Р Е Ш Е Н И Е
№
05.06.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Поля Цанева, и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№4788/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ”М.Ф.М.” АД ***, чрез юрк. К. ***против А.К.Г., с
която се твърди, че между ответника- като кредитополучател и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД- като кредитодател, е сключен договор за потребителски
кредит №PLUS-01718566/09.11.2012г., въз основа на който, ответника, е
предоставен кредит от 3200лв, ГПР от 81,16%, срок от 24 месеца, с вноска по
погасителен план от 236,43лв. и лихвен процент от 55,56%. Посочва се, че в
кредита е включена и сума от 307,20 лв.- за покупка- на застраховка „защита на
плащанията” и такса усвояване от 112лв. Посочва се, че общата стойност на
плащанията по договора е в размер на
5674,24лв. Посочва се, че подписването
на договора служи като разписка за получаване на сумата. Твърди се, че на
14.10.2005г., между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД- и ищеца М.Ф.М.”
АД ***, е сключен договор за цесия, и Приложение №1 към него, въз основа на
който, в полза на цесионера, е прехвърлено вземането по сключеният с ответника
договор. Твърди се, че до ответника е
изпратено, на посоченият в договора адрес, уведомително писмо, за станалата цесия. Твърди се, че към датата на цесията, ответникът е извършил
плащания в общ размер от 1418,58лв. Твърди се, че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора,
на 05.07.2013г, на основание чл.5, изр.2 от Договора- поради просрочване на две
или повече месечни вноски- в случая с падежи 05.06.2013 и 05.07.2013г., считано
от падежа на втората вноска. Посочва се,
че към датата на цесията, прехвърленото вземане е в размер – 2921,78лв.-
главница, 1333,88лв.- договорна лихва,
за периода 05.12.2012-05.11.2014г., 653,23лв.- законна лихва за периода
05.07.2013-14.10.2015г. Посочва се, че цесионерът- ищец, е начислил законна
лихва в размер на 803,02лв., за периода
15.10.2015г. до датата на ИМ. В заключение, моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника, сумата от общо 5711,91лв.- от която сумата
от 2971,78лв.- главница, дължима по договор за потребителски кредит №
PLUS-01718566/09.11.2012г., сумата от 1333,88лв.- договорна лихва, за периода
05.12.2012-05.11.2014г., сумата от 653,23лв.- законна лихва за периода
05.07.2013г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до 14.10.2015г.
/датата на цесията/ и сумата от 803,02лв., законна лихва за периода
15.10.2015г.- 29.06.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на ИМ- 02.07.2018г., до окончателното й изплащане. Моли също
уведомлението за станалата цесия да бъде връчена на ответника, с преписа от ИМ.
Ответникът
А.К.Г., чрез назначеният от съда особен представител адв. Т. Д., в срока за
отговор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Оспорва се качеството на ищеца на кредитор спрямо ответника, като се
посочва, че същото има за основание договор за цесия, за като длъжникът-
ответник, не е надлежно уведомен. Посочва се също, че в случая, отв. Г. се
представлява от особен представител, поради което, последният не може валидно
да приеме уведомлението на станалата
цесия, тъй като обемът на представителната му власт, се изчерпва с процесуално
представителство в процеса. Посочва се, че поради това, цесията няма действие
спрямо ответника. Заедно с това, се оспорват твърдения, че на ответника Г. е
предоставена сумата от 3200лв.- като заем, по процесния договор, факта, че същият
е в забава, считано от 05.07.2013г. и размерът на сумите, в т.ч. и претенцията
за сумата от 307,20лв.- застраховка „защита на плащанията”. Прави се възражение
за нищожност на клаузите от договора за ГПР от 81,16% и на ГЛП от 55,56%,
поради противоречието им с добрите нрави и на основание чл. 156 от ЗЗПотр.
