Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна,
…………………….2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския административен
съд, в публичното заседание
шестнадесети юни две хиляди и десетагодина, в състав:
Председател: Ирена Обретенова
при секретаря Р.М. и като разгледа докладваното от съдията
Обретенова адм.д. N 3294 по описа
за 2009 година,
за да се произнесе, взе предвид
:
Производството е по реда на чл.215 ЗУТ, вр.
с чл. 145, ал.1 АПК.
Образувано
е по жалба, вх.№ РП-522-06-521 от 30.11.2009г., подадена от Ж.С.Ж. с ЕГН **********
***, местност „Траката”, ул.”13-та” против Заповед № ДК-09-19/18.11.2009г. на
Началника на РДНСК-Варна, с която на основание чл.178, ал.5, вр. с чл.222,
ал.1, т.6 и т.7 ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация строеж:
„Вилна сграда”, находящ се в УПИ VIII-695, кв.136, местност „Траката”, гр.Варна.
Жалбоподателят в депозираната от него жалба излага твърдения,
че атакуваната заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на
материалния закон. Излага, че е закупил поземлен имот със съществуващата в него
жилищна сграда - законно изградена и годна за обитаване, която единствено
ползва за жилищни нужди. Към същата е била долепена вилна сграда, която не е
завършена и не се ползва. Твърди, че старата сграда не е включена в новата и по
никакъв начин новата конструкция не влияе на целостта на старата сграда.
Заявява, че не са налице материално-правните предпоставки за издаване на
заповедта, тъй като новият строеж не се ползва за жилищни или други нужди. Моли
съда за нейната отмяна.
Ответникът по жалбата -
РДНСК-Североизточен район, сектор Варна /с оглед настъпилите промени в
структурата на ДНСК, считано от 26.01.2010г./ оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Заинтересованата страна И.К.В.
оспорва жалбата. Твърди, че към момента на издаване на заповедта, в имота не
съществува самостоятелна стара сграда и такава няма как да бъде обитавана
самостоятелно. Счита издадения административен акт за законосъобразен и
правилен и моли съда да го потвърди. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок по чл.215, ал.4 ЗУТ /оспорената заповед е от 18.11.2009г., а
жалбата срещу нея е входирана на 30.11.2009г./,
от надлежна страна като възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
От приложения по делото
нотариален акт № 21/2002г. на нотариус Р.Т. с район на действие на ВРС /л.21/ се
установява, че жалбоподателят Ж.Ж. ***, съставляващ поземлен имот пл.№ 695 по
КП на „Траката” с площ 600 кв.м.,а по скица от 707 кв.м., ведно с построената в
него сграда с площ 24 кв.м. Към този момент, същият е бил в брак с И.В.,
сключен на 4.07.1987г. /съгласно удостоверение за гр.брак № 7198/1987г. –л.27/,
обуславящ възникване на СИО върху закупения имот по силата на чл.19, ал.1 от СК
/отм./, предвид възмездния характер на придобивното основание и качеството й на
заинтересована страна по делото.
С Разрешение за строеж №
134/23.04.2003г. на Гл.архитект на Район „Приморски”-Община Варна /л.23/, на
основание одобрени проекти и влязъл в сила ПУП – ПРЗ е разрешено на
жалбоподателя да построи в имота вилна
сграда със застроена площ 77 кв.м. и
разгъната застроена площ /РЗП/ 227 кв.м. Към доказателствата по делото са
приобщени одобрените архитектурни проекти на сградата /част разпределение/,
включително и проект - разпределение на съществуващата сграда. Видно от последния /л.54/, закупената сграда включва стая, склад и
санитарно помещение /WC/, със самостоятелен достъп /врата/ до всяко
едно от помещенията отвън. Новата сграда според проекта - разпределение на етажите
/л. 55, 56 и 57/ е предвидена на два етажа с приземен, като последният се състои
от стая, перално, складово помещение, тоалетна и лятна кухня-трапезария, първият
етаж – от спалня, дрешник, тоалетна, кухня с дневна и предверие към тях, а
вторият – от две спални, две санитарни помещения, антре и детска стая.
При извършената проверка от
служители на РДНСК-Варна, с констативен акт № 45 от 15.04.2008г. е
констатирано, че в УПИ VIII-695,
кв.136, местността „Траката”, собственост на Ж.С.Ж. е налице изградена масивна
вилна сграда със застроена площ около 84 кв.м, състояща се от сутерен и два
етажа. Сградата е изградена във фаза груб строеж с дограма, но не е измазана.
Покривната плоча на втория етаж не е изпълнена. Сградата е разположена на
2,50м. от уличната регулация на около 3м. от имотната градина с УПИ VII-694 и на около 4,20м. от границата с УПИ IX-696. Строителството е извършено съгласно
одобрени на 6.04.2003г. проекти и Разрешение за строеж № 134/2003г. Строежът не
е завършен, но сутерена и първия етаж се ползват по предназначение за живеене
от Ж.С.Ж.. Строежът е V-та
категория. За него няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ.
Началникът на РДНСК-Варна
въз основа на делегираните му права със Заповед № РД-13-40/30.01.2006г. на
Началника на ДНСК-София /л.49/, въз
основа на констатациите в цитирания по-горе констативен акт е издал обжалваната
заповед на основание чл.178, ал.5 ЗУТ, с която е забранил ползването на
строежа, ползващ се в нарушение на чл.178, ал.1 ЗУТ, без да е въведен в
експлоатация по установения ред.
Приетите по делото две съдебно-технически
експертизи – единична с допълнение към нея и тройна, които принципно не се
различават установяват, че в урегулиран поземлен имот VIII-695, кв.136 по плана на местност
„Траката”, гр.Варна е налице една масивна постройка, която се състои от
съществуваща изградена и нова част в строеж; старата част от постройката,
съществувала самостоятелно преди е на един етаж и откъм двора е на ниво терен,
но поради денивилацията - към улицата е вкопана и се явява полуподземен етаж;
същата включва стая, склад и тоалет, всички със самостоятелни входове откъм
двора, площта й е около 25 кв.м. и е изградена и завършена с дограма и
облицовъчни тухли; отразена е в нот.акт № 21/2002г. с площ от 24 кв.м.; в одобрените
проекти, въз основа на което е издадено разрешение за строеж № 134/2003г. на
Район „Приморски”-Община Варна, тази съществуваща сграда е заснета и отразена
като запазваща се и вграждаща се в нова вилна сграда; останалата част от
постройката в имота е нова и включва приземен етаж и два надземни етажа;
разположена е на 4м. от страничните граници на имота; на приземния етаж към
старата част са достроени склад и лятна кухня, която по проект е била
предвидена частично затворена и частично открита към двора, а на място е
изпълнена изцяло затворена със стени и прозорци; старата част и новоизградените
помещения на приземния етаж са завършени и обзаведени и се ползват по
предназначение; над така описания приземен етаж са изградени първи и втори
етажи с жилищни помещения без покрив; първия и втория етажи нямат прозорци и не
са измазани отвън, тоалетната на първия етаж е почти завършена; първият етаж се
използва за склад за вещи; новата и
стара част на приземния етаж са конструктивно и функционално свързани, същите
представляват едно цяло /изявление на вещите лица по тройната СТЕ в т.з.16.07.2010г./,
представляват и се ползват като едно жилище, съответно от старата част –
спалнята и санитарните помещения /според изявлението на в.л. по един.експертиза
в с.з. от 21.04.2010г., а според тройната – две спални и санитарно помещение, а
новата част – като складово помещение и кухня с трапезария. Другите два етажа
са конструктивно свързани с приземния етаж, но са функционално отделени от
него; влизането в приземния етаж се извършва с входна врата, разположена на
границата между старата и новата част; пространството, което е било пред помещенията
в старата част, преди изграждане на новата, е станало част от новоизградените кухня и
трапезария.
Тройната експертиза подкрепя
фактическите установявания на единичната, като допълва и уточнява някои нейни детайли
в следния смисъл: Към изградената вилна сграда са оформени временни постройки –
навес и помещение със складови функции и наличен нефункциониращ котел от
паянтова конструкция, покрита с полиетилен, които са отделни строежи, различни
от посочения по заповедта; приземният етаж е напълно завършен, първият има
вътрешни мазилки по стените, но няма външна, няма прозорци, врати и обзавеждане
/с изключение на частично изпълнен кухненски сектор/, положени са радиатори и
разводки, санитарното помещение на етажа е с положени настилки, облицовки по
стени и частично изпълнени аксесоари с врата и прозорец; налице е общо ползване
на старата и нова част от приземния етаж - не може да се ползват спалните
/които са от старата част/, ако не се влезе през новоизградената дневна; показаното в единичната експертиза перално
помещение /от старата част на сградата/ е с предназначение спалня /според
тройната СТЕ/; санитарното помещение от старата част е разширено, така че
едната му стена и частично другите две са новоизградени. Вещите лица заявяват
също, че по контура на отворите за прозорци в помещения на първия етаж има
остатъци от полиуретан, ползван при уплътняване на дограмата, от което правят
извод, че там е имало дограма. Според тях за същото сочи и наличието на мазилки
и радиатори в помещенията, които се поставят след поставяне на дограмата. Към
тройната експертиза са приложени три скици. Първата е ситуационна и отразява в
план сградата, като със червен цвят е нанесена старата част от нея, а със син –
новата. На другите две е представено разпределението на приземния и първия
етажи, които според изявлението на в.л. К. в съдебно заседание отразява
съществуващото на място фактическо положение на двата етажа. На скицата на
приземния етаж с червено са очертани запазената стара част от сградата, а със
син и черен – новите. От представеното графично изображение на етажа е видно,
че същият представлява едно общо жилище с две спални, санитарно помещение и
дневна с трапезария и складово помещение, при което старата постройка е вградена
в новата част и е станала едно цяло с нея – една обща сграда; при това
положение старата сграда е загубила своята самостоятелност. Вещите лица
установяват също, че сградата представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР
на ЗУТ от пета категория.
Съдът възприема изслушаните
и приети съдебно-технически експертизи, като отчита и кредитира уточненията,
допълненията и частичните корекциите, които се правят с тройната по отношение
на единичната. Същите са обективно и компетентно дадени на базата на притежаваните
от вещите лица специални знания.
Разпитаната по делото
свидетелка Д. М. Б., посочена от жалбоподателя установява, че
жалбоподателят и заинтересованата страна са закупили дворно място със стара
къща от две стаи и баня, като впоследствие са изградили нова част към нея.
Къщата, в състоянието в което се намира в момента - стара и нова част е от 5-6г. В нея в
момента живее жалбоподателя, а до миналата година и неговия син К. Къщата се състои от приземен етаж и два
жилищни етажа без покрив. В приземния етаж има две спални и дневна. В дневната
има изграден до някъде бар-плот, хладилник,
мивка, кухненски ъгъл, маса със столове. Свидетелката първоначално
заявява, че от приземния етаж се ползват само двете спални, но впоследствие
уточнява, че се ползват и мивката, хладилника и масата, които са в дневната, а
за да се стигне до спалните се преминава през площадка, която е в общо
пространство с дневната-кухня. На горния етаж няма прозорци и не е виждала да
има такива някога, стените са измазани и боядисани. На първия етаж има мебели и
се ползва за склад.
Разпитаният по делото
свидетел К. Ж. Ж., син на жалбоподателя и
заинтересованата страна установява, че в имота има изградена двуетажна сграда с
приземен етаж, в която в момента живее баща му. За приземния етаж има два
входа, а за първия и втория – отделен такъв. В приземния етаж се влиза в дневна
с кухня, където има мивка, плот в кухненската част, маса, със столове, фотьойл, хладилник. На етажа има още
две стаи-спални и тоалет, както и външна маза. При закупуване на мястото в него
е имало малка къща от две стаи, а впоследствие
е изградена останалата част на приземния етаж и двата етажа отгоре. В
това състояние сградата е от 5-6 години. Свидетелят заявява, че е живял в имота
до преди две години /след уточнение/, когато се е ползвал целия приземен етаж и
първия етаж, в една от стаите на който е живял той. На първия етаж е имало дограма,
която по-късно била махната от него и баща му, санитарното помещение на същия
етаж е облицовано с душ.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите по отношение на установения с тях факт, че в имота е налице
къща, състояща се от стара и нова част, изградена във вида в който се намира в
момента преди 5-6г. /т.е. 2004г.-2005г. – при действието на ЗУТ/. Същата се
състои от приземен етаж – от две спални, баня и дневна, които са се ползвали от
изграждането му и досега, като се ползват и в момента от жалбоподателя според
предназначението му, от първи жилищен етаж, ползван от него в момента за склад
за вещи и втори етаж без покрив. В тази
част същите не противоречат помежду си и на останалия събран доказателствен
материал. Съдът кредитира показанията на св.Кр.Ж., /независимо от родствената
му връзка с две от страните по делото/ и относно установения от него факт, че
на първия етаж допреди две години е имало дограма, /свалена по-късно/, тъй като
е в съответствие с констатираното от вещите лица по тройната експертиза. Наличната
дограма, измазаните и боядисани стени на помещенията на първия етаж и поставените
в тях радиатори, както и значително високата степен на завършеност на
санитарното помещение на същия етаж /с облицовка и душ, без мивка/ не изключват
възможността същият да е бил обитаван от визирания свидетел, когато е живял в
къщата /до преди две години/, поради което изложените в който смисъл от него твърдения се възприемат
от съда.
С влязло в сила на
21.07.2008г. съдебно решение по гр.д.№ 2077/2008г. по гр.д.№ 4231/2007г. на ВРС
/л.59-61/, бракът между жалбоподателя и И.В. е прекратен, с което възникналата
СИО по отношение на закупения имот и извършения в него строеж е трансформирана
в обикновена съсобственост между тях.
Изложеното обуславя качеството на И.В. на заинтересовано лице -
съсобственик на имота и строежа, до който се отнася заповедта.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.178, ал.5 от ЗУТ, заповедите за забрана ползването на
строежите се издават от началника на ДНСК-София или от упълномощено от него
длъжностно лице. Заповед № РД-09-18/2.07.2007г., предмет на оспорване в
настоящото производство е подписана от началника на РДНСК-Варна, на когото по
силата на т.7 от Заповед № РД-13-040/30.01.2006г. на началника на ДНСК-София И. С. /цитирана в обжалваната заповед/ са
предоставени права по чл.178, ал.5 ЗУТ. Оправомощаването е направено от
компетентен орган и на основание изрично овластяване от закона – чл.178, ал.5 ЗУТ. Поради изложеното съдът счита, че обжалваната заповед на началника на РДНСК-Варна
е издадена от компетентен орган.
При преценка законосъобразността
на заповедта, съдът намира, че същата е издадена в предписаната от закона форма
и при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила. Издаденият констативният акт е бил надлежно връчен на жалбоподателя,
срещу който той е депозирал възражение с вх.№ РП-522-03-367 от 29.04.2008г.
Съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материално-правните
изисквания на закона.
Съгласно чл.178, ал.1 ЗУТ
не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в
експлоатация, като при нарушение на тази забрана, компетентният орган въз
основа на констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на
строежите, съгласно ал.5 от същия член. Релевантните факти за издаването на
заповед с такова съдържание се извеждат от тези два текста и те са: 1. Да е
налице строеж, който да подлежи на приемане, а такива съгласно чл.137, ал.1 ЗУТ
са всички строежи от първа до пета категория включително, 2. строежът да се
ползва към датата на съставяне на констативния акт, 3. за строежа да не е
издавано разрешение за ползване за строежите от първа до трета категория,
респективно удостоверение за въвеждане в експлоатация за строежите от четвърта
и пета категория – чл.177, ал.3, вр. с ал.1 от ЗУТ.
В конкретния казус, тези
релевантни факти са налице.
Според фактическите
установявания на двете СТЕ и свидетелските показания в процесния имот има една
масивна вилна сграда, изградена преди 5-6г., т.е. след 2001г., при действието
на ЗУТ, която се състои от приземен етаж и два надземни етажа. Съществуващата
до изграждането й стара жилищна постройка от 24 кв.м. е запазена частично /една
от стената на санитарното помещение е съборена, с оглед уширяването му/ и е
вградена в новата сграда. Същата е функционално и конструктивно свързана с
новата част, като практически е невъзможно на приземния етаж да се ползва само
старата част от нея, без да се ползва новата. При това положение старата постройка е
загубила своята самостоятелност и е станала елемент от една друга и различна сграда,
включваща стара и новоизградена част. Такива са предвижданията за нея и в
одобрените проекти, въз основа на които е издадено разрешение за строеж за
същата. Видно от приложеното такова с № 134/23.04.2003г. на гл.архитект на
Район „Приморски”-Община Варна, в имота е разрешено строителство на вилна
сграда, а не на пристройка и надстройка на съществуваща стара такава. В тази връзка са неоснователни и
некореспондиращи със събраните по делото доказателства твърденията на
жалбоподателя, че „старата сграда не е включена в новата” и че същата само е
долепена до нея. Налице е сграда, която е нов строеж, определена съгласно разрешението за строеж и вещите лица като такъв
от пета категория, подлежащ на въвеждане в експлоатация.
Същият /приземния и първия етаж от сградата/ се е
ползвал от жалбоподателя към датата на издаване на констативния акт –
15.04.2008г. Такива констатации се съдържат в констативния акт, въз основа на
който е издадена заповедта, които не са оборени от разпитаните по делото
свидетели и от приетите по делото СТЕ. В тази връзка съдът взема предвид, че и
двамата разпитани по делото свидетели установяват, че приземният етаж е
обзаведен, включително и в новоизградената му част – дневната с трапезария и
складовото помещение, а на втория етаж са оставени мебели. И двата етажа се
ползват – приземният според предназначението му от момента на изграждането му, а
първият в момента - за склад. Преди две
години - към датата на съставяне на констативния акт, за живеене е ползван и първия етаж.
По делото не се спори, че
за сградата по заповедта няма издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация. В този смисъл са налице и твърдения в подадена жалба до съда.
По изложените съображения,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.178, ал.1 от ЗУТ, поради което издадената
на основание чл.178, ал.5 от с.з. Заповед № ДК-09-19 от 18.11.2009г. на
началника на РДНСК-Варна е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По направеното оплакване от
жалбоподателя /в писмените му бележки/ за допуснато процесуално нарушение в
заповедта – липса на задължителни указания за отстраняване причините, довели до
забрана ползването на строежа, съдът намира следното: Няма норма, която да
задължава органа да дава такива задължителни указания при издаване на заповеди
по чл.178, ал.5 от ЗУТ. Независимо от това, изхождайки от основанието, на което
е издаден административния акт, следва да се приеме, че предпоставките за разпоредената
с него забрана за ползването на строежа биха отпаднали, ако същият бъде
завършен и въведен в експлоатация.
С оглед изхода на спора, направеното
искане от ответника и заинтересованата страна за заплащане на направените от
тях разноски по делото се явява основателно. На РДНСК-Североизточен район,
сектор Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева, а на заинтересованата страна, за която акта е благоприятен - направени от
нея разноски за тройната СТЕ в размер на 600 лева.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Варненският административен съд, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.С.Ж. ***-та против Заповед №
ДК-09-19/18.11.2009г. на началника на РДНСК-Варна.
ОСЪЖДА жалбоподателя Ж.С.Ж.
***-та да заплати на РДНСК-Североизточен район сектор Варна разноски за
юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА Ж.С.Ж. ***-та да
заплати на И.К.В. направени от нея разноски по делото в размер на 600 лева.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ:……………………………..