Р
Е Ш Е
Н И Е № 1 3 7 2
гр.
Пловдив, 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета год.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 2049/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000588/19.12.2018 год., издадено от Главен инспектор към ОО
„АА“ - гр. Пловдив, с което на „ХЕБРОС БУС“ АД, с ЕИК *********, представлявано
от *** В. Г. Д., ЕГН: **********, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят, в жалбата моли Съда да отмени атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения. В съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв.М. поддържа жалбата и прави същото
искане.
Въззиваемата
страна ОО „АА“ - гр.Пловдив – редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирано писмено становище пледира за потвърждаване на
НП като обосновано, правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване
на административно нарушение бланков № 258981 от 29.11.2018 год. при извършена крайпътна проверка
на 07.11.2018 г. от св.Г.Д.К.,*** било констатирано, че на същата дата около
18:10 в гр.Пловдив, бул.“Македония“ № 1 – Автогара „Родопи“, дружеството-жалбоподател
като превозвач, извършващ обществен превоз на пътници, с лиценз на Общността № 0520,
валиден до 31.12.2016г., допуснал извършването на обществен превоз на пътници
по маршрута на редовна основна автобусна линия № 29 на градските автобусни
линии от Общинската транспортна схема на Община Пловдив, видно от издадения от
жалбоподателя пътен лист серия ГП-2 № 278055/07.11.2018 г., с автобус „Ирисбус
Сителис 12 CNG“
с рег.№ ***, собственост на „Хеброс Бус“ АД, категория „М3“, изискваща
свидетелство за управление на МПС категория „Д“, управляван от водача В. Р. В.,
ЕГН: **********, който към 07.11.2018 г. не отговарял на изискванията за
квалификация на водача. В хода на проверката водачът В. представил на
контролните органи карта за квалификация на водача с № Р173047, удостоверяваща
нужните познания от посещения на курсове за обучение и успешно положен изпит,
чийто срок на валидност към датата на проверката бил изтекъл на 16.03.2018 г.
Записано било от
актосъставителя К., че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.7б, ал.1,
изр.1 от ЗАвПр.
Актът е бил
предявен на упълномощено от *** на дружеството лице, което го подписало като
направило възражения. В законоустановеният
срок било депозирано писмено възражение по
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел
нарушението под разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр, като на основание
чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв.
В съдебно заседание
актосъставителят Г.К. поддържа съставения от него акт, като дава обяснения, в които
описва повода за съставяне на АУАН, обстоятелствата по извършената проверка и
констатираното нарушение. Уточнява, че актът бил съставен след изпратена покана
до представителя на дружеството, при което се явило упълномощено от него лице,
за което актосъставителя не си спомня дали се е уверил в пълномощията му. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като последователни и обективни, съответни
на събраните по делото писмени доказателства.
Съгласно чл. 7б,
ал.1 от ЗАвП лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории
и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят
на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация
на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със
срок на валидност 5 години. По правилото на ал. 2 от същата правна норма
/относима към датата на нарушението/ карта за квалификация на водач се издава на
лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална
квалификация или периодично обучение по смисъла на ал.3 и 4 от чл. 7б от ЗАвП. При
тази нормативна регламентация, правилна и законосъобразна е дадената от административнонаказващия
орган правна квалификация на извършеното нарушение. В случая от приобщената по преписката
карта за квалификация на водач на МПС, издадена на В. В. и валидна до 16.03.2018
г. се установява, че към датата на извършване на проверката /07.11.2018 г./ посоченият
в акта водач не е имал необходимата квалификация,
тъй като това изискване се удостоверява с валидна карта за квалификация. В деня
на проверката дружеството-жалбоподател е допуснало водача
В. да осъществява обществен превоз на пътници, категорично установено от
представения пътен лист от дата 07.11.2018г.
Изискването
за квалификация на водача по чл.7б, ал.1 от ЗАвП следва да се счита за изпълнено,
когато се докаже, че водачът притежава съгласно ал.3 на разпоредбата познания, придобити
чрез посещения на курсове за обучение и успешно положен изпит, като именно картата за квалификация на водача е доказателство
за тези обстоятелства. Видно от представените по делото доказателства към датата
на проверката водачът не е разполагал с карта за квалификация, поради което и правилно
наказващите органи са констатирали нарушение по отношение на превозвача, който го
е допуснал до работа.
Правилно наказващият
орган е санкционирал жалбоподателя с
имуществена санкция в размер на 3000 лв., определен в разпоредбата на чл.96г, ал.1,
пр.1 от ЗАвПр във фиксиран размер.
Въпреки
установеното нарушение, Съдът констатира допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните
правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя и представляващо
основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно. В случая не е
спазена процедурата по предявяване и връчване на съставения акт за установяване
на нарушението, което е довело до опорочаване на административнонаказателното производството
още от самото му образуване, т.е. от момента на съставяне на АУАН. Видно от материалите
по делото процесният АУАН не е бил надлежно предявен и връчен на законния представител
на нарушителя или на изрично упълномощено за това лице, поради което и наказващият
орган незаконосъобразно е издал атакуваното наказателно постановление. Съставеният
срещу „Хеброс Бус“ АД АУАН е предявен и връчен на И. Х. Г., която не е изрично упълномощена
да представлява дружеството пред ОО „АА“-Пловдив при конкретно реализиране на
неговата административнонаказателна отговорност. Установява се от приложеното
по преписката пълномощно, че Г. е била упълномощена да представлява
жалбоподателя пред горепосочената институция в процедурата по връчване на акт,
различен от процесния и съставен спрямо физическо лице, а именно - АУАН №
258952/07.11.2018 г. срещу физическото лице В. Р. В.. При това положение са нарушени
императивните норми на чл.40, ал.1 от ЗАНН и на чл.43, ал.1 от ЗАНН, като актът
не е съставен в присъствието на законен представител на юридическото лице, респективно
не е предявен и връчен на това лице, или на лице, изрично упълномощено да извършва
такива правни действия. Актосъставителят е бил длъжен да изследва
в пълнота представителната власт на пълномощника на дружеството, респективно да
предприеме действия по уведомяване на *** на “Хеброс Бус” АД, с оглед липсата на
пълномощно конкретното лице да го представлява в хода и по повод на образувано пред
ОО „АА“-Пловдив административнонаказателно производство. Това в процесния случай
не е сторено, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо
правото на защита на привлеченото към отговорност лице и опорочаващо съществено образуваното административнонаказателно
производство.
С оглед изложеното
настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление № 36-0000588/19.12.2018 год., издадено от Главен инспектор
към ОО „АА“ - гр. Пловдив, с което на „ХЕБРОС БУС“ АД, с ЕИК *********, представлявано
от *** В. Г. Д., ЕГН: **********, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 3000 лева за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.