№ 22279
гр. София, 13.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110156275 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу Л. ЛЮБЧ. Т. за сумата от 10 000 лева,
представляваща незаплатено задължение по споразумение за финализиране на строителство
на жилищна сграда от 28.03.2017г. В заявлението се излага твърдения, че процесното
вземане е обективирано в споразумение с нотариална заверка рег.№ 1937/28.03.2017г. на
нотариус Л. Т., рег. № 539.
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът намира следното:
Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в
хипотезата на чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се
основава на някой от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не
противоречи на закона и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Република България и обичайно място на дейност на територията на
страната.
В конкретния случай заявлението е допустимо, а Софийски районен съд е родово и
местно компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество, доколкото съгласно чл.
411 ГПК, това е съдът по настоящия адрес на длъжника, когато той има качеството
потребител, какъвто е и настоящия случай при съобразяване на легалната дефиниция дадена
в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
От заявителя се твърди, че подаденото заявление се основава на документ по чл. 417,
т. 3 от ГПК – документ с нотариална заверка. След дадени изрични указания от съдебния
състав от заявителя е представен в „оригинал“ документът, въз основа на който се
претендира издавеното на заповедта за изпълнение. Съгласно чл. 417, т. 3 от ГПК заявителят
може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането се основава на
1
нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно
съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими
вещи, както и задължения за предаване на вещи.
Според чл. 418, ал. 2 ГПК съдът следва да провери дали документът, представен към
заявлението, е такъв по чл. 417 ГПК, отговаря ли на изискванията за форма и съдържание и
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В разглеждания случай съдът намира, че приложеният в „оригинал“ към молба с вх.
№ 99515/01.12.2021г. документ – споразумение от 28.03.2017г. не попада в обхвата на
изброените в чл. 417, т. 3 от ГПК документи. Представеното споразумение не е с
нотариална заверка на подписите на страните по него, каквото е законовото изискване за
формата на документа по чл. 417 от ГПК, а е представен документ в обикновена писмена
форма, който обаче представлява нотариално заверен препис на документ. Това е видно
от направеното удостоверяване от К. Т. - помощник-нотариус по заместване при Л. Т.,
съгласно което е удостоверена верността на преписа, снет от оригинал на частен
документ, представен от Л. ЛЮБЧ. Т.. Липсва направено изрично отбелязване, от което да
е видно, че положените подписи в оригинала на процесното споразумение от 28.03.2017г. са
били с нотариална заверка. Същевременно не може да бъде приравнена обикновената
писмена форма на един документ на специалното изискването за форма – каквато е за
документа с нотариална заверка на подписите, само защото е направен нотариално заверен
препис на документ, изготвен в обикновена писмена форма. Нотариалната заверка на
препис от документ има за своя функция удостоверяване на това, че представеният пред
нотариуса оригинал на даден документ съответства на снетия от същия документ препис,
докато при нотариалната заверка на подпис, положен в даден документ, удостоверява, че
именно конкретното посочено лице е подписало процесния документ след личното му
явяване пред нотариуса и снемане на самоличността му.
От друга страна съдът съобрази, че към заявлението не е представен, а и не се твърди
да съществува, друг документ, във връзка с който е подписано процесното споразумение, в
който документ да е обективирано задължението на длъжника за заплащане на
претендираната сума и същият да е с нотариална заверка на подписите.
На следващо място, представения документ не попада в обхвата на нито една от
останалите предвидени в чл. 417 от ГПК хипотези, при които е предвидена възможност за
издаване на заповед за незабавно изпълнение само въз основа на представен документ.
С оглед изложеното Софийски районен съд намира, че представеният към
заявлението документ – споразумение от 28.03.2017г. не документ предвиден в чл. 417 от
ГПК, въз основа на който да може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
На следващо място, съдът намира за необходимо изрично да посочи и че дори и да
можеше да се приеме, че процесното споразумение е документ с нотариална заверка на
подписите по смисъла на чл. 417, т. 3 от ГПК (какъвто не е), то в същия е налице поправка,
2
която е пречка да се приеме, че това е документ редовен от външна страна. Видно от
направеното удостоверяване от помощник-нотариуса по заместване в представения и за
заверка първообраз на оригинален документ липсват зачерквания, прибавки, поправки и
друго особености. Същевременно в приложения от заявителя нотариално заверен препис от
споразумението е налице направена поправка на датата с коректор и изписване на първата
цифра от датата с химикал, каквато поправка очевидно е направена само в нотариално
заверения препис и не е съществувала в оригинала на споразумението.
С оглед всичко изложено, Софийски районен съд счита, че заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, подадено от [фирма]
срещу Л.Т. следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 61437/29.09.2021г., подадено от [фирма] , ЕИК
********* срещу Л. ЛЮБЧ. Т., ЕГН **********.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3