Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на десети
октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Снежана Апостолова,
като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 4409/15 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „С.Бг“ ООД, с която са предявени срещу „З.и с.“ ООД искове с правно
основание чл.99 ал.1, вр. с чл. 266 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че по силата на договор за цесия от 04.08.2014 г. е
придобил вземането на „Е.И.“ ЕООД срещу ответника „З.и с.“ ООД, което произтича от договор №110/09.11.2011 г.
за изработване, доставка и пускане в експлоатация на „обезпрашителна
система към котел за изгаряне на RDF“, ведно с Приложение №1 към него, както и допълнителна доставка на
„дозираща система за инжектиране на адативи в газов
поток към ръкавен филтър“ и „горелка към инсталация
за изгаряне на RDF“, съгласно допълнителна договорка. С уведомително писмо от 06.08.2014 г.,
получено от ответника на 08.08.2014 г., е съобщено за
извършената цесия. Сочи се, че общата цена на договора и допълнителната
договорка за доставка и монтаж възлиза на сумата от 198 540 лв. с ДДС.
Поддържа се, че са изпълнени задълженията по договорите, а ответникът е
подписал приемо-предавателен протокол от 12.12.2011 г., 2 броя приемо-предавателни
протоколи от 27.07.2013 г., протокол за извършен монтаж от 24.07.2013 г. и
протокол за извършени единични и комплексни изпитания на машини и съоръжения от
24.07.2013 г. Ответникът е платил по 4 броя фактури сумата от общо 158 540
лв. с ДДС, а останалата част до пълния размер на задължението, възлизаща на
40 000 лв. с ДДС, която е предмет на договора за цесия, не е платена. С
нотариална покана от 29.01.2014 г., изпратена от цедента
до ответника, последният е поканен да изпълни паричното си задължение по
договора, а с писмо от 30.08.2014 г. и с писмо от 17.09.2014 г. същият е
признал задължението си, но е отказал да заплати, тъй като били възникнали
производствени, финансови и технологични проблеми при експлоатацията на
съоръженията, без да сочи наличие на дефект. Иска се от ищеца ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща остатък от
задължението му по договора и допълнително доставеното към него - по проформа фактура №**********/23.07.2013 г., както и сумата
в размер на 3 573,52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 06.08.2014 г. - 22.06.2015 г.
Ответникът е представил писмен
отговор, с копйто оспорва предявените искове с
възражението, че са недопустими и неоснователни. Сочи се от ответника, че не
дължи плащане на претендираното вземане, защото цедентът е в цялостно неизпълнение на договора, тъй като
технологичното съоръжение не отговаря на нормативните изисквания и не е било
предварително съобразено с производствените характеристики на обекта,
собственост на ответника. Издадената проформа-
фактура не поражда задължение за плащане. Оспорва валидността на договора за
цесия, който не го обвързва. Освен това вследствие на експлоатацията на процесното съоръжение са възникнали производствени,
финансови и технологични проблеми, което се явява и фактическото основание за
неплащане на претендираното вземане. Оспорва договор
№110/09.11.2011 г. и Приложение №1, като се твърди, че дружеството-ответник е
въведено в заблуждение от изпълнителя относно неговия професионализъм, касаещ изграждането и въвеждането в експлоатация на
съоръжението. Оспорва Приемо-предвателен протокол от
12.12.2011 г., 2 броя Приемо-предвателни
протоколи от 27.07.2013 г., Протокол за извършен монтаж от 24.07.2013 г. и
Протокол за извършени единични и комплексни изпитания на машини и съоръжения от
24.07.2013 г., като твърди, че същите не отразяват действителното фактическо
състояние на съоръженията. Оспорва и проформа фактура
№**********/23.07.2013 г., нотариална покана №921/29.01.2014 г., Договор за
цесия от 04.08.2014 г., уведомление за цесия от 06.08.2014 г., писмо с
изх.№1486/10.09.2014 г., справка по чл.366 от ГПК, приложеното към исковата
молба адвокатско пълномощно, като твърди, че не е платена цената по него.
Претендира разноски.
Ищецът е подал допълнителна
искова молба в която сочи, че до момента
на подаване на исковата молба не са правени от страна на ответника възражения
за недостатъци както на доставеното оборудване, така и по отношение на монтажа
му. Приложеното писмо от 14.05.2014 г. не сочи на недостатъци, а касае цената и
техническите характеристики на съоръженията.
Ответникът е подал допълнителен
писмен отговор, с който поддържа изцяло направените в отговора оспорвания и
възражения.
Представен е договор N 110/09.11.2011 г., от който се установява, че между ответника и „Е.И.” ЕООД е възникнало
облигационно правоотношение, по което Е.И.” ЕООД е поел по възложение на
ответника задължението да изработи, достави и пусне в експлоатация
обезпрашителна система към котел за изгаряне на RDF, a ответникът е поел задължението да плати възнаграждение в размер на
130 950 лв. /без ДДС/. В приложение
1 към договора е посочена стойността на отделните компоненти от
поръчаната инсталация.
Представен е приемо-предавателен протокол от
12.12.2011 г., в който се сочи, че изпълнителят е предал на ответника
възложител 11 компонента от поръчаната инсталация, които са приети без
забележки.
Представен е приемо-предавателен протокол от 24.07.2013 г., в който се
сочи, че изпълнителят е предал на ответника възложител 3 компонента от
поръчаната инсталация, сред които и ръкави за ръкавен филтър Ф 150х4500 мм 128
бройки, които са приети без забележки.
Представен е
приемо-предавателен протокол от 24.07.2013 г., в който се сочи, че изпълнителят
е предал на ответника възложител 5 компонента от поръчаната инсталация, които
са приети без забележки.
Представен е
протокол за завършен монтаж от 24.07.2013 г., в който страните са констатирали,
че е извършен монтаж на 16 съоръжения от процесната инсталация, която е готова
за изпитания.
Представен е
протокол за завършени единични и компексни изпитания
на машини и съоръжения от 24.07.2013 г., в който страните са констатирали, че
проведените проби на машините и съоръженията от процесната инсталация са успешни.
Представена
е проформа фактура N 110/23.07.2013 г., в която се сочи, че ответникът дължи на изпълнителя сумата от
40 000 лв.
Представена е
нот.покана, с която изпълнителят е поискал от ответника заплащане на сумата от
40 000 лв. по проформа фактура 110/23.07.2013 г.
Представен е анекс от 15.11.2013 г., с който изпълнителят е поел задължение
да достави дозираща система за инжектиране на адитиви
към ръкавен филтър и горелка към инсталация на
стойност от 18 000 лв. и от 16 500 лв. без ДДС.
Представен е договор за цесия от 04.08.2014
г., с който „Е.И.” ЕООД е прехвърлил на ищеца вземане срещу ответника в размер
на 40 000 лв., което произтича от договор 110/09.11.2011 г.
Представено е
уведомително писмо от 06.08.2014 г., с което цедентът уведомява ответника за
цесията.
Представено е
уведомление от 30.08.2014 г., с което ответникът е оспорил претенцията на
изпълнителя в размер на 40 000 лв. поради възникнали след пускането в
експлоатация на инсталацията на технологични, производствени и финансови
проблеми и е направено искане за доброволно уреждане на спора.
Представено е
предложение от 17.09.2014 г., с което ответникът е предложил спогаждане по
спора за вземането от 40 000 лв.
Представено е
писмо от 21.05.2014 г., в което ответникът е направил възражение за
некачествена горелка и дозираща система за инжектиране на адитиви в ръкавен
филтър.
Установява се
от показанията на св.Т., който работи на длъжността „енергетик“ при ответника
от 2011 г., че процесната инсталация е била завършена през 2013 г., а първата
доставка на оборудване е било през м.12.2011 г. При първоначалното пускане на
инсталацията не е имало проблеми, а 72 –часовите проби са били в норма, но при
експлоатация в продължение на 20 дни се стигнало до изпускане на сажди в
атмосферата, което е настъпило поради прогаряне на ръкавните филтри. Повикани
са служители на изпълнителя, които на място са заявили, че не се спазват
инструкциите, но според свидетеля служители на ответника са спазвали
инструкциите. Били са доставени от изпълнителя нови филтри, които след 15-20
дни отново са изгорели. През дните на подмяна на филтрите инсталацията не е
работела. От друга фирма са доставени филтри, но и те също са изгорели.
