П
Р О Т
О К О Л
Година 2020
град КАЗАНЛЪК
КАЗАНЛЪШКИ РАЙОНЕН СЪД трети наказателен състав
на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година
в разпоредителното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1. Е.Д.
2. Д.Н.
Секретар: МАРИЙКА ИВАНОВА
Прокурор:МАРИЯ МИХАЙЛОВА
сложи за разглеждане докладваното от
съдия ТОДОРОВ НОХД № 887 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 9,30 часа се
явиха:
ПОДСЪДИМИ:
П.Р.Д.
– лично
М.С.Н.
- лично
ПОСТРАДАЛ
С.А.С. – не се явява, редовно призован
ЗАЩИТНИК
АДВОКАТ Ч. – лично
ЗАЩИТНИК
АДВОКАТ К. – лично
ЗАЩИТНИК
адв.Р.Ж. – редовно призован, не се явява
ПЪЛНОМОЩНИК
Р.Д. – редовно призован, не се явява
Р.П.К.–
прокурор МИХАЙЛОВА
ЯВЯВА
СЕ АДВОКАТ ДИМИТРОВ – защитник на подс. М.Н.
ПРОКУРОР МИХАЙЛОВА – считам, че
неявяването на редовно призования пострадал, не е пречка за даване ход на
делото, поради което моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВОКАТ
Ч. – да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВОКАТ
К. – ход.
АДВОКАТ
ДИМИТРОВ – моля, да бъде даден ход на делото. Не съм получил разпореждането за
разпоредителното заседание, но съм запознат със него от моя подзащитен.
ПОДСЪДИМ
П.Д. – да се даде ход.
ПОДСЪДИМ
М.Н. – също, да се даде ход.
СЪДЪТ
намира, че са налице основанията за
разглеждане на делото в разпоредително заседание и обсъждане на
въпросите по чл. 248 от НПК, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕ
СЕ САМОЛИЧНОСТТА на явилите се лица, както следва:
ПОДСЪДИМ
П.Р.Д. – 40 г., бълг. гр., неженен, неосъждан, работи, средно обр., ЕГН **********.
РАЗЯСНЯВАТ
му се правата и задълженията по НПК.
- Получих препис от обв. акт. Получих
препис на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК. Уведомен съм за възможността по
чл. 94 ал. 1 от НПК да ми бъде назначен служебен защитник, както и че делото
може да бъде разгледано и решено в мое отсъствие, и съм получил препис на
разпоредбата по чл. 269 от НПК. Не правя отвод на състава на съда, както и не
държа адв. Ж. и пълномощника Д. да присъстват.
ПОДСЪДИМ
М.С.Н. – 39 г., бълг. гражд., неженен, неосъждан, работи, средно обр., ЕГН **********.
РАЗЯСНЯВАТ
му се правата и задълженията по НПК.
- Получих препис от обв. акт. Получих
препис на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК. Уведомен съм за възможността по
чл. 94 ал. 1 от НПК да ми бъде назначен служебен защитник, както и че делото
може да бъде разгледано и решено в мое отсъствие, и съм получил препис на
разпоредбата по чл. 269 от НПК. Не правя отводи.
СЪДЪТ
на осн. чл. 248 от НПК пристъпи към обсъждане на следните въпроси в
разпоредителното заседание:
Подсъдно
ли е делото на съда? Има ли основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство? Допуснато ли е на ДП отстранимо съществено
нарушение на проц. правила, довело до ограничаване на проц. права на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници; Налице ли са основанията
за разглеждане на делото по особените правила; Необходимо ли е разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съд. заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, и извършването на
съд.следствени действия по делегации; Взетите мерки за проц. принуда; Исканията
за събиране на нови доказателства; Насрочването на съдебното заседание и
лицата, които следва да се призоват за него;
ПРОКУРОР
МИХАЙЛОВА – нямам искания, нямам възражения по нито една от точките. Моля, да
насрочите делото по общия ред.
АДВОКАТ
Ч. – на първо място считаме, че настоящото наказателно производство не е
подсъдно на РС - Казанлък, като искам да поясня, че в така посочения в обв. акт
текст, в който двамата подсъдими са предадени на съд, а именно за извършено
деяние, представляващо по смисъла на закона такова по чл. 213а НК е подсъдно.
Но в обстоятелствената част на обв. така,
както е изготвено, в съпоставяне с диспозитива, се установяват съществени проц.
нарушения, което ограничава правата за двамата подсъдими предполагам, че
колегата ще се съгласи изразяващо се в това, че те те реално не могат да
разберат в какво се обвиняват. Съответно не могат да организират защитата си, тъй
като цифровото обозначаване на престъпление,
а именно - за деяние, представляващо престъпление по чл. 213 от НК, което като изпълнително
деяние се изразява, най-елементарно казано, някой заплашвал някого с нещо, да
се случи нещо. Но в обстоятелствената част на обв. акт е посочено, че т.н „пострадал“
се е разпоредил със свое имущество – пари, които той е предал на двамата
подсъдими под някаква форма. Което само по себе си представлява щета, вреда или
както искате го наречете. Това негово действие е описано в обстоятелствената
част на обв. акт и прокуратурата не се е съобразила, че по този начин се осъществява
състава на друго престъпление, а имено това по чл. 214 от НК. Което обаче така,
както е описано в обв.акт е деяние, което се преследва като нак. отговорност от
друг съд, с друга компетентност на прокуратурата, която трябва да прецени да се
ли изготви обв. акт, да се повдига ли обвинение, какво да бъде то, да бъдат ли
предадени на съд или не? С оглед процесуална
икономия смятам, че с оглед разпоредбите на закона това деяние, което е описано
в обв. акт, по своето същество представлява престъпление по чл. 214 ал. 2, вр.
чл. 213 ал. 1 НК, което пък на основание нормите на чл. 411, ако не се лъжа от НПК
– е от компетентността на специализираната прокуратура, съответно специализиран
нак. съд.
Ето
защо Ви моля, да приемете, че в хода на ДП е допуснато нарушение на проц.
правила, което е от съществено значение, отстранимо е, поради което моля да
прекратите производството и върнете делото на прокуратурата.
АДВОКАТ
К. – изцяло поддържам становището на колегата по т. 1.
АДВОКАТ ДИМИТРОВ – колегата беше доста
изчерпателен. Действително делото не е подсъдно на настоящата съд. инстанцията престъплението,
за което подзащитния ми е предаден на
съд, тъй като той е предаден на съд за престъпление по чл. 213а ал. 2 т. 4 НК. Този
екзотичен текст, така да го кажем, всъщност е опит за изнудване по основния
текст по чл. 214 от НК, и именно преследваната цел и настъпилата имотна вреда,
прави престъплението по чл. 214 от НК резултатно за разлика от чл. 213а от НК, където
е формално престъпление, осъществимо със самия акт на заплаха, който по чл. 213а от НК винаги е психическа принуда. Т.е в обстоятелствената
част, сама прокуратурата твърди, че пострадалият е извършил акт имуществено разпореждане, с
което си е причинил вреда в размер на 2 852 лв. мисля, то деянието би следвало
да се преквалифицира по чл. 214 от НК. В тази посока е категорична, както и
съд. практика, така и теорията. В този аспект само ще цитирам стр. 266 от
особената част и стр.106-107, на проф. Стойнов, където прави именно
разграничение между двата текста – чл.213 и чл. 214 НК.
По този начин описвайки в обстоятелствената част
фактически твърдения, сочещи на престъпление по чл. 214 от НК, а с диспозитива,
повдигайки обвинение по чл. 213а от НК, прокуратурата е допуснала съществено
проц. нарушение, което разбира се рефлектира върху правото на защита на моя
подзащитен, а смятам и на неговия съучастник да разберат именно в какво точно се
обвиняват.
Допуснати
са и други процесуални нарушения. В обст. част на обв. акт прокуратурата е
изредила пет деяния, на пет различни дати, като в диспозитива е пропуснала дата
20-ти, когато в обст. част на стр. 5 се твърди, че П. и Милчо /цитира/. Т.е
излагат се фактически твърдения за шест деяния, а се повдига обвинение за пет.
От
друга страна не е изяснено, доста бланкетно и шаблонно е посочена субективната
страна на деянието /цитира/, кои обаче, с реализирането на кои последици са
искали - дали тези по чл. 213а НК, където целта е единствено психически да принудят
на лицето да поеме задължение, или тези по 214 НК, където вече за тях има
имотна облага и съответно е причинена вреда на пострадалия. От друга страна, както
вече отбелязах престъплението по чл. 214
ал. 2, вр. чл. 213а ал. 4 от НК, когато е извършено от две и повече лица е под
юрисдикцията на специализирания нак. съд.
Ето
защо, моля да прекратите настоящото производство и върнете делото на прокуратурата.
ПОДСЪДИМ
П.Д. – съгласен съм, поддържам тезата.
ПОДСЪДИМ
М.Н. – да, и аз поддържам.
ПРОКУРОР МИХАЙЛОВА – тъй като
защитникът на единия подсъдим посочи практика, аз също ще си позволя да посоча статията
на проф. Чинова касаеща разпоредително заседание съгл. която разп. на чл. 248
ал. 4 от НПК като забраняваща възражение относно събиране, проверка, преценка
на доказателства включва в себе си забраната да се проверява както факт. страна на обвинението приета за
установена, така и правната квалификация на деянието, по която е прецизира
престъплението.
С
оглед така направеното възражение, че престъпното поведение на двамата подсъдими
следва да се презицира под квалификацията на чл. 214 НК надявам се да не обидя
съда, като посоча, че престъплението по чл. 214 НК е резултатно и при него пострадалият
следва да действа със субективната представа, че върши акт на имуществено
разпореждане, предвид така направената и упражнена по отношение на него принуда.
В настоящия случай безспорно се касае за опит към това престъпление, тъй като
пострадалият върши акта на имуществено разпореждане с обективната представа, че
по този начин ще подпомогне залавянето на двамата извършители, а тази парична
сума, която е белязана по съответния ред, след това ще му бъде върната.
В
този смисъл считам, че правната квалификация е правилна независимо, че не е
предмет на обсъждане и считам че няма основание така направеното от защитата
възражение.
АДВОКАТ
ДИМИТРОВ – изразеното от прокуратурата становище донякъде довежда до абсурд.
Излиза, че самата прокуратура твърди, че деянието е опит по чл. 214 от НК, поне
така се изрази колегата. Това, че пострадалият действал, за да бъдат заловени те
с идеята, че парите ще му бъдат върнати, наистина ми е трудно да го коментирам,
но в крайна сметка в обст.ч аст, разбира се че е суверенно право на прокуратурата
да изложи своите фактически твърдения, многократно се твърди, че пострадалият е
принуждаван да поеме имуществено задължение, да извърши акт на разпореждане с
тези парични средства, които той многократно заявява, че не дължи. Именно това
разминаване между обстоятелствената част на обв. акт и диспозитива е съществено
процесуално нарушение. Има разминаване между фактически твърдения и
престъплението, което прокуратурата сочи, за което се обвиняват, винаги
съществено се нарушава правото на защита на подс. лица. След като прокуратурата
изказва своето становище, на нас ни е още по- трудно да разберем в какво точно се
обвиняват нашите подзащитни.
АДВОКАТ Ч. – това, което
коментираме е проц. нарушение, изразяващо се в разминаване в обстоятелствената
част на обв. акт и диспозитива. Да,
прокуратурата преценя, но не можем да приемем, че едно лице решило да помогне, за
това дало парите, не му е причинена вреда.Тук само бих коментирал едно друго
нак. производство, което касае случай територията на Общината – немога да
посоча номер на дело, едно лице дало пари, за да съдейства, а тогава прокуратурата
предяви обвинение за престъпление по чл. 214 от НК. Но какво имаме предвид –
ако приемете, че не е престъпление по чл. 213а от НК, а чл. 214 НК - оправдавате
подзащитния ми. Ако приемете чл. 214 НК, осъждате подзащитния ми, след което
естествено ще се упражни правото си на жалба, то тогава висшата инстанция ще прецени. Но основното, че
не може в обстоятелствената част на един обв.акт да се описва фактическия състав
на деянието по чл. 214 от НК, а лицето да се предава на съд за деяние,
представлявало такова по чл. 213а от НК. Практиката е богата – трябва да има
идентичност, за да се разбере в какво е
обвинено едно лице.
