РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20225001000798 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. М. против Решение № 31/
11.11.2022 г. по т. д. № 15/ 2022 г. на ОС – К. в частта, в която предявеният
против ЗД „Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен над
сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., както и в частта, в която
претенцията за законна лихва е отхвърлена за периода 18.12.2020 г. –
27.09.2021 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се излагат доводи, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е занижен, тъй като не съответства на тежестта и
характера на причинените увреждания. Оспорва се приетия от окръжния съд
процент на съпричиняване от 50 %, като се поддържа, че с оглед конкретното
участие на пострадалия в ПТП приносът му е прекалено завишен. По
отношение на законната лихва счита, че тя се дължи от уведомяване на
1
застрахователя по чл. 429, ал. 3 КЗ, а не от изтичане на тримесечния срок по
чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени
обжалваното решение в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с
което предявеният иск се уважи изцяло или се приеме по - нисък процент на
съпричиняване, както и да се присъди законна лихва от уведомяването на
застрахователя на 18.12.2020 г.
Въззиваемият ЗД „Б.И.“ АД чрез пълномощника си оспорва жалбата и
иска да се потвърди обжалваното решение.
Третото лице – помагач С. Е. Х. чрез пълномощника си също оспорва
въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
М. А. М. е предявил против ЗД „Б.И.“ АД обективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ общо за сумата от 152 356. 80 лв., от
които 150 000 лв. - обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.11.2020
г., и 2 356. 80 лв. – обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение.
Решението в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е
уважен за сумата от 45 000 лв., а за имуществени - за сумата от 2 356. 80 лв., е
влязло в сила поради необжалването му от ответника, с което със сила на
пресъдено нещо са установени предпоставките по чл. 477, ал. 1 КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от процесното
ПТП вреди.
Производството е висящо само по отношение на претенцията за
неимуществени вреди над отхвърления размер от 45 000 лв. Оплакванията в
жалбата са в две насоки: относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата.
Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е
2
извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на
обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни
увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на
уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и
неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо
съС.ие на пострадалия.
От приетата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на
21.11.2020 г. ПТП ищецът М. А. М. е получил следните увреждания:
Счупване на носната кост; счупване на левите напречни израстъци на втори,
трети и четвърти поясни прешлени; счупване долния ръб на дясната лопатка;
счупване на пето дясно ребро; контузия на белите дробове; открито счупване
на лявата раменна кост; счупване на лявата лакътна кост; счупване на малкия
пищял на лявата подбедрица; счупване на големия пищял на лявата
подбедрица в долната му част; счупване на втора, трета и четвърта стъпални
кости на левия крак. Счупването на левите напречни израстъци на втори,
трети и четвърти поясни прешлени и счупването на пето дясно ребро са
довели до трайно затрудняване движението на снагата, продължило около 2
месеца. Счупването на лявата раменна кост и на лявата лъкътна кост са
довели до трайно затрудняване движението на лявата ръка за около 4 - 6
месеца. Вещото лице сочи, че към момента на извършване на личния преглед
е налице пълна неподвижност на лявата ръка в областта на лакътната става до
степен на анкилоза под 90 градуса с нарушен захват и отслабена сила.
Посочено е, че пострадалият не може да ползва пълноценно лявата ръка в
ежедневието си. Счупването на големия и малкия пищял на лявата
подбедрица и счупването на втора, трета и четвърта стъпални кости на левия
крак са довели до трайно затрудняване движението на левия крак за около 6 –
8 месеца, като към момента на прегледа походката била стабилна. Контузията
на белите дробове и изпадането на пострадалия в съС.ие на травматичен шок
са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Оздравителният процес относно счупването на носната кост е подължил
около 3 седмици.
3
По отношение на претърпените от ищеца болки и страдания от
получените травматични увреждания по делото са събрани и гласни
доказателства. Св. Н.Х. сочи, че след изписването му от болницата дълго
време бил на легло, като за него се грижел синът му, като го хранел, водил го
до тоалетна, до банята, тъй като съпругата му било трудноподвижна, а
дъщеря му била психично болна. Синът му починал на 25.05.2021 г., след
което той се включил в грижите за ищеца и дома – режел и носел дърва,
поддържал къщата. През цялата 2021 г. ищецът се движел с патерици.
Оплаквал се от болки от лявата ръка и левия крак. Не можел да ползва лявата
си ръка, която поС.но стояла отпусната. Преди инцидента отглеждал
животни, гледал зеленчуци, а сега не можел да се занимава с посочените
дейности.
