Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 326
гр. ВРАЦА, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение , в публично заседание
на 30 септември две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с
при участието на секретар
Виолета Вълкова
като разгледа докладваното
от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 417 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
Е.П.С. *** и Т.П.Т.
*** и двамата чрез адв. М.М. от ВрАК, са подали въззивна жалба против решение
№93/05.04.2019 г по гр.д.№ 1330/208 г по описа на КРСъд.
В жалбата се
навеждат доводи ,че атакуваното съд.
решение е неправилно, поради нарушение
на материалния закон, съдопроизводствените
правила , което е довело и до неговата необоснованост.
Твърди се още
,че първоинстанционният съд неправилно бил приложил материалния закон приемайки, че нормата на
чл. 37б ал.6 от ЗСПЗЗ, която била специална по отношение на общата норма на чл. 237б ал.2 от ЗЗД при
уреждане конкуренцията между права на наематели на един и същи зем. имот, не
дерогирала общата норма.
Освен това
първоинстанционниаят съд неправилно бил приел , че при обявяване нищожност на осн. чл. 26 ал.2
от ЗЗД договора за наем между Т.Т. и Е. С.
от 08.08.2018 г с нот. заверка подписите,имало противоречие с разпоредбата на
чл. 4а ал.2 от ЗСПЗЗ, съставляващо основание за нищожност. В същност от
приложения нот. акт за собственост на недв. имот било видно,че Т.Т. била
съсобственик с Г.Т. и Б.С. при равни права /по 1/3 ид.ч./, поради което имала
право да сключва договори за наем за срок над една година и договора й за наем с Е.С. бил именно такъв договор и не противоречал на закона.
Моли се решението на КРСъд да бъде отменено и постановено
друго , с което да се отхвърлят изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
С въззивната жалба
не се правят нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция.Претендират се разноски.
В срока за
отговор на въззивната жалба ответницата ЕТ "Л.- С.Т." , седалище гр.
София не е ангажирала становище по
въззивната жалба,не са направени и нови доказателствени искания пред въззивния съд.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадено
в законния срок , от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а.
Пред КРСъд ЕТ „Л.-
С.Т.“, ЕИК ***, представляван от С.Т.С. с адрес за призоваване: гр.София, ул.***,
е предявила в условията на субективно и
обективно съединяване против Т.П.Т., ЕГН ********** с адрес *** и против Е.П.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, искове по
чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване по отношение на двамата ответници, че
сключеният между тях договор за наем от 08.08.2018г. с нотариална заверка на
подписите и вписан в Служба по вписвания гр.Козлодуй с акт № 72, том 6, вх.
peг. № 2404 от 09.08.2018г. няма действие спрямо ищеца ЕТ „Л.- С.Т.“,
представляван от С.Т.С. за стопанската 2018-2019г. и следващите години и по чл.
26, ал.2 ЗЗД, за обявяване нищожност на
същия договор за наем, сключен между двамата ответници на 08.08.2018г.,
поради противоречието му със закона –
чл.4а и чл.4б от ЗСПЗЗ.
Ответниците-жалбоподатели Т.Т. и Е.С. са оспорили исковете като
неоснователни.
С исковата молба са представени договор за наем от 19.12.2017 г, с който ответника Т. е предоставила на
ЕТ „Л.- С.Т.“ за временно и
възмездно ползване срещу годишен наем от 50 лева за декар, съсобствен
земеделски имот в село Бързина с площ 45.000 дка., имот № 001003, за срок от една година – от 01.09.2018г. до
30.12.2019г. Договора за наем не е вписан в служба по вписванията, нито има
нотариална заверка на подписите на страните.Приложен е и договор за наем от 08.08.2018г.между
Т.Т. и ответника Е.П.С., с който му е предоставила за временно и възмездно
ползване същия съсобствен земеделски имот в село Бързина с площ 45.000 дка.,
имот № 001003, за срок от пет стопански
години – от 01.10.2018г. до
30.10.2023г. Този договор за наем е с нотариална заверка на подписите от
08.08.2018г. и е вписан в Служба по вписванията гр.Козлодуй с акт № 72, том 6,
вх. peг. № 2404 от 09.08.2018г.
Приложени са с
ИМ удостоверение за наследници на общия наследодател на Т.Т.- б.ж. П.С.П.,
разпечатка от ТР за ЕТ"С.Т.",списък на арендодателите получили рента
2016-17 г, нот. акт 45/18 г и нот. акт№44/18 г с които ЕТ"С.Т." е добила собственост на
1/4 от процесния зем. имот от 45 дка
предмет на първите два договора за наем ,както и нот. акт№ 77/1998 г посочващ
собствениците на зем. имот от 45 дка по наследство.
Отговора на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил само от
Е.С., който оспорва предявените искове като неоснователни и твърди, че
следва да бъдат отхвърлени с всички законни последици като претендира и
разноски.Освен това договора за наем между ЕТ и Т.Т. не бил вписан в СВ и не
бил противопоставим на втория договор за
наем ,сключен между Т. и него-Е.С., който е вписан в СВ.
С оглед
изяснената факт. обстановка пред КРСъд и
във връзка с оплакванията във въззивната жалба ,се налагат следните правни изводи:
1.Не се спори
между страните ,че са налице два договора за наем на един и същ имот от 45 дка, имот № 001003 в м. "Делиджашка Падина" в землището на с.Бързина,
по които наемодател е Т.Т., а наематели-
ЕТ "С.Т." и Е.С.. Първия договор за наем на зем. земя от 19.12.2017 г
е в писмена форма и не е вписан в СВ, което не го прави нищожен. Същият е
сключен за една година,но не е
оповестен на всички трети
и други заинтересовани лица , тъй като не е вписан в СВ. Съгласно чл. 4а
от ЗСПЗЗ при сключен договор за наем на зем. земя над 1 година е налице изискване наемодателят да притежава повече от
25% от собствеността на зем. имот,
какъвто не е настоящия случай.
Втория договор за
наем на зем. земя е сключен за 5 години при което наемодателят трябва да притежава
повече от 25 % от собствеността на същия имот, а Т.Т. притежава само 1/4 от
него т.е.25% ид. ч. Това е така поради
наследствената й част определена по силата на ЗН и представеното удостоверение за наследници
на общия наследодател б.ж. П.С.П.. Въпреки
,че е представен нот. акт №77/1998 г ,с
който Т. Т. се легитимира като
съсобственик с други двама наследници, това не променя квотата й от наследствения имот, тъй като в
нот. акт изрично е вписано ,че са съсобственици по наследство останало от общия
наследодател б.ж. П.П.. Неоснователни са твърденията на на двамата жалбоподатели във въззивната жалба
,че по силата на нот. акт77/98 г Т. Т.
има 1/3 ид. ч. т.е.33% от процесния зем. имот от 45 дка.Това се опровергава от
факта ,че в нот. акт 77/89 г изрично е посочено наличие на съсобственост
между 3 съсобственици по наследство,
които имат различни наследствени части от този имот., като частта на Т.Т. се
изчислява на 1/4, а не 1/3.
2.Въззивният
съд приема ,че втория договор за наем от 09.08.2018 г на зем. земя от 45 дка е нищожен , тъй като противоречи на закона, защото Т.Т. е сключила
същия за 5 години без спазване изискването да притежава повече от 25% от
собствеността на същия. Както вече бе отбелязано в т.1 по- горе тя има само 1/4
от този имот по наследство от общия наследодател т.е. точно 25%.
Тъй като втория договор за наем е нищожен на осн. чл. 26
ал.2 от ЗЗД като противоречащ на закона ,той не поражда правни последици и не
може да се конкурира с първи договор за наем ,който е валиден, в писмена форма, въпреки че не е
вписан в СВ.
3.В случая не
намира приложение чл. 37б ал.6 от ЗСПЗЗ по силата на който когато за един и същ имот
са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на
земеделска земя, в общинската служба по земеделие се регистрира договорът,
вписан в службата по вписвания с най-ранна дата. Това е така защото втория
договор е нищожен като противоречащ на закона по изложените по- горе съображения и остава валиден само
първия от 19.12.2017 г т.е. не сме в хипотезата на чл. 37б ал.6 от ЗСПЗЗ.
При гореизложеното
съдът следва да прогласи нищожността на втория договор за наем на зем. земя от
08.08.2018 г и се признае за установено в отношениенията между ЕТ"С.Т.", Т.Т. и Е.С., че действа
договора за наем на зем. земя от
19.12.2017 за имот № 001003 в м.
"Делиджашка Падина" в землището на с.Бързина,за срок от една година- от 01.09.2018 до 30.12.2019 г
При този изход
на делото решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено, а разноските пред въззивната инстанция
останат така както са направени от страните.
Водим от
горното Врач. Окр. съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №93/05.04.2019
г по гр.д.№ 1330/208 г по описа на КРСъд.
на осн.чл. 280
ал.3 от ГПК решението е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/