Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 453 23.11.2022
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Петко
Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КА дело №547 по описа за
2022 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.225 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.111, ал.7 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС, ДВ бр.100/2019г., в
сила от 01.01.2020г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника
на Затвора Стара Загора, представляван от юриск. С. С. срещу Решение №225 от 27.05.2022
год., постановено по адм. дело №355/2022 год. по описа на Административен съд –
Стара Загора, с което е отменена негова заповед №Л-2028/12.05.2022 год., с
наложено на Г.М.П. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за
срок от пет денонощия, за извършено от негова страна дисциплинарно нарушение на
22.03.2022 год. В жалбата са изложени доводи, че обжалваното решение е
неправилно. Нарушението е безспорно установено, а видно от доказателствата по
делото на ответника по касация са били наложени две наказания – съответно със
Заповед №Л-388/28.01.2021 год. – „изолиране в наказателна килия“ за седем
денонощия и Заповед №Л-2027/12.05.2022 год. – „извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за седем дни“. Наличието на тези наказания
не дават основание, П. да не бъде ненаказан. Цитирани са също така и 11 заповед
за налагане на дисциплинарни наказания на Г.П. за периода 14.05.2018 год. –
10.12.2020 год. Отношенията между лишените от свобода и затворническата
администрация са такива по упражняване на държавната принуда, която в
конкретния случай се изразява в налагането на дисциплинарното наказание.
Ответника – Г.М.П., в съдебно заседание не отрича
извършеното от негова страна дисциплинарно нарушение, но моли касационната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение, че с оглед подадената молба от
страна на П., де факто се оттегля неговата жалба против Заповедта на Началника
на Затвора Стара Загора и моли за обезсилване на първоинстанционното решение.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя доводи и становищата на
страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Производството пред Административен съд – Стара Загора се
е развило по реда на чл.211 от ЗИНЗС по жалба на Г.М.П., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора против Заповед №Л-2028/12.05.2022
год. на Началника на Затвора Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“ за
срок от пет дена.
От фактическа страна първоинстанционния съд е приел, че на
22.03.2022 год. в килия №7, ІІ група, корпус на Затвора град Стара Загора, по
време на престоя на открито на лишените от свобода от ІІ салон в залата за
спорт около 10:30 часа лишеният от свобода П. счупил масата за тенис с ритник.
За този инцидент е съставена докладна записка вх.№ИЗ-1494 от 24.03.2022 година
от мл. инспектор Д.А.. Събрани са писмените обяснения на А.Б., според които
по време на тренировка с Г. в
залата обикаляли покрай масата за тенис
и правили гимнастика и в един момент се обърнал и Г. му казал, че счупил масата
за тенис. Опитал се да я поправи, но не могъл и му казал, че ще се обърне към
старшините. Според докладна записка, изготвена от Р.Т. до началника на ЗОЗТ
„Черна гора“, при осъществяване на видеонаблюдението в 9:38 часа видял лишения
от свобода П. с ритник да чупи масата за тенис. Първоинстанционния съд е приел,
че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена
форма, като при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. От
приетата като доказателство заповед от 28.01.2021 год. и установеното
изтърпяване на наказанието, е приел, че не е доказано, че в срока на това
нарушение жалбоподателят е извършил и друго. Това го е мотивирало, че П. следва
да се счита ненаказан по силата на законовите норми. Това го е мотивирало да
постанови решение за отмяна на издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание.
Решението е валидно, допустимо и но постановено при
неправилно приложение на материалния закон.
Не е спорна фактическата обстановка по делото. На
процесната дата и час Г.П. с действията си е разрушил имущество на Затвора
Стара Загора, а именно – тенис маса в залата за спорт. Единственият спорен
момент е дали се касае за системно нарушение или не.
Нормата на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС регламентира, че дисциплинарните
наказания по чл.101, т.7 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно
нарушение по чл.100, ал.2, т.4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по
чл.100, ал.2, т.1, 2, 3 или 5. Съгласно чл.102, ал.1 от ЗИНЗС при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на
извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението
му преди това и здравословното му състояние.
Същевременно според нормите на чл.109, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното
наказание лишеният от свобода не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той
се смята за ненаказван, а когато лишеният от свобода е наказван за нарушение,
извършено в срока по ал.1, той се смята за ненаказван, ако не извърши друго
нарушение в двугодишен срок след изтърпяване на последното наказание.
Последните две наказания на П. преди издаването на процесната
заповед са наложени съответно със Заповед №Л-4265/10.12.2020 год., с наложено
наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок
от седем дена и със Заповед №Л-388/28.01.2021 год., когато му е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от пет
денонощия, което е изтърпяно в периода 10.02.2012 – 15.02.2021 год. От така
приетите доказателства е видно, че със заповедта от 10.12.2020 год. е наложено
дисциплинарно наказание, в едногодишния срок от който е наложено ново наказание
със заповедта от 28.01.2021 год., като в този случай ще е са налице
предпоставките на чл.109, ал.2 от ЗИНЗС, като за да се приеме, че лишеният от
свобода не е наказван дисциплинарно по реда на ЗИНЗС, следва да са изтекли две
години от изтърпяването на наказанието изолиране в наказателна килия, считано
от 16.02.2021 год., които две години изтичат на 16.02.2023 год. Очевидно е, че
към датата на издаване на оспорената заповед – 12.05.2022 год. тези две години
не са изтекли, поради което следва извода, че е налице системност на
нарушенията, извършвани от П.
Правилно касаторът е приел, че оспорващият е с поведение
на системен нарушител. Наложеното процесно наказание е законосъобразно
определено като вид и размер. Правилно и в съответствие с материалния закон
ответникът е съобразил характера и тежестта на извършеното нарушение. Следва да
се има предвид и че обясненията на лишения от свобода и поведението му преди
това не обуславят налагане на по-малко като размер наказание, не показват
отношение на лишения от свобода, което да е насочено към спазване на реда и
дисциплината, изпълнение на задълженията и зачитане на ограниченията по време
на престоя му в затвора. Напротив, оспорващият пренебрегва установените ред и
правила.
Негативното засягане на оспорващия се явява съразмерно
спрямо преследваната легитимна цел.
Оспорената заповед се явява в съответствие и с целта на
закона – да се осигури максимално зачитане на правата и свободите на лишените
от свобода по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като
дисциплинарни наказания да се налагат при спазване на разписаните за това
правила в ЗИНЗС.
По изложените съображения АС – Стара Загора, тричленен
състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с което е отменена
заповед №Л-2028/12.05.2022 год. на Началника на Затвора Стара Загора е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова
подлежи на отмяна. Оспорената заповед и издадена при правилно приложение на материалния
закон и като такова следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №225/27.05.2022 год., постановено по
административно дело №355 по описа за 2022 год. на Административен съд Стара
Загора и вместо него постановява:
Отхвърля
жалбата на Г.М.П. против заповед №Л-2028/12.05.2022
год. на Началника на Затвора Стара Загора, с което на П. е наложено на
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от пет
денонощия.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.