При така установените факти настоящата инстанция намира, че
определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 90 000 лв. не е
съобразено с характера, тежестта, броя на получените телесни увреждания и
степента на възстановяване. Окръжният съд правилно при преценка
интензитета на претърпените страдания е отчел, че се касае за множество
тежки по характер травматични увреждания, което е наложило оперативно им
лечение и неколкократното престояване на ищеца в различни болнични
заведения - от 09.12.2020 г. до 29.12.2020 г., от 11.01.2021 г. до 18.01.2021 г.,
от 05.07.2021 г. до 007.2021 г. и от 24.09.2021 г. до 01.10.2021 г. Правилно е
отчетен продължителният срок на възстановяване, трайно затрудненото
положение на ищеца поради невъзможността да се обгрижва сам, което е
наложило полагането на непосредствени грижи от неговия син за хранене и
поддържане на хигиена, а след неговата смърт на 25.05.2021 г. от св. Н.Х.
поради обективната невъзможност на неговите близки – съпруга и дъщеря.
Първоинстанционният съд не е събразил, обаче, обстоятелството, че
движението и хватателната способност на лявата ръка не е възстановена
напълно, прогнозата е негативна, което ще направи ищеца инвалид до края на
живота му, както и че възможностите му да се грижи за дома и домакинството
са силно ограничени и ще се наложи да ползва помощта на познати. Не е
отчетено също така в достатъчна степен обстоятелството, че посоченият
инцидент е оказал трайно негативно въздействие върху психическото му
съС.ие, изразяващо се подтиснатост, чувство на безнадеждност, обреченост,
което ще предопредели неговото съзнание за дълъг период от време. Целта на
4
паричното плащане при непозволеното увреждане е да „замести“ настъпилите
морални неудобства, да му позволи да понесе и да преодолее по - леко
психическите травми от увреждането, с оглед на което и предвид броя,
характера на получените увреждания и трайните негативните последствия във
физически и душевен план обезщетението за неимуществени вреди следва да
се определи на 150 000 лв.
По отношение на оплакването относно приетия от окръжния съд
процент на съпричиняване от 50 % настоящата инстанция намира същото за
основателно. Съпричиняване е налице, когато със своето неправомерно
поведение пострадалият е създал предпоставки за настъпване на вредоносния
резултат. Съпричиняването е обусловено от две предпоставки – неправомерно
поведение на пострадалия и причинна връзка с настъпилите вреди.
Конкретният принос на всеки от участниците в ПТП ще се определи
взависимост от тежестта на допуснатите от тях нарушения на правилата за
движение и в каква степен са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат.
Преценката за конкретния принос на всеки от участниците налага да се
изясни механизма на настъпване на процесното ПТП. От заключението на
приетата в първоинстанцинното производство комплексна
съдебномедицинска и автотехническа се установява, че пътното
произшествие е настъпило на 21.11.2020 г. около 20. 30 ч. на км. 40 + 650 от
път II – 59 в посока от гр. К. към гр. И., когато пострадалият М. А. М., който
се е намирал на около 0. 8 м. от десния ръб на асфалта на пътното платно, бил
ударен от л. а. „Б.**“ с рег. №********, управляван от С. Е. Х., с предната си
дясна част (предна броня, фара и мигача).
Спорен по делото е въпросът дали пострадалият е стоял неподвижен на
пътното платно или е предприел пресичане непосредствено пред лекия
автомобил. В тази насока съдът кредитира показанията на св. Г. Х., която
сочи, че пострадалият се появил внезапно от дясно на лекия автомобил, които
се потвърждават от описания от в. л. В. С. по приетата в настоящото
производство съдебноавтотехническа експертиза механизъм на настъпване на
вредите, според който пешеходецът е бил напред срещу предната част на
автомобила под ъгъл около 30 – 45 градуса с лявата си страна, като левият
долен крайник, индикиращ движение, е бил изнесен напред, чието стъпало е
5
било прегазено от предна дясна гума на лекия автомобил.
При така установените факти изводът на окръжния съд за равен принос
на двамата участници за настъпване на процесното ПТП е правилен. В тази
връзка следва да се съобрази поведението на пострадалия, който при наличие
на видимост към лекия автомобил, явно под влияние на изключително
високата концентрация на алкохол в кръвта от 2. 8 промила, без да се
съобрази с приближаващото се моторно превозно средство, разС.ието и
неговата скорост, внезапно е предприел пресичане на пътното платно, с което
е нарушил виновно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗДП и чл. 114,
т. 1 ЗДП. Според съдържащите се в т. 6 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2/2016 г., ОСНК разяснения законът дава право на пешеходците да
пресичат платното за движение и извън определените за целта места - чл. 113,
ал. 2 ЗДвП, на което, обаче, не съответства задължение на водачите на пътни
превозни средства да ги пропуснат. При пресичане на платното за движение
извън определените за целта места пешеходецът е длъжен да се съобрази с
общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. т. 1 и
2 от ЗДвП, нарушаването на които води до съпричиняване на вредоносния
резултат. Цитираните разпоредби установяват задължението на пешеходеца
преди пресичане на пътното платно да съобрази пътната обстановка и да
предприеме същото само при преценка, че тя е безопасна за него и не носи
риск от настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая предвид
внезапното навлизане на пострадалия М. А. М. на пътното платно пред лекия
автомобил, следва да се приеме, че той също в голяма степен, не по – малко
от 50%, е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. При тези данни
и при липса на жалба от ответната страна следва да се приеме, че и двамата
участници имат еднакъв принос за настъпване на вредите, поради което
определеното обезщетение от 150 000 лв. следва да се определи на 75 000 лв.
Жалбата в частта, в която се иска присъждане на законна лихва от
датата на уведомяване на застрахователя, е основателна. Относно началния
момент на законната лихва върху застрахователното обезщетение - от
уведомяване на застрахователя, респективно отправяне на застрахователната
претенция или от изтичане на сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ, е налице
произнасяне на ВКС (Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., I т. о.), според което в хипотезата на пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
6
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя. Следователно с уведомяването на
застрахователя на 18.12.2020 г. той е изпаднал в забава от тази дата, от който
момент дължи законна лихва върху присъденото обезщетение. Изложеното
налага решението да се отмени в частта, в която претенцията за законна лихва
е отхвърлена за периода 18.12.2020 г. – 27.09.2021 г., като се постанови ново,
с което законната лихва се присъди за посочения период.
Що се отнася до доводите на ответника, че застрахователната претенция
не отговаря на изискванията на КЗ, същите не следва да се обсъждат по
същество, тъй като, както се отбеляза, началният момент на законната лихва е
уведомяване на застрахователя, поради което отправянето на
застрахователната претенция не е предпоставка за изпадане в забава на
застрахователя по отношение на увреденото лице.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният от М. А. М. против ЗД „Б.И.“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата
от 45 000 лв. до сумата от 75 000 лв., както и в частта, в която претенцията за
законна лихва е отхвърлена за периода 18.12.2020 г. – 27.09.2021 г., като се
постанови ново, с което ЗД „Б.И.“ АД бъде осъден да заплати на М. А. М. още
30 000 лв., както и законна лихва върху присъденото обезщетение за периода
18.12.2020 г. – 27.09.2021 г. Решението в останалата обжалвана част, в която
предявеният иск по чл. 432, ал. 1 ГПК е отхвърлен над сумата от 75 000 лв. до
пълния предявен размер от 150 000 лв., следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира
и в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на ОС – Стара Загора ДТ в размер на 3000 лв. съобразно общия размер на
присъденото обезщетение от 75 000 лв.
Съобразно допълнително уважената във въззивното производство част
на предявения от М. А. М. иск от 30 000 лв. ответникът ЗД „Б.И.“ АД следва
да заплати на адв. Ф. С. С. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1
7
ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на ищеца съобразно
фактическата и правна сложност на спора в размер на още 4000 лв. за
производството пред първата инстанция (общо за първата инстанция в размер
на 6 729. 98 лв.) и в размер на 3000 лв. за въззивното производство съобразно
допълнително уважената част на иска или общо за двете инстанции в размер
на 9 729. 98 лв.
ЗД „Б.И.“ АД е направил разноски за адвокат и вещи лица за двете
инстанции в размер на 18 485. 08 лв., поради което с оглед отхвърлената част
на предявения иск следва да му се присъдят разноски по съразмерност в
размер на 9 242. 54 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 31/ 11.11.2022 г. по т. д. № 15/ 2022 г. на ОС – К.
в частта, в която предявеният от М. А. М. против ЗД „Б.И.“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата от 45 000 лв. до 75 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 21.11.2020 г., в частта, която претенцията за законна лихва е
отхвърлена за периода 18.12.2020 г. – 27.09.2021 г., както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД , ЕИК ********, седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д.Б.“ №** да заплати на М. А. М., ЕГН **********,
с. Р., махала „Р. още 30 000 лв., представляваща разликата до 75 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
21.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.12.2020
г. до 27.09.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД да заплати по сметка на ОС – К. ДТ в размер
на 3 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „Б.И.“ АД да заплати на Ф.
С. С. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на М. А. М. в производството пред ОС – К. и АС – Пловдив
в размер на 9 729. 98 лв.
8
ОСЪЖДА М. А. М. да заплати на „ЗД „Б.И.“ АД разноски по делото в
размер на 9 242. 54 лв.
Решението е постановено при участието на С. Е. Х. като трето лице.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9