Р Е Ш Е Н И Е
№ 5712/13.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6254 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Ф.т.г.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** срещу З. „Л.и." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от вр. чл. 99, ал.1
от ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника съществуване на вземане за 180,00
лв. представляващо разноски за процесуално представителство на Ст.Ив.А., с ЕГН **********
по изпълнително дело № * на ЧСИ Ст. К.-Д., per. № *, прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 18.01.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д № * г. на СРС.
В исковата
молба ищецът, чрез адв. Р. Д., поддържа, че за процесното вземане в негова
полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д.№ * г. на СРС,
срещу която ответникът възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, което породило
правния интерес от завеждане на настоящото дело. Излага, че в полза на
ответника по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен Съд – Пр. били издадени Заповед
за изпълнение на парично задължение № * г. и изпълнителен лист от * г. срещу Ст.
Ив.А.,***. За събиране на вземанията по заповедта по молба на З. „Л.и." АД
било образувано изпълнително дело № * при ЧСИ Ст. К.-Д., per. № 718 г., по
което длъжникът ангажирал услугите на адвокат, на когото заплатил
възнаграждение от 180,00 лв. След запознаване с изпълнителното дело
процесуалният представител подал молба на * г. за прекратяване на
производството, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. С писмо от 22.06.2018 г.
бил уведомен от ЧСИ за прекратяването на изпълнително дело № *, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Ищецът поддържа, че направените в изпълнителното
производство разноски в размер на 180,00 лв. се явявали необходим разход във
връзка със защитата на правата и законните интереси на длъжника А., като
заплащането на адвокатското възнаграждение било в пряка причинна връзка с факта
на воденото срещу длъжника изпълнително дело. С това в полза на Ст. А.
възникнало парично вземане в размер на 180,00 лв., представляващо претърпени от
него имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № *. С договор за покупка и прехвърляне на вземания от 31.07.2018
г. увреденото лице прехвърлило на ищцовото дружество процесното вземане. Ответникът
бил уведомен за извършената цесия и получил възможност да заплати доброволно
сумата с покана връчена на 17.10.2018 г., но не се възползвал от тази
възможност в дадения срок изтекъл на 31.10.2018 г. Моли се за уважаване на
предявения иск по изложените аргументи. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З. „Л.и." АД депозира писмен
отговор на исковата молба, чрез юрк. Н. Г., с
който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва наличието действията
на ответника по образуване на изпълнително дело № * на ЧСИ Д. и при провеждането
на принудителното изпълнение да са противоправни. Сочи, че изпълнителното дело
е прекратено по силата на закона, поради което направеният разход от длъжника
за адвокатска помощ не се явява необходим разход. Поддържа, че не е налице
причинна връзка между твърдените противоправни действия и претендираните
имуществени вреди, които не се явяват адекватна, нормално настъпваща и
необходима последица от проведеното принудително изпълнение. Оспорва подписът
на Ст. Ив.А. върху Договор за правна защита и съдействие от 18.06.2018 г.,
Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия от 31.07.2018г. и пълномощно
за представителство от АД „Д.и Г.“ пред З. „Л.и.“ АД, както и подписа на Ил. Е.Д.
в Договор за покупка и прехвърляне на вземане от 31.07.2018 г. и пълномощно за
представителство на „Ф.т.г.“ ЕООД от АД „Д. и Г.“ пред З. „Л.и.“ АД. Оспорва
процесуалната и материалноправна легитимация на ищеца. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора – ищецът чрез процесуалния си представител, а
ответникът писмена молба по хода.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.
№ *
г. по описа на СРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата, предмет на
настоящото производство. В срока по чл. 414 от ГПК срещу нея е постъпило
възражение, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 от ГПК.
Страните по делото не
спорят, а и от приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че в полза на З. „Л.и.“ АД са издадени Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № * г. по описа на РС –
Пр.,
срещу длъжника Ст. Ив.А., както и че въз основа на посочения изпълнителен лист
по молба на ответното дружество срещу длъжника е образувано ИД * по описа на ЧСИ Ст.К. – Д., с peг. № * и район на действие
ОС-В.
Видно от уведомление
изх. № *
г. на л.9 по молба от процесуалния представител на Ст. Ив.А. изпълнителното
дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Към исковата молба е
представен договор за правна защита и съдействие от 18.06.2018 г. (л. 10), от
съдържанието на който се установява, че Ст. Ив.А. е възложил на адв. Р. Д. да го представлява по ИД
*
по описа на ЧСИ Ст. К.– Д. С договора е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лв., като същият служи и за разписка, затова че
то е платено в брой.
Към писмените
доказателства по делото е приобщен договор за цесия от 31.07.2018 г. Със същия Ст.
Ив.А. е прехвърлил на „Ф.т.г.“ ЕООД вземане в размер на 180,00 лв., представляващо
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по посоченото по-горе изпълнително дело. Съобразно неоспореното от страните и
кредитирано от съда като пълно и компетентно дадено заключение по допуснатата
СГЕ, изготвена от вещото лице Е.А., подписът положен за „цедент“ в договора е
изпълнен действително от лицето Ст. Ив.А..
С уведомление от
31.07.2018 г. (л. 13), подписано от цесионера А., последният уведомява З. „Л.и.“
АД, че съгласно договор за покупка е прехвърлил вземането си към ответника на
ищеца.
От приложената на л.
16 от делото обратна разписка се установява, че цедентът е уведомил ответното
дружество за извършената цесия писмено, като уведомлението е връчено на
служител на дружеството на 17.10.2018 г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между
страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № * г., по описа на СРС,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът З. „Л.и.“
АД е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето
му за ищеца.
Предмет на
установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена
заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на
главното и пълно доказване да установи, че в резултат на воденото от ответното
дружество изпълнително производство срещу Ст.А., последният е
претърпял имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, че между А. и ищцовото дружество е сключен договор за цесия,
по силата на който на „Ф.т.г.“ ЕООД е било прехвърлено горното вземане, че
цесията е съобщена на ответника.
От коментираните
по-горе писмени доказателства се установи, че ищецът, в качеството си на
цесионер и Ст.
А.,
в качеството си на цеденет, е сключил договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 31.07.2018 г., с който е прехвърлил вземането за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по ИД * по описа на ЧСИ Ст.К. - Д. Договорът
съдържа всички уговорки относно съществените елементи на продажбата – страни,
предмет и цена, респективно по силата на същия валидно е възникнало
облигационно правоотношение между цедента и цесионера.
На следващо място от
представеното уведомление и неоспорената разписка за доставка се установи, че
ответникът е уведомен за прехвърлянето вземане на 17.10.2018 г. Следователно и
от този момент цесията има действие спрямо ответника, респ. материалноправно
легитимиран за вземането, за което се твърди, че произтича от института на
непозволеното увреждане е ищцовото дружество. В тази връзка неоснователни са и
въведените от ответника бланкетни възражения срещу материалноправната легитимация
на ищеца – цесионер.
Съгласно нормата на
чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя
има обезпечително-гаранционна функция.
В настоящия случай
както съдът посочи се претендират имуществени вреди, изразяващи се в
реализирани от А. разходи в хода на воденото срещу него изпълнително
производство. Доколкото разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира единствено
въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да урежда как
се репарират разходите направени от последния в рамките на изпълнителния процес
в зависимост от това дали съществува или не правото на принудително изпълнение,
то и единственият път за защита за длъжника е да претендира тези разходи по
общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане.
В контекста на
горното, за основателното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на образувано
изпълнително производство, което е било прекратено, че е заплатил процесното
адвокатско възнаграждение, наличието на причинно-следствена връзка между факта
на образуване на изпълнителното дело и заплатения хонорар, че вредата е
причинена при или по повод възложена от ответника работа.
От коментираните
по-горе писмени доказателства, а и това не е спорно между страните, съдът
намира за установено, че срещу цедента от страна на ответното дружество е било
инициирано изпълнително производство. Не се спори и че изпълнителното дело е
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липсата на
искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Поначало при иницииране на процесното принудително изпълнение
взискателят е бил добросъвестен (бил е носител на вземане, за което е бил
издаден изпълнителен лист във връзка с постановена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК). Натовареният обаче от ответника процесуален представител да
предприема всички действия по принудително събиране на вземания на дружество, е
допуснал бездействие, довело до прекратяване на изпълнението. Ето защо и З. „Л.и."
АД следва да отговаря за бездействието на своя служител, за онези вреди, които
са били в пряка причинна връзка с това му поведение.
Установи се, че Ст.А. е упълномощил
процесуален представител, който да защитава законните му права и интереси по
воденото срещу него изпълнително производство, като същият е заплатил
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв., факт, удостоверен
в представения в рамките на изпълнителното производство договор за правна
защита и съдействие. Вярно е, че процесуалното представителство на длъжника от
адвокат не е задължително, но е призната и гарантирана от закона възможност за
всеки участник в съдебно производство, с оглед пълната охрана на интересите му,
особено като се има предвид специфичната материя, в която се е ползвала защита.
Налага се изводът, че е налице пряка причинна връзка между заплатеното
възнаграждение и водения изпълнителен процес, прекратен в резултат на
бездействието на взискателя, поради което предявеният иск е доказан по
основание. Доколкото размерът на иска не е оспорен същият следва да се уважи
изцяло.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебно – деловодни разноски в размер на 525,00 лв. за настоящото производство и 325,00 лв. за
производството по ч.гр.д. № * г. на СРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно представения списък и
доказателства за сторени разноски. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е
неоснователно, доколкото претендирания размер от 300,00 лв. отговаря на
нормативно определения минимум съгласно
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че З. „Л.и."
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, дължи на „Ф.т.г.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 180,00
лв.
представляващо разноски за процесуално представителство на Ст. Ив.А., с ЕГН **********
по изпълнително дело № * на ЧСИ Ст. К.-Д., per. № *, прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 18.01.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д № * г. на СРС, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК от вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.и." АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „Ф.т.г.“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***, сумата
525,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата 325,00 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3285/2019 г.
по описа на СРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: