МОТИВИ ПО НОХД № 15/ 2012 г.
по описа на РС Ч.
Овинението е против подсъдимият П.К.П.
– ** г., роден на *** *** З.. ***, ул. М. № 5. Български гражданин. С основно
образование. Женен. Не работи. Осъждан- реабилитиран по право. ЕГН **********
по чл. 129 ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК за това, че на 24. 10. 2010 г. в с. О.,
обл. С. З. е причинил средна телесна повреда на И.Б.И., изразяваща се в трайно
затруднение в движението на левия горен крайник.
Подсъдимият не се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение и моли съда, чрез процесуалния си
представител, да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на обвинителната
власт поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде наложено
наказание, при наличието само на отегчаващи вината обстоятелства, лишаване от
свобода в размер към средния предвиден в Закона, което наказание да бъде
отложено от изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок преценен
от съда.
До започване на съдебното
следствие в първоинстанционен съд е предявен граждански иск за сумата в размер
на 6 000. 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от И.Б.И., ЕГН **********,***.
Д., обл. С. З., неимущствени вреди- болки и страдания, ведно със законната
лихва, считано от 24. 10. 2010 г. до окончателното изплащане на главницата,
като конституира И.Б.И., с п. а. и ЕГН, като граждански ищец по настоящото НОХД
№ 15/ 2012 г. по описа на ЧРС, като конституира същият и като частен обвинител.
В това си качество, последният
взема становище, чрез процесуалния си представител адв. А.Н., който поддържа,
че обвинението е доказано, като предоставя на съда да определи вида и размера
на наказанието и изцяло поддържа предявения граждански иск.
Представителят на обвинителната
власт твърди, че приетия за съвмесно разглеждане граждански иск като
основателен и доказан следва да уважен изцяло.
Подсъдимият, чрез процесуалния си
представител взема становище, че гражданския иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото писмени
доказателства: обяснения на подсъдимия, свидетелски показания, протоколи от проведени
очни ставки, Протоколи за предупреждение по ЗВМР, СМЕ, свидетелство за
съдимост, характеристична справка, декларация, СМУ на живо лице № 325/ 2010 г.,
както и представените по НЧХД № 117/ 2011 г. по описа на РС Ч. писмени
доказателства: искане за рентгенологично изследване, резултат от
рентгенологично изследване, както и представената към настоящия момент справка
за съдимост с рег. № 152/ 15.02.2012 г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.К.П. живее в с. О.,
обл. С. З..
Подсъдимият П. е осъждан с
Присъда № 15/14. 10. 2003г. по НОХД № 220/03г. на РС Ч., с която за извършено
престъпление по чл. 339 ал. 5 вр. ал. 1 от НК е осъден на глоба в размер на 200
лв. Реабилитиран по право на основание чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК.
На 24.10.2010г. в около 16.00
часа подсъдимия П.К.П. ***, находящ се в източния край на селото. Подсъдимият
извършвал ремонт на покрива на една от стопанските си постройки, като за целта
бил подпомаган от свидетеля С.П.И. и сина си- свидетеля К.П.П.. В този момент в
близост до къщата на подсъдимия преминал с овцете си пострадалия И.Б.И..
Подсъдимият и свидетеля И. били във влошени отношения помежду си. И. видял
свидетеля И. и се спрял да разговаря с него. В този момент от къщата си излязъл
подсъдимия П.. Същият не позволявал на съселяните си да преминават в близост до
дома му с животните си и виждайки И., подсъдимия започнал да му вика: „ Махай се от тук, махай се от тук, да еба
твойта мама…” / виж показанията на разпитаната свидетелка И.П.Ч.- тъща на
пострадалия. Свидетелят И. след като отговорил “ махам се, махам се ...” се обърнал и тръгнал да се отдалечава от
подсъдимия, но последния го настигнал и с тояга, която държал в ръцете си го
ударил по главата и гърба. Изненадан от действията на подсъдимия, свидетелят И.
не успял да се предпази и паднал на земята, при което подсъдимия продължил да му
нанася удари с тоягата по цялото тяло.
Случилото се било наблюдавано от
свидетелката И.П.Ч. – тъща на свидетеля И., която по това време пасяла кравите
си на поляната, недалеч от дома на подсъдимия. Ч. се приближила и извикала на
подсъдимия да спре, при което последния преустановил действията си и се прибрал
в дома си. Свидетелката Ч. помогнала на И. да се изправи и водейки го под ръка
го завела до дома му. От главата на свидетеля течала кръв и близките на
пострадалия се обадили по телефона във филиала на ЦСМП с. Б. Д.. В дома на И.
дошъл медицински екип, ръководен от свидетеля- д-р В.М.К., който му оказал
първа помощ. Още същия ден пострадалия И. бил откаран от синовете си Б.И.И. и С.И.И.
***, където бил обслужен амбулаторно и освободен. И. подал жалба за случилото
се в РУП Ч., а на следващия ден бил освидетелстван в гр. С. З. от съдебен
лекар.
Видно от заключението на
назначената в хода на разследването съдебно – медицинска експертиза по писмени
данни № 485/2010г., при инцидента на
24.10.2010г. И. е получил счупване на лявата лъчева кост, разкъсноконтузни рани
на главата, оток и кръвонасядане на лявата длан, оток и кръвонасядане на
гръдния кош. Според заключението на експертизата, описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
по време и начин отразени в предварителните сведения – нанасяне на побой с
дървена тояга. От описаните увреждания, характер на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК има посоченото счупване на лявата лъчева кост,
тъй като същото е причинило трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник. Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – т.е. касае се за леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.
Съдът счита, че следва да приеме
именно тази фактическа обстановка, тъй като дава вяра на показанията на
пострадалия и свидетелите по делото Ч., А.М.И. / съпруга на пострадалия/, Б.И.И.
и С.И.И. / синове на пострадалия / и свидетелите Т.И.Т. ***, отговарящ за с. О.
и д- р В.М.К. за фактите настъпили на 24. 10. 2010 г. , тъй като същите са
логични, почиват на личните им възприятия,
непротиворечиви са помежду си и с останалия събран доказателствен
материал по делото и се подкрепят от множество косвени доказателства, които в
своята съвкупност водят до безпротиворечив извод за наличието на престъпно
деяние и авторството на подсъдимия на същото.
От друга страна в хода на
производството бяха събрани свидетелски показания на свидетелите С.П.И. и К.П.П.
/ син на подсъдимия / и обясненията на самия подсъдим, коренно противоречащи,
както на приетата от съда фактическа обстановка, така също и на останалите
събрани гласни и писмени доказателства.
Съдът не дава вяра на показанията
на свидетелите И. и П., както и на обясненията на подсъдимия поради следното:
От събраните по делото
доказателства / виж Протокол за очна ставка от 12.12.2011 г./ се установява, че
подсъдимият П. е имал мотив да извърши деянието. Разпитаните свидетели, в това
число и самият подсъдим, потвърждават, че от години същият се намира във
влошени отношения с пострадалия, т. е. за същият е имало мотив да извърши
деянието, предмет на производството. Не се спори от двете страни, че по
времето, когато е било извършено сбиването, на 24. 10. 2010 г. в около 16. 00
часа подсъдимият и пострадалият са се намирали на едно и също място, пред дома
на подсъдимия, т. е. същият е имал възможност да извърши престъплението, тъй
като е имал пряк контакт с пострадалия.
Съгласно назначената в хода на
резследването СМЕ, описаните травматични увреждания на пострадалия са от
действията на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по време и
начин, отразени в предварителните сведения – нанасяне побой с дървена тояга.
Разпитан в качеството му на вещо лице Д- р С. дава недвусмислена и категорична
подкрепа на изложеното в заключението си, като потвърди, че достоверни са
показанията на пострадалия, затова което сочи, че са нанесени удари с тояга в
областта на главата, а самото счупване на лъчевата кост на ръката е характерно
за такова, което се получава при падане с отведена настрани ръка. Вещото лице
потвърждава, че конкретно травмите в областта на главата, разкъсно- контузните
рани са разположени високо в теменната област на главата и не биха могли да се
получат при падане от собствен ръст. От заключението става ясно, че в областта
на главата са налице минимум два удара и още един в лявата гривнена става,
както и един в областта на гърба, т. е. множеството травматични увреждания,
някой на типични места, каквото е увреждането в теменната област, сочат че на
пострадалия е бил нанесен побой. Тези обстоятелства изцяло кореспондират със
свидетелските показания на св. Ч. за вида, мястото и броя на нанесените удари.
Експерта изключва възможността тези травми да са причинени в следствие на
падане от собствен ръст. От заключението на тази експертиза може да се направи
извода, който също е несъмнен, че посоченото счупване на лявата лъчева кост е
причинило трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради което
осъществява медико- биологичния признак на средна телесна повреда по см. на чл.
129 ал. 2 от НК.
В хода на ДП и съдебното
производство, както и по време на извършената предварителна проверка подсъдимия
П.П. е дал различни обяснения на случилото се.
На 24. 10. 2010 г., същият ден
когато е извършено деянието, предмет на настоящото производство на П. са снети
обяснения от служителя, извършил предварителната проверка, като в обясненията
си П. твърди следното: „ Тогава И.
започна да псува и тогава аз излезнах и му казах да се маха, защото не искам да
имам разправии с него. Тогава И. започна да ме псува и да замахва да ме удря с
тоягата, а аз се отдръпнах настрани, след което И. падна и се удари в дъските,
с които е заградена варта пред къщата ми. Не съм го удрял с нищо, след като
падна баба му И. дойде и го прибра „. Тези обяснения, макар и да не
представляват доказателствено средство по НПК, са снети от полицейския служител
непосредствено след деянието и същият в показанията, когато беше разпитан като
свидетел, потвърди това, което му е казал подсъдимия. В тази насока са и
обясненията снети от полицейския служител на същата дата 24. 10. 2010 г. от
свидетелите С.И. и К.П.. В протокол от 07. 01. 2011 г., месец и половина след
деянието, подсъдимият П., разпитан в качеството на свидетел, с разяснени права
и в частност правото си да не отговаря на въпроси, които биха го уличили в
извършване на престъпление, изнася следното: „ По едно време видях, че С. разговаряше отвън с И., който беше видимо
пиян. Аз в този момент бях в двора и не разбрах за какво си говорят. Само чух,
че С. каза на И. да се прибира, защото е много пиян. След около 20 мин. С. се
прибра в двора и се качи отново на саята и продължихме работа. Не видях точно
кога и как си е тръгнал И.. Категорично заявявам, че на този ден не съм удрял И.
и не съм му нанасял побой „. В тази насока, т.е. вече променени, така
кактоо са променени и обясненията на подсъдимия са и свидетелските показания на
свидетелите И. и П., видно от протоколи за разпит на същите от 17. 11. 2010 г.,
а именно, че подсъдимият изобщо не е излизал от дворното си място и не е
разговарял по какъвто и да е било повод с пострадалия.
На 07. 11. 2011 г., разпитан в
качеството на обвиняем, подсъдимият П. заявява: „ Аз чух, че той казва “ Да еба неговата мама тази къща е незаконна и ще
я подпаля цялата “. Аз излязох вънка, за да видя какво става. Още като ме видя
тръгна срещу мен с кола и замахна, но не можа да ме удари. Той ми викаше “ Ти
си боклук за мене “. И. пак замахна да ме удря, но аз подложих лявата си ръка и
успях да взема тоягата от ръцете му и не помня как съм го ударил. Изпитвах
много силна болка и мислех, че лявата ми ръка е счупена. „
В проведена на 12. 12. 2011 г.
очна ставка между подсъдимия и пострадалия, подсъдимият заявява: „... излязох навън и му казах да си тръгва. И.
тръгна към мен, аз се отдръпнах и той ме псуваше. В този момент той замахна да
ме удря, аз си сложих ръката и леко ме охлузи по ръката. „. На въпрос на
дознателя: “ Вие след това ударихте ли с
нещо И. и къде?”, подсъдимият П. заявява
„ След това, аз се прибрах вкъщи и повече не исках да се занимавам с пиян човек
и изобщо не съм удрял И. с нищо.”
В хода на проведеното съдебно
следствие пред настоящия съдебен състав, подсъдимия заявява следното: „ Аз си бях в нас, чух гиролтия, псувни, които
казаха свидетелите и конкретно търси мен да псува, твоята мама да еба, мошеник
и съм ти казал, че ще те паля. Илизам и викам, виждаш че работим тук, съборен чардака, няма къде да
стоят овцете, поляната да не била моята, глупости колкото трябва. Оттам нататък
викам махай се, той се напери срещу мен. Вдигнах си ръката и ми тракна тук
–подсъдимият видга и показва лявата си ръка „.
В заключение може да се посочи,
че подсъдимия в различни свои обяснения и показания, е изложил 5 различни
версии, които могат да се обобщят в следното. Според първата версия, не е
виждал пострадалия не е говорил с него, не е излизал от дворното си място. Според
втората версия – И. паднал и се ударил в дъските с които е оградена варта за
извършвания ремонт, като от там са му нараняванията. Според третата версия –
захванал пострадалия да удря подсъдимия, но последния успял да вземе тояга и не
помни как е ударил пострадалия. Четвърта версия- Замахнал пострадалия да удря
подсъдимия, но последния си сложил ръката и след това се прибрал вкъщи. И пета
версия - като подсъдимия блъснал пострадалия, посягайки с ръка.
От гореизложеното може да се
направи извод за недостоверност на обясненията на подсъдимия, който в стремежа
си да се унивини, разпитван всеки път от съответния орган, дава различни
обяснения, относно случилото се.
По отношение на показанията на
свидетелят С.П.И.. Същият би следвало да бъде незаинтересован свидетел. Тава се
очаква от него, тъй като не е в близки, родствени отношения, нито с подсъдимия,
нито с пострадалия.
Съдът обаче, счита, че
показанията на този свидетел са недостоверни. Свидетелят по време на ДП твърди,
че видял, че пострадалия И. И. идва. Видял, че същият е бил в нетрезво съС.ие и
подал шише с алкохол. Канел го да пие с него, но „ Аз му отказах и му казах да си върви. И. ме попита какво правим и аз му
отговорих, че оправяме покрива на саята. Той ми каза, че няма смисъл да го
оправяме, защото той щял да го разваля. Аз му казах, че не е той човека, който
трябва да казва какво да правим и му казах да си отива в къщи. Той понеже беше
много пиян, легна на земята. Забелязах също, че И. беше ударен по главата от
лявата страна и му течеше кръв. Сигурно, тъй като беше много пиян е падал
някъде... След това аз се качих отново на покрива и започнах да работя... През
цялото това време П.П. си беше в къщи и изправяше арматурни пръчки, които ни
трябваха и изобщо не е излизал и не е разговарял с И.. Категорично заявявам, че на въпросния ден, когато бях в дома на П.,
същият нито е разговарял с И. , нито му е нанасял побой. „ Това са
показанията на св. С.П.И., дадени на 07. 12. 2010 г. пред разследващия орган на
досъдебното производство, докато в съдебно заседание твърди: „ ... И. дойде при мен и ме попита, какво правиш и
викам, строим тука, саята стягаме ...Вика, няма да стягате нищо, аз ще я паля,
аз ще го развалям това нещо... Даде ми едно шише да пия вино и аз му казах, аз
по високото работя и не мога да пия. Псува наред, да еба вашата мама, аз ще ви
дам да разберете. „, т. е. за първи път в съдебно заседание този свидетел
твърди, че пострадалият е псувал. Изложеното в разпита, в съдебно заседание, вече
също е в синхрон с показанията на подсъдимия, дадени в същото съдебно
заседание, т. е. и тук се повтаря обстоятелството за “ еднотипност ” и “
синхронизация “ на показанията дадени от свидетеля И. и подсъдимия, както на
предварителната проверка, така също на разпитите проведени в хода на
досъдебното производство и в конкретния случай при свидетелските показания и
обяснения на подсъдимия в съдебно заседание.
Свидетелят И. твърди в разпита си
пред настощият състав и в съдебно заседание на 20. 03. 2012 г. следното: „ Псува наред, да еба вашата мама, аз ще ви
дам да разберете... През това време П. беше в двора си. ...После се вдигна една
гиролтия и като не можах да ги изтърпя, се качих да си работя...Аз се качих
горе на покрива и се чуваше ей това нещо, да псува... К. му вика стига псува. Той- И. казва мама ви да еба, аз ще ви паля,
саята ви ще разваля, то е незаконно... И. наред ни караше, псуваше... По думите
на П. е имало боричкане между П. и И., но не съм видял нищо. “, т. е.
