банка“АД, „Алианц банк България“АД и др.. Впоследствие, чак до 26.01.2017г., когато е насрочен опис на движими вещи, не са предприемани други изпълнителни действия. Всъщност, доколкото в мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК се приема, че „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“ следва да се отбележи, че на 05.02.2016г. от взискателят- въззиваема страна в настоящето производство, е подадена молба за насрочване на опис на движими вещи, но тази молба е от дата след изтичане на три години от изпращане на запорните съобщения. Подаването на молбата от 07.10.2014г. не може да се разглежда като изпълнително действие, тъй като, независимо от извършеното със същата овластяване по чл.18 от ЗЧСИ, до 05.02.2016г. не е поискано извършването на конкретно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а и от ЧСИ Константин Павлов не е предприето такова действие до насрочване на 26.01.2017г. на опис на движими вещи.
Относно това,
от кой момент се счита за изгубило значение ППВС № 3/1980г., съгласно което
„погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането“, е налице противоречива съдебна
практика. Същата обстойно е цитирана в разпореждане от 20.02.2020г. на
Председателя на ВКС, с което е образувано т. д. № 3/2020 г. по
описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно
решение по въпроса: От кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му? Така например тезата, че отмяната на ППВС № 3/1980г. има
обратно действие е развита в Решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г.
по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015
г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на
ВКС, Първо ТО, Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г. по описа на
ВКС, Четвърто ГО, Решение № 269/03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2012 г. на ВКС, Трето
ГО, Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. на ВКС, Първо ТО, и
други. Обратното виждане е възприето в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. №
2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО.
В мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е записано следното: „Приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения в обратен смисъл се основаваха на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила“. Според настоящия състав на съда цитираният по- горе текст от мотивите несъмнено навежда на извода, че даденото с решението от 26.06.2015г. тълкуване се отнася за целия период след 1991г., а не само за периода след датата на тълкувателното решение. Към настоящия момент това тълкуване, съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, задължително следва да бъде съобразено от решаващия съд при произнасяне по въпроса относно това, дали е изтекла погасителна давност през времетраене на изпълнителното производство. Както се сочи и в мотивите към Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, „Доколкото обаче същите / имат се предвид тълкувателните ППВС и тълкувателните решения/ не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове“. С тълкувателното решение не се създава ново нормативно правило, а се дават задължителни указания по приложението на вече съществуваща правна норма и, ако е налице предходно различно тълкуване, то същото не е задължително за съдилищата след приемане на новото тълкуване, независимо от това, дали разглежданият правен спор се отнася до период преди новото тълкуване. Това е така, тъй като новото тълкуване следва да се възприема като правилно за целия период на действие на тълкуваната правна норма. Или иначе казано, тълкуването не променя текста на тълкуваната правна норма, а само указва, как следва да се разбира същата и как следва да бъде прилагана, което означа, че от сегашна гледна точка не можем да приемем, че до определена дата едно и съща непроменена правна норма е следвало да се прилага по един начин, а след това- по друг.
С оглед на всичко гореизложеното, съдът намира, че с изтичане на три години от датата на налагане на запор върху банкови сметки на жалбоподателя вземането на въззиваемото дружество от същия за главницата от 158,86 лева е погасено по давност, като едновременно с това са погасени и всички акцесорни вземания. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено, включително и в частта относно разноските, като искът по чл.439 от ГПК бъде уважен и в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в размер съответно от общо 475 лева по първоинстанционното дело и в размер от 25 лева за платена държавна такса за въззивното обжалване. Въз основа на представения договор за предоставена на жалбоподателя безплатна правна помощ от Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“№ 93, партер, БУЛСТАТ:*********/ л.31 по настоящето дело/ в полза на адвокатското дружество, ще следва да бъде определено и присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в минималния размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4737/11.12.2019г. по гр.д. № 4500/2019 г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от К.Я.С. ***, ЕГН: ********** иск против „С.Г.груп”ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул. Васил Левски № 20, за признаване на установено, че същият не дължи следните суми: 158,86 лева- главница по сключен с „Космо България мобайл“ЕАД договор за мобилни услуги от 18.01.2009г., вземанията по който са цедирани в полза на „С.Г.груп”ООД, 52,66 лева- лихва за забава за периода от 18.01.2009г. до 08.03.2012г. и сумата от 169 лева- разноски, присъдени по ч.гр.д. № 6111/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, включително и в частта, с която К.Я.С. *** е осъден да заплати на „С.Г.груп”ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул.“Васил Левски“№ 20 сумата от 360 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Г.груп”ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул. Васил Левски № 20, че К.Я.С. ***, ЕГН: ********** не му дължи следните суми: 158,86 лева- главница по сключен с „Космо България мобайл“ЕАД договор за мобилни услуги от 18.01.2009г., вземанията по който са цедирани в полза на „С.Г.груп”ООД, 52,66 лева- лихва за забава за периода от 18.01.2009г. до 08.03.2012г. и сумата от 169 лева- разноски, присъдени по ч.гр.д. № 6111/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА С.Г.груп”ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул. Васил Левски № 20 да заплати на К.Я.С. ***, ЕГН: ********** сумата от общо 475 лева- съдебни разноски по първоинстанционното дело, сумата от 25 лева, представляваща платена държавна такса за въззивното обжалване, както и да заплати на Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“№ 93, партер, БУЛСТАТ:********* адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: