мотиви
по н.о.х.д. № 553 / 2018 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 6 състав
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу Д.В.А. за това, че на 02.12.2015 г., около 13:00 часа в гр. София, ж.к. “*******”,
пред асансьора във вх.“Е“ на бл.**, отнел чужди движими вещи - дамска чанта на
стойност 15,00 лева, кожен портфейл на стойност 9,00 лева, талон от пет билета
за МГТ на стойност 4,25 лева, паричната сума от 2,00 лева или вещи на обща
стойност 30,25 лева от владението на В.И.Г., без нейно съгласие, е намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари е
ръце по главата на Г., след което издърпал дамската и чанта и побягнал -
престъпление по чл.198,
ал.1, пр.1 от НК.
С така внесения обвинителен
акт Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д.В.А. и за това, че на 02.12.2015 г. в 13:11 часа, в гр.
София, ул. “*******, през ATM устройство с № 63411, собственост на търговска
банка “С.” – ЕАД, използвал платежен инструмент - банкова карта с № ****** хххх
*** с издател търговска банка “О.Б.Б.“ АД на името на В.И.Г., без съгласието на
титуляра, като извършил теглене в брой на сумата от 400,00 лева и деянието не
съставлява по - тежко престъпление - престъпление по чл.249, ал.1, пр.1 от НК.
При съдебните прения прокурорът поддържа изцяло
повдигнатото обвинение, като счита, че от доказателствата по делото по
категоричен начин се установява извършване на деянието от страна на подсъдимото
лице. Счита, че предвид съдебното минало, както и предвидените наказания за
съответните престъпления, следва да бъде приложена процедурата на чл.58а от НК, като бъде определено
наказание, намалено с 1/3 по отношение на подсъдимия Д.А.. Сочи, че за деянието
по чл.198 от НК следва да бъде приложен минималния срок, като бъде
намалено с 1/3, т.е. 2 години “Лишаване от свобода“. Сочи, че за деянието по чл.249, ал.1 от НК следва след намаляването му с 1/3 да бъде наложено наказание
от 16 месеца “Лишаване
от свобода“. Счита, че при определяне на едно общо
наказание, следва да бъде приложена процедурата на чл.23 от НК, като така определеното на едно общо
наказание да бъде завишено с 1/2.
Защитата на подс. Д.В.А., адв. Г. моли за постановяване
на справедлива присъда, като съдът да вземе предвид обстоятелството, че към
момента на извършване на деянието лицето е било с чисто съдебно минало и не е
бил осъждан. Сочи, че към този момент подсъдимият е бил хазартно пристрастен и
поради тази причина е извършил деянието, а същият е баща на четири деца и
изпитва голямо страдание и болка от деянието, което е извършил тогава. Защитата
сочи, че подс. А. чувства разкаяние и има желание по възможност да се включи по
- бързо в гражданския оборот, за да се грижи за децата си.
Подсъдимият Д.В.А. дава обяснения в хода на съдебното
следствие, в които се признава за виновен, изразява съжаление за извършеното от
него деяние и моли съда за присъда в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият Д.В.А. е роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, неженен, осъждан, живущ ***, с ЕГН **********.
На 02.12.2015 г., свидетелката В.И.Г. се прибирала към
дома си, като носела дамска чанта и торба с покупки. Около 13:00 часа тя била
пред входа на жилищен блок **, вх.“Е“, ж.к. “*******“ в гр. София. Отключвайки
вратата на входа, свидетелката В.И.Г. усетила, че зад нея има друг човек,
обърнала се и погледнала към подс. Д.В.А.. Стигайки до асансьора на първия етаж,
свид. В.И.Г. видяла, че е следвана от подс. Д.А. и попитала последния за къде
е. След кратко мълчание той й отговорил, че е за петия етаж. След размяната на
репликите, подс. Д.А. започнал с ръцете да нанася удари по главата на
свидетелката. Свидетелката В.Г. се опитала да се предпази, като вдигнала лявата
си ръка пред главата, а дясната й била заета с торбите. Подс. Д.А. спрял да
нанася удари, хванал дългата дръжка на дамската чанта, успял да я слави през
рамото от свид. В.Г., и побягнал с чантата. Свидетелката В.Г. се развикала и
тръгнала след него, като видяла, че свид. М.А.Д.се отзовала на виковете й.
Двете се опитали да последват нападателя. Свид. В.Г. видяла, че от съседен вход
излиза момче, което се опитал да пресрещне подс. Д.А. и хукнал след него,
гонейки го между колите, където се сборичкали. Свид. В.Г. стигнала до момчето,
което и предала дамската чанта, като й казало, че обвиняемият е успял да вземе
портмонето и избягал.
Противозаконно отнетите вещи върху които подс. Д.А.
осъществил фактическо владение е дамска чанта на стойност 15,00 лева; портмоне кожено,
на стойност 9,00 лева; талон от 5 билета, на стойност 4,25 лева и парична сума
с номинална стойност 2,00 лева - всичко на обща стойност 30,25 лева.
Свидетелката М.Д.се обадила на тел.112, след което на
място пристигнали служители на 05 РУ“П“ - СДВР. Докато свидетелката В.Г. съобщавала
на полицаите какво се е случило, получила известие на мобилния си телефон, за
осъществена транзакция с противозаконно отнетата и банкова карта.
Същевременно след като се сдобил с портмонето, подсъдимият
Д.В.А. прегледал съдържанието и установил наличието на банкова карта с № ******хххх***,
с издател търговска банка “О.Б.Б.“ АД, на името на В.И.Г..
Подсъдимият Д.В.А. решил да възползва от случая и
възможността да използва банкова карта платежен инструмент, без разрешение и
съгласие на титуляра свид. В.Г., и да изтегли пари от банкомат.
Около 13:11 часа, подсъдимият Д.В.А. ***, където на
ATM устройство с № 63411, собственост на търговска банка “С.Б.“ ЕАД използвал
платежния инструмент ( посочената по - горе банкова карта ), издадена на свид. В.Г.,
без нейно съгласие, като извършил теглене на сумата от 400,00 лева.
По случая било образувано и водено досъдебно
производство с № 2923 / 2015 г. по описа на 05 РУ “П“ - СДВР, в хода на което
са провеждани процесуално следствени действия и действия по разследването.
В хода на разследването свидетелката М.Д.и
пострадалото лице - свидетелката В.Г. са били разпитани в качеството на
свидетели. Проведено било процесуално следствено действие “Разпознаване“, при
което свидетелката В.Г. разпознала като извършител на нападението над нея - подс.
Д.А..
При провеждане на действията по разследването били
установени видеокамери на местата, където с неправомерно отнетата банкова карта
са осъществявани транзакции. Приобщен към досъдебното производство е запис от
видео записващо устройство ATM с № 63411 на търговска банка “С.Б.“ ЕАД, гр.
София, находящ се на ул. “********
Назначена била видео - техническа експертиза, видно от
заключението на която, че част от изображенията на лицето са годни за
извършване на лицево идентификационно изследване. Снети са образци за
сравнително изследване - снимки на подс. Д.А.. От заключението на лицево - идентификационната
експертиза се установява, че на кадрите с изображения на лицето от мъжки пол,
заснети от охранителна камера на 02.12.2015 г. в часови диапазон 13:11:00 часа
до 13:11:56 часа и снимките на лицето Д.А. в протокол за ВОСИ, е заснето едно и
също лице.
По делото е назначена и съдебно оценителна експертиза,
установяваща стойността на отнетите вещи.
Изложената фактическа обстановка се установи от
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, приети въз основа на направеното
от подсъдимият самопризнание, дадено от него по реда на Част V, Глава 27
от НПК, както и от доказателствата събрани в досъдебното производство – обясненията на подс. Д.А.; показанията на свидетелите В.Г. и М.Д.; справка от търговска банка “О.Б.Б.“ АД, протоколи за
доброволно предаване, справка – информация за сметка, протокол за разпознаване на лица,
заключение от видео – техническа експертиза, заключение от лицево – идентификационна
експертиза и заключение съдебно – оценителна експертиза, протокол за вземане на
образци както и справка за съдимост.
Доколкото настоящото производство е разгледано по реда
на чл.371, т.2 на Част V, Глава 27 от НПК, съдът констатира,
че направеното от подсъдимият самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства. При преценка за наличие на съответствие
между наличните по делото доказателства и установената по делото фактическа
обстановка, и за да направи своите изводи, съдът прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
като прие следното :
Съдът изгради изводите си въз основа на обясненията на
подсъдимия, като намери същите за обективни, логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал.
С оглед преценката, че обясненията на подсъдимия, освен доказателствено
средство, могат да представляват изградена от него защитна позиция, съдът
игнорира последното, доколкото изложеното от подсъдимия досежно основните
факти, подлежащи на доказване в процеса изцяло кореспондира на останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели В.Г. и М.Д., като
последователни, кореспондиращи помежду си и на останалия събран по делото
доказателствен материал. Следва да се отбележи, че доколкото показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия са непротиворечиви досежно основните
факти, подлежащи на доказване в производството, не се налага тяхното подробно
обсъждане.
Съдът кредитира изцяло заключенията от видео –
техническа експертиза, от лицево – идентификационна експертиза и съдебно –
оценителна експертиза, като компетентно изготвени.
Съдът обоснова изводите си и въз основа на останалите писмени
доказателства по делото - справка от търговска банка “О.Б.Б.“ АД, протоколи за
доброволно предаване, справка – информация за сметка, протокол за разпознаване
на лица, протокол за вземане на образци както и справка за съдимост, като
изготвени по предвидения от НПК ред.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По отношение на повдигнатото срещу подс. Д.В.А.
обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК.
Съдът намира от правна страна, че подсъдимият Д.В.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.198, ал.1, пр.1 от НК. От обективна страна, подсъдимият Д.В.А., на
02.12.2015 г., около 13:00 часа в гр. София, ж.к. “*******”, пред асансьора във
вх.“Е“ на бл.**, отнел чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 15,00
лева, кожен портфейл на стойност 9,00 лева, талон от пет билета за МГТ на
стойност 4,25 лева, паричната сума от 2,00 лева или вещи на обща стойност 30,25
лева от владението на В.И.Г., без нейно съгласие, е намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари е ръце по главата на Г.,
след което издърпал дамската и чанта и побягнал.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл. Подсъдимият Д.В.А. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал, целял тяхното настъпване. Също така е
съзнавал, че деянието му е противоправно и наказуемо.
Относно наказанието.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са относително
ниската стойност на отнетите вещи, утежненото социално положение и инцидентния характер
на осъщественото деяние. Съдът не констатира наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Поради това съдът намери, че доколкото съдебното
производство е било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие и по
същото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
наказанието спрямо подсъдимият Д.В.А. следва да бъде определено при
съобразяване разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Поради това и на основание чл.198, ал.1, пр.1 във вр.
с чл.58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК съдът намери, че следва да
наложи наказанието “Лишаване от свобода“ за срок от две години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален Строг режим на изтърпяване на наказанието “Лишаване от
свобода” за срок от две години по отношение на Д.В.А..
По отношение на повдигнатото срещу подс. Д.В.А.
обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1, пр.1 от НК.
Съдът намира от правна страна, че подсъдимият Д.В.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.249, ал.1, пр.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Д.В.А., на 02.12.2015
г. в 13:11 часа, в гр. София, ул. “*******, през ATM устройство с № 63411,
собственост на търговска банка “С.” – ЕАД, използвал платежен инструмент -
банкова карта с № ****** хххх *** с издател търговска банка “О.Б.Б.“ АД на
името на В.И.Г., без съгласието на титуляра, като извършил теглене в брой на
сумата от 400,00 лева и деянието не съставлява по - тежко престъпление.
От субективна страна, подсъдимият Д.В.А. е извършил
инкриминираното деяние при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите противоправни последици и
е искал тяхното настъпване ( чл. 11, ал. 2 от НК ). Подсъдимият е имал
представа, че предмет на престъплението е чужда вещ, която се намира в негово
държане без правно основание, както и че е използвал вещта, като е изтеглил
сумата от 400,00 лева, разпореждайки се с нея като със своя, т.е. налице е
интелектуалния елемент на умисъла. Едновременно с това, същият е
искал да се разпореди с получената парична сума в свой интерес, чрез което е
изпълнен и волевия елемент на умишлената вина.
Предвид изложеното, съдът счита,
че по несъмнен и безспорен начин е установено, че подс. Д.В.А. е осъществил
състава на повдигнатото срещу него обвинение по чл.249, ал.1, пр.1 от НК и в
тази връзка не възприема доводите на защитата за липсата на доказателства той
да е осъществил престъпния състав на повдигнатото срещу него обвинение.
Относно наказанието.
Съдът счита, че доколкото съдебното производство е
било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2
от НПК,
наказанието спрямо подсъдимият Д.В.А. следва да бъде определено при
съобразяване разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът прецени, че смекчаващи отговорността
обстоятелства са неговото утежненото социално положение и инцидентния характер на
осъщественото деяние. Съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът прие, че при така констатираните обстоятелства, деянието е
било извършено при наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед на това, съдът определи наказание при условията на чл.58а,
ал.4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, като му наложиа наказание “Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗИНЗС съдът определи
първоначален Строг режим на изтърпяване на наказанието “Лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца по отношение на Д.В.А..
Съдът прецени, че с оглед констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства, не следва да наложи и предвиденото по – леко наказание
”Глоба”.
По отношение приложението на чл.23 от НК спрямо подс. Д.В.А..
Относно подс. Д.В.А. съдът прие, че е налице
хипотезата на чл.23, ал.1 от НК за групиране на наложените по настоящето дело
наказания за извършени престъпления по чл.198, ал.1, пр.1 от НК и по чл.249,
ал.1, пр.1 от НК. Деянията са били извършени от подс. Д.В.А. преди да има
постановена присъда за което и да е от тях, като деянията се санкционират едва
с настоящата присъда. Поради това и на основание чл.23, ал.1 от НК съдът
намери, че следва да се наложи най - тежкото от така наложените наказания, а
именно “Лишаване от свобода” за срок от две години, наложена за извършеното
престъпление по чл.198 от НК, като определи първоначален Строг режим.
Така определеното наказание настоящият съдебен състав
счита, че отговаря на степента на обществена опасност на деянието и най - вече
на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни задачите на
генералната превенции. Така определеното наказание съдът намира, че ще има
превъзпитателно - поправително въздействие върху подсъдимия и превантивно –
възпиращо въздействие върху обществото.
На основание чл.59, ал.2 от НК съдът приспадна
времето, през което подс. Д.В.А. е бил задържан по реда на ЗМВР по настоящото
дело.
Относно разноските.
Доколкото съдът осъди подсъдимият Д.В.А. по така
повдигнатото му обвинение, на основание чл.190, ал.2 от НПК го осъди да заплати
5,00 лева ДТ за издаване на изпълн. лист по сметка на СГС.
С оглед на тези съображения, съдът постанови своята
присъда.
СЪДИЯ към СГС: