Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../06.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при участието на секретар
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14301 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Л.Д.1 ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, чрез адв.
Н.С. срещу П.Т.П.,
ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.211 вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ
размер на 1037.36 лева,
представляваща липси, настъпили в резултат на неотчитане на служебни аванси при
командироване.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че страните в периода 29.05.2020г.-23.06.2020г. са били в трудово
правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността „шофьор на
товарен автомобил”. Трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие на страните. С оглед длъжността на
ответника му било възложено като задължение събирането, съхраняването и
отчитането на парични средства и за липси носел пълна имуществена отговорност.
При командироване в чужбина трудовите задължения на ответника включвали: зареждане на автомобила с гориво и необходими
консумативи, за което му била предоставена служебна дебитна карта, с която да
заплаща гориво, винетки и гранични такси. Ответникът изтеглил следните суми –
на 29.05.2020г. 600 лева; на 12.06.2020г. 280.88 лева; на 16.06.2020г. 143.26
лева и на 17.06.2020г. 13.22 лева. След прекратяване на правоотношението бил
поканен да отчете паричните средства и направените разходи. Ответникът не изпълнил задължението си, не представил отчети за предоставените му авансово суми, не възстановил на ищеца никакви
средства до момента на предявяване
на исковата претенция. Моли за уважаване на исковата претенция.
В срока по реда на чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор, чрез процесуален представител, в който оспорва
иска като неоснователен. Не оспорва,
че по силата на трудов договор № 33 от 29.05.2020г. бил назначен в „Л.Д.1" ЕООД на длъжност „шофьор на товарен
автомобил, с продължителност на работното време 8 часа, основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 610 лева и допълнително възнаграждение в
размер на 0,6 %
за трудов стаж и професионален опит, както и че със Заповед № 24/23.06.2020г. трудовото правоотношение
било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие на страните. Следвало да извършва превози на товари в Република
България и страни от ЕС /Швеция, Норвегия и др./ с товарен автомобил,
собственост на ищеца, като за дните в командировка му се следвали командировъчни
средства. На 31.05.2020г.
ищецът му възложил в периода 31.05.2020г. - 22.06.2020г. да извърши превоз на товари в
Република България и чужбина с товарен автомобил ДК № ******, с ремарке с ДК № ******, по маршрут на движение
определен от работодателя. На 31.05.2020г. извършил превоз на товар /фолио/ по
маршрут „П.-Т" АД, гр. А. - „П.-Т" АД, гр. Д.- гр. П.. На 01.06.2020г. му бил
възложен превоз на товар по маршрут гр. П.- гр. А.- гр. К.. В гр. К. автомобилът бил
натоварен с метални каси за Ш.(Sloinge). На 02.06.2020г. преминал границата В.- К./Румъния/ по направление Унгария - Полша - Ш.- Норвегия - Ш.- България. Оспорва по длъжностна
характеристика да му е възлагано да извършва отчетническа дейност. Трудовите му
задължения като „шофьор на товарен автомобил" се състояли в отговорност за
опазване на предоставения му служебен автомобил; полагане на грижа за опазване
на товара до адреса на доставка; спазване на правилата за движение по пътищата.
Оспорва да му е предоставяна служебна карта преди 31.05.2020г.. Оспорва размера на определените
от работодателя средства за командировъчни. С работодателя постигнали устна
уговорка такива да му се дължат в размер на 50 евро на ден. Оспорва да е теглил сума
в размер на 600.00 лева на 29.05.2020г. За претендираните суми от 280.88 лева, 143.26 лева и 13.22 лева представил разходно - оправдателни документи на
работодателя. Моли
се за отхвърляне на предявения иск.
ВРС, след като взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и видно от Трудов договор №
33/29.05.2020г., ответникът
по делото П.П. е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил" при ищеца.
Със Заповед №
24/23.06.2020г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
325, ал.1, т.1 КТ.
Със Заповед за предоставяне на
служебна банкова карта от дата 28.05.2020г., работодателят е наредил да се
предаде на П.П. банкова карта № ******, която ще му
служи за разплащания при търговци със служебни цели. След завръщането си от курса,
лицето е длъжно да представи фактури за извършените служебни разходи, както и
да направи подробен отчет на същите.
Със Заповед № 8269-2/29.05.2020г., П. е
командирован за периода 31.05.2020г.-22.06.2020г. по маршрут
България-Швеция-Норвегия за превоз на товари и стоки с камион. С право на
дневни 52.80 лева за ЕС и 20 лева за БГ. Командированият е длъжен в 10-днвен
срок от завръщане да представи доклад за извършената дейност и финансов отчет.
От отчет по сметка на Л.Д.1 ЕООД в
Българо американска кредитна банка се установява размерът на усвоените от карта
№ ****** средства и датата на която са усвоени. Представени са и разходооправдателни документи.
Представена е счетоводна справка за усвоени;
отчетени и неотчетени суми от ответника, както и за дължими командировъчни.
По реда на чл.176 ГПК в полза на ищеца е допуснато задаване на въпроси
към ответника, като е разпоредено на основание
чл.176, ал.1 ГПК ответникът П.П. да се яви лично в
съдебно заседание, за да отговори на поставените от страна на ищеца въпроси. На ответника е указано, че при
неявяване или при отказ без основателни причини да отговори на поставените
въпроси, на основание чл.176, ал.3 ГПК, съдът ще приеме за доказани обстоятелствата
изложени в исковата молба, за изясняването на които е отказал да отговори без
основателна причина или е дал уклончиви и неясни отговори, а именно, че е
изтеглил сумите от предоставената карта в посочения от ответника размер и на
посочените дати, които са останали неотчетени.
Ответникът не се яви в съдебно
заседание, за да отговори на поставените по реда на чл. 176 ГПК въпроси, като
липсват доказателства това да се дължи на основателна причина, поради което
приложение следва да намери чл.176, ал.3 ГПК.
От заключението на вещото лице по допуснатата
от съда ССчЕ е видно, че от
служебна банкова карта № 4598****6191 са усвоени 3 241.21 лв. Общо
отчетените разходи с документи се равняват на 2 203.85 лв.. Неотчетените
изтеглени пари без документи за разход се равняват на 1 037.36 лв.. Начислени
са разходи за командировъчни пари в ЕС за 18 дни х 27 евро с левова
равностойност на 950.40 лв. и командировки в БГ за 4 дни х 20 лв. или общо 80
лв. Общата стойност на начислените суми за командировка на ответника се равнява
на 1030.40 лв., която не е изплатена, а е прихваната от дължимите за отчитане
средства в размер на 1 037.36 лв. и по авансов отчет остава за
възстановяване от ответника сума в размер на 6.96 лв..
Не е спорно, че между страните е
налице висящ спор /образувано е гр. д. № 8901 по описа за 2020 година на Районен съд –
Варна/ по искова молба от П.П. срещу Л.Д.1 ЕООД, за
осъждане на ответното дружество да заплати в полза на ищеца
следните суми: 1760.25 лв., представляваща левовата равностойност на 900.00
евро, дължими като командировъчни средства за периода от 02.06.2020г. до
20.06.2020г. в Кралство Ш.и Кралство Норвегия, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на задължението; 80.00 лв. – дължими командировъчни средства за дните
31.05., 01.06., 21.06 и 22.06.2020г. в България, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението; 84.92 лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за положен
извънреден труд в почивните дни през м.06.2020г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението. По делото е постановено решение, което
не е влязло в законна сила.
В полза на ищеца е допуснато събиране на гласни доказателства
посредством разпит на двама свидетели в режим на водене, с показанията
на които да установи датата на получаване на банковата карта от ответника.
Св. Т.Г.е служител на Л.Д.1 ЕООД,
работи в дружеството като счетоводител от м. юни/юли 2019г. до настоящия
момент. Познава П.П..
При постъпването му на работа и изпращането му в командировка, управителят по
транспорта Д.Д. му предал банкова карта. Картата била
предадена в деня на подписването на договора 29 май, в офиса. При предаване на
картата присъствали Димитров и свидетелката. Фирмата има 6 камиона и съответно
6 шофьора. На всеки от шофьорите е предадена служебна карта за разплащания. Справките
са всекидневни, излизат в банковите извлечения и от там се вижда от коя карта
каква сума е използвана. След това се прави отчет и се засичат сумите. В банковото
извлечение били отразени изтеглени 600 лв., както и други суми, за които П. не
е представил документи.
Св. Д.Д. е ръководител
транспортна дейност от основаването на Л.Д.1 ЕООД до настоящия момент. Познава П.П., работил е в ищцовото
дружество като шофьор на камион, международен транспорт от м. май 2020 г. за
около два месеца. В момента на сключване на договора, му бил предаден камионът
по техническата част - инструменти, пожарогасители, аптечка и общ оглед на
външния вид на камиона. След което се върнали в офиса и му били предадени
документите - талон на камиона, талон на ремаркето, застраховката и лиценза,
както и банковата карта, с която да може да покрива разходите по пътя. След
като ги получил, той разписал приемо-предавателния протокол и си тръгнал. Във
фирмата има 6 шофьора. На всеки е предадена служебна карта. Картата се вписва в
приемо-предавателния протокол. Когато се върне шофьорът прави отчет, представя
документи за всички изхарчени пари. Тези, които са за служебни цели, за тях
представя данъчни фактури от съответните места където е купувал или зареждал, а
когато са за лични цели, само ги уведомява. При изплащане на възнаграждението ги
възстановяват в касата на дружеството. Когато П. се върнал, посетил офиса,
проверили плащанията, които е правил с картата. За определени суми липсвали
отчетни документи, като П. казал, че ще ги потърси.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в чл.211 във вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ.
От събраните по делото доказателства
се установи, че през процесния период между страните по делото е било налице
трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, като ответникът е изпълнявал
длъжността „шофьор на товарен автомобил“. На длъжността, която е бил назначен,
ответникът е имал задължението да осигурява получаването и предаването на
стоки, да получава служебни аванси в български лева и във валута, като при
приключването на всеки курс е бил длъжен да представи пред работодателя отчет
за курса с всички документи, удостоверяващи направените от него разходи. С Решение № 493/ 23.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 586/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че придобиването на
качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика.
Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за
валидността на трудовото правоотношение като
задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна
характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов
договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя.
С Определение № 704/26.09.2019г. на ВКС, ГК, IV отделение по гр.д. № 2098 по описа за
2019 г. е допуснато касационно обжалване по материално-правния въпрос: Могат ли
задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на
финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е
допустимо те да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната
дейност при работодателя?
Постановено е Решение №15/10.04.2020 г. по гр.д. № 2098
по описа за 2019 г., в което е прието, че в своята практика Върховния
касационен съд неизменно приема, че пълната имуществена отговорност по чл. 207,
ал. 1, т. 2 КТ е приложима само за отчетниците (материално-отговорните лица) –
за работника/ служителя, на когото е възложено по трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности (решение № 493/
23.11.2011 г. по гр.д. № 586/ 2011 г. на Четвърто ГО, решение № 252/ 18.05.2011
г. по гр.д. № 1531/ 2009 г. на Четвърто ГО, решение № 152/ 01.06.2015 г. по
гр.д. № 6083/ 2014 г. на Четвърто ГО и много други). Константна е и практиката,
която приема, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да
бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от
естеството на възложената трудова дейност. Това означава, че съдът по иска по
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е длъжен да изследва за всеки конкретен случай не само
длъжностната характеристика, но и какви действия извършва работникът/служителят
при изпълнението на трудовите си функции, за да обоснове или да изключи
качеството му на материално отговорно лице (първото цитирано решение на ВКС и
решение № 226/10.07.2013 по гр.д. № 1298/ 2012 г. на ВКС, Четвърто ГО).
Действията по извършваните разплащания с банкова карта на
дружеството за зареждане на гориво и други разходи във връзка извършваната
служебна дейност в периода, в който ответникът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил", водят до извода, че по трудовото
правоотношение са му били възложени и задълженията да събира, съхранява, разходва
и отчита пари в касата на дружеството.
По делото е безспорно установено, че на
29.05.2020г. на ответника е предадена банкова
карта № 4598****6191, като за периода 31.05.2020г.-22.06.2020г. ответникът
е бил командирован от работодателя и е извършил товарен курс по маршрут България-Швеция-Норвегия
и обратно с товарен автомобил, за което е получил служебен аванс в размер на 3 241.21 лв. за
заплащане на пътни, други такси и за закупуване на гориво, както и че
ответникът е представил на ищцовото дружество оправдателни
документи за сумата от 2 203.85
лв. от получения служебен аванс.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че от
предоставения служебен аванс от 3 241.21
лв., не е отчетена сумата от 1 037.36
лв..
На
основание чл.176, ал.3 ГПК, съдът приема за доказано, че ответникът е изтеглил
сумите от предоставената карта в посочения от ответника размер и на посочените
дати, които са останали неотчетени.
Доказано по делото е, че ответникът е
причинил на ищцовото дружество вреди, представляващи
липси, настъпили в резултат на неотчитане на служебен аванс за командировка.
Ето защо, искът с правно основание
чл.207, ал.1, т.2 КТ се явява основателен за размер от 1037.36 лева.
Постановеният правен резултат и
релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него съдебно
деловодни разноски в хода на процеса, описани по вид и размер в представен
списък по чл. 80 ГПК, обуславят положителното произнасяне по искането в
доказаните му параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.1
ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, сумата в общ размер на 1037.36 лева, представляваща липси,
настъпили в резултат на неотчитане на служебни аванси при командироване, на основание чл.211 вр. с чл.207, ал.1,
т.2 КТ.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.1
ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, сумата в
размер на 650 лева, представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски по делото под формата на заплатена държавна такса; депозит
за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: