№ 135
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330204728 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №24 от 07.04.2021г. на
Директор на Областна дирекция по безопасността на храните – гр. Пловдив, с
което на С.И.П., ЕГН:**********, на осн. чл.62, ал.1 от Закон за защита на
животните /ЗЗЖ/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 1000 /хиляда/ лева за административно нарушение на чл.7, ал.2, т.5 от
ЗЗЖ.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
се явява лично и се представлява от процесуален представител - адв. И.А.,
като жалбата се поддържа по същите съображения и се прави същото искане.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт С.Ц., който счита наказателното постановление за правилно и
законосъобразно и моли за потвърждаването му. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокат.
1
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.03.2021г. била извършена проверка от служители на ОДБХ –
Пловдив, между които свид. Х.К. – *** на адрес в ***. Същата била по повод
на постъпил сигнал в ОДБХ – Пловдив с вх. №1066 от 22.03.2021г. за
нехуманно отношение към куче. В хода на проверката установили, че куче –
порода „***“ с поставен микрочип №*** и паспорт №*** било собственост
на жалбоподателя. Констатирали също, че на кучето бил поставен
електрически нашийник, който издавал звуков сигнал при превъзбуда на
кучето и го възпирало да реагира бурно. Приели, че целта на поставения
електрически нашийник била да повлияе поведението на животното, като му
причинява страх и болка, което представлява проява на жестокост към
животното. Поради това на жалбоподателят бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 0001954 от 24.03.2021г., в който
актосъставителят - свид. Х.К., квалифицирал нарушение по чл.7, ал.2, т.2 от
ЗЗЖ. АУАН бил съставен в присъствието на С.П., който го подписал с
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили и писмени възражения срещу
съставения АУАН, в които се сочило, че описаният от актосъставителя строг
електрически нашийник не е такъв, а представлява анти – лай устройство на
марката NUM AXES тип CAMICALIM и не е било поставено с цел да
причинява страх и болка на животното. Същото е звуково - електромагнитно
електрическо устройство, което контролира лая на кучето по хуманен начин,
щадящ животното. Приложена била декларация за съответствие за
използваното устройство.
Възражението било прието за неоснователно, тъй като използваният
нашийник за контрол на лай NUM AXES тип CAMICALIM е в съответствие с
Директива 2004/108/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 15
декември 2004г. относно сближаването на законодателствата на държавите –
членки относно електромагнитната съвместимост и за отмяна на Директива
2
89/336/ЕИО, която Директива 2004/108/ЕО обаче била отменена /дата на
изтичане на валидност: 20/04/2016г/.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с
което на С.И.П., ЕГН:**********, на осн. чл.62, ал.1 от Закон за защита на
животните /ЗЗЖ/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 1000 /хиляда/ лева за административно нарушение на чл.7, ал.2, т.5 от
ЗЗЖ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
гласните доказателства – показанията на свидетелите Х.К. и Г. П., които
съдът намира за обективни, логични и вътрешно непротиворечиви и
дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната
действителност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят
да е осъществил административно нарушение по чл.7а, ал.1, вр. ал.2, т.5 от
ЗЗЖ. Чл.7, ал.1 от ЗЗЖ забранява проявата на жестокост към животните. В
ал.2 на същия член са изброени видовете прояви на жестокост, като по
смисъла на т.5 жестокостта е свързана с използване на строги и електрически
нашийници, електрически остени, химически дразнещи или увреждащи
субстанции или на технически уреди, помощни средства или приспособления,
които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се
причинява силен страх и болка. От събраните по делото доказателства се
установява единствено това, че на датата на извършената проверка на кучето
на жалбоподателя е било поставено звуково - електромагнитно електрическо
устройство, което е контролирало лая на кучето - нашийник за контрол на лай
NUM AXES, тип CAMICALIM, за който нашийник е била издадена
декларация за съответствие с Директива 2004/108/ЕО на Европейският
парламент и на Съвета от 15 декември 2004г. относно сближаването на
законодателствата на държавите – членки относно електромагнитната
съвместимост и за отмяна на Директива 89/336/ЕИО, която Директива
2004/108/ЕО впоследствие е била отменена /дата на изтичане на валидност:
20/04/2016г./. Последният факт, свързан с изтичане валидността на
цитираната Директива, сам по себе си не може да аргументира извод, че
3
поставеният нашийник е целял да повлияе върху поведението на животно,
като му е причинявал силен страх и болка. От показанията на актосъставителя
става ясно единствено това, че електрическият нашийник е издавал звуков
сигнал при превъзбуда на кучето и го е възпирало да реагира бурно.
