№ 497
гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500440 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. М. Н., ЕГН **********, с адрес град
Г.О ул."Ц.о." №.. чрез пълномощник - адвокат М.П., против Решение № 453/06.01.2021г. по
гр.дело № 1888/2019г. по описа на Районен съд – Г.О. в частта, в която
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от жалбоподателката срещу Н.Д.Г. и Н.
СТ. П. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че М. М. Н. е собственик, при права ½ ид.части от собствеността, на
недвижим имот, представляващ земя и сграда с идентификатор 16359.71.1721, находящ се в
землището на град Г.О., местност "Н г", на основание изтекла в полза на Е.Д.П. и
наследниците й придобивна давност – в продължение на повече от десет години, считано от
1984г. Жалбоподателят счита, че постанованият съдебен акт, в частта, в която е отхвърлена
тази искова претенция, е направилен поради нарушение на материалния и процесуален
закон и е необоснован. Излага, че в разрез с правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, с оглед характера на предявения иск, съдът е формирал
извод за неоснователност на същия без да изложи съждения с какви доказателства ответната
страна е удостоверила правото си на собственост върху имота. Релевира оплакване, че съдът
е постановил решението си без да обсъди събраните по делото доказателства, включително
гласните такива, касаещи твърдяното от нея придобивно основание. Прави искане за отмяна
на решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго, с което
предявеният в условията на авентуалност положителен установителен иск за собственост
бъде уважен. В законоустановения срок е подадена и частна жалба от Н. срещу
1
първоинстанционното решение в частта му, имаща характер на определение, с която е
оставен без разглеждане предявеният от нея положителен установителен иск за защита
правата на Д.М.П. – че същата е собственик на ½ ид.част от процесния имот на основание
покупка на земята по реда на §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ и при условията на евентуалност – на
основание изтекла в полза на Е.Д.П. и наследниците й придобивна давност, с оплакване за
неправилност изводите на съда за процесуално недопустимост поради ограничението на
чл.26 ал.2 ГПК. Моли се за отмяната му и връщането му на първоинстанционния съд за
произнасяне по същество на предявения иск. Претендира разноски за първоинстанционното
и въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните
страни, чрез техния пълномощник – адвокат К.М., в който се излагат подробни съображения
в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадените срещу него
жалби неоснователни. Претендират се разноски за въззивното производсво.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите пълномощници,
поддържат изразените във въззивната жалба, съответно отговора й, позиции по спора, както
и претенциите си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК. Представят
писмени защити в определен от съда срок с подробни фактически и правни доводи.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Г.О. е било образувано по искова молба на М. М.
Н. срещу Н.Д.Г. и Н. СТ. П. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, с която е направено
искане за приемане за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот,
представляващ земя и сграда с идентификатор 16359.71.1721, находящ се в землището на
град Г.О., на основание покупка на земята по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в условията на
евентуалност, на основание изтекла в полза на Е.П. и нейните наследници придобивна
давност. Ищцата е изложила твърдения, че е собственик на ½ ид.част от процесния имот на
основание наследствено правоприемство от своя наследодател Е.Д.П.. Посочила е, че
последната е придобила същия през 1984г., като е била собственик на сградата и ползвател
на земята, последната впоследствие закупена от нея по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага,
че по-късно през 1998г. наследодателят й Е.П. подала декларация в община Г.О. и
демонстрирала волята си пред властите да завледее имота. Твърди, че до смъртта си през
2013г. тя е упражнявала необезпокоявано правото си на собственост и е владяла имота като
свой, поддържала го е, обработвала го е и е събирала плодовете от него. След смъртта й тя и
сестра й Д.М.П., в качеството си на нейни наследници по закон, продължили явно и
необезпокоявано да владеят имота като свой, което владение продължавало и понастоящем,
като заплащали ежегодно и данъка върху същия, но поради затрудненията им да го
посещават и опазят, предоставили ползването на сградата в него на собственика на съседния
имот - да се грижи за него и го пази от кражби. Посочила е, че при опит да се снабди с
данъчна оценка и скица на имота установила, че в Агенция по геодезия, картография и
кадастър имотът е записан с титуляр наследниците на С.А.Г.. Твърди, че през изминалите
близо 35 години никой от наследниците на посоченото лице не се е интересувал и заявявал
собственически права върху имота, нито е оспорвал или се е противопоставял на
упражняваното от техния наследодател и от тях самите владение, както и че никой от тях не
е придобил право на собственост върху имота поради това, че праводателят им не е
собственик.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Н.Д.Г. и Н. СТ. П. са подали писмен отговор на
ИМ, в който са заели становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват
твърденията в ИМ, че правото на собственост върху процесния имот в заявения от ищцата
обем й принадлежи. Твърдят, че те са собственици на същия на основание наследство,
получено от наследодателя им С.А.Г.. Изложили са твърдения, че имотът е възстановен на
наследниците на последния въз основа на подадено заявление № 899/27.02.1992г. по чл.11
2
ЗСПЗЗ, Решение № 267/10.03.1998г. по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ на ОС „ЗГ”-Г.О. и Заповед №... на
Кмета на община Г.О., издадена въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти в местност "А б" /Лх/ в землището на град Г.О., одобрен със Заповед № СА-02-02-
203/07.03.2020г. на областния управител на област Велико Търново. Посочили са, че след
възстановяване на имота първата от тях е била въведена във владение на същия с протокол
от 17.07.2003г. на община Г.О., а с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
801, том IV, рег. № 3263, дело № 535/2005г. на нотариус И М с район на действие ГОРС, те
са били признати за собственици на имота.
С постановеното по спора решение Районен съд-Г.О. е отхвърлил предявения
установителен иск на ищцата за приемане за установено, че тя е собственик на ½ ид.част от
процесния недвижим имот на основание покупка на земята по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като неоснователен и недоказан и в тази част решението му е добило законна сила. За да
отхвърли предявеният в условията на евентуалност иск на соченото друго придобивно
основание, районният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват
владение на имота от наследниците на Е.П. след 29.03.2005г., когато е издадена заповедта по
чл.4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е приключила реституционната процедура.
Ищцата е представила по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
20001345/20.03.1998г., подадена от Е.Д.П. до Община Г.О., в която същата е декларирала
придобиването на имот – земеделска земя и сграда, находящи се в землището на града, в
местност "Н г", чрез покупка от ОбНС-Г.О.. За дата на придобиване на имота е посочена
28.05.1984г., а за година на изграждане на сградата в него – 1979г. Видно от удостоверение
за наследници на Е.П., същата е починала на 29.12.2013г. и е оставила свои наследници по
закон М. М. Н. и Д.М.П. /низходящи/. Ищцата е представила приходна квитанция от
09.04.2019г. за заплатени за периода 2016г.- 2019г. данък НИ и ТБО за същия имот.
Пред Районен съд-Г.О. е представено заявление-декларация от 23.02.1958г. от П.Н.Й.,
ведно с опис към нея, с което е заявено желанието й да бъде приета за член на ТКЗС в град
Г.О., внасяйки всичката обработвана от домакинството й земя в землището на същия град –
Нива с площ от 3 дка в местността "Г.." и Л. с площ от 2 дка в местността "К..". Видно от
приложеното удостоверение за наследници на същото лице, С.А.Г. е неин син и е починал
1992г., като е оставил свои наследници по закон двете ответници. Със заявление с вх. №
899/27.02.1992г. до ОбПК-Г.О. ответницата Н.Г. в качеството си на наследник на С.А.Г., е
заявила желанието си да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в
землището на град Г.О. - Нива с площ от 3 дка в местността "Г.." и Л. с площ от 2 дка в
местността "К..". С решение № 267/10.03.1998г. на Поземлена комисия-Г.О., на основание
чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на С.А.Г.
на посочените имоти, находящи се в землището на град Г.О. и в терен по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. От експертното заключение на повторната съдебно-техническа експертиза по делото
се установява, че със Заповед № СА-02-03-203/07.03.2002г. на Областния управител на
Област Велико Търново, издадена на основание §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е бил одобрен
Плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване въз
основа на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността "П А б...."/Л х / в землището на
град Г.О.. Със Заповед № 940/29.03.2005г. на Кмета на община Г.О., издадена на основание
чл.44 ал.2 от ЗМСМА и §4к ал.7 вр. §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила
план за новообразуваните имоти в местността "П А б...."/Л х / в землището на град Г.О.,
одобрен с цитираната по-горе заповед, въз основа на Решение № 267/10.03.1998г. на ОС
„ЗГ”-Г.О. и заявление № 899/27.02.1992г., е наредено възстановяване на правото на
собственост на наследниците на С.А.Г. /ответниците по делото/ върху новообразуван имот
извън строителните граници на града с пл. № 1721 в масив № 71 с площ от 543 кв.м в
местността "Л х", начин на трайно ползване – земеделска земя, при граници – на север: имот
№ 710922, на изток: имоти № 711720 и № 710806, на юг: имот № 07614 път и на запад: имот
№ 710819. С Нотариален акт № 801, том IV, рег. № 3265, дело № 535/09.08.2005. по описа на
3
нотариус И М с рег. № 284 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, ответниците били
признати за собственици на основание наследство от С.А.Г. на недвижими имоти –
земеделски земи, между които и имот № 1721 от кадастрален район 71 по плана на
новообразуваните имоти, местност "Л х", с площ от 543 кв.м.
Съгласно приетото от съда експертно заключение на комплексната повторна съдебно-
техническа експертиза, процесният имот съвпада с границите на имота, възстановен със
заповедта на Кмета на Община Г.О. в местността "Л х" /"П А б/", в която попада местност
със старо наименование "Г.." или "Н г". Новообразуваният имот с пл. № 1721 в масив 71 и
площ 543 кв.м, възстановен на ответниците, е идентичен с имот № 40 по стария Кадастрален
план на местността "Л х". Експертите са установили, че в Списък за стари собственици –
местност "Л х" и "П А б", неразделна част от Помощен план към плана на новообразуваните
имоти, по преписка № 899 за стар собственик на имот № 711721 с площ 543 кв.м е посочен
С.А.Г.. В Списъка на имотите, предоставени за ползване за град Г.О., експертите са
установили, че не е включен имот, предоставен за ползване на Е.Д.П., както и имот №
711721 по Плана на новообразуваните имоти. В Скица за новообразуван имот № 711721 и
Плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване въз основа
на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, процесният имот е записан на наследниците на С.А.Г.. В
ПИ с идентификатор 16359.71.1721 по КККР на град Г.О., одобрени със Заповед № РД-18-
1539/31.08.2018г. на изп.директор на АГКК, идентичен с новообразуван имот № 711721 по
Плана на новообразуваните имоти, е изградена Сграда с идентификатор 16359.71.1721.1 по
КККР с функционално предназначение – друг вид сграда със застроена площ от 30 кв.м. За
същата не са налице строителни книжа и няма данни кога е изградена, като същата
представлява търпим строеж съгласно нормативната уредба.
Ангажираните от ищцата гласни доказателства са установили, че процесният имот се е
ползвал от бащата на ищцата М още от 1971-1972г., а сградата е била построена от него в
края на 70-те години. От тогава семейството е посещавало редовно имота, особено през
лятото и есента /когато се събират плодовете/, включително и от наследодателката на
ищцата Е.П., до преди 3-4 години, когато заварили съседа си в сградата и когото оставили да
ползва имота. Св. МД и св. Д Д, съответно син и съпруг на Д П, не знаят и не са чували
някой през годините да е предявявал претенции към имота.
Св. Т.Р. установява, че живее на същата улица, на която се намира процесния имот, от
1969-1970г. Познава Е.П. и М, които ползвали процесния имот и построили в него сграда от
една стая, но не го закупили. След смъртта на съпруга си М, имотът посещавала веднъж-два
пъти седмично Е.П., но през последните няколко години от живота си тя не виждала добре и
не ходела там. След нейната смърт през 2013г. никой не го е посещавал. Първата ответница
идвала в дома им, показвала документи и казвала, че това място е тяхна собственост. Откак
ответниците заявили, че мястото е тяхно, никой не го е посещавал.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
За уважаване на иск с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите
4
правото му на собственост върху процесния имот факти в рамките на очертаните в ИМ
основания – придобиване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, наследяване и придобивна давност, текла
от 1984г. до предявяване на ИМ. Предявяването на положителен установителен иск, по арг.
от чл.154 ал.1 ГПК, очертава разпределението на доказателствената тежест – ищецът следва
да докаже осъществен правопораждащ субективното му право на собственост фактически
състав, а ответниците по иска, в случай, че противопоставят правоизключващи възражения
за притежавани права върху процесния недвижим имот, както в случая, носят тежестта да ги
докажат, като възраженията са винаги евентуални и процесуална предпоставка за
разглеждането им е възприет извод за основателност на предявения иск.
Ищцата не е доказала по делото предоставено право на ползване върху процесния имот
на нейната наследодателка, трансформирано в право на собственост на основание §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен предявения от
нея иск за собственост на процесния имот на соченото основание, е добило законна сила.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството ищцата е провела успешно
доказване на притежанието на твърдяното от нея право на собственост върху същия имот на
основание давностно владение.
Няма спор по делото, че със заявление 899/27.02.1992г. първата ответница е поискала
възстановяване на собствеността върху процесния имот, с което е поставено началото на
реституционно производство. Целта на разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ е да не се
допусне придобиване по давност на имоти, за които е подадено заявление за възстановяване
на собствеността, но с оглед изискването на ЗСПЗЗ правото може да бъде възстановено само
след провеждане на съответно административно производство, т.е. до приключване на това
производство не съществува възможност правата на заявилите искане за възстановяване на
собствеността лица да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. Или
разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване
на собствеността спрямо трети лица до приключване на реституционното производство.
Придобиването по давност на имот, в т.ч. находящ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ,
собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване
на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя.
Съгласно нормата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107/1997г./, изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и
започва да тече от деня на влизането й в сила /27.11.1997 г./, но в хипотезата, когато към
момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на
земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е
възстановяването на собствеността. Решенията на общинските служби по земеделие, с които
се възстановяват земи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са
постановени преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/30.07.1999 г., с който е
въведена новата алинея 7 на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ и е изменена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3
ЗСПЗЗ, като е предвидено, че за земи включени в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ поземлената
комисия се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на
§ 4 - § 4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.
Новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване на собствеността, няма
погасителен ефект по отношение на придобити по реда и условията на предходната
редакция на закона права на собственост, нито води до отпадането им. В случая, решение №
267/10.03.1998г. на ОС“ЗГ“ – Г.О., с което се възстановява собствеността на наследниците
на Стефан Гайдарджиев върху имоти, включващи и процесния, е постановено преди влизане
в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/99 г., но същото не индивидуализира имота. Поради
това съдът намира, че е законосъобразен извода на районния съд, че с издаване на заповедта
по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на 29.03.2005г., в която имотът е ясно индивидуализиран, и
влизането й в сила от 20.05.2005г., е приключила реституционната процедура и придобивна
давност по отношение на процесния имот е можело да започне да чете едва от тази дата.
5
Ако едно лице осъществява фактическа власт върху недвижим имот чрез действия по
неговото лично ползване, стопанисване, облагородяване, застрояване за свои нужди и
опазване, то тези действия следва да бъдат квалифицирани като действия на владелец. И ако
тези действия са извършвани явно, лицето, в полза на което е възстановено правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, респ. неговите правоприемници, следва да предприемат
действия по отблъсване на установената и продължаваща фактическа власт преди
изтичането на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС срок и по този начин да прекъснат давността.
Ако веднъж установеното владение не бъде прекъснато и обезпокоено и продължи повече
от 10 години - след 20.05.2005г. в случая, владелецът придобива собствеността по давност и
може да противопостави това свое право на бездействащия собственик, който ще загуби
правото си, ако не го защити. Законът изрично допуска установяване на самостоятелна
фактическа власт върху чужд имот с намерение за своене и придобиване на право на
собственост след изтичане на определен срок, като установеното от съдебната практика
изискване владението да е явно дава на собственика възможност да узнае за нарушаването
на правото и да го защити, ако желае да запази собствеността. Доколкото наследодателката
на ищцата е ползвала имота, но не на годно правно основание /няма доказателства да е
предоставено за ползване по надлежния ред или закупено по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, то
приложима ще бъде 10-годишната давност, започнала да тече на 20.05.2005г. и изтекла на
20.05.2015г. Не е спорно, че ищцата е наследник по закон на Е.Д.П., съответно в това й
качество е носител на правата и задълженията на наследодателя си, включително и правото
на собственост върху недвижими имоти. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че наследодателката на ищцата, както и преживе нейния съпруг още от 1970-
1971г., е ползвала процесния имот, грижила се е за него, стопанисвала го е, опазвала го е,
посещавала го е редовно, често заедно със сестра си и децата, събирала е плодовете,
ползвала е и се е грижила за изградената в него от съпруга й приживе постройка,
съществуваща и понастоящем /съгласно експертното заключение и показанията на
разпитаните свидетели/, нощували са там, ползвали са го като вилен имот. Същите
доказателства установяват, че това фактическо положение е продължило до смъртта на Е.П.
през 2013г. Признатият от ищцата факт, че след смъртта на нейната майка тя и сестра й са
имали затруднения да го посещават, не следва да се тълкува като прекъсване на владението,
тъй като за да тече придобивна давност не е нужно имотът да бъде посещаван ежедневно,
постоянно и непрекъснато от владелеца. Със съгласието на ищцата и с цел да бъде съхранен
и опазен от посегателства, имотът е бил предоставен за ползване на техен съсед, който факт
се установява по категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели на страните.
Св. МД, племенник на ищцата, установява, че именно защото са считали този имот са за
свой, той поне веднъж годишно ходел до имота, за да проверява дали нещо не е ограбено.
По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват действия съгласно
чл.116 ЗЗД, водещи до прекъсване на давността, тъй като само такива действия смущават
владението. Единствено св. Рамаданова посочва, че първата ответница няколко пъти ходила
в дома им и заявявяла, че тя е собственик на имота. Простото оспорване обаче на правата на
владелеца, в случая дори недостигнало до знанието на последния, не води до прекъсване на
давността. Не е предявяван иск за собственост от страна на ответниците и не са извършвани
от тяхна страна действия, смущаващи владението на ищцата и преди това на нейния
наследодател. В случая действително от събраните доказателства по делото е установено, че
горепосочените фактически действия от страна на наследодателя на ищцата и последната са
извършвани с цел да използват имота за свои лични и на семейството си нужди според
неговото предназначение /като земеделски имот или вилен имот/, тези действия по
правилата на формалната логика следва да бъдат квалифицирани като владение. След като
по делото е установено те да са извършвали явно, необезпокоявано и непрекъснато действия
от категорията на тези, които обективно би извършвало считащото себе си за собственик
лице, несмущавани от ответниците, крайният извод на въззивния съд, че предявеният иск е
6
основателен.
Поради несъвпадане правните изводи на настоящия състав с тези на районния съд,
решението в обжалваната му част следва да бъде отменено.
По частната жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, имаща характер
на определение, с която е оставен без разглеждане предявения от ищцата положителен
установителен иск за защита правата на Д.М.П. – че същата е собственик на ½ ид.част от
процесния имот на основание покупка на земята по реда на §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ и при
условията на евентуалност – на основание изтекла в полза на Е.Д.П. и наследниците й
придобивна давност, съдът намира следното:
Съгласно чл.26 ал.1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу
които се води делото. Според чл.26 ал.2 ГПК, освен в предвидените от закона случаи, никой
не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Когато ищецът твърди и представя
доказателства, че е съсобственик на един имот заедно с други лица, той е легитимиран да
предяви установителен иск за собственост само за онзи обем права, които счита, че
притежава поради забраната на чл.26 ал.2 ГПК. Такъв ищец не е легитимиран за правата на
останалите съсобственици, защото той не е нито техен представител, нито процесуален
субституент. Процесуално легитимирани да предявят иск за собственост на останалата част
от имота имат единствено останалите съсобственици. Когато един от съсобствениците
предяви установителен иск за собственост и за правата на останалите съсобственици, този
иск, като предявен в нарушение на императивната норма на чл.26 ал.2 ГПК, е процесуално
недопустим. В случай, че бъде признато право на собственост и на непредявилия иск
съсобственик, решението в частта относно обема права, принадлежащи на този
съсобственик, ще е недопустимо. Ето защо, решението на първоинстанционния съд в тази
му част, имащо характер на определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, в полза на въззивника следва да бъдат възложени сторените в
първоинстанционното и въззивното производство по въззивната жалба разноски – в размер
на 50 лв. за заплатена държавна такса, в размер на 10 лв.за издаване на съдебни
удостоверения, в размер на 45 лв. за заплащане на такси за скица на имот и удостоверение, в
размер на 10 лв. заплатена държавна такса за вписване на ИМ, в размер на 800 лв. за
заплатено възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи, всички направени в
производството пред първата инстанция, както и в размер на 25 лв. за заплатена държавна
такса за въззивното производство. Претендираните от жалбоподателката разноски за
адвокатско възнаграждение по делото не следва да бъдат присъждани, доколкото по делото
липсват данни за извършено реално заплащане на договорената сума от нейна страна на
упълномощения адвокат за предоставената адвокатска услуга.
Поради отхвърляне на частната жалба, направените във връзка със същата разноски не
се следват на жалбоподателката. В полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдена
сумата от 100 лв. – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на писмен отговор на частната жалба.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 453/06.01.2021г. по гр.дело № 1888/2019г. по описа на Районен
съд – Г.О. в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. М. Н., ЕГН **********, с адрес
град Г.О., ул."Ц О" №.. срещу Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул"П Ц" № ... и Н.
СТ. П., ЕГН **********, с адрес град П, ул" Ю Г" № .., ет..ап..., с правно основание чл.124
ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че М. М. Н. е
собственик на ½ ид.част от недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор
7
16359.71.1721 и сграда в него с идентификатор 16359.71.1721.1, находящ се в землището на
град Г.О., местност "Н г", на основание изтекла в полза на наследодателя й Е.Д.П. и на Н.,
като неин наследник, придобивна давност, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес град
Г.О., ул"П Ц" № ... и Н. СТ. П., ЕГН **********, с адрес град П, ул" Ю Г" № .., ет..ап..., че
М. М. Н., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул."Ц О" №.. е собственик на основание
придобивна давност на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ Поземлен имот с
идентификатор 16359.71.1721 и сграда в него с идентификатор 16359.71.1721.1, находящ се
в землището на град Г.О., местност "Н г".
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 453/06.01.2021г. по гр.дело № 1888/2019г. по описа на
Районен съд – Г.О. в частта /имаща характер на определение/, в която е оставен без
разглеждане предявеният от М. М. Н., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул."Ц О" №..
положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че Д.М.П. с ЕГН ********** е собственик на ½
ид.част от недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 16359.71.1721 и
сграда в него с идентификатор 16359.71.1721.1, находящ се в землището на град Г.О.,
местност "Н г", на основание покупка на земята по реда на §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ и при
условията на евентуалност – на основание изтекла в полза на Е.Д.П. и наследниците й
придобивна давност, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул"П Ц" № ... и Н. СТ. П., ЕГН
**********, с адрес град П, ул" Ю Г" № .., ет..ап... ДА ЗАПЛАТЯТ поравно на М. М. Н.,
ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул."Ц О" №.. направените в първоинстанционното
производство разноски - в размер на 50 /петдесет/ лв. за заплатена държавна такса, в размер
на 10 /десет/ лв. за издаване на съдебни удостоверения, в размер на 45 /четиридесет и пет/
лв. за заплащане на такси за скица на имот и удостоверение, в размер на 10 /десет/ лв.
заплатена държавна такса за вписване на ИМ, в размер на 800 /осемстотин/ лв. за заплатено
възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи, както и във въззивното
производство разноски – в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лв. за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул."Ц О" №.. ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул"П Ц" № ... и Н. СТ. П., ЕГН **********, с
адрес град П, ул" Ю Г" № .., ет..ап..., направените от тях разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на частната жалба в размер на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8