Определение по дело №47771/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17427
Дата: 23 април 2024 г. (в сила от 23 април 2024 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20211110147771
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17427
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20211110147771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 114123/05.04.2024 г., подадена от адв. А. М.,
по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с която се иска изменение на решението в
частта за разноските, като съдът увеличи присъдените разноски при
съобразяване с размерите по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. по
всеки от разгледаните искове. Ответникът е взел становище за
неоснователност на молбата. Съдът намира, че същата е подадена в
законоустановения срок и допустима разгледана по същество същата е
неоснователна.
В производство по делото ответницата С. К. Б. е представлявана от
назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК- адв. А.
М., САК. С Определение № 39827 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 47771/2021 г. по
описа на СРС, 168 състав, е определено възнаграждение на особения
представител за производството в размер на 400 лв. С определение № 43635
от 05.12.2023 г. адв. А. М. е бил назначена за особен представител на
ответницата С. К. Б.. Особеният представител е изготвил и депозирал отговор
по чл. 131 ГПК и се е явил в откритото съдебно заседание пред СРС,
проведено на 18.03.2024 г.
Съобразно разрешенията в т. 6 ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС особеният представител в хипотезата на чл. 47,
ал. 6 ГПК, се назначава с акт на съда- определение, от който произтича и
неговата представителна власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал.1
ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният
представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение от ищеца,
независимо от изхода на делото, за всяка съдебна инстанция.
Възнаграждението за особения представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК
е винаги дължимо, като може да бъде възмездено като разноски при
определен изход на спора.
1
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено,
че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че
от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в
нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе
загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали
тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни
съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която,
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС. В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав, от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ответника бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът
следва да съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с
процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. Производството по делото се е развило и
приключило в максимално кратки срокове и при разглеждане на делото в
едно единствено открито съдебно заседание. Производството не се
2
характеризира с фактическа и правна сложност.
В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична
защита, която да е обусловена от обективното съединяване на искове,
следваща му отделно възнаграждение за всеки иск, доколкото същите
произтичат от един интерес.
С оглед изложеното съдът намира, че възнаграждението се явява
справедливо определено и не са налице основания за ревизирането му.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 114123/05.04.2024 г., подадена от
адв. А. М., по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, с която се иска изменение на
Решение № 5917 от 02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 47771/2021 г. по
описа на СРС, 168 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3