Посоченото определено повлиява върху поведението на животното, но не
установява с никаква категоричност, че на същото е било причинено силен
страх или болка. Ето защо съдът счита, че в конкретния случай не може да се
приеме за безспорно доказано осъществяването от жалбоподателя на
административно нарушение по чл.7а, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗЗЖ.
Наред с горното съдът при извършената служебна проверка и контрол
констатира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на
последното. При съставяне на АУАН и НП не са изпълнени изискванията на
чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, касаещи посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени. В съставения акт, а впоследствие и в
наказателното постановление по отношение на вмененото административно
нарушение е посочена за нарушена единствено разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5
от ЗЗЖ. Забраната за конкретно поведение се съдържа в ал.1 на чл.7 от ЗЗЖ,
а не в ал.2 на същия текст. В ал.2 на чл.7 са изброени единствено видовете
прояви на жестокост, но не се предвижда конкретно деяние - действие или
бездействие на лице, което да е извършено виновно. С некоректното
квалифициране на деянието се е стигнало до липса на реквизит по смисъла на
чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, който е задължителен и непосочването
му нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя. Това
нарушение е съществено, защото то ограничава нарушителя да разбере въз
основа на коя законова разпоредба за него е възникнало задължението, което
той не е спазил, за да организира правилно защитата си. Обстоятелствата, при
които е осъществено едно административно нарушение, трябва да са
съответни на изписването на самото административно нарушение в
атакувания акт и на посочените законови разпоредби, които са нарушени, тъй
като именно те определят рамката на административното обвинение.
В допълнение следва да се посочи, че по своето съдържание и АУАН и
атакуваното НП не отговарят и на императивните изисквания на чл.42, т.4 и
чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като и в двата акта на администрацията липса точно,
4
ясно и конкретно описание на нарушението. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗЗЖ
„болка, страдание и увреждане“ е причиняването на смущения в здравето
(физическо, нервномозъчно и социално) на животните. Това включва
причиняването на болест, травма и физиологичен и нервномозъчен
дискомфорт в момента на използването на животното или впоследствие
(например след инжектиране на карциногени). По смисъла на §1, т.18 от ДР
на ЗЗЖ „строг нашийник“ е нашийник с метални звена и защита за ларинкса с
косо извити навътре заоблени метални щифтове с диаметър минимум 3,5 мм.
И в АУАН и в НП няма конкретно описание нито досежно цитирания в тях
строг електрически нашийник, нито пък в какво са се изразявали
причинените страх и болка. Безспорно АУАН и НП следва да съдържат
всички факти и обстоятелства, включени в състава на нарушението,
доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване
и е недопустимо същите да бъдат установявани единствено и само от
доказателствата по делото. Изложената празнота при описание на
нарушението е довела до нарушаване на правото на защита на подведения под
отговорност субект и възпрепятства възможността му да разбере какво му е
вменено и срещу какви факти следва да организира защитата си своевременно
и в пълнота.
По горните съображения обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
счита за основателно направеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане в полза на страната на
сторени от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,
като искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено. По делото
жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер
на 360 лева за адвокатски хонорар, с включен ДДС. Предвид направеното
възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като
съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и
размера на наложеното наказание (глоба в размер на 1000 лв.), както и обема
на извършените процесуални действия и приключване на делото в три
съдебни заседания съдът намира, че така уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в минимален размер е съобразено с правилата на чл.18, ал.2,
5
вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималния размер е 360 лева, тъй като е с
вкл. ДДС. Предвид на изложеното, настоящият състав намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което направеното в тази
връзка възражение е неоснователно. Следва въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 360 лв. за
направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Наред с това въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя и сумата от 33,60 лева, представляваща направени разноски за
писмен превод на представени и относими документи, за които по делото има
надлежни доказателства.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №24 от 07.04.2021г. на
Директор на Областна дирекция по безопасността на храните – гр. Пловдив, с
което на С.И.П., ЕГН:**********, на осн. чл.62, ал.1 от Закон за защита на
животните /ЗЗЖ/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 1000 /хиляда/ лева за административно нарушение на чл.7, ал.2, т.5 от
ЗЗЖ.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасността на храните – гр.
Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П., ЕГН:********** сумата от 393,60 /триста
деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева, направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6