РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20226000600032 по описа за 2022
година
образувано на 26.04.2022 година по въззивна жалба от адвокат Т.Р. от САК – защитник на Д.
Х. Д., против присъда № 2 от 02.03.2022 г. по нохд № 103/2021 г. по описа на Военен съд –
С..
С присъда № 2 от 02.03.2022 г. по нохд № 103/2021 г. по описа на Военен съд – С.,
подсъдимият ............. Д. Х. Д. - главен експерт в отдел „…………..“ на Дирекция
„…………..“ в Министерство на отбраната е признат за виновен, че на 05 октомври 2019
година, около 16.00 ч., в град Б., на ул. „..........., на около 350 метра от ул. „..........“ в посока
ул. „..........“, на неохраняем паркинг срещу минералната вода, причинил на гр.л. Д. Н. М. от
град .......... лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК, изразяваща се в оток и
кръвонасядане по гръбначната повърхност на лявата й длан, както и кръвонасядане в
областта на гърба й, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди,
изразяващи се в действие чрез удар с юмрук в областта на корема, извиване на лявата ръка,
хващане за горнището на анцуга, засилване и удряне в каменна стена на пострадалата М. -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК и на основание чл. 305, ал. 5, пр. 3 от НПК във вр.
чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000, 00 (хиляда) лева.
1
Подсъдимият ............. Д. Х. Д. е признат за невинен, че на 05 октомври 2019 година, около
16.00 ч., в град Б., на ул. „..........., на около 350 метра от ул. „..........“ в посока ул. „..........“, на
неохраняем паркинг срещу минералната вода, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал
и псувал гр.л. Д. Н. М. от град ..........: „Да ви еба майката!“, „Вие тъпи некадърни перничани,
не Ви е мястото тука!“, „Майка ви гадна мръсна, вие не трябва де излизате от ..........!“,
„Некадърници!“ – престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304
от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият ............. Д. Х. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Н. М. сумата от
2 000 (две хиляди) лева за претърпени от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата му част до пълния предявен
размер от 4 000 (четири хиляди) лева е отхвърлен.
Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата 80.00 (осемдесет) лева, представляващи 4% държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати съдебно-деловодни
разноски по делото в размер на 117.20 лв. (сто и седемнадесет лева и двадесет стотинки) в
полза на държавата по сметка на С. военен съд.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на пострадалата
гр.л. Д. Н. М. от гр. .......... разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100.00
(хиляда и сто) лева, както и по 5.00 (пет) лева за всеки издаден изпълнителен лист.
Постъпила е жалба и допълнение към въззивна жалба от адв. Т.Р. – пълномощник на
подсъдимия ............. Д. Х. Д..
Жалбата е подадена в срок от лице имащо право на това, поради което следва да бъде
разгледана като допустима.
С жалбата се обжалва осъдителната наказателна и гражданска част на присъдата.
Правят се доводи, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно е приложен законът. Акцентира се, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не може да се направи категоричен извод, че
подсъдимият Д. е извършил каквото и да е действие с хулигански мотив. Точно обратното,
през цялото време се опитвал да избегне скандала, както и последиците от пререканията с
Д.М..
Неоснователно не се кредитират обясненията на подсъдимия, които освен защитно средство
са и доказателствен източник. Съдът игнорира факта, че показанията на свидетелката Д.М.
са непоследователни, вътрешно противоречиви, неконкретни, заинтересовани и не се
подкрепят от другия доказателствен материал.
Липсват безспорни категорични доказателства, от които да се изгради несъмнен извод за
2
наличие на пряка причинно следствена връзка между осъществените от подсъдимия деяния
и настъпилия съставомерен резултат – причинените травматични увреждания.
