РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Карлово, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320101490 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2,
вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК, предявен от К. Т. К., ЕГН:
********** от гр. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ №*, представляван от адв. Р. И. и
адв. Д. П., съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „Г. И.“ №**против П. И. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., обл. П., ул. „М. Д.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**.
Ищецът твърди, че той и ответницата П. И. Т. били родители на
детето К. К. К., ЕГН: **********, родена на 16.01.2014 г.
С Определение от 10.11.2016 г. постановено по гр.д. № 925/2016г. на
Р. с. - К., съдът утвърдил споразумение между родителите относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Така, упражняването на родителските
права върху малолетната било предоставено на майката П. Т., при която било
определено и местоживеенето й. На бащата К. К. бил определен режим на
лични контакти, както и същият се задължил да заплаща месечна издръжка в
размер на 115 лева.
Ищецът твърди, че няколко години по-късно, след постигането на
1
споразумението, било налице изменение в обстоятелствата относно
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете,
които го мотивирали да предяви настоящия иск.
Твърди, че след раздялата на двамата родители, майката започнала
връзка с мъж на име М. Й., с когото дълго време живяла на семейни начала на
адрес: гр. К., ул. „Д-р З.“ №**. На същия адрес с тях живяла и малолетната К.
К., която била ученичка във *-ри клас на ОУ „Св. Св. К. и М.” – град К.. Към
настоящият момент били изминали няколко месеца откакто П. Т. не живеела
на горепосочения адрес с малолетното дете. Ответницата напуснала
жилището и заминала на неизвестно място в К. В., напълно
самоосвобождавайки се от родителските си задължения към дъщеря си, като я
оставила на грижите на досегашния си партньор. Изхождайки от това, че
майката е длъжна да се грижи за възпитанието и отглеждането на детето и че
тя не може да прехвърля тази отговорност на трето лице, ищецът счел за
недопустимо грижите за детето да се поемат от чужди хора. Затова той взел
детето при себе си, като оттогава поел изцяло преките грижи за неговото
отглеждане и издръжка.
В продължение на осем години ищецът поддържал редовни контакти
с детето, съхранявайки емоционалната връзка между баща и дъщеря. Същият
системно изплащал и дължимата месечна издръжка. След последния му
проведен разговор с ответницата, същата заявила, че повече няма да се върне
в Р. Б. и че не иска да поддържа взаимоотношения с него. Тя изразила и
явното си нежелание да отглежда и възпитава малолетната им дъщеря, видно
от приложените към исковата молба разпечатки от тяхната комуникация.
Горната фактическа обстановка мотивирала ищеца да приеме, че има
изменение в обстоятелствата относно упражняването на родителските права
по отношение на малолетната К. К.. Той посочва, че предоставянето на
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца се
извършва въз основа на преценката на съда над всички обстоятелства с оглед
интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Както
било разяснено в ППВС №1/1974г., под „интереси на децата“ следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание
2
и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата, които са от
значение за решаването на този въпрос били от най-разноообразно естество и
се съдържали в чл. 59, ал. 4 от СК: възпитателските качества на родителите,
грижите и отношението към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия.
Ищецът счита, че са налице изменения в ефикасността на мерките,
поради промяна на родителските качества на майката и нейното отношение
към детето, изразяващо се в абсолютно самоосвобождаване от родителските й
задължения и незаинтересованост към неговото състояние. Изложеното
пораждало правния интерес на ищеца, а нормите на Семейният кодекс –
правната му възможност от водене на настоящото производство.
Ищецът заявява желанието си изпълни родителският си дълг към
малолетната си дъщеря К. К.. Твърди, че има възможността да осигури
издръжката, грижите и възпитанието на детето, с цел същото да се обособи
като пълноценна личност и да получи житейска реализация. Той притежавал
нужното, за да може детето да бъде обгрижвано правилно и да продължи да
се чувства добре при него. То било с постоянен адрес гр. Л., ул. „Ш.“ №*,
който бил и постоянния адрес на бащата. К. посещавала психолог, с цел
адаптация и преодоляване на стреса от внезапните промени. Ищецът се
стараел да осигури всички необходими условия за нейното добро физическо,
психическо и емоционално развитие.
На следващо място, всеки родител бил длъжен да осигурява
издръжка на своите деца, независимо дали притежава родителски права или е
лишен от тях. Това задължение било безусловно, т.е. абсолютно
задължително за всеки един от родителите. Счита, че заплащането на
издръжка в размер от 180,00 /сто и осемдесет/ лева била нормална претенция,
която няма да е от съществено затруднение за ответницата.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да измени
определените със съдебна спогодба по гр. д. №925/2016 г. по описа на РС К.
мерки, в частта относно родителските права, местоживеенето, режима на
3
лични отношения и издръжка на малолетното дете К. К. К., ЕГН: **********,
като:
- предостави родителските права на бащата К. Т. К.;
- определи местоживеенето на детето да бъде при бащата, на адрес:
гр. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ №*;
- определи следния режим на лични отношения на майката П. И. Т. с
детето: всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 15.00 часа, по
местоживеенето му;
- осъди П. И. Т. да заплаща на детето К. К. К., чрез неговия баща и
законен представител К. Т. К., месечна издръжка в размер на 180.00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2022 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа, до
окончателното плащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответницата, представлявана от адв. С. П.-К., намира предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че
страните са родители на малолетното дете К. К. К., родено на ********* г.,
ЕГН: **********; че с определение от 10.11.2016 г. по гр. дело № 925/2016 г.
по описа на К. р. с., II гр. състав, съдът е одобрил спогодба между страните по
чл. 127 от СК относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, дължима издръжка и режим на лични отношения с
детето, като е предоставил упражняването на родителските права на майката,
определено е детето да живее при нея на адреса, на който пребивава, на
бащата е определен режим на контакти с детето и същият е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 115 лв.; че ответницата е съжителствала с
лицето М. Й. на съпружеска начала в продължение на няколко години, като
детето е отглеждано от двамата.
Оспорва всички други твърдения и обстоятелства, изложени в
исковата молба: че преди няколко месеца ответницата е напуснала жилището,
в което е живяла с детето и е заминала на неизвестно място в К. В., напълно
освобождавайки се от родителските си задължения към детето, оставяйки го
изцяло на грижите на досегашния й партньор; че в продължение на осем
4
години ищецът е поддържал редовни контакти с детето, че е съхранена
емоционалната връзка между него и детето; че ответницата в разговор с
ищеца е заявила, че повече няма да се връща в България и че е изразила явно
нежелание да отглежда и възпитава малолетното си дете.
Оспорва твърдението, че има изменение в обстоятелствата относно
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на
страните и по-специално – че е налице изменение в ефикасността на мерките
поради промяна на родителските качества на майката и нейното отношение
към детето, изразяващо се в абсолютно самоосвобождаване от родителските й
задължения и незаинтересованост към неговото състояние.
Оспорва твърдението, че ищецът има възможността да осигури
издръжката, грижите и възпитанието на детето, че притежава нужното, за да
може то да бъде обгрижвано правилно и да продължи да се чувства добре при
него, че същият има родителски капацитет, който да осигури правилното
физическо, психическо и емоционално развитие на детето.
Оспорва предявените искове по чл. 59, ал. 9 във връзка с ал. 2 и ал.3
от СК и чл. 143, ал. 2 от СК, като счита същите за неоснователни, тъй като не
били налице изменения в обстоятелствата, при които са определени мерките
относно упражняването на родителските права, местоживеене на детето,
режим на лични отношения с детето и издръжка, предмет на спогодбата,
одобрена с определение от 10.11.2016 г. по гр. дело № 925/2016 г. по описа на
К. р. с., II гр. състав.
Ответницата посочва, че съгласно съдебната практика, под
„изменение на обстоятелствата“ по смисъла на чл. 59, ал, 9 от СК се разбират
както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му
при новото разрешение / Решение № 65/28,02.2014 г„ постановено по гр. дело
№ 4202/2013 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 102/19.09.2019 г., постановено по
гр. дело № 2499/2018 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 291/07.11.2012 г.,
постановено по гр. дело № 115/2012 г. на ВКС, III г.о. /.
Твърди, че исканото изменение на мерките относно местоживеене на
детето и упражняването на родителските права ще бъде в ущърб на детето,
тъй като с него няма да се защити най-добрият негов интерес, който се
определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1,т. 5 от ДР на Закона за
5
закрила на детето, и който е приоритетен при преценка на тези мерки.
Твърди, че съдът, при вземане на решение на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, преценява най-добрия техен интерес,
съпоставяйки условията при двамата родители според критериите по чл. 59,
ал. 4 от СК, като се ръководи от разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 г.,
решение № 3/14.04.2020 г., постановено по гр. дело № 1595/2019 г. на ВКС,
ГК, IV г.о. /. Обстоятелствата, които трябвало да се вземат предвид при
преценката, са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста
на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физическите, психически
и емоционалните потребности; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата; желанието на
родителите; способността на родителите да се грижат за детето, поведението
на родителите по време на съвместното им съжителство и след раздялата –
помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността да водят
диалог в името на децата да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и
съхраняват авторитета на другия родител; умението на родителите да
поддържат непрекъсната връзка с децата, познаване на техните интереси и
амбиции; личният пример и умение на родителите да го подкрепят и помагат;
доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните
нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на
родителите; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му;
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; опасността
или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да
му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, при които е живяло.
Нямало приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други,
те се преценявали в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите
специфики. Желанието на родителите и това на децата относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, не били задължителни за съда. Техните становища и искания се
обсъждали на общо основание и се вземали предвид при оценката на
събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда бил
интересът на децата. Чувствата на децата трябвало да се отчитат, както и
6
ефектът от принудата в тяхната възраст, като се изхожда, както от
конкретното им състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства,
които са ги мотивирали.
Във връзка с горните критерии при определяне на най-добрия
интерес на детето, ответницата моли съда да вземе предвид следните факти и
обстоятелства:
Твърди, че живяла на съпружески начала с лицето М. Й. през
последните четири години, в негово жилище в гр. К., ул. „Д-р З.“ №**,
състоящо се от хол, кухня, детска стая, две спални, баня и тоалетна, като
двамата заедно отглеждали детето й К., както и по-голямата й дъщеря.
Отношенията между двамата били нормални, като той полагал адекватни
грижи за нея и детето, което го чувствало много близък, подкрепяли се и си
имали взаимно доверие. Детето растяло в добра среда, обгрижвано от
двамата. И двамата били трудово заети, като ответницата работила на две
места, за да има семейството по-добри финансови възможности, тъй като с
тях живеела и голямата й дъщеря, за която полагала грижи и която
издържала. Детето К. било спокойно, общително, имало си много приятели и
в училище се справяло отлично. В свободното време заедно излизали на
разходка, пътували, ходели на почивки, а детето посещавало с желание
занимания по флай йога в спортен клуб в гр. К..
Ответницата твърди, че преди да заживее с посоченото лице, тя и
детето живели при нейните родители, които безрезервно й помагали в
отглеждането му. Същите обитавали два апартамента, свързани помежду си,
състоящи се от хол, кухня, детска стая, спалня, всекидневна с кухненски бокс
и две бани с тоалетни. В това жилище живеел и братът на ответницата, който
не бил семеен. Детската стая в жилището била обзаведена с всичко
необходимо за детето. Жилището било уютно и добре поддържано.
Ответницата имала пълната подкрепа на родителите си и своя брат в
отглеждането и възпитанието на детето, като същата винаги разчитала и може
да разчита в бъдеще на тяхната помощ. Детето било силно привързано към
своите баба, дядо и вуйчо, чийто дом чувствало като свой.
В края на месец ноември 2021 г. ответницата решила да замине за В.,
където да се установи временно, да работи и да си осигури по-добри доходи,
тъй като имала кредити в България, които изплащала. Освен това имала
7
задължения и към по-голямата си дъщеря, на която предстояло завършване на
образованието си през *****г., придружено с по-големи разходи за
подготовка за кандидат-студентски изпити, за абитуриентски бал и др. В
България, въпреки че работела на две места, доходите й не били достатъчни.
В това решение била подкрепена напълно от партньора си, който съвсем
естествено останал да се грижи за детето, което чувствал като свое. Същата се
разбрала и със своите родители и близки да му помагат в отглеждането и
когато се налага да взимат детето при себе си и да полагат грижи за него.
Намерението на ответницата било да работи в чужбина до
завършване на средното образование на голямото й дете. Тя се установила в
гр. Л., В., имала легален статут на пребиваване. Ползвала жилище под наем,
работела на трудов договор и получавала средно месечно трудово
възнаграждение около 3000 паунда. Същата изпращала пари за издръжка на
детето и за заплащане на погасителните вноски по кредита. Планирала да си
идва често в България, когато това е възможно, за да се вижда с детето.
Първото й прибиране в България трябвало да бъде на 06.01.2022 г., за която
дата имала закупен самолетен билет, но поради пандемията от К. не могла да
пътува. Дошла си в България на Великден 2022 г. за две седмици, през който
период била неотлъчно до детето, което било много щастливо, че са заедно.
По време на отсъствието си поддържала постоянна връзка по телефона с него,
като през този период нямало никакви проблеми, свързани с детето. Същото
завършило **. клас в края на месец май 2022 г. Почти по същото време
ответницата се разделила с партньора си, тъй като между него и родителите й
имало конфликти – той отказвал да им дава детето, отказвал да го дава и на
баща му, въпреки предупрежденията от ответницата да се съобразява с
постигнатата между тях спогодба за режима на лични отношения. След
раздялата им детето останало при родителите на ответницата, които имали
желанието и възможностите да го гледат, докато майката е в чужбина.
Ищецът взел детето при себе си на 04.06.2022 г. На 25.06.2022 г.
ответницата се прибрала в България за 5 дни и поискала да се види с детето,
но той отказал. По нейно настояване ищецът върнал детето на родителите й
на 04.07.2022 г. На 19.07.2022 г. ищецът дошъл в дома на родителите й с
полицай и взел детето отново, като казал, че ще упражни правото си да бъде с
него в рамките на един месец през лятото. Ответницата провела разговор по
телефона с него, в който той заявил, че няма да й го върне.
8
На 03.09.2022 г. ответницата се завърнала в България, за да подготви
детето за училище. Въпреки първоначалните изявления на ищеца, че детето
ще остане да живее с него, впоследствие двамата се разбрали да й предаде
детето в гр. В. Т., тъй като не искал да пътува до гр. К.. При срещата с майка
си детето било изключително щастливо, като й заявило, че не иска да остава
да живее при баща си. Заедно се прибрали в гр. К., тя го подготвила за новата
учебна година, закупила всичко необходимо – дрехи, обувки, спортни екипи,
раница, учебни пособия и помагала и др. Ищецът не проявил никакъв интерес
и не присъствал на откриване на новата учебна година.
Ответницата твърди, че понастоящем детето учи в трети клас в СУ
„Св. Св. К. и М.“ – гр. К.. При прибирането си в България тя с изненада
установила, че ищецът, без нейното съгласие и без да се съобрази със
съдебната спогодба относно упражняването на родителските права от нея,
променил постоянния адрес на детето, отписал го от часовете по флай йога и
направил опит да запише детето на училище в гр. Л.. Малко след началото на
учебната година детето се разболяло и ответницата го завела на преглед при
личния му лекар д-р П. в гр. ., която установила, че била сменена с друг личен
лекар в гр. Л., което е станало по искане на ищеца и без съгласието на
майката. Това създало изключително много проблеми, свързани със статуса и
своевременното лечение на детето.
Ответницата твърди, че ищецът няма добри възпитателски качества
и добър родителски капацитет. Първоначално, при раждането на детето,
същият не е искал да го припознае. Контактите му с детето не били
пълноценни, тъй като той не му обръщал достатъчно внимание. През
последните осем години невинаги упражнявал правото си да взима детето при
себе си. Връзката му с детето не била силна, каквато била връзката с майката.
Ищецът бил психически лабилен – същият преди разлялата им с ответницата
работил като военнослужещ, случвало се да изпада в депресивни състояния и
се опитал да се самоубие чрез натравяне. Същият бил настойник на свой брат,
който бил психично болен. Ищецът съжителствал с друга жена, която имала
заболявания, налагащи чужда помощ. Родителите му били починали и нямал
близки, на които да разчита за отглеждането и възпитанието на детето.
Последното никога не било живяло трайно в дома на бащата, тази среда му
била чужда, нямало приятели там. Промяната на местоживеенето му нямало
да бъде в негов интерес, даже напротив – смяната на града и училището,
9
заобикалящата го среда, социалното обкръжение, попадане сред хора, които
не познава, особено на тази крехка възраст, щяло да повлияе негативно на
психиката му и неговото правилно развитие – физическо, психическо,
емоционално и социално. Не без значение бил и полът на детето. Същото в
следващите 1-2 години щяло да навлиза в пубертета и присъствието на
майката в неговия живот в този период от време бил от съществено значение
как то ще се справи с проблемите на тази възраст.
Ответницата посочва, че заминаването й в чужбина било ново
обстоятелство, но същото не се отразявало негативно на детето и не
влошавало неговото положение, тъй като то живеело в защитена среда, с
близки хора – родителите на майката, с които то било свикнало и с които
имало изградена силна връзка. Същите имали желание и възможности да се
грижат за него, осигурено било финансово от своята майка, подпомагана и от
нейните родители, поддържало непрекъснати контакти с нея, като тя самата
си идвала често в България, за да е с детето, като отсъствието й не довело до
промяна в техните отношения. От постигане на спогодбата между страните до
момента при бащата не били настъпили нови обстоятелства, които биха
подобрили положението на детето, ако то бъде дадено на него.
С оглед горното, ответницата моли искът да бъде отхвърлен и да й
се присъдят разноските по делото.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че са родители на малолетното дете К. К. К., ЕГН:
**********, родено на ******** г..
Безспорно е също така, че със спогодба по гр. дело № 925/2016 г. по
описа на РС К., страните са се споразумели родителските права по отношение
на К. К. К. да се упражняват от майката и местоживеенето й да е при нея. На
бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща на
детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в
размер на 115.00 лева, считано от 10.11.2016 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
От представеното Удостоверение за постоянен адрес изх. № 0 М -
10
2103 # 1/21.07.2022 г. се установява, че от 21.07.2022 г. постоянният адрес на
малолетната К. К. К. е в гр. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ №*.
От 07.09.2022 г. постоянният адрес на детето е в гр. К., ул. „М. Д.“
№**, вх.*, ет.*, ап.**, където е и адресната регистрация на майката П. И. Т. –
видно от представените удостоверения за постоянен адрес изх. №
1831/05.09.2022 г. и изх. №00197/07.09.2022 г., издадени от Община К..
Представени са служебни бележки с изх. № УР-08-4/16.09.2022 г. и
изх. № УР-08- 395/05.09.2022 г. – двете на ОУ „ Св. Св. К. и М.“ – гр. К., от
които се установява, че през учебната 2021/2022 г. К. К. К. е била редовна
ученика във ***** „*“ клас, а за учебната 2022/2023 г. е записана в ****** „*“
клас.
Представени са заверени копия на заявление с вх. № 581/04.01.2022
г. от К. К. и уведомително писмо изх. №89/04.01.2022 г. до П. Т., от които е
видно, че ищецът е заявил желанието си до Директора на НУ „Ц. Г.“ – гр. Л.
дъщеря му К. К. да бъде записана в това училище през учебната 2021/2022 г.
Като личен лекар на детето е посочен д-р Д..
От представеното извлечение от здравната книжка на детето се
установява, че през 2020 г. и 2021 г. е посещавало лекар по дентална
медицина.
Представено е Допълнително споразумение №1/01.01.2023 г. към
Трудов договор №339/14.12.2022 г., от което се установява, че К. Т. К. работи
като охрана в „А.“ АД – гр. Л. и основното му трудово възнаграждение е
увеличено от 746.00 лева на 780.00 лева.
Представена е служебна бележка от регистъра на НАП, от която се
установява, че през 2022 г. К. Т. К. е получил от работодателят „Е.“ ООД
облагаем доход в размер на общо 10 424.44 лева /868.70 лева средно на
месец/, от които 1482.73 лева са удържани за осигурителни вноски, а
платеният авансов данък по чл.42 от ЗДДФЛ е в размер на 894.17 лева
Ищецът представя писмени доказателства, от които е видно, че на
25.08.2022 г., на 02.09.2022 г. и на 08.09.2022 г. е водил детето на
психологичско консултиране и педиатър в гр. Г. О., както и на стоматолог в
гр. П. – на неустановена дата. Съдът не следва да обсъжда констатациите,
направени в психологическото консултиране, тъй като същото следва по
аналогия да се приравни на „частна експертиза“. В константната съдебна
11
практика /Решение №214/2013 от 29.05.2014 г. по т. д.№992/2012г. на ВКС,
ТК, І т.о., Решение №48 от 23.07.2020 г. по т. д.№199/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о
и др./ се приема, че частната експертиза не съставлява годно доказателствено
средство и за да се позове на експертно заключение по разрешения в същата
въпрос, изискващ специални знания, съдът следва да допусне нарочна
съдебна експертиза и надлежно да събере същата като доказателство в
рамките на исковото производство. Частната експертиза би могла да се
ползва като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от
страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на
изричното й оспорване от страната, на която се противопоставя. В
разглеждания случай такова изрично съгласие не е дадено.
И ищецът, и ответницата представят разпечатки от електронна
кореспонденция по „Месинджър“, които не се кредитират от съда като годни
писмени доказателства. Същите не са събрани по надлежния ред и няма как
да се прецени тяхната автентичност и достоверност.
Съдът не кредитира и представените от ответницата копия на
електронни самолетни билети от Л. до П. и обратно, тъй като в същите не е
посочена годината, през която са осъществени или е следвало да бъдат
осъществени въпросните полети.
По делото е обявен за безспорен фактът, че ищецът е настойник на
брат си С. Т. К., който е поставен под запрещение. Съдът е констатирал това
обстоятелство от представения за констатация документ в оригинал –
удостоверение за настойничество, издадено от Община Л..
От изготвените социални доклади на Д. „С. п.” – гр. К. и Д. „С. п.“ –
гр. Г. О. и след изслушване на социалния работник Н. К. се установява, че
през време на съвместното си съжителство К. К. и П. Т. са живели в дома на
ищеца в гр. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ №*, заедно с по-голямата дъщеря на
ответницата, родена от предходна връзка. На ******** г. се е родило детето
им К. К. К., като не след дълго родителите са се разделили. Майката и детето
са се установили в дома на родителите на ответницата в гр. К., ул. „М. Д.“
№**, вх.*, ет.*, ап.**. Впоследствие майката и детето се преместили в дома на
М. Й. в гр. К., с когото ответницата е живяла на съпружески начала до м. юни
2022 г. Няколко месеца преди раздялата си с него, ответницата е заминала за
В., където е започнала работа. По изрично нейно желание, детето е било
12
отглеждано от съжителя й М. Й., в неговия дом. По сигнал от 15.03.2022 г. на
бащата – ищеца К. К., Отдел „Закрила на детето“ при ДСП К. е извършил
проверка и е констатирал занемарени жилищни условия в М. Й. и лоша лична
хигиена на малолетната К.. Установен е риск за детето и е отворен случай,
като с майката са проведени разговори при прибирането й в България.
Издадено е направление за ползване на социална услуга в ЦОП - К.. След
11.05.2022 г. достъпът на служителите на ОЗД при ДСП К. до жилището на
М. Й. е бил ограничен, същият не отговарял на обажданията. Както бащата на
детето, така и близките по майчина линия са споделили оплаквания за това,
че М. Й. ограничава контактите им с К.. На 04.06.2022 г. той все пак е предал
детето на баща му, за да осъществи режим на лични контакти през лятото.
След един месец бащата го е върнал в дома на бабата и дядото по майчина
линия, като междувременно майката се е прибрала за кратко от В. и е
прекратила връзката си с М. Й.. Причина за това са били възникналите
конфликти между него и близките на ответницата и създаваните от пречки от
негова страна те да се срещат с детето, дори и след изрични настоявания от
майката. На 19.07.2022 г. К. К. е уведомил ОЗД при ДСП К., че е взел дъщеря
си при себе си в гр. Л. и е заявил намеренията си да полага постоянни грижи
за нея. На 05.09.2022 г. П. Т. е уведомила ОЗД при ДСП К., че на 03.09.2022 г.
е взела детето от бащата и го е оставила на грижите на своите родители в гр.
К.. Заявила е категорично, че не желае детето да се отглежда от бащата, като в
нейно отсъствие държи грижите да се полагат от бабата и дядото по майчина
линия. На 27.09.2022 г. ответницата отново е заминала за В., където се е
намирала и към датата на изготвяне на социалния доклад от ДСП К.. Заявила
е, че планира да се прибере на 14.01.2023 г., а през м. май 2023 г. , когато
голямата й дъщеря завърши средното си образование, смятала да се установи
окончателно в България.
В социалните доклади се посочва, че понастоящем малолетната К.
К. живее на адрес: гр. К., ул. „М. Д.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, където грижи за
нея полагат бабата и дядото по майчина линия, както и вуйчо й – брат на
ответницата. Детето е привързано към тях и се чувства се щастливо в тяхно
присъствие. Задоволени са всички негови потребности, жилищните условия
са подходящи. Чува се редовно с майка си по телефона и се радва, когато тя
се прибира. Детето споделя, че се радва и на срещите с баща си, с когото
също поддържа сравнително редовни контакти. При посещенията в гр. Л.,
13
малолетната се чувства добре. В дома на ищеца също са й осигурени
подходящи хигиенно-битови условия. Бащата съжителства от около 5 години
с друга жена.
Към датата на изготвяне на доклада отношенията между родителите
са влошени, комуникацията им е трудна и съпровождана от конфликти и
взаимни обвинения в нарушаване правата на детето.
От показанията на свидетеля И. П. Н. се установява, че е приятел на
ищеца. Познавал и ответницата, която имала брак с ищеца и заедно живеели в
гр. Л., но впоследствие се развели. По време на брака им се родило дете,
което след развода заживяло с майката в гр. К.. Бащата останал в Л., като
периодично вземал дъщеря си при себе си. Когато тя идвала при баща си, на
свидетеля му правело впечатление, че е затворена и трудно общувала с
другите деца. За последно го посетила през м. август 2022 г. и свидетелят
забелязал, че носи памперс, въпреки, че вече била голяма. Баща й бил добър
родител, държал се добре с нея, обграждал я с внимание, водил я на
зъболекар. От него свидетелят знаел, че детето живее в напрегната среда, с
чести скандали между родителите на ответницата и съжителстващото с нея
лице. Тя самата през 2021 г. заминала за А. и оставила детето на грижите на
този човек, който не се разбирал с родителите й. Ищецът споделял, че се
притеснява за дъщеря си и психическото й състояние, заради напрежението
около нея. В дома на бащата условията били добри и подходящи за
отглеждане на дете. Той имал приятелка, която имала проблеми с
придвижването и с ръцете. Тя също се държала много добре с детето. На
свидетеля не е известно дали братът на ищеца страда от психично заболяване.
Самият ищец приел тежко раздялата с бившата си съпруга, отчаял се и дори
посегнал на живота си. С времето, обаче се съвзел и в момента бил напълно
възстановен от преживяното. Работел като въоръжена охрана и това говорело,
че е добре и психически стабилен.
От показанията на свидетеля Г. И. Т. се установява, че е брат на
ответницата. Тя имала брак с ищеца и докато били заедно, живеели в дома на
съпруга в гр. Л.. Ответницата имала дъщеря от друга връзка, която вече била
пълнолетна и учела в гр. К.. По време на брака се родила дъщеря им К., но
малко след това се развели и майката с детето се прибрали в гр. К. на ул. „М.
Д.“ в апартамента на родителите на ответницата, където живеел и свидетелят.
14
През 2019 г. сестрата на свидетеля заживяла с мъж на име М. Й. и заедно с
детето се пренесли в неговия дом. До този момент бащата на К. се срещал
сравнително рядко с детето си. Винаги, когато пожелаел му било разрешавано
да се види с нея и никой не му създавал пречки. Имало период, в който
преустановил контактите си с нея, защото преживял психическа травма от
смъртта на майка си. Опитал да се самоубие и известно време престоял в
психиатрично заведение. Според свидетеля детето изпитвало някакъв страх
от баща си и се притеснявало, когато трябва да се срещнат. След срещите с
него пък се връщала разстроена и потисната. С времето обаче и след
посещения при психолог, детето се успокоило и този страх изчезнал. През
2021 г. ответницата заминала да работи в А.. Споделила с брат си, че трябва
да осигури средства, за да си изплати кредитите, а и да подсигури
завършването на голямата си дъщеря. Това щяло да се случи през 2023 г.,
след което ответницата имала намерение да не се връща повече в А.. След
като заминала, тя оставила детето К. на грижите на М. Й., като изрично се
разбрали то да живее при него, но да разчита й на помощта на бабата, дядото
и вуйчото по майчина линия. В началото всичко било нормално, но с течение
на времето между М. Й. и родителите на ответницата възникнали конфликти.
Той започнал да ограничава контактите с внучката им и все по-често отказвал
да се срещат с нея. Те се оплакали на дъщеря си, която по телефона от А.
настояла М. Й. да промени отношението си. Конфликтът се задълбочил, а М.
Й. препятствал и контактите на бащата с детето. През пролетта на 2022 г.
ответницата се прибрала в България и преустановила връзката си с М. Й..
Детето отново заживяло в дома на баба си и дядо си, а майката заминала за
А.. През лятото на 2022 г. бащата го взел при себе си в Л.. Трябвало да го
върне след 20 дена, но след като те отминали, ищецът отказал да върне
детето. Едва, когато майката се прибрала от А., на 13.07.2022 г., тя, заедно със
свидетеля, успели да вземат К. от баща й и да се върнат с нея в К..
Малолетната се чувствала много добре при баба си, дядо си и вуйчо си, в
дома им имало всички условия за нейното отглеждане и възпитание. Те също
много я обичали и се стараели да й осигурят подходяща и спокойна среда.
Ходела редовно на училище в К., посещавала и флай йога. Преди време баща
й, без съгласието на майката, я отписал от курса по флай-йога, което я
разстроило и тя му се разсърдила. Радвала се изключително много, когато
майка й се прибирала. През останалото време си говорели редовно по
15
телефона и по „Вайбър“. С баща си също поддържала връзка. Той живеел с
жена, която имала здравословни проблеми с единия крак и ръцете. Единият
от братята му бил настанен в психиатрична клиника. Ответницата в момента
имала връзка с мъж от А.. В средата на годината щяла да се прибере за
постоянно в България.
Изслушани лично в съдебно заседание по реда на чл.59, ал.6 от СК,
всеки от двамата родители заявява категорично желанието си да упражнява
родителските права по отношение на малолетната К..
Бащата К. Т. К. твърди, че за детето не се полагат необходимите
грижи. Хигиената й била занемарена, не се обръщало внимание на това, че
зъбите й са развалени, не били взети и мерки за справяне с проблема с
памперса. Майката заминала за А. и оставила за детето да се отглежда от
близките й, по отношение на които ищецът нямал нищо против. В крайна
сметка, обаче, той бил родител на това дете и грижите следвало да се полагат
от него. Показателен бил фактът, че голямата им дъщеря не искала да
посещава баба си и дядо си по майчина линия и звъняла на баща си и да пита
кога ще взема при себе си К., за да могат да се видят с нея. Ищецът твърди, че
има необходимия родителски капацитет и разполага с подходящи условия да
отглежда малолетната си дъщеря. Бил грижовен родител, водел детето си на
зъболекар и лекар, завел ги с кака й и на море.
Майката П. И. Т. настоява да продължи да упражнява родителските
права, защото през последните девет години тя я била отгледала. Не били
верни твърденията, че не се полагат достатъчни грижи за К. – тя също я била
водила на лекар и зъболекар, когато се налагало. Памперс носела само вечер и
този проблем бил наследствен, защото и самият ищец го имал, когато бил
малък. Лекарите казвали, че причината е в притесненията, които детето
изпитва и през пубертета щяла да се оправи. Ответницата отрича да има
неразбирателство с голямата си дъщеря, която скоро ги посетила с приятеля
си, за да празнуват заедно рождения й ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127,
ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК за изменение на определените
със съдебна спогодба по гр. д. №925/2016 г. по описа на РС Карлово мерки, в
16
частта относно родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжка на малолетното дете К. К. К..
Единствената предпоставка, установена от закона, въз основа на
която е допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на
родителски права, е изменение на обстоятелствата, които са довели до
налагането й. Настоящия съдебен състав при обосноваване на своите изводи
се съобрази с разрешенията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на
Пленума на ВС, които са актуални и при СК от 2009 година и са
задължителни за съдилищата. Съгласно дадените там задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата“
се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на
детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание,
така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото
разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда
изключително от интересите на детето. В тази връзка следва да се обсъдят
родителските, възпитателските или моралните качества на родителите,
тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, социалната среда, в която живеят децата след решението,
жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на
мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013
г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В процесния случай след анализ на събраните по делото
доказателства и при преценка най – добрия интерес на детето, съдът намира,
че не е налице изменение в обстоятелствата, при които е определен
първоначалният режим по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК, налагащо промяна на
мерките по отношение родителските права.
В исковата молба като проява на изменение на обстоятелствата
17
основно се сочи, че през лятото на 2021 г. ответницата е заминала за В. и е
оставила детето на грижите на съжителстващото по това време с нея лице М.
Й., а впоследствие – на бабата, дядото и вуйчото по майчина линия. Твърди
се, че те не успяват да се справят с отглеждането на детето, не осигуряват
необходимите здравни и хигиенни условия и малолетната живее под
напрежение, поради честите конфликти между роднините и М. Й..
Съдът кредитира отчасти показанията на разпитаните свидетели,
като отчита по реда на чл.172 ГПК пристрастността и предубедеността на
всеки от тях, доколкото са в приятелски /св. Н./ и роднински отношения /св.
Т./ със страните по делото и произхождащите от това противоречия в
изнесените от тях факти и обстоятелства.
Разгледани поотделно, показанията на свидетелите обслужват
каузата на страните, които са ги довели да свидетелстват в съдебно заседание,
но разгледани в тяхната съвкупност, показанията дават ясна картина за
фактите и обстоятелствата от значение за делото и във взаимовръзката си са
логични, безпротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен
материал.
За да достигне до извод детето К. К. трябва да продължи да живее
при майка си, съответно родителските права да се упражняват от не, съдът
оценява фактическото положение до предявяване на иска, фактът, че детето
трайно се е установило при ответницата. Малолетната почти от раждането си
живее в жилището, в което пребивава и в момента – ап.21 в гр. К., ул. „М.
Д.“№**, вх.*, ет.*. Установи се, че П. Т. притежава необходимия родителски
капацитет, като може да разчита и на помощта на своите родители и брат,
които й оказват необходимата подкрепа в отглеждането и възпитанието на
дъщеря й. Условията в жилището са добри и на детето е осигурено всичко
необходимо. Несъмнено малолетната се чувства щастлива в присъствието и
на двамата си родители и този факт се потвърждава както от свидетелските
показания, така и от социалните доклади. Срещите между бащата и детето,
обаче се осъществяват рядко, като от показанията на свидетелите е видно, че
детето трудно общува с други деца в гр. Л..
Безспорно е, че ответницата е напуснала България и от около една
година и половина живее и работи в А., като за този период от време се е
прибирала 4 пъти. Контактите между нея и дъщеря й обаче не са били
18
преустановени, а напротив – комуникирали са редовно по телефона и по
„Вайбър“. Недоказани останаха твърденията на ищеца, че ответницата има
намерение да се установи за постоянно във В. и да вземе детето при себе си.
Както в отговора на исковата молба, така и лично пред съда, същата заявява
категоричното си намерение да се върне за постоянно в България в средата на
2023 г., т. е. след по-малко от половин година. В настоящото производство са
събрани доказателства, от които се установява, че детето все така продължава
да се чувства много добре в семейната среда на своята майка, която макар и
към определени моменти да пребивава в чужбина, предвид обстоятелството,
че работи там, то по отношение на детето продължава полагането на
адекватни и изключително добри грижи от родителите и брата на
ответницата, с които детето има силна емоционална връзка. Такава впрочем е
била и връзката на К. с лицето М. Й., който се е грижел за нея и я е обичал
като родна дъщеря – видно от показанията на св. Т.. В този смисъл не би
могло да се вмени във вина на ответницата оставянето на детето на грижите
на съжителстващото лице. След задължочаването на конфликта между М. Й.
и родителите на ответницата, следва да се отчете, че същата е предприела
адекватни действия в интерес на дъщеря си, като е прекратила връзката си с
този мъж. Понастоящем няма промяна в средата, в която се отглежда
малолетната и тя е все така подходяща и сигурна за нея, както и при
предходното определяне на родителските права и местоживеенето на детето.
Установи се, че необходимите родителски качества притежава и
бащата, но предвид пола и ниската възраст на детето – момиче на *г., съдът
намира, че съществуващия баланс в отношенията между майката и детето, с
оглед неговото психическото здраве и спокойствие, не следва да се нарушава.
Следва да се отчете обстоятелството, че детето е се е интегрирало в социална
среда в гр. К., където е изградило приятелски кръг и посещава учебни
занятия. Прекъсването на учебния процес и преустановяването на
приятелските му контакти безспорно би довело до значителни негативни
последици от емоционално, морално и културно естество.
Несъмнено, бащата също е отговорен родители разполага с нужния
родителски капацитет. На този извод навежда фактът, че той се грижи за
жената, с която живее и която има здравословни проблеми, както и за
психично болния си брат. Въпреки това и с оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение
19
на постановените със съдебна спогодба по гр. д. №925/2016 г. по описа на РС
К. мерки и следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските – такива се претендират от двете
страни. Съдът намира следното:
Като определя мерките за лични отношения на между родителя, на
когото не са предоставени родителските права и детето, съдът администрира
граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна
администрация на тези отношения – относно начина за осъществяване на
признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не
засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 –
член 127 от СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна
съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със
защитно-санкционните и охранителните относно характера на
производството, но при разглеждането им не следва автоматично
приложението на разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Условно в случая е
определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и
ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се
определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за разноски
е неоснователно и те следва да се понесат от страните, така, както са
направени, независимо от изхода на спора.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска с
правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК,
предявен от от К. Т. К., ЕГН: ********** от гр. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ №*,
представляван от адв. Р. И. и адв. Д. П., съдебен адрес: гр. Г. О., ул. „Г. И.“
№**против П. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., обл. П., ул. „М. Д.“
№**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявана от адв. С. П.-К. за изменение на
определените със съдебна спогодба по гр. д. №925/2016 г. по описа на РС К.
мерки, в частта относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжка на малолетното дете К. К. К., ЕГН: **********,
като:
20
- предостави родителските права на бащата К. Т. К.;
- определи местоживеенето на детето да бъде при бащата, на адрес:
гр. Л., обл. В. Т., ул. „Ш.“ №*;
- определи следния режим на лични отношения на майката П. И. Т. с
детето: всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 15.00 часа, по
местоживеенето му;
- осъди П. И. Т. да заплаща на детето К. К. К., чрез неговия баща и
законен представител К. Т. К., месечна издръжка в размер на 180.00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2022 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа, до
окончателното плащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
21