АДВОКАТ ДИМИТРОВ – да допълня: Щом
прокуратурата сама твърди, че пострадалото лице дава парите, не защото е
уплашено, а за да бъдат заловени подсъдимите, то тогава излиза, че деянието не е
несъставомерно. Просто коментирам. От друга страна - за деянието по чл. 213а от НК не е било необходимо да се дават пари.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и
обяви, че ще се произнесе с определение в 11,30 часа.
В
11,30 часа в съд. зала се явяват подсъдимите Р.Д., М.Н., адв. К., адв. Димитров
и прокурор Михайлова.
СЪДЪТ
предвид проведеното разпоредително заседание и изразените от защитниците на
подсъдимите възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в обв.акт, с който подсъдимите са предадени на съд, съдът приема макар
и не в тяхната пълнота.
Според
последователната и непротиворечива съдебна практика общото между чл. 214 от НК
и чл. 213а от НК е обекта и предмета на посегателство.Тъй като са едни и същи
не може да съществува идеална съвкупност между престъпленията по чл. 213а и чл.
214 от НК.
Общото
между двете деяния е и това, че се осъществяват само с действия и пряк умисъл.
Макар
разликите според съдебната практика да са много, най-съществената разлика е
набавянето на имотна облага.
Пак
според съдебната практика и теория престъплението по чл. 213а от НК е на
формално извършване, като се осъществява с една от формите, посочени в
законовия текст и се довършва само със свеждане до знанието на пострадалия
какво поведение се иска от него, съпътствано от заплаха за физическо или
психическо въздействие, както над него така над личността или имуществото спрямо негови ближни.
В
обстоятелствената част на обв. акт се сочи, че постр. С. е предал на двамата
подсъдими сумите от 2 400,00 лв. и 200 английски паунда.
Предвид
на това съдът счита, че има разминаване между фактите ,описани в обстоятелствената
част на обв. акт и правната квалификация на деянието, с което е допуснато
отстранимо процесуално нарушение.
С
това нарушение според съда е ограничено правото на защита на подсъдимите
предвид липсата на единство между обстоятелствената част на обв. акт и
диспозитива на същия.
Допуснати
са и други отстраними нарушения на процесуалните правила.
В
диспозитива на обв. акт прокурорът е описал, че деянието за което двамата
подсъдими са предадени на съд е извършено с пет отделни деяния, но в
обстоятелствената част на обв.акт е посочил шест такива.
Допуснато
е съществено нарушение на процесуалните правила при посочване и на правната
квалификация на деянието.
Подсъдимите
са предадени на съд на осн. чл.213а ал. 2 т. 4 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
В
този случай според съда направената привръзка с чл. 20 ал. 2 от НК също води до
допуснато отстранимо съществено нарушение на проц. правила доколкото
квалифициращият признак по чл. 213а ал. 2 т. 4 НК изначало сочи съучастническа
връзка.
Посочените
съществени нарушения са допуснати още в ДП, а впоследствие са били прехвърлени
и в обв. акт.
Предвид
горното съдът счита, че са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на
подсъдимите, най-вече правото им на защита, което е функция от ясно и точно
формулирано обвинение, за да могат да упражнят правото си на защита в пълен
обем.
ПРЕДВИД
на горното и на осн. чл. 248 ал. 5 т. 1 вр. с чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 887/2020 г. по описа на РС - Казанлък и ВРЪЩА
делото на РП Казанлък за отстраняване на отстранимите проц.нарушения, посочени
в определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протестиране по реда на глава 22 пред Окръжен съд –
Стара Загора.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в разпоредително заседание, което приключи в 11,50 часа.
СЪД.СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.