Инсталацията е започнала да функционира през есента на 2013 г., а през
м.01.2014 г. е преустановила работа поради прогарянето на филтрите.
Изпълнителят при монтажа не е извършил проектиране и мониторинг.
Установява се
от показанията на св.Майдозян, който е работил при изпълнителя на длъжността „проектант“,
че през м.08 –м.09.2013 г. е бил изпълнен процесния проект, а резултатите от
пробите са били в норма. През м.09.2013 г. ответникът е уведомил изпълнителя,
че филтърът пуши, а при проверка на място е установено, че филтрите са изгорели
поради неправилна експлоатация на цялата инсталация. Установено е, че за гориво
са използвани дървени капаци, а не с РДФ, който е използван при тестването.
Представен е инвестиционен проект за процесната инсталация.
Представено е решение ХА-65-ПР/2011 г. РИОСВ –
Хасково, с което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху
околната среда за инвестиционното предложение „използване на алтернативно
гориво за отопление на оранжерии“, защото няма вероятност да се окаже
значително отрицателно въздействие.
Представено е
писмо от 17.12.2013 г., с което изпълнителят е уведомил ответника, че
технологично задължително е при експлоатацията да има прекъсване на изгарянето
на всеки 8-10 часа, както и почистване и остраняване на събрания прах, сажи и
отпадни продукти.
Представен е Протокол от 26.07.2013 г. за
проведени комплексни изпитания и 72 часови проби, в който се сочи, че
обезпрашителните инсталации са преминали успешно изпитванията.
Представена е
инструкция за поддържане и експлоатация на ръкавен
филтър тип EcoJet.
Представени са
приемателно-предавателни протоколи от 15.01.2014 г. и от 17.02.2014 г., които
не са подписани от ответника.
Установява се
от заключението на СТЕ, че инвестиционен проект „система за обезпрашаване на
димни газове от водогреен котел 4,5мвата” не отговаря на изискванията на
Наредба 4 за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти. Освен това липсва проект по част Ел и КИПиА. На
площадката има изпълнени работи по Ел и КИПиа, но липсват протоколи за
ел.замервания. Отклонение от технологичната схема е доставената, но немонтирана
дозирана система за инжектиране на адитив в газовия
поток на стойност 18 000 лв., а в протокол 2699/24.07.2013 г. е констатирано,
че диоксини и фурани не се образуват при изгарянето на РДФ. Като
отклонение от технологичната схема може
да се приеме доставена, но немонтирана горелка за инсталация за изгаряне на
отпадъци на стойност 16 500 лв. Според в.лице прогарянето на ръкавния
филтър е скрит недостатък на съоръжението, а периода на аварии е 91 дни.
Изборът на вентилатор за димни газове без изчисления е необоснован. Поради
натрупване на прах шлюзовите питатели са блокирани. Явен недостатук на
инсталацията е липса на система за мониторинг. Към момента инсталацията не е
годна за функциониране, защото шлюзовите затвори са блокирани и демонтирани,
ръкавните филтри са демонтирани, а центробрежният вентилатор е демонтиран.
Съоръжението не може да изпълнява предназначението си, защото след въвеждането
в експлоатация за около три месеца ръкавният филтър е показал дефекти. Не е монтирана
система за мониторинг.
Установява се
от заключението на повторната СТЕ, че проектът за процесната инсталация е на
ниво непълен идеен проект и не отговаря на нормативните изисквания. Частта от водогрейната инсталация „прахоуловителна
система“ е без проектна документация, без контрол на супервайзер.
Протоколите за проби са непълни и не дават реална представа за възможностите и
недостатъците на прахоуловителна система. Според в.лице прогарянето на ръкавните
филтри не е случайна авария, а е
резултат от недостатък в контрола и управлението на съоръжението. Изборът на
вентилатор за димни газове е неправилен, защото няма възможност за промяна на
параметрите по време на работа. Шлюзовите питатели, поставени да работят на открито и без
топлоизолация, ще блокират и при ежедневна профилактика, а премахването им е
довело до влошаване работата на ръкавния филтър.
Липсата на мониторингова система на цялата инсталация
е явен недостатък, както и липсата на автоматизирана система за управление на
отделните агрегати.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на
спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.99, вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът извежда основанието на претендираното
вземане въз основа на фактическото твърдение за сключен с „Е.И.” ЕООД договор
за цесия. Доколкото правоприемникът не може да притежава повече права от своя праводател и не може да бъде в по-благоприятно положение от
него, следва да се провери на първо място 1. дали в полза на цедента „Е.И.” ЕООД е съществувало вземане срещу ответника в размер
на 40 000 лв., произтичащо от договор N 110/09.11.2011 г. и от допълнителна договорка за доставка на „дозираща
система“ и „горелка за изгаряне на RDF“, за което е вземане е издадена цитираната в обстоятелствената част на
исковата молба проформа фактура N 110/23.07.2013 г. След тази проверка
следва да се прецени 2. дали договорът за цесия има за предмет вземане,
произтичащо от договора и от допълнителната договорка.
Установи се от
представения по делото договор N 110/09.11.2011 г., че между
ответника и „Е.И.” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, по което „Е.И.”
ЕООД е поел по възложение на ответника задължението да изработи, достави и
пусне в експлоатация обезпрашителна система към котел за изгаряне на RDF, a ответникът е поел задължението да плати възнаграждение в размер на
130 950 лв. /без ДДС/. Това означава, че размерът на дължимото от
ответника възнаграждение по договор N 110/09.11.2011 г. възлиза
на 157 140 лв. с ДДС.
Ищецът е признал в исковата молба, че ответникът
е платил сумата от 81 600 лв. по фактура 237/09.11.2011 г., сумата от 35 540 лв. по фактура
352/16.11.2011 г., сумата от 20 700 лв. по фактура 351/16.05.2013 г. и сумата
от 20 700 лв. по фактура 368/26.07.2013 г. Това означава, че по издадени до 26.07.2013 г. фактури ответникът в
качеството на възложител е платил на цедента
изпълнител възнаграждение в размер на общо 158 540 лв.
Доколкото за
факта на изработката и предаването на
резултата от изпълнителя на възложителя е представен двустранно подписан
протокол от 12.12.2011 г. и двустранно подписани протоколи от 24.07.2013 г., съдът
приема, че платената от ответника сума в размер на 158 540 лв.
представлява възнаграждение за реално изработеното и доставеното от изпълнителя
по тези протоколи, които удостоверяват изпълнение на възложената с договор N 110/09.11.2011 г.
работа. Както се спомена по-горе, по договор N 110/09.11.2011 г. е уговорено възнаграждение в размер на
157 140 лв. с ДДС, поради което платените от ответника суми от общо 158 540
лв. погасяват изцяло вземането на изпълнителя за възнаграждение.
Съвкупната
преценка на двустранно подписаните протоколи и факта на плащане води до извода,
че цедентът е изпълнил задълженията си за изработка
по договора, а ответникът е приел работата и е платил в пълен размер дължимото
възнаграждение. Плащането от ответника на сумата от общо 158 540 лв. по
издадени от цедента изпълнител фактури представлява
факт, който води до погасяване на вземането за възнаграждение по договор N 110/09.11.2011 г., в който е
уговорено възнаграждение от 157 140
лв. с ДДС. В този смисъл съдът приема, че посочената в
исковата молба издадена от цедента проформа фактура N
110/23.07.2013 г., в която се сочи сумата от 40 000 лв. - за
окончателно плащане, не притежава никаква доказателствена
стойност за наличието на вземане от 40 000 лв. При уговорено
възнаграждение от 157 140 лв. с
ДДС и платени от ответника суми в общ размер на 158 540 лв. вземанията на
изпълнителя за възнаграждение са погасени изцяло.
Следва да се спомене, че по
твърдения на ищеца последното плащане от 20 700 лв. е по фактура N 368/26.07.2013 г., което означава,
че след издаване на процесната проформа
фактурата на 23.07.2013 г. е била издадена данъчна фактура на 26.07.2013 г. за
реално доставена услуга, която е основание за плащане, но по която е платено.
Като краен извод – по договор N 110/09.11.2011 г. е уговорено
възнаграждение от 157 140 лв. с ДДС, а ответникът е платил сумата от общо 158 540
лв., с което е погасил изцяло задълженията си към изпълнителя. Не се доказа по
този договор да е било уговорено възнаграждение от 198 540 лв., както се
твърди от ищеца.
В исковата молба
ищецът основава съществуването на вземането от 40 000 лв. и въз основа на
твърдение за допълнителна договорка за доставка на „дозираща система за инжектиране на адитиви към ръкавен филтър“ и „горелка към инсталация за изгаряне на RDF“. Нито с исковата молба, нито с
допълнителната искова молба, са представени доказателства за факта, че след
сключване на договор N 110/09.11.2011 г. страните са сключили допълнителна
договорка за доставка на тези компоненти. Следва да се отбележи освен това, че в
договора за цесия от 04.08.2014 г. ищецът и цедентът
са постигнали съгласие за прехвърляне на вземане по договор N 110/09.11.2011 г., но, както се
спомена по-горе, по този договор ответникът е платил дължимите суми и по него
не е налице непогасено вземане от 40 000 лв. Важно е да се отбележи, че по
твърдения на ищеца въпросната допълнителна договорка /която не е доказано да е
постигната/ по същество представлява нов договор за нова доставка на ново оборудване,
поради което вземането по тази твърдяна допълнителна договорка е различно от
вземането по договор 110/09.11.2011 г., коeто е предмет на цесията. В договора за цесия не се сочи, че прехвърленото вземане произтича от изпълнена доставка
по допълнителна договорка, която има за предмет „дозираща система за
инжектиране на адитиви към ръкавен
филтър“ и „горелка към инсталация за изгаряне на RDF“, поради което вземане по такава /недоказана/ допълнителна
договорка не е включено в предмета на цесията, от която ищецът извежда
качеството си на кредитор на ответника.
Освен това ищецът извежда основанието на цедираното
вземане от 40 000 лв. въз основа на твърдението, че това вземане е предмет
на издадената от цедента проформа
фактура N 110/23.07.2013 г., но тази проформа фактура не е за вземане за доставка по
допълнителна договорка, защото в нея се сочи, че е издадена за окончателно плащане по договор N 110/09.11.2011 г., по който обаче ответникът
е изпълнил задълженията си.
Като краен извод – по сключения
между цедента „Е.И.” ЕООД и ответника договор N 110/09.11.2011 г. е уговорено
възнаграждение от 157 140 лв. с ДДС, а ответникът е платил сумата от общо 158 540
лв., с което е погасил изцяло задълженията си. Сключеният договор за цесия на
04.08.2014 г. има за предмет вземане по договор N 110/09.11.2011 г., но не води до придобиване на вземане от ищеца, защото
към сключване на прехвърлителния
договор в полза на цедента не е съществувало вземане
срещу ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.БГ“ ООД срещу „З.и с.“ ООД искове с правно основание
чл.99 ал.1, вр. с чл. 266 ал.1 ЗЗД за сумата от
40 000 лв. – по договор N 110/09.11.2011 г. и допълнително
доставено към него оборудване съгласно проформа
фактура N 110/23.07.2013 г., претендирана на основание договор за цесия от 04.08.2014
г., както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 3 573,52 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 06.08.2014 г. - 22.06.2015 г.
ОСЪЖДА „С.БГ“ ООД, ЕИК **********, гр.София,
ул.“********** ****, да заплати на „З.и с.“ ООД, ***, съд.разноски от 1800 лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: