Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седми юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при секретаря Димитринка
Иванова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 7190 по
описа за 2017
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът А.А.К.,
ЕГН **********, действащ към датата на подаване на исковата молба със съгласието
на майка си Н.А.А., чрез пълномощника му адв. К.Д. е предявил против З.К.„Л.И.”
АД, гр. София иск за заплащане на сумата от 120 000 лв. – представляваща обезщетение
за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП на 09.06.2016 г.,
както и за сумата от 7576,05 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за медицински консумативи и лекарства ведно със законна
лихва върху тази сума съгласно разпоредбата на чл. 497 КЗ до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че
е пострадал при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил марка „БМВ“
модел „330 ХД” с per. № ********Е.Г.С., а самият автомобил е бил застрахован
при З. „Л.И.” АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът поддържа
чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.”
АД чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск по размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
не е спазил установените в чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП задължения
на пешеходеца преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение, да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, да не спира
без необходимост на платното за движение, както и за неспазване на установените
в чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП забрани да навлиза внезапно на платното за
движение и да пресича същото при ограничена видимост. Оспорва претенцията за
законна лихва и началната дата, от която се претендира. Претендира разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените
по делото Констативен протокол № 42/16 г.;Протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата и Присъда №26/17 на Районен съд - Асеновград
по НОХД 1207/2016 год. се установява, че на 09.06.2016 г., около 13.15 ч. в гр.
Асеновград е настъпило ПТП при което лек автомобил марка „БМВ“ модел „330 ХД” с
per. № ********управляван от Е.Г.С., ЕГН
**********, при приближаване на пешеходна пътека тип „Зебра”, не намалява
скоростта на движение, поради което не пропуска преминаващия по пешеходната
пътека отляво надясно спрямо автомобила пешеходец А.А.К., ЕГН ********** и го
блъска.
С цитираната
присъда Е.Г.С. е призната за виновна за описаната катастрофа, като е освободена
от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание - глоба в
размер на 1000 лв.
По делото не е
спорно обстоятелството и се установява от приложената справка от ГФ, че за лекия
автомобил „БМВ“ модел „330 ХД” с per. № ********е имало застраховка „Гражданска
отговорност”, полица № 22116000610889 със срок на валидност от 17.02.2016 го до
16.02.17г.
По делото е
назначена и приета без възражения съдебно автотехническа експертиза.
Заключението съдът приема като обективно и професионално, като от него се установява
следният механизъм на ПТП – на 09.06.2016 г. около 13:15 ч. в гр. Асеновград,
по бул. „България“ с посока от гр. Смолян към гр. Пловдив със скорост 50 км/ч
се движи лек автомобил марка „БМВ”, модел „ЗЗОХД” с per. №********, управляван
от водачката Е.Г.С.. Времето е ясно, слънчево и сухо. Пътят е в населено място
в гр. Асеновград, на бул. „България“ срещу № 75 с 2 платна за движение, всяко с
по две пътни ленти. Между платната за движение в посока Асеновград-Пловдив и
Асеновград-Смолян има остров с метална ограда. Върху двете платна за движение
има пешеходна пътека М8.1 тип „Зебра“. Лентите на пешеходната пътека са ясно
очертани върху платната за движение, като ширината на всяка лента от
пешеходната пътека е 4,3 м. Преди пешеходната пътека във всяко едно платно за
движение има светлинен знак, оказващ наличието на пешеходната пътека.
Водачът на
автомобила е имал възможност да възприеме пешеходеца от разстояние повече от
100 м. ,като при скорост на движение от 50 км.ч. разстоянието за аварийно
спиране е 30.71 м.
От Заключението
на СМЕ,което съдът приема като обективно и професионално се установява,че в следствие
на претърпяното ПТП ищецът е получил Фрактура на десен хумерус в проксималната
си част, Фрактура на дясна клавикула, Фрактура на латералния кондил на дясна
тибиа неразместен, Фрактура на дясна фибула в проксималната част, Разкъсно -
контузна рана на десен лакът , Руптура
на предни кръстни връзки, латерален мениск и тибиална колатерална връзка на
дясно коляно - хемартроза (излив на кръв в ставата) и Контузия и подкожен
кръвоизлив в париетоокципиталната област на главата.
По спешност е
приет за лечение в I - ва Клиника по „Ортопедия и Травматология” при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”. Лечението на фрактурата на дясна раменна кост е било оперативно
- по спешност е направена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с LCP плака .
Разкъсно - контузната рана в дясната лакътна област по спешност е обработена
хирургично . Фрактурата на дясна подбедрица е лекувана консервативно - гипсов
крачол за 75-90 дни.Травматичната увреда на връзковият апарат на дясна колянна
става е лекувана - оперативно (пластика на разкъсаните връзки и частично
премахване на латералния мениск). Фрактурана на дясна клавикула е лекувана
консервативно – ортеза.
Общо лечебният и
възстановителен период при ищеца е продължил около 6 месеца считано от деня на злополуката. По време на
лечебният и възстановителен период ищецът е търпял болки , като най интензивни
те са били през първите 30 дни след увреждането и операциите,както и в началото
на проведената рехабилитация.Възможно е в бъдеще при промяна на времето и при
по-голямо физическо натоварване на увредените крайници да се болки, които биха могли
да се облекчат с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти.
От показанията на
св. П.Н.се установява,че след катастрофата пострадалия е бил в тежко
състояние,с оперирана ръка,обездвижен крак,не можел да се движи и да се
обслужба сам.Това състояние продължило около 50 дни,а поне 6 месеца не можел да
стъпва на крака си без помощни средства.Изпитвал силни болки при
възстановяването си от нараняванията.
По делото са
представени от ищеца Фактура №
********** за сума от 85,00 лв.;Фактура № ********** за сума от 2 799,00
лв.;Фактура № ********** за сума от 900,00 лв.;Фиш за платена амбулаторна
услуга;Заявление за избор на екип;Фактура № 015 за сума от 660,00 лв.;Фактура №
********** за сума от 12,015 лв. Фактура № ********** за сума от 19,90 лв.
Фактура № ********** за сума от 2 200,00 лв.;Искане за отпускане на специфични
медицински изделия;Фактура № ********** за сума от 900,00 лв.;
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226,
ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД а,съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В настоящия
случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е
налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
По въпроса дали е
налице виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил съдът
приема,то това е установено с приложената Присъда № 26/17 на Районен съд -
Асеновград по НОХД 1207/2016 год.,която по силата на чл.300 ГПК е задължителна
за съда, поради което приема,че водача
на лекия автомобил марка „БМВ“ модел „330 ХД” с per. № ********управляван
от Е.Г.С. по непредпазливост е допуснала процесното ПТП, в резултат на което е
причинил травматични увреждания на ищеца по делото А.А.К..
Доказан е фактът,
че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Установено е и
няма спор за това, че за лекия автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност”
при ответното дружество З. „Л.И.” АД, валидна към датата на процесното ПТП.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди
е основателен.
По неговия
размер:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът е
противопоставил възражения за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат с твърдения,че не е спазил установените в чл. 113, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП задължения на пешеходеца преди да навлезе на платното
за движение да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение, да не удължава ненужно пътя и времето
за пресичане, да не спира без необходимост на платното за движение, както и за
неспазване на установените в чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП забрани да навлиза
внезапно на платното за движение и да пресича същото при ограничена видимост,които
са частично основателни. Това възражение
на ответника не се приема от съда,тъй като на първо място не е доказано и на
второ пешеходецът е е започнал пресичането на място обозначено като пешеходна
пътека с нарочна система за сигнализация на поне 100 м. от приближаващия се
автомобил,за който се установи,че го е блъснал със същата скорост,с която се е
движил преди това,т.е. дори не е намалил скоростта си.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
пред вид характера , степента и броя на уврежданията, търпените силни болки и
страдания особено в първия месец след злополуката, както и фактът, че лечебният и възстановителен период е
приключил за срок около 6 месеца. Съдът взема пред вид и факта, че през първите
2 месеца ищецът е имал силни затруднения при обслужването си,а около половин
година не е могъл да ходи без помощни средства,да посещава училище.
Като взе всички
тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен за сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2016
год. при условията на чл.497,ал.1,т.1 КЗ/молбата до ответното дружество е
подадена на 25.10.2016 год./ до окончателното й изплащане.
Над този размер
до претендирания от 120 000 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
По претенцията за имуществени вреди:
Съдът намира, че
претенцията за имуществени вреди е доказана от представените фактури на името
на ищеца и основателна в пълния й размер от 7576,05 лв., в който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на исковата молба-08.06.2017 год. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да заплати на адв. К.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 1880 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 2303 лв.
за държавна такса и 135 лв. за експертиза от бюджета.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 220 лв. – разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.А.К., ЕГН ********** чрез
пълномощника му адв. К.Д., със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане настъпило при ПТП на 09.06.2016 г. и за сумата от 7576,05 лв. - имуществени
вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на ПТП
- 25.10.2016 г. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществените вреди над уважения размер от 50 000 лв. до предявения от 120
000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД, ЕИК *******,
гр. София да заплати на адв. К.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1880
лв., а по сметка на СГС сума в размер на 2303 лв. за държавна такса и 135 лв.
за експертиза от бюджета.
ОСЪЖДА
А.А.К., ЕГН **********
да заплати на З. „Л.И.”*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в общ размер
на 520 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: