РЕШЕНИЕ
гр. София, 3 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9820 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с правно основание чл.226,
ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
Ищцата И.Б.Г. твърди, че на 17.05.2015 г.,
около 13:55 часа, в гр. Перник, докато е пресичала пешеходната пътека на
кръстовището на ул. „Благой Гебрев“ и ул. „Воронеж“, била ударена от движещ се
на заден ход лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******,
управляван от Т.Й.Т.. Произшествието настъпило изцяло по вина на водача Т.Т.,
който предприел маневра движение на заден ход без да се убеди, че няма
препятствия зад него и по този начин станал причина за настъпване на
произшествието. Вследствие на претърпения инцидент ищцата получила сътресение
на мозъка, голяма раЗ.ъсно- контузна рана на главата, нарушение на
вестибуларния апарат и епилепсия. Търпяла изключително интензивни болки и
страдания, които продължавали до настоящия момент. Ищцата поддържа, че
гражданската отговорност на делинквента била застрахована при ответното
дружество. Ето защо, за претърпените неимуществени вреди претендира от
ответника сумата от 40 000 лева. Претендира законна лихва от датата на
настъпване на събитието до окончателното изплащане на главницата, както и
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество З.„Л.И.“ АД
оспорва иска. Посочва, че не е получавало покана за доброволно плащане и по
този начин не му е била дадена възможност да изпълни задълженията си и да
избегне понасянето на държавни такси и разноски по воденото дело. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение, с предмет гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил. Оспорва посочения от ищцовата страна
механизъм на произшествието, като навежда доводи, че от представения по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6/2015г. не могат да бъдат
изведени данни за наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Посочва, че срещу водача на лекия автомобил не е било
образувано нито административнонаказателно, нито наказателно производство.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е предприела
пресичане на място, което не е предвидено за тази цел. Също така ищцата попадала
в „мъртвата точка“ на водача, което допълнително е намалило възможността му да
предотврати процесното ПТП. Оспорва причинната връзка между посочените от
ищцата здравословни проблеми и произшествието. Възразява срещу размера на
претендираното обезщетение. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства се установиха
следните факти:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
6/2015г., се установява, че на 17.05.2015г., около 13:55 ч., на кръстовището на
ул. „Благой Гебрев“ и ул. „Воронеж“ е настъпило ПТП с участието на ищцата и Т.Й.Т.,
управляващ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******.
Вещото лице по назначеното по делото автотехническа
експертиза дава заключение за следния механизъм на процесното ПТП: водачът на лекия
автомобил автомобил спрял на ул. „Благой Гебрев“, след кръстовището в дясно и
предприел неподсигурена маневра – движение на заден ход. В същото време, ищцата
е пресичала кръстовището към ул. „Воронеж“ посока средата на улицата
отляво-надясно зад автомобила. Пешеходката била ударена със задна челна лява част
на автомобила, качила се върху задния капак и паднала на пътното платно до
задната лява част на автомобила, като главата ѝ е заела посока към
бордюра. Вещото лице посочва, че мястото на ПТП не е обозначено за пресичане на
пешеходци, като най-близкото място, обозначено с пешеходни пътеки тип „зебра“ е
на разстояние около 50 м. В заключението е изложено, че причина за настъпване
на процесното ПТП са извършването от водача на автомобила неподсигурена маневра
движение на заден ход при ограничена видимост от огледала за обратното виждане
и предприемане от ищцата пресичане на кръстовището на неопределено за целта
място.
Вещото лице по назначената по делото съдебна-медицИ.ка
експертиза дава заключение, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила мозъчно
сътресение без загуба на съзнание и изключително голяма рана в челно-теменната
област. Проведено е оперативно лечение на голямата разкъсно-контузна рана, с
първичен шев и допълнителна по-късна обработка с хирургично опресняване на
раневата област с отстраняване на гранулационна тъкан и медикаментозно лечение.
Раната на главата и претърпяното мозъчно сътресение след правилно проведеното
лечение са излекувани. След заздравяване на раната се е образувал белег, който
причинявал козметичен дефект. Вещото лице посочва, че преди процесното ПТП
ищцата е страдала от епилепсия, за което е било провеждано лечение. По данни на
ищцата, тя е претърпяла епилептичен пристъп след произшествието, като вещото
лице дава заключение, че претърпените вследствие на произшествието
травматологични увреждания – сътресение и контузно-разкъсна рана на главата са
от характера да предизвикат отделни епилептични пристъпи. В тази връзка на
ищцата е било изписано допълнително лечение. В заключението се излага, че вследствие
на процесното ПТП ищцата е търпяла интензивни болки и страдания във връзка с
претърпените от нея телесни увреждания, които са продължили 15-20 дни.
Свидетелят Ч.Б.Б.дава показания, че е станал очевидец
на процесното ПТП. Посочва, че не познава ищцата. Дава сведения, че водачът на
процесния автомобил, от паркирало положение – на около 10 м. от мястото на
удара, е предприел движение на заден ход с много висока скорост, при което е
блъснал ищцата със задната част на автомобила. Свидетелства, че на мястото,
където е пресичала не е имало пешеходна пътека.
Свидетелят А.К.Б. дава показания, че е станал очевидец
на инцидента, докато е шофирал в близост мястото на ПТП. Посочва, че жената се
е огледала, но не е очаквала кола от дясната ѝ страна. Дава сведения, че
не е пресичала точно срещу тротоара, а е била в средата на ул. „Воронеж“.
Свидетелства, че водачът на автомобила е дал твърде много газ. Дава показания,
че той не е правел маневра, а се е движел назад.
Горното се установява от събраните по делото писмени
доказателства и експертни заключения, неоспорени от страните и приети от съда.
По делото не
се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение, с предмет
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Като застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с предмет гражданската
отговорност на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.
№ ******* към момента на настъпване на застрахователното събитие, ответникът е
материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от
което са произлезли вреди, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая, посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват от събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние - причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените
писмени доказателства и от заключението на автотехническата експертиза.
Изводът, който се налага при преценка на тези доказателства е, че водачът на
лек автомобил марка „Фолксваген“, марка „Пасат“ е допуснал настъпване на
произшествието, поради предприемането на неподсигурена маневра – движение на
заден ход с несъобразена скорост. Така той е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, уредени в чл. 5, чл. 20, ал. 2 и
чл. 40, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата.
Ответникът прави възражение, че ищцата е попаднала в
мъртвата точка на водача на лекия автомобил. Това обстоятелство би изключило
вината в поведението му. Задължението на предприемащия маневра водач е да се
увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Това
следва да се направи не само чрез поглеждане в огледалото, а и чрез завиване и
обръщане на главата, вкл. с изчакване, с цел уверяване по всеки възможен начин,
че няма да се застрашат останалите участници. Поради това попадането на ищцата
в мъртвата точка на огледалото на водача при възможност за възприемането му
чрез обръщане на главата не означава, че ударът е бил непредотвратим за него,
респективно, че е налице изключващо вината му обстоятелство. Следва да се
отбележи и че водачът на процесния автомобил се е движел с изключително висока
скорост, което се установява от депозираните пред съда свидетелски показания. В
този смисъл, не може да се приеме, че той е положил дължимата грижа в
конкретната ситуация за осигуряване на безопасността на предприетата от него
маневра. При движение с по-ниска скорост, ищцата би могла да завърши
пресичането на пътя преди да бъде ударена от автомобила. По делото не се
установява, че произшествието би настъпило независимо от съобразяване на
скоростта от страна на водача с условията на пътя. Предвид изложеното съдът
приема, че презумпцията за вина на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена и
противоправното поведение е и виновно.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла вреди -
травматични увреждания, довели до интензивни болки и страдания. От назначената
по делото съдебно-медицИ.ка експертиза се установява безспорно, че в следствие
на процесното ПТП тя е получила мозъчно сътресение без загуба на съзнание и
изключително голяма рана в челно-теменната област. Установява се също така, че
ищцата е търпяла интензивни болки за период от 15-20 дни. При заздравяване на
раната е останал козметичен дефект – белег, който, предвид особено големия
размер на раната, както и положението в челно-теменната област на главата, е от
естеството да промени трайно външния вид на ищцата по негативен начин. Установява
се връзка и между процесното ПТП и претърпян от ищцата епилептичен пристъп.
Макар по делото да се доказва, че ищцата е боледувала от епилепсия и преди
настъпване на произшествието, вещото лице дава заключение, че претърпените
травматологични увреждания – сътресение и контузно-разкъсна рана на главата са
от характера да предизвикат отделни епилептични пристъпи. Всеки отделен пристъп
създава значителен стрес за организма и както се посочва в съдебно-медицИ.ката
експертиза създава опасност за живота. По делото не се доказват обаче нарушение
на функцията на вестибуларния апарат да е причинна връзка с процесното ПТП,
като това състояние на ищцата е било налично и преди инцидента. При това
положение отговорността на ответника за обезщетяване на вредите от настъпилия
деликт, следва да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалата е основателно. От депозираните по делото свидетелски
показания се установява безспорно, че пострадалата е допринесла за настъпване
на произшествието, навлязла е в платното за движение на нерегламентирано за
това място, като е удължила ненужно пътя и времето за пресичане. С тези свои
действия тя е нарушила задълженията си на участник в движението по чл. 113 от ЗДвП. При това положение, съдът приема, че пострадалата е допринесла за
настъпване на произшествието, като меродавен процент на съпричиняване съдът
приема 30%.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост
- чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на
увреждането, периода на възстановяване, претърпяната оперативна интервенция,
факта, че ищцата е търпяла интензивни болки и страдания за период от 15-20 дни,
че в следствие на произшествието е отключен епилептичен пристъп, който създава
значителен стрес за организма и всеки отделен пристъп създава опасност за
живота, както и трайното влошаване на външния ѝ вид, поради формирания голям
пожизнен белег върху челно-теменната област на главата ѝ. При определяне на обезщетението
съдът съобразява и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване
на вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити на
отговорност на застрахователя. Вземайки предвид всички тези обстоятелства,
съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди би била сумата от 15 000 лева. Като се приспадне приетия от
съда процент на съпричиняване, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата
10 500 лева. Искът в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лева
следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищцата следва да се присъди законна лихва
от датата на ПТП – 17.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски: Ответното дружество излага доводи, че към него не е отправена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение и той не е имал възможност да
определи такова и да спести разноските свързани с един исков процес. Това
обстоятелство е без значение в случая, тъй като при действието на отменения
Кодекс за застраховането пострадалото лице не е имало такова задължение. В
допълнение, ответното дружество е имало възможност да се освободи от разноските
по делото при условията на чл. 78, ал. 2 от ПГК, но е оспорило и поддържало
оспорването на иска, което е наложило провеждане на процес на доказване от
страна на ищцата.
Ищцата е освободена частично от задължение за
заплащане на държавна такса, за сумата над 160 лв., поради което, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 260 лв., съобразно уважената
част от иска.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Г., възнаграждение за
адвокат в размер на 845 лева, съобразно уважената част от иска.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищцата разноски в размер на 78.75 лв. за заплатени по делото депозити за
вещи лица и държавна такса.
Ищцата следва да заплати на ответното дружество сумата
от 73.75 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и съобразено с отхвърлената част от иска, както и сумата от 258.13
лв. разноски за внесени по делото депозити за вещи лица.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на И.Б.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
– адв. В.А., на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 10 500 (десет хиляди и петстотин лева),
- обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие от 17.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от
17.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000
лв.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Б.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – адв. В.А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 78.75 лв. (седемдесет и осем лева и
75 стотинки), разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Г.И.Г., адрес: гр.
София, ул. „**********на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от
845 лв. (осемстотин четиридесет и пет лева), адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 260 лв. (двеста и шестдесет лева),
държавна такса.
ОСЪЖДА И.Б.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – адв. В.А. да заплати на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 331.88 лв. (триста тридесет и
един лева и осемдесет и осем стотинки), разноски за заплатено
юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещи лица и свидетели.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: