№ 648
гр. Варна, 27.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора Т. С. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233100601293 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбопод. М. И. - редовно призован, явява се лично и с адв.А..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331 ал.2 НПК делото се докладва от съдия СТ.ПОПОВ
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение, като неоснователна. Същата няма аргументи които да навеждат на друг правен
извод извън този направен от първоинстанционния съд за виновността на И.. Присъдата е
правилна и мотивирана. Другият подсъдим по делото е бил осъден със споразумение за
грабеж, което е основното престъпление, а видно от доказателствата по делото подс. И. е
бил очевидец на грабежа и следователно е знаел, че мобилния телефон е придобит чрез
престъпление и това е престъплението за което е осъден – вещно укривателство. Поради
това считам, че наказанието е правилно индивидуализирано по вид и размер.
1
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че присъдата на ВРС в частта, с
която подс. М. И. е признат за виновен и е наказан, не е обоснована и не е законосъобразна.
На първо място закона прави разлика това дали подсъдимия е знаел или
предполагал, че вещта предмет на престъпление. В случая имаме повдигнато обвинение и
осъждане за деяние по чл.215, в хипотезата на знанието на придобиването на предмета на
престъплението. Това знание трябва да бъде доказано с безспорни и категорични
доказателства, които да изключват всякакво съмнение относно това имало ли е субективния
елемент - знанието или предмета е „предполагал. В настоящия случай, ако беше повдигнато
обвинение за предположение, че вещта е придобита от престъплението би могло да е по
съществено, но знанието трябва да се докаже.
На първо място още в ОА е посочено, че веднага след като е взел телефона махнал
гумения протектор /цитат на ОА/. Това показва вече, че телефона не е същия който е
предмет на сделката която подс.И. е закупил По нататък в ОА има още две изречения, на
които искам да обърна внимание, че някак си се приема, че подсъдимия е знаел за
престъпния произход на телефона, че това е именно телефона предмет на грабежа /цитат на
ОА/. За щастие тези два момента не са повторени в мотивите на РС, но там има друго, там
се казва /цитат на мотивите на ВРС по отношение наличните доказателства за виновността
на лицето/. Какви са тези доказателства, това са показанията според РС на свидетелите Р. и
С., а показанията на М. и Й. съда не им дава вяра, защото не били обърнали внимание на
сделката между подс.П. и подс.И.. В няколко абзаца преди това същия състав от мотивите
посочва, че всички разпитани свидетели са категорични, че в един момент П. е извадил
мобилен телефон и го предложил за продажба. Такива изводи и противоречи в мотивите на
РС считам, че не е основание да се признава наличието на субективния елемент „знанието“
за престъпния характер на телефона.
Съда се е позовал по изключителен начин на постигнатото между другия подсъдим
и прокуратурата споразумение и е изградил мотивите по настоящия казус в голяма степен
на база признанието на вината от другия съподсъдим.
Решение №184/2016 по НД 606 на II НО се казва /цитат/. Тука даже нямаме и
съучастие, а различни по вид престъпления. На следващо място има и едно друго по старо
решение, тук се казва какви са фактите /цитат/. Елементарни положения от наказателното и
наказателно процесуалното право, които съда не е съобразил. В крайна сметка се е стигнало
до един парадокс, данните за личностите им са почти един и същи, осъдения за грабежа и
осъдения за вещно укривателство и на двамата са наложени едни и същи наказания, което е
абсолютно необосновано и несправедливо и моля отново да прецените правилността на този
съдебен акт на РС и да вземете вашето решение съобразно доказателствата, а не съобразно
предположенията които прави съда.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: /право на лична защита/ Единствено се надявам на
справедливо решение на съда
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОД.: Справедливо решение.
2
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 13.41 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3