МОТИВИ ПО НОХД № 651 ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ ЗА 2020 ГОДИНА
Районна прокуратура – Кюстендил е
повдигнала срещу подс. М.О.Н. с ЕГН ********** обвинение за това, че на
06.05.2020г. в с. У., общ. ****, обл. Кюстендил, посредством непълнолетния Д.С.Д.
***, е отнел чужда движима вещ – моторно превозно средство лек автомобил марка
„Москвич“ модел „408“ с рама №***, на стойност 400 /четиристотин лева/ от
владението на собственика му Д.Б.И. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като
откраднатата вещ не е под постоянен надзор и за извършването на кражбата е
използвано моторно превозно средство – специален автомобил марка „Ивеко“ модел
„35Ц12“ с рег. № *** поради което и при условията на чл. 304 от НПК го
оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и
т.12 във вр. с чл.194, ал.1 НК.
По настоящото производство в хода
на съдебните прения представителят на РП – Кюстендил поддържа обвинението и се твърди,
че същото е доказано в хода на процеса по безспорен начин, като се излагат
подробни аргументите във тази връзка. Иска се налагане на наказание „лишаване
от свобода“ в размер на една година и на осн. чл.66 от НК се предлага да бъде
отложено изтърпяване на наказанието при изпитателен срок от четири години.
Защитникът на подс. Н. – адв. А. пледира,
че подс. Н. следва да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение. Сочи, че събраните по делото доказателства не са в
подкрепа на изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка, защо не е
установено по безспорен начин описаната договорка между М.Н.
и Д.Д. в обвинителния акт и не са доказани присвоителни действия от страна на
подсъдимия, като се изтъкват множество противоречия в показанията на свид. Д. и
свид. М., които са лицата, за които се твърди в обвинителния акт, че имали пряк
контакт с подс. Н. във връзка покупко-продажбата на процесния автомобил.
Подс. Н. заявява, че е невинен и моли
да бъде оправдан.
Съдът на основание чл. 13 и чл.
14 от НПК, обсъди събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите Д.Д., А.М., К.Н., А.В.,
Д.И., С.С., Н.Н., Е.И. и О.В.,
С.Д. протокол за доброволно предаване, приетите експертизи, проведените
очни ставки и прие за установено следното:
Постр. Д.Б.И. е собственик на лек автомобил „Москвич“ модел „408“ с рама № ***.
След 2002г. И. започнал да съхранява горепосочения лек автомобил в наследствен
имот находящ се в с. У. общ. ***, обл. Кюстендил.
Свид. Д.Д. помолил срещу заплащане свид. К.Н., който управлявал
специализиран автомобил марка „Ивеко, модел „35Ц12“ с рег. № *** да отидат заедно
и да транспортират лек автомобил от с. У. в с. ***. Свид. Н. се съгласил и на
05.05.2020г., свид. Н. придружаван от приятеля си свид. А.В. и свид. Д.Д.
отишли със специализиран автомобил марка
„Ивеко, модел „35Ц12“ с рег. № *** в с. У. в имота, в който се съхранявал без
гуми и джанти лек автомобил „Москвич“ модел „408“ с рама №***, собственост на Д.Б.И..
Свид. Д. отворил по неустановен по делото начин портите на имота и закачил с лебедка
москвича, като не направил опит да включи двигателя, защото не притежавал
контактен ключ за автомобила. Свидетелите направили опит да изтеглят лекия автомобил
„Москвич“ модел „408“ с рама № *** до специализирания автомобил, но опита бил
неуспешен, защото при липсата на гуми и джанти тегленето се затруднявало от обраслата
растителност и неравностите на имота. Свидетелите решили да отидат отново на
следващия ден и да поставят гуми и джанти на автомобила и по този начин по-лесно натоварят на специализирания автомобил управляван от свид. К.Н.. На
06.05.2020г. отново свидетелите К.Н., А.В., Д.Д. и свид. Н.Н. /приятел на свид.
Д./ отишли в имота, където се съхранявал автомобила на пострадалия И.. Свид. Д.
бил взел гуми и джанти, които монтирал върху лек автомобил „Москвич“ модел
„408“ с рама № **** и след това изтеглили и качили москвича на специализиран
автомобил марка „Ивеко, модел „35Ц12“ с рег. № *** и свид. Н. го транспортирал
в с. С. да указаното му място /стопански двор/ от свид. Д.. За транспортната
услуга свид. Д. заплатил възнаграждение на свид. Н. в размер на 30 лева. При пътуванията
във връзка транспортирането на автомобила свид. Д. заявил на свид. Н., че е
закупил автомобила от „кмета“ без да прави допълнителни уточнения /имена, кмет
на село или град и т.н./ за няколко литра ракия. От живущи в с. У. постр. Д.Б.И.
бил уведомен, че автомобила му липсва и И. сигнализирал на РУ на МВР –
Кюстендил, като при проведените оперативно издирвателни мероприятия от свид. И.
и свид. В. се установило, че процесното МПС се намира във владението на свид. Д.
***, който пред свид. В. заявил, че „кмета“ без да прави допълнителни уточнения
му го е дал. Автомобилът „Москвич“ модел „408“ с
рама № *** е иззет при извършеното претърсване и изземване на 07.05.2020г.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на
досъдебното производство и в съдебното следствие доказателства – показанията на
К.Н., А.В., Д.И., Н.Н., С.С., Е.И. и О.В., протокол за
доброволно предаване, приетите експертизи, проведените очни ставки в хода на
съдебното следствие.
В обвинителния акт се твърди, че
на 04.05.2020г. е имало среща между свид. Д.Д. и подс. Н., на която е
присъствал и свид. М. и при водените разговори подс. Н. е заявил, че процения
автомобил е негова наследствена собственост и ще я продаде на свид. Д. срещу
пет литра ракия. Свид. Д. и М. твърдят, че същия ден са огледали автомобила,
като са упътени за неговото местонахождение от подсъдимия и впоследствие свид. Д.
се съгласил на плати поисканото му количество ракия, но при разговора
договорената престация не е била платена, не са предадени документи и ключове
на автомобила и не са оформяни писмени волеизявления на страните относно покупко-продажба
на МПС.
Според прокуратурата с
гореописаните действия подс. Н. е извършил вмененото му престъпно деяние по
чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.12 във вр. с чл.194, ал.1 НК, като от обективна и
субективна страна на 06.05.2020г. в с. У., общ. Трекляно, обл. Кюстендил,
посредством непълнолетния Д.С.Д. ***, е отнел чужда движима вещ – моторно
превозно средство лек автомобил марка „Москвич“ модел „408“ с рама №***, на
стойност 400 /четиристотин лева/ от владението на собственика му Д.Б.И. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е под постоянен надзор и
за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство – специален
автомобил марка „Ивеко“ модел „35Ц12“ с рег. № ***.
В основната си част свидетелските
показания на К.Н., А.В., Д.И.,
Н.Н., Е.И., С.Д. и О.В. не
са противоречиви и като цяло кореспондират по между си, затова съдът дава вяра
на показанията на всички посочени свидетели, които са логични, последователни и
непротиворечиви. От показанията на свидетелите се установя по несъмнен и
категоричен начин възприетата за установена фактическа обстановка от настоящия
съдебен състав.
Съдът не дава вяра на показанията
на свид. Д. и свид. М., които са нелогични, вътрешно противоречиви и дори част от тях доказано неверни с оглед
заявеното от свид. М., че е излъгал при разпита си проведен на 04.09.2020г. в
хода на съдебното заседание, като впоследствие свид. М. се отказал от лъжливите
си показания, видно от приложеното и прието постановление на КРП от
28.09.2020г., с което е отказано образуване на досъдебно производство с оглед
установената хипотеза чл.292, ал.1, т.2 от НК.
Дадените на досъдебната фаза и прочетени
в хода на съдебното следствие показания на свид. Д. са опорочени от процесуална
страна, тъй като очевидно от заявеното от свидетелите Д. и Д. /ИДПС присъствал
по време на разпита/, показанията са дадени в присъствието на непосочен в протокола
за разпит адвокат, а също така свид. Д. заявява, че в голямата си част прочетените
показания са издиктувани на водещия
разследването от адвоката му, а не са негови изявления. Настоящият съдебен
състав напълно прима за релевантно твърдението на свид. Д., защото непълнолетния
свидетел е цитирал съдебна практика на Пленума на ВС от 1971г. и 1975г. и
впоследствие изложена е защитена теза за евентуално извършено деяние при
условията на чл.61, ал.1 от НК с оглед наличие на увлечение и лекомислие с използване
на юридически термини неприсъщи за речника на непълнолетно лице без юридическо
образувание.
Изключително разколебаващо
достоверността на показанията на свид. Д. е обстоятелството, че същия подобно
пред съда описва фактическа обстановка в подробни детайли и след като се
установява, че при пътуването до с. Уши на инкриминираната дата не е присъствал
свид. М., то Д. заявява, че се объркал за присъстващите лица и водения от него
приятел в действителност е свид. Н.Н., за който до момента няма никакви твърдения
от свид. Д., че е участвал при отнемането /транспортирането/ на автомобила от
с. У. в с. С..
От показанията на свидетелите К.Н. и А.В. е видно, че и при двете
пътувания до с. У., свид. Д. не е слизал от автомобила по пътя и респ. не е
правил опит да търси подсъдимия в дома му, за да го уведоми, че ще вземе процесния
автомобил. Свид. Д. заявява корено противоположно твърдение, че по пътя са
спрели и той е направил опит, като е отишъл до къщата на подс. Н. да го уведоми,
че ще транспортира автомобила каквато им е била уговорката във връзка
покупко-продажба на вещта.
В хода на съдебното следствие не
се събраха категорични и убедителни доказателства за действително постигната устна
уговорка за „покупко-продажба“ на инкриминираната
вещ между свид. Д. и подс. Н.. Изцяло недоказано остана твърдението на
прокуратурата, че на 06.05.2020г. подс. Н. е извършил действия, с който да свои
вещта, чрез непълнолетния свид. Д., а още по-малко при наличие на
квалифициращите елементи на деянието по смисъла на чл.195, ал.1, т.2, т.4 и
т.12 във вр. с чл.194, ал.1 НК. За пълнота следва да бъде посочено, че несъставомерно
е деянието и ако бе установена уста договорка за прокупко - продажба на
процесната вещ. Продажбата на чужда движима вещ не води автоматично до
реализация на престъпния състава по чл.194 от НК, а дори от гражданско правна страна
такава сделка би била и действителна за страните, със съответните гражданскоправни
гражданско правни последици без да се засягат правата на действителния
собственик, защото не е имало реализиран транслативен ефект при договарянето. В
конкретния случай съдът не споделя становището на държавното обвинение за
съствомерност на деянието от страна на подс. Н., което е изводимо дори
фактическата обстановка на обвинителния акт във връзка изложеното, че подс. Н.
не е предал вещта на свид. Д., няма сключен писмен договор съгласно изискуемата
от закона форма с нотариална заверка на подписите, не му дал ключовете от автомобила
и документи за същия, а единствено на база устна договорка в предходен момент
се приема за достатъчна, че свид. Д. без да извърши общественоопасно деяние
/видно от качеството му на свидетел в процеса/ може да навлезе в чужд имот и да
установи владение върху автомобила, като го транспортира на 06.05.2020г. в с.
Соволяно, обл. Кюстендил и с тези си действие подс. Н. да е реализирал
вмененото му престъпление на 06.05.2020г., като за тази дата няма никакви данни
и доказателства подс. Н. е имал каквато и да е представа за извършените
действията от страна на свид. Д..
Предвид гореизложеното подс. М.О.Н.
не е извършил от обективна и субективна страна престъплението, за което е
обвинен, а именно, че на 06.05.2020г. в с. У., общ. Т., обл. Кюстендил,
посредством непълнолетния Д.С.Д. ***, е отнел чужда движима вещ – моторно
превозно средство лек автомобил марка „Москвич“ модел „408“ с рама №**, на
стойност 400 /четиристотин лева/ от владението на собственика му Д.Б.И. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е под постоянен надзор и
за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство – специален
автомобил марка „Ивеко“ модел „35Ц12“ с рег. № ***, поради което и при
условията на чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.12 във вр. с чл.194, ал.1 НК и съдът
го призна за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Вещественото доказателство по
делото: лек автомобил марка „Москвич“ модел „408“ с рама №***, на съхранение в
ОДМВР – Кюстендил - да се върне на собственика му Д.Б.И. *** след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски остават в тежест на държавата.
Мотивиран от горното,
Кюстендилски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: