Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 75 15.06.2022 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова, разгледа
докладваното от съдията-докладчик Марин Маринов
КАН дело № 51 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор против Решение № 5 от 10.02.2022 год.,
постановено по АНД № 222/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат. С него съдът
е отменил НП № ГБО-0051 от 15.11.2021 год., издадено от председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на
основание чл. 34, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) на
„Видистрой“ ООД – гр. Кубрат е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лв. за извършено нарушение на чл. 8а, ал. 6 от същия закон. В касационната
жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с материалния закон. Сочи се, че въззивният съд е отменил наказателното
постановление в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и с
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което противно на приетото от съда, АНО е приложил
правилно материалния закон. От съда се иска решението да бъде отменено, а
наказателното постановление потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Видистрой“ ООД – гр. Кубрат, чрез своя
процесуален представител адв. Г. Г.-Н. от АК – Пловдив, счита касационната
жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли то да бъде потвърдено с присъждане на разноските по делото.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава
заключение, че жалбата е основателна и предлага въззивното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Административен съд – Разград, като обсъди посочените
в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт,
подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд e приел от
фактическа страна следното: На 23.02.2021 год., инспектори в Регионален отдел
„Контрол на качеството на горивата за битово отопление – Северна Централна
България“ в Главна дирекция „Контрол на качеството на горивата за битово
отопление“ при ДАМТН, извършили проверка в обект за търговия със строителни
материали, регистриран по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС), с адрес гр. Кубрат, ул. „Васил Левски“ № 9,
управляван от "Видистрой" – ООД – гр. Кубрат. При проверката
контролните органи установили, че дружеството и проверявания обект не са вписани
в Регистъра на лицата и обектите, в които се разпространяват твърди горива.
Макар в момента на проверката в обекта да не е имало наличност на твърдо гориво
за битово отопление – въглища, от събраните в хода ѝ документи – акцизни
декларации за периода от 01.08.2020 год. до 31.01.2021 год.; фактури за
доставки и фактури за продажба № 4058/10.02.2021 год., относно 2 500 кг.
въглища, продадени на Основно училище „Св. Климент“ – с. Юпер, и №
4059/18.02.2021 год., относно 2 400 кг., продадени на Основно училище „Васил Левски“
– с. Беловец, било установено, че през м. 02.2021 год. от проверявания обект е
разпространявано гориво за битово отопление – въглища – 4 900 кг., без
дружеството и обекта да са вписани в Регистъра на лицата и обектите, в които се
разпространяват твърди горива. Констатациите от проверката били обективирани в
Протокол № СЦБ - 024/23.02.2021 год. Независимо от липсата на конкретни
предписания към управителя на дружеството, на когото бил предявен и връчен
препис от протокола, видно от Удостоверение № Р – 0377/ 02.03.2021 год., към
същата дата – 02.03.2021 год., „Видистрой“ – ООД – гр. Кубрат, и обекта в гр.
Кубрат, ул. „Васил Левски“ № 9 са вписани в Регистъра на ДАМТН на лицата, които
разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди
горива, съгласно Приложение 1.
На 19.05.2021 год., в офиса на Регионален отдел
„Контрол на качеството на горивата за битово отопление – Северна Централна
България“ в гр. Русе, в присъствието на управителя на „Видистрой“ – ООД – гр.
Кубрат, на дружеството бил съставен АУАН № Р–СЦБ–005/ 19.05.2021 год. за
установеното при проверката от 23.02.2021 год. нарушение на чл. 8а, ал. 6 от
ЗЧАВ, изразяващо се в това, че на 10.02.2021 год. „Видистрой“ – ООД е
разпространявало, чрез продажба, твърдо гориво за битово отопление – въглища,
без дружеството и проверявания обект да са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1
от ЗЧАВ. При връчването на АУАН управителят вписал, че има възражения и, че не
е извършил нарушение, като подробни доводи е изложил в писмено възражение вх. №
89-02-53-(1)/27.05.2021 год., обосновавайки, че е извършил две продажби в
условията на извънредност и спешност в полза на бедно селско училище, в
минимално количество – 2 500 кг., в условията на обявена „общонационална
извънредна епидемична обстановка“, за осигуряване отоплението на децата, в
условията на съществуващ тогава най-голям пик на заболеваемост и смъртност от
КОВИД – 19, общ хаос, неориентираност и несигурност, вкл. в образователните
институции, което сочело за по – ниска степен на обществена опасност на
деянието, спрямо случаите, които е имал предвид законодателят при приемането на
ЗЧАВ. Така направените възражения били отхвърлени, а отразените в акта
констатации били изцяло възприети от наказващия орган, който издал обжалваното
НП.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд
е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Приел е, че АУАН
и НП са издадени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при
спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Приел е и за
безспорно установено извършеното от дружеството нарушение на чл. 8а, ал. 6 от
ЗЧАВ, тъй като е разпространявало твърдо гориво за битово отопление – въглища,
без то и обекта да са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. За да
отмени НП съдът е счел, че в случая са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, които неправилно и в противоречие със закона не
са били взети предвид от наказващия орган. Според районният съд процесното
деяние се характеризира с явно незначителна степен на обществена опасност и
засяга охраняваните обществени отношения в много по-ниска степен от други
нарушения от същия вид. Съображенията на съда за това са, че нарушението е
извършено на 10.02.2021 год., а вписването на дружеството в регистъра е станало
непосредствено след извършването на проверката от 23.02.2021 год. - на
02.03.2021 год., при очевидно добросъвестно поведение на задължения субект,
доколкото същото е станало не в резултат на дадени му изрични предписания или след
съставен срещу него АУАН, което се е случило повече от два месеца по-късно, а
по негова собствена инициатива. Касаело се е за
разпространение на минимални количества твърдо гориво – въглища, които
са легално придобити, проследими относно произход и качество, с оглед целите на
ЗЧАВ, видно от акцизните декларации, подавани от дружеството към Агенция
„Митници“. Следвало да се отчете и влиянието на специфичните условия през 2021
год. на въведен противоепидемичен режим със Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, обнародван в ДВ, бр. 28/24.03.2020
г., и обостряне на кризата, причинена от заболеваемостта от КОВИД – 19 през
зимата на 2021 год., в пряка връзка с което нарушителят е продал минимални
количества въглища на две основни училища в села на територията на община
Кубрат за разрешаване на острата им нужда от гориво за отопление за няколко
дни, които е заделил от въглища, предназначени за отопление на собствени на
дружеството обекти.
Разградският административен съд намира решението на
районния съд за валидно, допустимо, и правилно.
Решаващият съд е изяснил в пълнота фактическата
обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е
обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа
на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. При правилно установена фактическа
обстановка, въззивният съд е достигнал до верни правни изводи.
Правилен и законосъобразен е изводът му, че ответното
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ. За извършване на
това нарушение е достатъчен факта на разпространението. Разпространение на
твърди горива извършват не само производителя и вносителя, тъй като разпространителят
включително е включен по веригата на разпространение по смисъла на § 1, т. 44
от ДР на ЗЧАВ. С оглед легалното определение на
понятието „разпространител“ по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ,
"Видистрой" – ООД – гр. Кубрат има качеството на „разпространител” и
може да е субект на нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
След като разпространителят се включва във веригата на
разпространение на твърди горива, то същият попада и в кръга на субектите,
които са задължени да се впишат в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ.
Аргумент за горното са разпоредбите на чл. 6 и чл. 15
от Наредбата за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за
битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол. Освен това, в самото
заявление за вписване в регистъра, в приложение 1 се съдържа Списък на
обектите, в които ще се извършва разпространение на твърди горива, с посочване
на тяхното местонахождение, като изрично е посочено в отделен ред етикетирането
и продажбата като вид дейност. Очевидно няма как да се извършва етикетиране или
продажба без вписване в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Тоест, този
регистър не е само за производители и вносители, а и за разпространителите,
какъвто е и ответното дружество. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 25б от Тарифа № 11 за
таксите, които се събират в системата на ДАМТН по Закона за държавните такси, с
която се определя такса за регистрация на лицата, които разпространяват твърди
горива, и обектите, в които се разпространяват твърди горива. Таксата, респ.
вписването не е само за производители и вносители, а за всички, които
разпространяват по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗЧАВ, т. е. и
разпространителите включително.
С оглед на горното, се налага изводът, че нарушението действително
е извършено от санкционираното дружество. Несъмнено е, както е отбелязал и
въззивния съд, че то е получател по доставка на въглища, без да е потребител,
което го прави участник в процеса на разпространение на твърди горива. От
приложените по делото документи е видно, че на посочената в НП дата -
10.02.2021 год., дружеството е извършило продажба на въглища, които са „твърдо
гориво за битово отопление“ по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЧАВ.
Безспорно по делото също така е установено, че както
„Видистрой“ – ООД, така и проверения обект, от който е извършено
разпространението, не са вписани в Регистъра на лицата, които разпространяват
твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива. След като е
участвало в процес на разпространение, а не е било вписано в регистъра по чл.
8б, ал. 1 от ЗЧАВ, то ответното дружество е осъществило състава на нарушението
по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Наведените в касационната жалба възражения за
неправилно приложение на чл. 28 от ЗАНН са неоснователни.
Районен съд – Разград е изложил обосновани съображения
за маловажност на случая, които се споделят и от настоящия състав.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН е приложима за всички
нарушения и по отношение на всички субекти, освен ако нейното действие не е
изключено със специална правна норма. Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или
незначителните вредни последици, или с оглед на други обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. Преценката относно
наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от
административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението,
настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината
обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че
нарушението е извършено на 10.02.2021 год., а вписването на дружеството в
регистъра е станало непосредствено след извършването на проверката от
23.02.2021 год. - на 02.03.2021 год. От това следва, че нарушението е
отстранено само 7 дни след проверката, повече от два месеца преди
установяването му с АУАН на 19.05.2021 год. и цели девет месеца преди издаване
на НП. Наред с това то е отстранено по собствена инициатива и при очевидно
добросъвестно поведение на задължения субект, доколкото същото е станало не при
изпълнение на дадени му изрични предписания за това или след констатиране на
нарушението със съставен срещу него АУАН. На следващо място АНО не е доказал,
че в резултат на нарушението са
настъпили каквито и да било вредни последици. Този критерий на преценка за
маловажност се прилага за всички нарушения, независимо от техния вид - формални
или резултатни. Съгласно ТР № 6 от 15.11.1973 год. по н.д. № 2/73 год. на ОСНК
на ВС понятието „вредни последици“ е по-широко от понятието „вреди“ и дори
формалното нарушение да не изисква настъпване на вредни последици, липсата на
такива е възприето да сочи на по-ниска степен на обществена опасност на
деянието. Правилен е и доводът на съда относно специфичните условия, в които е
извършено деянието – при обявена общонационална извънредна епидемична
обстановка, обостряне на кризата, причинена от заболеваемостта от КОВИД – 19
през зимата на 2021 год., на фона на обща несигурност, вкл. в образователните
институции, и с цел разрешаване на острата нужда от гориво за отопление на две
основни училища в села на територията на община Кубрат, като продадените
въглища са били заделени от предназначените за отопление на собствени на
дружеството обекти.
Тези обстоятелства дават основание нарушението да се
третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения на ЗЧАВ. Поради това и доколкото няма данни
дружеството да е извършвало други нарушения на ЗЧАВ, процесното деяние
съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
Ето защо районният съд правилно е отменил НП като
незаконосъобразно, поради което решението му като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция обаче констатира, че
районният съд не е изпълнил задължението, предписано от разпоредбата на чл., 63, ал. 4 изречение
второ от ЗАНН, когато отмени НП поради
това, че деянието е маловажен случай на административно нарушение с
решението си да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид цитираната разпоредба касационната инстанция
намира, че делото следва да се върне на същия състав от Районен съд - Кубрат за
допълнително произнасяне с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски, като
своевременно направено е основателно и доказано в размер на 490 лв. –
договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна помощ от 17.05.2022 год.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 10.02.2022 год., постановено по АНД № 222
по описа за 2021 год. на Районен съд – Кубрат.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на Районен съд Кубрат за
допълнително произнасяне по чл. 63, ал. 4 изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор да заплати на „ВИДИСТРОЙ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кубрат, ул.
„Цар Иван Асен” № 55А разноски пред касационната инстанция в размер на 490 лв.
/четиристотин и деветдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/