№ 4128
гр. С., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110122141 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъдят ответниците Г. Г. А. и С. Г. С. да заплатят следните
суми, представляващи по 1/2 от задълженията за имота: 354.55 лв. стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 91.36 лв. лихва за
забава от 16.12.2020 г. до 24.11.2023 г., 4.66 лв. цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.8.2021 г. до 30.04.2022 г. и 1.38 лв. лихва за забава върху нея
за периода от 16.12.2020 г. до 24.11.2023 г. и ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Поддържа, че
ответниците са наследници на Г. Т. С., който бил клиент на топлинна енеригя относно
топлоснабдения имот – апартамент 100 в гр. С., ............, и отговарят за неговите задължения
за имота при дял по 1/2. Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с
доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи
условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно
изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период в имота е доставена
топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но ответниците не изпълнили точно
/в срок и по размер/ задължението си. Твърди, че е налице и забава за заплащане на
задълженията. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Ищецът претендира плащане на вземянията в горепосочените размери и разноските по
1
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. А. е депозирала отговор, в която оспорва исковете
срещу нея, тъй като едноличен собственик на имота от 2011 г. е С. С., придобила идеалните
части на баща си с договор от 4.5.2011 г., съответно тя е единствено задължено лице.
В срока за отговор ответницата С. С. е депозирала молба с приложен фискален бон за
плащане на всички процесни задължения.
Ищецът признава плащането и претендира неплатеното юрисконсултско възнаграждение за
производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на главния иск е предпоставена от установяване наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на
претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответниците за
плащане на дължимата за потреблението цена.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със
загубването на същите.
От ангажираните по делото писмени доказателства – договор за покупко-продажба на
недвижим имот сключен на 21.7.2000 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот от
4.5.2011 г., се установява, че считано от 4.5.2011 г. правото на собственост върху апартамент
№ 100 в гр. С., ............, се притежава единствено от ответницата Станилсала С., съответно
тя е клиент на доставяната в него топлинна енергия и единственото материалноправно
легитимирано да отговаря по исковете лице.
Установи се по делото, че ответницата С. е платила процесните задължения за главници и
лихви /вносна бележка от 10.09.2024 г./, както и разноските за държавна такса, което не се
оспорва от ищеца.
С оглед плащането, исковете срещу С. С. следва да се отхвърлят в цялост.
По отношение на ответницата Г. А. исковете следва да се отхвърлят като неоснователни,
доколкото няма качеството клиент на ТЕ, не е страна по договор за доставка на ТЕ и
2
съответно не е задължена за процесните вземания.
Относно разноските:
Ищцовото дружество има право на разноски по делото срещу ответницата С.. В случая не е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответницата е дала повод
за завеждане на делото с неплащане на задълженията в установения срок. Съобразно с това
ищецът има право на претендираните и неплатени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК
не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля
максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за
правната помощ. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато
сложността му е ниска /Определение № 518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на
Република България, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461
по описа за 2019 г./. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като е
приключило в едно съдебно заседание без събиране на нови доказателства. Ето защо следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени с плащане след завеждане на делото, предявените от „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. С., ......., искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на С. Г. С., ЕГН
**********, гр. С., ............., да заплати следните суми: 354.55 лв. стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 91.36 лв. лихва за забава от
16.12.2020 г. до 24.11.2023 г., 4.66 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.8.2021 г. до 30.04.2022 г. и 1.38 лв. лихва за забава върху нея за периода от
16.12.2020 г. до 24.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление гр. С., ......., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, за осъждане на Г. Г. А., ЕГН **********, гр. Нови Пазар, ............., да заплати следните
суми: 354.55 лв. стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 1.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 91.36 лв. лихва за забава от 16.12.2020 г. до 24.11.2023 г., 4.66 лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.8.2021 г. до 30.04.2022 г. и 1.38
лв. лихва за забава върху нея за периода от 16.12.2020 г. до 24.11.2023 г.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, гр. С., ............., да заплати на основание чл. 78, ал.1
ГПК в полза на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. С.,
............., разноски по делото в размер на 50 лв.
3
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т. с.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4