Прави се искане да бъде отменен атакуваният съдебен акт и да бъде постановена нова
присъда, с която изцяло да бъде оправдан подсъдимият Д.Д. по повдигнатото обвинение, и
да се отхвърли приетият за съвместно разглеждане граждански иск. Сочи се, че направените
по делото разноски трябва да останат за сметка на направилите ги лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адвокат Р., се явява, като
изцяло поддържа изложеното във въззивната жалба и в допълнението към нея.
В допълнение се изтъква, че показанията на пострадалата относно обаждането до тел. 112 се
опровергават от справката от Дирекция „Национална система 112“, че обаждане и постъпило
единствено от подсъдимия. Твърди се, че съдът напълно е игнорирал показанията на
свидетелката К.Х., която е очевидец на случилото се. Сочи се, че съдът е тълкувал
превратно събраните доказателства и от мотивите към присъдата не става ясно кои от тях е
кредитирал при изграждане изводите си по фактите. Подчертава се, че пострадалата е
провокирала реакцията на подсъдимия чрез опити да счупи чистачките на автомобила му и
се твърди, че конфликтът е бил изцяло вербален.
Подсъдимият Д.Д. се явява лично пред въззивния съд и поддържа изцяло становището на
защитника си, а в последната си дума пред съда сочи, че от решението на въззивния съд
зависи оставането му на военна служба.
В законния срок няма постъпило писмено възражение от прокуратурата по депозираната
въззивна жалба и допълнението към въззивна жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага становище за правилност
и обоснованост на постановената присъда, като се иска тя да бъде потвърдена.
Счита се, че първоинстанционният съд правилно е оценил в съвкупност събраните
доказателства по делото и законосъобразно и мотивирано е преценил, че подсъдимият Д. е
извършител на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, и му е наложил справедливо
наказание. Фактическата обстановка се счита за установена от показанията на пострадалата
Д.М., полицейските служители Д. и С., свидетелите Г. и П., и отчасти от показанията на
свидетелката К.Х. и обясненията на подсъдимия Д..
В законния срок няма постъпило писмено възражение от гражданския ищец и частен
обвинител по депозираната въззивна жалба и допълнението към въззивна жалба.
В съдебно наказание пред въззивната инстанция повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител адв. К. се явява лично и моли да се потвърди изцяло постановената присъда,
която е правилна, законосъобразна и обоснована. Претендира и съдебни разноски.
Счита се, че освен от гласните доказателства, деянието се установява и от заключението на
СМЕ и приложения по делото фотоалбум.
Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен
3
акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна
страна:
С внесения за разглеждане във Военен съд – С. обвинителен акт е повдигнато обвинение
срещу ............. Д. Х. Д., както следва:
В това, че на 05 октомври 2019 година, около 16.00 ч., в град Б., на ул. „..........., на около 350
метра от ул. „..........“ в посока ул. „..........“, на неохраняем паркинг срещу минералната вода,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – обиждал и псувал гр. л. Д. Н. М. от гр. ..........: „Да ви еба
майката“, „Вие тъпи – некадърни перничани, не ви е мястото тука“, „Майка ви гадна,
мръсна, вие не трябва да излизате от ..........“, „Некадърници“ – престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК; и
В това, че на 05 октомври 2019 година, около 16.00 ч., в град Б., на ул. „..........., на около 350
метра от ул. „..........“ в посока ул. „..........“, на неохраняем паркинг срещу минералната вода,
причинил на гр.л. Д. Н. М. от град .......... лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК,
изразяваща се в оток и кръвонасядане по гръбначната повърхност на лявата й длан, както и
кръвонасядане в областта на гърба й, като телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди, изразяващи се в действие чрез удар с юмрук в областта на корема, извиване на
лявата ръка, хващане за горнището на анцуга, засилване и удряне в каменна стена на
пострадалата М. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
От Д.М. срещу подсъдимия ............. Д.Д. е предявен граждански иск в размер на 4000 лева,
за претърпени от деянието неимуществени вреди, като М. е конституирана в процеса като
граждански ищец и частен обвинител.
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка:
На 05.10.2019 г., около 16.00 часа гр.л. Д.Н. М. от град .........., заедно с майка си А.Г.Б.
и малолетния си 7- годишен син Н.А.П., пристигнали в град Б. с лек автомобил марка „....“
модел „ ....“ с рег. № ........, управляван от Д.Н. М.. Целта им била детето да кара велосипеда
си в парка, а гр.л. Д.М. и майка й да си налеят минерална вода от чешмите в центъра на
града.
Когато пристигнали в град Б., гр.л. Д.М. паркирала управлявания от нея автомобил зад
паркиран лек автомобил марка „.....“ с рег. № ........, в непосредствена близост до парка на
града. Д.М., синът й и майка й се разхождали в парка и центъра на града и след това се
върнали към паркирания автомобил, за да вземат празни бутилки, които превозвали в
колата, за да ги напълнят с минерална вода. Докато се приближавали до паркирания
автомобил, Д.М. забелязала, че непознат мъж на около 50 годишна възраст вдигнал предните
чистачки на колата й и огъвал страничните огледала на автомобила й.
По същото време, подсъдимият ............. Д. Х. Д., заедно със съпругата си св. К.Х. и
малолетната им 4 - годишна дъщеря К. били на същото място. Паркираният пред
автомобила на пострадалата Д.М., а именно лек автомобил марка „.....“ с рег. № ........ бил
собственост на подсъдимият ............. Д.Д..
4
Пострадалата Д.М. се отправила към подсъдимия и го попитала какво прави, като
междувременно забелязала, че задната чистачка на автомобила й също била вдигната.
Подсъдимият бил видимо ядосан и се развикал: „Така ли се паркира? Не мога да си отворя
багажника заради тебе! … Вие тъпи, некадърни перничани, не ви е мястото тука!“, както и
„Майка ви гадна, мръсна – вие не трябва да излизате от ..........!.“ Тогава пострадалата М.
отишла до предното стъкло на лекия автомобил марка „.....“ с рег. № ........ и направила опит
да вдигне неговата чистачка, като същевременно с дясната си ръка държала чашка с
царевица. Двамата си разменили реплики на висок тон. В този момент майката на
пострадалата М. - й А.Г.Б. извадила празни туби за вода и тръгнала към чешмите, за да си
налее минерална вода, като се отдалечила от мястото на инцидента.
Тогава подсъдимият ............. Д. се насочил към Д.М. и натиснал силно ръката й, която в
този момент била поставена върху чистачката на автомобила, за да й попречи да я вдигне,
след което извил ръката й, при което чашката с царевица се разсипала върху предното
стъкло на лекия автомобил.
Пострадалата Д.М. успяла да се отскубне от подсъдимия ............. Д., който в това време се
обърнал към съпругата си - свидетелката К.Х., като й подал ключовете от автомобила и й
казал да се качва в него и да потеглят. Пострадалата Д.М. му казала, че се е обадила на
Национален телефон „112“ и ще изпратят полицейска патрулка на мястото на инцидента,
като застанала пред лек автомобил „.....“ с рег. № ........, за да попречи на водача да потегли,
като целта й била по този начин да попречи на подсъдимия да си тръгне от
местопроизшествието, докато на място пристигнат органите на реда.
Тогава подсъдимият ............. Д. се насочил към пострадалата М., замахнал с юмрук към
областта на корема, хванал я за горнището на анцуга, извил лявата й ръка, засилил я и я
блъснал в каменната стена, която се намирала зад нея. Тогава пострадалата извикала към
майка си А.Б.: „Ти къде отиваш? Не видя ли, че ме пребиха?“, след което се разплакала и
отишла до пътя за да изчака пристигането на органите на реда.
На място пристигнал авто-патрул (...........) в състав свидетелите .. ….. И. Д. и …….. Г. С., и
двамата от СДВР – МВР. За да успокои обстановката, подсъдимият предложил на
пострадалата М. да отидат в някое заведение в град Б., да се почерпят и да забравят за
случилото си. Пострадалата М. категорично отказала.
Подсъдимият Д. провел разговор отстрани със свидетеля ... …. С., като му показал служебна
карта. Свидетелят ….. С. погледнал картата и казал: „Това не Ви прави чест и говори лошо
за Вас!“.
Полицейският служител И. Д., в присъствието на Г. С., на основание чл. 65, ал.1 и ал.2 от
Закона за МВР съставила протокол за предупреждение на подсъдимия Д.Д. Д. и
пострадалата Д.М., да се не саморазправят и да спазват законоустановения ред в страната.
На последните двама били обяснения на място, като полицаите ги уведомили за реда за
подаване на жалба в полицейското управление и си тръгнали от местопроизшествието.
Същата вечер, около 19.00 часа пострадалата М. посетила „……….“, където след
5
медицински преглед в спешен кабинет по хирургия, ренгенография на белите дробове и
сърцето и ултразвуково изследване на паренхимни органи и ретроперитонеум й било
изготвено съдебно-медицинско удостоверение № …../2019 г.
Видно от съдебномедицинската експертиза по делото, при М.Н.М. са установени следните
травматични увреждания: оток и кръвонасядане по гръбначната повърхност на лявата длан;
кръвонасядане по гърба. Получените травматични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, и е възможно да се
получат по начин и време, както посочва пострадалата. Установените травматични
увреждания са реализирали критериите на медико-биологичния признак „болка и
страдание“.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е постановил
присъдата си.
Военно-апелативният съд в настоящия състав, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като
провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че при
разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията
на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Установената от Военен съд – С. фактическа обстановка кореспондира със събраните в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени
средства, които установяват по несъмнен начин, че на посочените в обвинителния акт дата и
място подсъдимият ............. Д.Д. е причинил на гр.л. Д.М. от град .......... лека телесна
повреда по чл. 130, ал.2 от НК, изразяваща се в оток и кръвонасядане по гръбначната
повърхност на лявата й длан, както и кръвонасядане в областта на гърба й, като телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди, изразяващи се в действие чрез удар с юмрук в
областта на корема, извиване на лявата ръка, хващане за горнището на анцуга, засилване и
удряне в каменна стена на пострадалата М..
Няма спор по делото, че тъй като подсъдимият Д. възприел паркирания от пострадалата
автомобил твърде близо до неговия, той вдигнал чистачките на автомобила на пострадалата
и в този момент тя го видяла и поискала обяснение, след което между двамата възникнал
вербален конфликт. В тази връзка с основание първоинстанционният съд е кредитирал с
доверието си показанията на пострадалата М. и свидетелите С., Д. и П., като свидетелката Х.
и подсъдимият също съобщават за конфликта и размяната на реплики на висок тон.
При анализ на гласните доказателства за случилото се след първоначалната размяна на
реплики на висок тон, първоинстанционният съд законосъобразно е отграничил две групи
свидетели.
Първата група обхваща пострадалата М. и свидетелите П., Д. и С.. Макар последните трима
да не са очевидци на случилото се, всеки от тях възпроизвежда данни от значение за
установяване на фактическата обстановка по делото. Показанията на пострадалата за
събитията са последователни и устойчиви във времето, и кореспондират със заключението
6
на СМЕ и заявеното от вещото лице пред първоинстанционния съд. Вещото лице д-р Л.
пояснява пред съда, че описаното увреждане на ръката на М. отговаря по механизма на удар
или притискане; както и че при съприкосновение с неравна повърхност в зависимост от
релефа на повърхността при наличието на дрехи обичайно се получава охлузване.
Свидетелката П. пресъздава пред съда съобщеното й от маловръстното дете на
пострадалата, а свидетелите Д. и С. описват завареното от тях на местопроизшествието, вкл.
състоянието на пострадалата и детето й. Показанията на пострадалата М. се потвърждават от
заявеното от свидетеля С., според който непосредствено след пристигане на мястото на
инцидента М. му е обяснила, че е била блъсната в стената от подсъдимия. По делото няма
каквито и да било данни, че свидетелите П., Д. и С. се намират в някакви взаимоотношения
с пострадалата, заради които дават показания в подкрепа на нейната версия за случилото се,
поради което показанията на тези свидетели могат да бъдат приети за безпристрастни и
съответстващи на възприетото от тях.
Във втората група свидетели първоинстанционният съд е отграничил свидетелката К.Х.,
която с основание счел за заинтересована от изхода на делото. Свидетелката Х. към
инкриминираната дата се е намирала в брак с подсъдимия Д. и двамата са родители на общо
дете, поради което е естествено желанието й да оневини подсъдимия, твърдейки, че не е
видяла съпруга си да хваща пострадалата и да я бута в стената, а единствено рязкото й
отдръпване от автомобила им и след това отскачането назад към стената. По отношение на
същото обстоятелство подсъдимият твърди, че пострадалата сама се е „пльоснала“ върху
каменната стена, отстъпвайки назад, докато той вървял към нея с разперени ръце. Освен
това, обясненията на подсъдимия Д., че е показал служебната си карта на свидетеля С., за да
бъде повикана Военна полиция, се опровергават от свидетеля, според който подсъдимият
двукратно е изявил претенции да бъде уведомено 9 РУ СДВР, както и че показаната карта на
военнослужещ е станала повод свидетелят да му каже, че тя го задължава повече и не му
прави чест да има подобно държание.
Травматичните увреждания на пострадалата М. се установяват от медицинските документи в
тази връзка и от заключението на СМЕ, което е обективно и компетентно изготвено, поради
което и въззивният съд го кредитира с доверието си. В заключението е обсъден механизмът
на получаване на телесните увреждания по тялото на пострадалата, като видът и характерът
им изцяло съответства на описания от пострадалата механизъм. Според експерта,
кръвонасядането и отокът на втори и трети пръст на ръката на пострадалата може да се
получи при удар и притискане, което е довело до кръвонасядане върху първа и втора дланни
кости, т.е. повърхността на дланта в основата на палеца и в основата на показалеца.
Описаното отговаря по механизъм на удар, а кръвонасядането върху дланта е вследствие на
разкъсване на малки кръвоносни съдове, тъй като механичното въздействие не е било с
голяма сила.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал
споделения от въззивния съд извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е
осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, тъй
7
като причинил на Д.М. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК - оток
кръвонасядане по гръбначната повърхност на лявата й длан, както и кръвонасядане в
областта на гърба й, и телесната повреда, нанесена чрез удар с юмрук в областта на корема,
извиване на лявата ръка, хващане за горнището на анцуга, засилване и удряне в каменна
стена на пострадалата М., е причинена по хулигански подбуди. Негативното отношение на
подсъдимия Д. към пострадалата М. е резултат от преценката му за шофьорските й умения,
незначителен повод за което станала близостта на паркираните от тях автомобили.
Негативното отношение прераснало в описаната по-горе хулиганска проява, извършена на
обществено място, в присъствието на две маловръстни деца и по собствените на
подсъдимия признания – и в присъствието на множество други граждани, част от които
също паркирали „кола до кола“. Ударът с юмрук в корема на пострадалата, посегателството
върху лявата й ръка в момента, в който пострадалата се опитала да извърши точно това,
което преди това сторил и подсъдимият спрямо нейния автомобил (вдигане на чистачките),
хващането за горнището на анцуга й и блъскането й в каменната стена, несъмнено е
извършен състава на посоченото престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия Д. при условията на пряк умисъл. Той е разбирал, че
няма основателни причини да се отнася неуважително към пострадалата, посягайки на
телесната й неприкосновеност, и добре е знаел, че инцидентът се развива на обществено
място и пред множество лица, като пряко е целял настъпването на последиците от
поведението си. По този начин подсъдимият е проявил незачитане на обществения ред, а
естеството на извършеното от него физическо насилие е породено от желанието му за
саморазправа с непознат човек и представлява типичен пример за хулиганска демонстрация
на физическо надмощие.
При направения от първоинстанционния съд извод за извършено от подс. Д. престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, законосъобразно този съд е преценил, че в случая са налице
условията по чл. 78а НК. За извършеното от подсъдимия Д. престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до три години, подсъдимият до момента не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на р.
ІV от НК, а от престъплението няма причинени имуществени вреди. С оглед на това съдът
законосъобразно е намерил, че подсъдимият Д. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.
Наказанието глоба Военен съд – С. преценил в размер на 1000 лв., като за размера взел
предвид семейното положение и материалното състояние на подсъдимия Д.. Към тези
доводи следва да бъдат допълнени събраните положителните данни за личността на
подсъдимия Д., в каквато насока са приложените по делото писмени доказателства
характеристики, благодарствени писма и получени отличия за военна служба, и показанията
на свидетеля Г.. Поради това, настоящата проява се явява инцидентна в живота на
подсъдимия Д., размерът на така определеното наказание (в минимални размери) е
съответен на обществената опасност на конкретното деяние, а така определеното
административно наказание ще въздейства възпитателно и предупредително–възпиращо
8
както спрямо дееца, така и спрямо останалите членове на обществото.
Оставането на военна служба на подсъдимия ............. Д. не е обвързано с решението по
настоящия казус, понеже не попада в хипотезата на чл.245, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ.
По отношение обвинението в престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК въззивният съд се
присъединява изцяло към изложените от Военен съд – С. мотиви за оправдаването на
подсъдимия по това обвинение, според които предшестващите нанасянето на телесните
повреди действия, следва да бъдат подведени изцяло към състава на престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК, тъй като започнатата вербална хулиганска дейност е прераснала в
посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалата М..
Оправдателната част на присъдата не е атакувана пред настоящата инстанция.
По отношение присъденото на пострадалата обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, въззивният съд намери, че доколкото от причинените от подсъдимия телесни
увреждания тя е понесла болки, неудобства и травми в психологически план, налице е
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Първоинстанционният съд не е
изложил съображения относно размера на възприетата обезвреда от 2000 лева, дължими
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Според въззивния съд, размерът от 2000 лева е правилно отмерен,
доколкото не се установява от пострадалата претърпените неимуществени вреди да
надхвърлят обичайните за подобни случаи неудобства от физически и психически
дискомфорт. Правилно и законосъобразно, искът в останалата му част до пълния предявен
размер от 4 000 лева е отхвърлен.
Фактическата обстановка е изяснена и обсъдена детайлно от първоинстационния съд, като
нито едно доказателство и доказателствена средство не е подценено или надценено, а е
обсъдено коректно както поотделно, така и в неговата взаимовръзка с останалите и съдът е
достигнал до законосъобразни и правилни изводи.
Предвид осъдителната присъда, подсъдимият Д. следва да понесе и извършените разноски
по водене на делото, като размерът им е правилно определен от първоинстанционния съд,
вкл. относно дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Подсъдимият Д.Д. дължи на гражданския ищец и частен обвинител Д.М. и осъществените
разноски за адвокатски хонорар, поради което присъдата на Военен съд – С. и в тази й част е
законосъобразна.
На гражданския ищец и частен обвинител М. следва да бъдат присъдени осъществените
разноски пред настоящата инстанция, в размер на 900 лева за заплатен адвокатски хонорар
на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Предвид изложеното, първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна
следва да бъде потвърдена изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-
9
апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 02.03.2022 г. по нохд № 103/2021 г. по описа на Военен
съд – С..
ОСЪЖДА Д. Х. Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. М., с ЕГН **********
сумата от 900 (деветстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10