дадените в хода на съдебното заседание показания от този свидетел, освен че са
нелогични, рязко контрастират с изнесеното от него в хода на ДП. Там думи на
свидетеля за псувни няма, нито една такава дума, нито пък той твърди, че е чул
гиролтия- разправия. Нелогично звучи твърдението на този свидетел, че след като
чул разправията и след като той не е участвал в нея, не можа да обясни кой е
участвал в тази разправия. Очевидно би следвало да се приеме, че са се
разправяли подсъдимия с пострадалия. Но в показанията си дадени в ДП свидетелят
И. твърди, че подсъдимият категорично не е излизал от дома си. Нелогични и
недостоверни са показанията на този свидетел, относно това че не разбрал и не е
видял нищо. Същият твърди, че се качил на покрива на сградата и от там е нямал
възможност да вижда и да чува. Но съдът не кредитира неговите показания предвид
обстоятелството, че се извършва ремонт на покрив на неголяма и невисока сграда,
а именно сая. Като според същия свидетел “ ... покрива е висок един бой ... 3 м може в средата да има, но на долния
край моят бой “. И същевременно на две места в разпита в съдебно заседание
твърди, че е възприемал пострадалия И.И. на 2- 3 метра от тази селскостопанска
постройка, т. е. няма как при положение, че пострадалия се намира на такова разС.ие,
при характеристиките на сградата, този свидетел да не е видял и чул нищо.
Нещо повече свидетелските
показания на св. И. се опровергават и от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие св. К.П.П. / син на подсъдимия / - „ С. видя всичко. Как да ги разтърве, като стана това много бързо и аз
също не се намесих, защото нямаше да излезна толкова бързо, че да ида... То се
вижда, навеса както е направен се вижда.
„.
В хода на ДП, разпитан на 07. 01.
2011 г. св. К.П.П.- син на подсъдимия заявява „ ... С. разговаряше отвън с И., който беше видимо пиян. Баща ми беше в двора
и не съм го виждал да излиза навън. Също така не съм го виждал да разговаря с И..
... Категорично заявявам, че на въпросния
ден, когато правихме ремонт на саята, баща ми нито е разговарял с И., нито му е
нанасял бой, ако имаше нещо такова, аз щях веднага да се намеся. „, докато
в съдебно заседание заявява, че пострадалият “... същевременно викаше, къде е ония дъртият, откачаният, за баща ми, той
същевременно и него псува. Баща ми беше в двора и излезе и вика, не е хубаво
така да псуваш, вика, отивай си, да не се разправяме. ...И. му замахна с
тоягата. ...Той се отмести и на вторият път като му замахна, И. закачи татко за
ръката. След това татко взе тоягата и го избута. С тоягата го бутна, в
бързината не видях, ей така го изтласка, става бързо, ей така с тоягата и с
ръцете. То става като боричкане и точно не мога да определя в коя частна тялото
става. Бай С. през това време беше там, да е бил на 10 метра. Не мога да си
спомня дали беше качен на покрива бай С.. ... След като го избута татко, И.
падна на земята, еми падна, като падна се мъчи да става. ... П. не му е нанасял
удари. П. се прибра в двора.... Значи видях, че имаше някаква кръв по главата
на И., но това е в момента като идваше, нещо тъй беше, като идваше от посока на
гробищата, още в самото начало имаше кръв на главата, от лявата страна сигурно
беше. „ Т. е. от посочените по- горе цитати, съдът приема, че е
недостоверност на показанията на този свидетел, тъй като същите не са логични,
взаимно изключващи се, а и се опровергават от останаля събран доказателствен
материал. В тази насока съдът счита, че следва да посочи обстоятелството, че
след като пострадаилят се е прибрал в дома си от главата на същият е
продължавало да тече кръв, видно от свидетелските показания на очевидно
безпристрасните свидетели – ПИ при РУП Ч., отговарящ за с. О. Т.И.Т. и Д- р В.М.К..
В заключение съдът счита, че може
да се направи само един обоснован извод, този за наличието на фактическата
обстановка, приета от съда и подкрепяща се от показанията на пострадалия, от
показанията на свидетеля– очевидец И.Ч. и от показанията на близките на
пострадалия, на които същият непосредствено след деянието е разказал за
извършеното спрямо него деяние от подсъдимия, но и от заключението на
назначената в хода на разследването СМЕ, сочеща по недвусмислен начин, че
причинените травматични увреждания са причинени по начина, посочен от
пострадалия.
При така описаната фактическа
обстановка, като на, подсъдимият П.К.П., е осъществил от субективна и обективна
страна престъпния състав на чл. 129 ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК, като на 24.
10. 2010 г. в с. О., обл. С. З. е причинил средна телесна повреда на И.Б.И.,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия горен крайник, по
който текст съдът го признава за виновен.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимия при прук умисъл, тъй като същият е съзнавал
обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал настъпването на същите.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата основни принципа в наказателно- правната
ни система, а именно принципа на законоустановеност на наказанието и принципа
на индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в
специалния текст на Закона за този вид престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до 6 години. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от НК при
положение, че не е определен минимума на наказание, същото може да бъде най-
малко в размер на 3 месеца.
При индивидуализация на
наказанието съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието,
а именно обстоятелството, че се касае до престъпно посегателство срещу
личността, след като прецени и обществената опасност на дееца, степента и
формата на вината, подбудите за извършване на деянието, както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид чистото му съдебно минало / макар и осъждан
подсъдимият към момента на извършване на деянието е реабилитиран по право /,
сравнително тежкото му материално- битово положение, а като отегчаващи вината
обстоятелства лошите му характеристични данни и множеството травматични
увреждания, включващи в себе си и претърпени леки телесни повреди.
При определяне на размера на
наказанието съдът се съобрази и с обстоятелството, че в конкретния случай е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на горния ляв крайник, която е от такъв характер, че това трайно
затруднение няма да бъде такова за сравнително продължителен период от време.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, при условията на чл. 54 от НК, поради което му
наложи наказание 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, което наказание
лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено от изтърпяване
с изпитателен срок от 3 години, отчитайки предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и липсата на отрицателни предпоставки за приложение на чл.66, ал.1
от НК. Съдът счита, че следва да възложи възпитателната работа с този подсъдим
на ПИ при РУП на МВР гр. Ч., отговарящ за с. О., обл. С. З., в който живее
подсъдимия, съгласно нормата на чл. 301, ал. 1, т. 7 от НПК.
Съдът счита, че с така определеното
и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на наказанието
визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на
чл. 36 от НК.
Относно предявения граждански
иск.
При така изнесената фактическа
обстановка и след като се съобрази с показанията на разпитаните по делото
свидетели и писмените доказателства по делото, съдът намира, че допуснатия за
съвместно разглеждане в настоящето наказателно производство граждански иск се
явява основателен и доказан до размер на 4 000, 00 лв.
Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
В настоящият случай безспорно се
установи, че подсъдимият умишлено при пряк умисъл е нанесъл средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 във вр. ал. 2 от НК изразяваща се в трайно
затруднение в движението на левия горен крайник.
Разкъсно- контузни рани на
главата, анамнестични данни за лекостепенно мозъчно сътресение, оток и
кръвонасядане на лявата длан, оток и кръвонасядане на гръдния кош, , които
травматични увреждания имат характера на лека телесна повреда по смисъла на чл.
130 ал. 1 от НК, травма на лявата гривнена става и в частност счупване на
лъчевата кост на лявата ръка.
В следствие на тези трамви поС.далия
е претърпял болки и страдания, които според вещото лице са били с
продължителност около две седмици за несъставомерните травми, докато за
счупването на лявата лъчева кост е отшумявало в един значителен по
продължителен срок от време.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът се съобрази с характера на уврежданията, начина на
извършването им, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания, както и обстоятелството, че пострадалия е човек в активна възраст и
причиненото му травматично увреждане ще му пречи в един значителен във времето
период от време, което от своя страна ще му напомня за случилото се.
Предвид гореизложеното и съгласно
нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че обезщетението, което подсъдимият
трябва да заплати на гражданския ищец за претърпените от него, в резултат на
инкриминираното престъпно деяние неимуществени вреди, следва да бъде в размер
на 4 000, 00 лв.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимия П.К.П..
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в ниското обществено съзнание на подсъдимия и в
явното незачитане на моралните и правни норми на обществото и личната
неприкосновеност.
Водим от изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………. .