№ 170
гр. Кърджали, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140200560 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на адв. Ш.- пълномощник на Н.Ю.М., срещу
Наказателно постановление № 22-1947-000220/25.05.2022 г., издадено от Началник сектор
към ОДМВР Кърджали, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200
лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата така, както е депозирана в съда.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирана е писмена молба от гл. юк. на ОДМВР-К-ли-П., която счита
жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.04.2022г. около 15:50 часа в общ. Кърджали, на път Трети клас №865, до
ресторант „Р.”, жалбоподателят М. управлявал личния си лек автомобил марка „О.“ с рег. №
1
*******, където бил спрян за проверка от служители на РУ-Кърджали- свидетелите Р.Д. и
И.Л.. При проверката свидетелите установили, че управлявания от М. лек автомобил не е
регистриран по надлежния ред- служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДвП-
след получено уведомление от ГФ за липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Поради това, че установеното деяние разкривало данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, по случая била образувана проверка. След
извършената проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 18.05.2022г. било отказано
образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по
чл.345, ал.2 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На
25.05.2022г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за
извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.
От приетата по делото справка по история за ПС марка „О.“ с рег. № ******* се
установява, че на датата 19.04.2022г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията
на автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на
застраховка „Гражданска отговорност”.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния
автомобил, но заявява, че не е бил уведомен, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник Сектор
към ОДМВР-гр. Кърджали, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
2
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б,
ал. 2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на
превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази
прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 19.04.2022г., но за това действие не е
уведомен неговия собственик. Следователно, при извършеното служебно прекратяване на
регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е
изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата
на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва
и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е
3
скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са
могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от
там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Кърджали, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Макар и
да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение от 300 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице
(чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Кърджалииският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1947-000220/25.05.2022г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР Кърджали, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Н.Ю.М. от с. Б., общ. Ардино, обл. Кърджали, ЕГН
**********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Н.Ю.М. от с. Б.,
4
общ. Ардино, обл. Кърджали, ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Кърджали в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5