Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-344 26.03.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 2494 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Община
Бургас, ЕИК *********, с адрес: ул. „Александровска“ №26, представлявана от
Кмета Димитър Николов Николов, чрез главен юрисконсулт Златина Стоянова
Райнова, против Решение № 260114 от 25.08.2020 г., постановено по гр. дело №
8653/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел за
установено по отношение на Община Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска” № 26, представлявана от кмета Димитър Николов, че на П.С.Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Д.“ № **, ет. *, съдебен адресат -
адвокат Мима Иванова АК - Бургас, ул. „Гладстон“ №1, ет.1, е било учредено
право на ползване върху земя - УПИ IV-153, в кв. 16, по плана на в.з. Росенец,
гр. Бургас, сега поземлен имот с идентификатор 07079.832.153 по КККР на гр.
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор
на АГКК, с последно изменение със Заповед №18-1465/20.02.2015г. на началника на
СГКК- Бургас, находящ се в гр. Бургас, в.з. Росенец, с площ от 722 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за вилна сграда, при съседи: 07079.832.154, 07079.832.175, 07079.832.190 и
07079.832.152, по силата на Постановление № 11 от 02.03.1982 г. на Министерския
съвет.
Недоволство от така постановеното съдебно решение,
изразява въззивникът, който намира обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен,
постановен по недопустим иск, както и в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Излага подробни съображения. Подчертава, че
трансформиране правото на ползване в право на собственост, съставлявало сложен
фактически състав, обхващащ различни предпоставки (§4а, ал.1; §4а, ал.5 или
§4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира
се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна - П.С.Д., ЕГН **********, чрез адв. Мима
Иванова - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ №1, ет.1, с който
същата се оспорва изцяло. Излагат се аргументи за неоснователност на предявените
искови претенции. Иска се потвърждаване на решението на районния съд като
правилно и обосновано. Претендират се разноски за настоящата инстанция. В
съдебно заседание процесуалния представител на страната заяви, че не претендира
разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от
ГПК.
Пред Районен съд - Бургас са предявени искови
претенции с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Настоящата съдебна инстанция
намира постановеното решение за валидно и допустимо. По делото е представено
определение №23 от 12.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №5560/2014 г. на Четвърто
гражданско отделение, съгласно което „спорното материално право следва да се
квалифицира по чл.124 ал.1 от ГПК, а не по чл.124 ал.4 от ГПК“, тъй като в
случая се касае за установяване на спорно право, а не за установяване на факт в
изрично предвиден в закона случай. В този смисъл съдът намира за неоснователно
искането претенцията да бъде счетена за недопустима и съответно да бъде
оставена без разглеждане, тъй като предявеният иск бил недопустим.
Производството по делото е
започнало по предявена претенция от П. С. Д. за това, че му е предоставено
право на лично ползване въз основа на ПМС 11/02.03.1982г. върху земя,
представляваща по одобрения със заповед № 136/21.02.1991 г. на Председателя на
ИК на ОНС – Бургас, регулационен план на в.з. Росенец, землище – квартал
Крайморие, гр. Бургас, УПИ 4-153 в кв.16, а по КККР на АГКК, одобрен със
заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение – заповед №18-1465/20.02.2015 г. на началника на СГГК – гр. Бургас,
представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.832.153 с площ от 722 кв.м.
Въззиваемият посочва, че през 1984 г. на основание ПМС 11/02.03.1982 г. на МС
му е предоставено право на лично ползване върху от 0,85 дк в м. „А.т.“, сега
във в.з. Росенец. Страната обосновава правния си интерес от водене на настоящото
дело с обстоятелството, че своевременно, съгласно изискванията на ЗСПЗЗ, е
подала документи за придобиване право на
собственост върху процесната земеделска земя. На въззиваемия и още четирима
души съседи е предоставена земеделска земя по посоченото ПМС за цялостно
изграждане на системата за самозадоволяване на населението от окръзите и
селищните системи с основни селскостопански продукти, като същите са почистили,
оградили и облагородили мястото, насадили са овощни дървета, построили са
сгради в имотите, които в последствие са били узаконени, прокарали елекропровод
и водопровод, плащали данъци, като до момента ползват имотите необезпокоявано.
По делото е представено
удостоверение №991 от 26.08.1994 г. на Държавно лесничейство – Бургас, в което
са изброени пет лица между които и въззиваемия Д., от което е видно, че през
пролетта на 1984 г. на изброените лица са предоставени по 0,85 дк места за
лично ползване в местността „А.т.“. Извършена е съдебно-техническа експертиза,
представени са писмени доказателства.
По отношение на правния интерес
от предявения установителен иск, същият е налице, тъй като страната е носител
на предоставено му право на ползване върху земя, по отношение на която се
претендира след заплащане да се придобие право на собственост и тъй като
процедурата по придобиване собствеността върху имота не е приключила към
момента, страната има право на предявената претенция при условията на наличие
на правен интерес от водене на делото. За наличието на правен интерес съдът
следи служебно и тъй като районният съд е констатирал наличието на правен
интерес, настоящата съдебна инстанция намира този извод на съда за правилен.
Следва да се отбележи, че
съгласно §4, ал.1 от ПЗР на СЗПЗЗ правото на ползване върху земеделските земи,
предоставени по силата на актове на НС, ДС или МС, се прекратява по силата на
разпоредбата на параграфа, но с последващите параграфи – 4а и следващите от ПЗР
на СЗПЗЗ се дава възможност на ползвателите да закупят раздадените им места и
правото на ползване да се превърне в право на собственост.
Въззиваемият на 09.08.1995г. е
подал молба в Община Бургас за закупуване на земята. В последствие е водена
кореспонденция между страните като въззиваемият е подал и последващи молби. До
момента общината не се е произнесла по искането му за закупуване на земята,
нещо повече последната е актувала имота за частна общинска собственост, видно
от представените по делото доказателства. От изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява, че имотът е ограден с оградна мрежа на бетонови и
метални колове, в същия се намират три сгради – вилна сграда, гараж и битова
постройка. Теренът е поддържан много добре и е терасиран с подпорни зидове и
стълби. В имота са засяти декоративни храсти, плодни дървета, асми и зеленчукови
полета. Според вещото лице имот с планоснимачен № 153 е заснет в кадастралния
план изработен от 1989 г. – основа на ЗРП на в.з. Росенец, одобрен със заповед
№ 136 от 21.02.1991 г. на Председателя на Общински народен съвет – Бургас. В
разписния списък към плана имотът е записан на въззиваемия Д.. В кадастралния
регистър като собственик е записана Община Бургас, а в последствие и
въззиваемият, като носител на право на ползване.
От показанията на свидетелката С.К.
се установява, че процесният имот е в съседство с притежаван от свидетелката
недвижим имот, като последната посочва, че е съседка с въззиваемия от 1984 г.,
когато местата са им били дадени от Горско стопанство- Бургас. Според
свидетелката общо на петима души са раздадени места от „Горски комбинат“-
Бургас по ПМС. Свидетелката разказва за това, че Д. заедно със съпруга на К.,
при участието на приятели и колеги, с личен труд са облагородили местата,
засяли плодни дръвчета и поддържали мястото, което първоначално е било част от
поляна. Оградили имота, започнали строителство през 1989-1990 г., свързали
имота с електричество и питейна вода.
При така изяснената по делото
фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира, че по силата на
Постановление № 11 на МС от 02.03.1982 г. на П.Д. е предоставено право на ползване
върху земя
- УПИ IV-153, в кв. 16, по плана на в.з. Росенец, гр. Бургас, сега поземлен
имот с идентификатор 07079.832.153 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед
№ РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
със Заповед №18-1465/20.02.2015г. на началника на СГКК- Бургас, находящ се в
гр. Бургас, в.з. Росенец, с площ от 722 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при
съседи: 07079.832.154, 07079.832.175, 07079.832.190 и 07079.832.152. За процесния недвижим имот страната не
притежава документ, установяващ предоставянето на правото, но това не изключва
вземането на решение за предоставянето му съгласно изискванията на ПМС
№11/1982г. В постановлението, съгласно практиката на ВКС – решение
№90/14.09.2016 г. на ВКС по гр.д. №379/2016г., второ г.о., не съдържа правило,
съгласно което лицата на които е предоставено ползването, да бъдат снабдявани с
оригинал или препис от този първичен документ, поради което липсата му в
държане на ползвателя не може да установи изначално несъставяне на такъв
документ. В този случай страната може чрез пълно и главно доказване да установи
твърдяното обстоятелство, което в случая е налице. От друга страна, Община
Бургас се явява правоприемник на Изпълнителния комитет на Общински народен
съвет – Бургас и в това си качество тя е тази, която би следвало да разполага с
изискуемите документи, в т.ч. и с взетото решение по чл.15 ал.1 т.3 от ПМС №11/1982г.,
с което земята е била предоставена за ползване на въззиваемия. При това
положение съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260114 от 25.08.2020 г.,
постановено по гр. дело № 8653/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от решението
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.