Прави се възражение за погасителна давност. Оспорва се подписът, положен от
ответника Г., върху процесния договор от 09.11.2012г, декларация от същата дата
и погасителен план.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява, че между „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД,
гр. София, като
кредитодател, и отв. А.Г.- като кредитополучател, е сключен договор за потребителски
кредит № PLUS- 01718566/09.11.2012г., за сумата от 3200лв., при ГПР от 81,16% и
ГЛП от 55,56%. От съдържанието на договора се установява, че е включен и размер
на кредит за закупуване на застраховка „защита на плащанията”- 307,20лв., но
при общ размер на кредита- 3200лв., такса
усвояване- 112лв. Посочено е че общата сума на плащанията договора е 5674,24лв.,
на 24 месечни погасителни вноски, всяка от 236,43лв, по погасителен план,
инкорпориран в договора, с посочване на падежа на всяка вноска. В съдържанието
на договора е посочено, че кредитополучателя желае получаване на кредитна
карта, но същата не е предмет на делото. От съдържанието на договора се
установява също- чл. 2, че размерът на предоставения кредит, е сумата, посочена
в графа „общ размер на кредита” или сумата от 3200лв., а размерът на кредита за
покупка на застраховка „защита на плащанията”, ще бъде преведена директно на
застрахователния агент „Директ сървисис” ЕАД. В същата разпоредба от Договора,
е посочено, че кредитополучателя заплаща такса „усвояване на кредита”, при
неговото усвояване, от общия размер на отпуснатия кредит. В договора е посочено
също-чл. 5, че при забава на плащанията, кредитополучателя дължи обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, върху всяко просрочена вноска, както и
направените разходи по събиране на вземането. В цитираната норма от Договора е
уговорено също, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората вноска, цялото вземане по кредита става предсрочно изискуемо,
без да е необходимо уведомяването на длъжника за това.
По делото е представен сертификат
№ PLUS-01718566, удостоверяващ факта на сключването на застраховка „защита на
плащанията”, срещу заплащане на съответна застрахователна премия.
По делото се установява също
факта на сключване на договор за цесия, от 14.10.2015г, между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София- като цедент и ищеца ”М.Ф.М.” АД
***- като цесионер, въз основа на който са прехвърлени вземанията, по договори
за потребителски кредити, по списък- Приложение №1. Видно от представеното с
ИМ, извлечение от Приложение №1, се установява, че вземането спрямо ответника,
по процесния договор е включено в цесията. По делото е представено потвърждение
за станалата цесия, на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, от страна на цедента. Видно
от съдържанието на договора за цесия- §5, ал.5, продавачът и купувачът
съвместно подписват и изпращат писмени уведомления до длъжниците, от името на
продавача, с които ги уведомяват за станалата цесия, като е посочено, че
продавача /цедент/, изпраща уведомленията чрез купувача /цесионер/, които поема
задължението да ги изпрати за своя сметка, но от името на продавача. По делото
се установява, че до ответника Г., е изпратено уведомление за станалата цесия,
от 23.10.2015г, подписано съвместно и от двете страни по договора за цесия.
Уведомлението е изпратено по пощата, с обратна разписка, но не се установява
неговото връчване. В случая, съдът приема, че ответникът Ал. Г., е редовно
уведомен за станалата цесия, най- късно с връчването на ИМ и приложенията й, на
особеният представител на ответника, назначен от съда по съответния ред. Съдът
приема, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с
връчването на съдебните книжа, на особения представител на длъжника, в рамките
на предявеният осъдителен иск /в случая заповедно производство не е
провеждано/, още повече в случая няма изпълнение от страна на длъжника след
цесията. Съобразно нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на
длъжника за цесията, е той да бъде защитен
при изпълнение на неговото
задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от
съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията.
По
делото, с протоколно определение от 29.03.2019т, е открито производство по чл.
193, ал.1 от ГПК, за оспорване авторството на
подписа, положен върху процесния договор за кредит и върху декларация
за предоставяне на лични данни, за кредотополучател,
като в рамките на откритото производство е допусната СГЕ. От заключението на
същата се установява, че подписът, положен върху оспорените писмени
доказателства принадлежи на ответника Г.. Поради това, съдът приема оспорването
за недоказано.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: след проверка в
счетоводствата на ищеца и на кредитодателя- „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, ВЛ е констатирало факта на сключването
на процесния договор за кредит, за сумата от 3200лв., като е договорена и застрахователна
премия от 307,20лв. ВЛ е установило, че са уговорени 24 месечни погасителни
вноски, за периода 05.12.2012г. -
05.11.2014г, всяка от 236,43лв., при лихвен процент от 55,56%. ВЛ е установило,
че общия размер на плащанията по кредита
са в размер от 5674,32лв., от които -3200лв.- главница, 2167,04лв.- договорна
лихва и 307,20лв.- застраховка. ВЛ е установило, че сумата по кредита е усвоена
на 12.11.2012г., с преводно нареждане. ВЛ е установило също, че по кредита им
плащания от страна на ответника, за периода 19.12.2012-03.06.2013г., в общ
размер от 1460,72лв, с която сума са погасени месечните вноски с падежи до 03.05.2013г-
6 месечни вноски и такса събиране от 42,14лв. ВЛ е установило, че поради неплащане на две последователни месечни
вноски с падежи 05.06.2013г. и 05.07.2013г, кредита е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 05.07.2013г. ВЛ е установило, че по Приложение №1 към
договора за цесия, е прехвърлено вземане в следните размери 2921,78лв.-
главница, 1333,88лв.- договорна лихва и 653,23лв.- неустойка, изчислена към
датата на цесията, за периода 05.07.2013-14.10.2015г. Посочените суми, по
счетоводни записвания, ведно със сумата от 802,96лв.- лихва за забава се водят неплатени; ВЛ е посочило, че в ИМ се
претендира сумата от 803,02лв.- лихва. В с.з. на 29.03.2019г., при изслушване
на ВЛ по ССЕ, същото посочва, че уговорената договорна лихва е част от погасителния
план, като същата е в посочения размер от 55,56% годишно, или сумата от
1333,88лв. По отношение на начислената неустойка, ВЛ посочва, че тя е в размер
на законната лихва, като обезщетение за забава, като по счетоводни записвания
на цедента има такса събиране от 42,14лв. По отношение на застрахователната
премия, ВЛ уточнява, че посочената сума от 307,20лв., не е отпускана отделно от
главницата от 3200лв., но се събира с
всяка погасителна вноска, и е част от нея. В тази връзка е допусната
допълнителна ССЕ, от заключението на която се установява, че в края на всеки
месец, кредитодателя БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, генерира файл, с дължимите през текущия месец застрахователни премии,
разделени на различни специфики. ВЛ е установило, че първоначално, с ежемесечни
преводи е превеждана сумата от 12,80лв., но след настъпване на предсрочната
изискуемост, цялата оставаща сума е преведена на застрахователя. ВЛ е посочило
също, че размерът на месечните застрахователни премии и техните плащания са му
представени в отделна справка. В заключение ВЛ е посочило, че прехвърлената
главница от 2921,78лв., включва главница по договора за кредит от 2691,38лв. и
застраховка в размер на 230,40лв., като последната не е олихвявана и е
заплатена от кредитодателя БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, на КАРДИФ АД. В с.з. ВЛ посочва, че не е имало задача, но
счетоводно не е установило отразяване на извършено плащане по застраховката ,
от страна на застрахователя.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По искът с правно основание чл.
240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
По делото безспорно се установи факта
на съществуването на валиден договор за заем от 09.11.2012г, въз основа на
който, в полза на ответника- като заемател, е отпусната сумата от 3200лв., усвоена
от него на 12.11.2012г., след удръжка на такса усвояване на кредита, от страна
на кредитора в размер на 112лв. Съдът намира, че в случая
отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД,
доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да
бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското
кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните
договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ,
а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Съдът намира за установено също, че в случая е
налице и валиден договор за цесия, с предмет- вземането по процесния договор,
за която ответникът е надлежно уведомен, въз основа на което ищецът в
настоящето производство има качеството на кредитор спрямо ответника.
Съдът намира за установен също и факта
на настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за заем,
на основание цитираната по- горе норма
на чл. 5 от Договора- при просрочие на две или повече месечни вноски, считано
от падежа на втората вноска, цялото вземане по кредита става предсрочно
изискуемо, без да е необходимо уведомяването на длъжника за това. По делото
няма твърдения, а и доказателства, ответникът да е уведомяван на настъпване на
предсрочната изискуемост на договора. Съдът намира, че в случая, доколкото
кредиторът- заемодател, не се явява банка, поради изложените съображения, съдът
приема, че не е нужно уведомяване на длъжника, за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, по смисъла на ТР№4/2013г, т.18., визиращ договорите за
банков кредит, по реда на чл. 430 от ТЗ. Следва, като дата на настъпване
на предсрочната изискуемост, да се
приеме посочената от ищеца дата- 05.07.2013г- считано от падежа на втората
просрочена вноска, по погасителен план. Съдът намира, че в случая клаузата за
предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с
неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на
свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД.
С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
По отношение на
уговорената в договора възнаградителна лихва, обаче съдът намира за установено
следното: Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената
услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. В случая, видно от съдържанието на процесния
договор, е уговорен ГПР от 81,16% и ГЛП
от 55,56% и съдът приема, че клаузата, касаеща договорната лихва, противоречи
на добрите нрави и е нищожна, по следните съображения: Към датата на сключване
на договора- 09.11.2012г., не е налице законово ограничение на максималния
размер на възнаградителната лихва, въведено с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК - ДВ
бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г., където е посочено, че годишният процент на
разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Годишният процент на разходите
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК.
Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е икономически
по-слаба и съгласно практиката, е бил ограничен размера до три пъти размер на
законовата лихва. До приемането на цитираната норма от ЗПК, какъвто е настоящия
случай, законов ограничител е нормата на чл. 9 от ЗЗД, съобразно която, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната лихва в
съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния
размер на законната лихва. /В този смисъл решение №906/30.12.2004г. по гр. д. №1106/2003г.,
ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. по гр. д. №315/2005г., ІІ г. о., решение
№1270/09.01.2009г. по гр. дело №5093/2007г., ІІ г.о., определение №901/10.07.2015г.
по гр. д. №6295/2014г., ІV г. о., ВКС и др./. С оглед на уговореният
размер на ГПР от 81,16% и на ГЛП от 55,56%, при размер на законната
лихва към датата на сключване на договора от 10%, съответно трикратния размер е
30%, то съдът приема, че уговорените клаузи са нищожни и не са породили своето
правно действие, респ плащането по тях е на изначално нищожно основание.
С оглед изложеното, и
констатираната от съда нищожност на клаузите, касаещи уговорената договорна
възнаградителна лихва, съдът намира, че не следва да бъде разглеждано по
същество възражението на ответника за изтекла погасителна давност спрямо
претенцията за лихви, въпреки че същото евентуално би било основателно. Що се
касае до възражението на ответника за изтекла погасителна давност спрямо
претенцията за главница, съдът намира, че същото се явява неоснователно, спрямо
датата на предявяване на настоящия осъдителен иск- 02.07.2018г. Меродавна в
случая е датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на заема -05.07.2013г., поради което, при приложението
на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, вземането за главница не се
явява погасено по давност.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установен факта на сключването на валидна
застраховка „защита на плащанията, с размер на застрахователната премия от
307,20лв., която сума се установи, че е част от месечната погасителна вноска,
не е част от отпуснатият заем в полза на ответника- заемател, като същата се
събира от заемодателя ежемесечно и се превежда на застрахователя, което е
уговорено и от договора. В тази връзка е допусната допълнителна ССЕ,
заключението по която е обсъдено по- горе, от което безспорно се установява, че
остатъка от дължимата застрахователна премия от 230,40лв., е преведена от заемодателя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”, на „КАРДИФ” АД и е включена в претендираната по
делото главница от общо 2921,78лв. В този смисъл, съдът приема, че за
посочената застрахователна премия, заемодателя – цедент, не е имал качеството
на кредитор спрямо ответника по силата на договора за заем, и което да е част
от прехвърленото вземане. В случая правоимащо лице е застрахователя по
сключената застраховка- КАРДИФ АД, в полза на който заемодателя е събирал и
превеждал, заедно с месечните вноски, дължимата част от застрахователната
премия, а след настъпване на предсрочната изискуемост, е заплатил дължимия
остатък от сумата. По делото безспорно се установи, че сумата от 307,20лв., не
е отпускана като кредит на ответника по договора, въпреки че в чл. 2 от
Договора е посочено, че размерът на кредита за
покупка на застраховка, ще бъде заплатен директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис” ЕАД. Поради изложеното, съдът счита, че доколкото цедентът
е прехвърлил правата си по процесния договор за заем, въпреки осчетоводяването
на сумата от 230,40лв., като включена в
цесията, същата не се основава на договора за заем, а на други отношения между
страните, свързани с плащането на сумата от страна на заемодателя БНП Париба
Пърсънъл Файненс, на КАРДИФ АД. Поради това, съдът намира, че твърденията на
ищеца са недоказани в тази им част, а сумата, съставляваща застрахователна
премия, следва да бъде извадена от общо дължимата по договора за заем главница.
Що се касае до клаузата „такса усвояване на кредита”, в
размер на 112лв., съдът намира, че същата е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, а също и с нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Цитираната норма на
чл. 10а, ал.2 от ЗПК, въведена с ДВ, бр. 35/2014г. в сила от 23.07.2014г.,
постановява, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, въпреки
че към датата на сключване на процесния договор, цитираната норма на ЗПК не е
съществувала, то е налице противоречие на нормата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД и
общото правило, че нищожни са договорите, или отделни клаузи от тях, които
противоречат на добрите нрави. В случая се въвежда такса за усвояване на сумата
по отпуснатия заем, което на практика съставлява такса за осъществяване на
основното задължение на кредитора по
заемния договор – да предостави на длъжника парична сума. Същото се отнася и до
установената от ВЛ такса събиране от 42,14лв., каквато дори не се установява да
е уговорена в Договора и не се твърди от страна на ищеца по делото. Поради
изложеното, съдът намира, че извършеното от страна на ответника плащане на
сумата от 1460,72лв., следва да бъде отнесено изцяло към дължимата главница по
договора, тъй като по делото се установи, че уговорената договорна лихва е
изначално нищожна и не е произвела своето правно действие. В случая следва да
бъде зачетено събирането на застрахователна премия от 12,80лв.- със заплатените
6 погасителни вноски, доколкото ВЛ установи, че тези суми надлежно са преведени
от страна на заемодателя на правоимащото лице. При отчитане на плащането и
погасяването на главницата, следва да бъдат приспаднати и удържаните такси-
усвояване и такса събиране, поради съображенията по – горе. Съдът констатира,
съобразно погасителния план и заключението на допълнителната ССЕ, че след
плащанията от страна на ответника, от общо 1460,72лв., е погасена главницата до
размера от 2691,38лв. /739,02лв. от главницата, служебно изчислени от съда/,
76,80лв.- от застрахователната премия, 42,14лв.- такса събиране и съответно- 602,76лв.-
за договорна лихва. Съдът приема, че заплатената от ответника сума от 644,90лв-
договорна лихва и такса събиране, следва да бъде отнесена към размера на
дължимата главница от 2691,38лв- или същата следва да се счита за погасена до
2046,48лв. Съдът намира, че удържаната от ответника такса усвояване на кредита
от 112лв., на нищожно основание, също следва да бъде приспадната от размера на главницата. На
основание гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен до размера на сумата
от 1934,48лв., като за разликата до пълният му предявен размер от 2921,78лв.,
както и искът за присъждане на 1333,88лв.- договорна лихва, за периода
05.12.2012-05.11.2014г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По искът с правно основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Що се отнася до претендираната
лихва за забава, посочена като неустойка от 653,23лв.- за периода от настъпване
на предсрочната изискуемост- 05.07.2013г. –до цесията- 14.10.2015г, и за сумата
от 803,02лв.- за периода 15.10.2015- до 29.06.2018г, съдът намира за установено
следното. Както бе посочено по- горе, дата на настъпване на предсрочната
изискуемост, да се приеме посочената от ищеца дата- 05.07.2013г- считано от
падежа на втората просрочена вноска, по погасителен план. По делото се установи
също, че страните по договора в чл. 5,
са уговорили, че при забава на плащанията, кредитополучателя дължи обезщетение
за забава, в размер на законната лихва, върху всяко просрочена вноска, в размер
на ОЛП на БНБ +10 пункта. В случая
се претендира лихва за забава,
считано от датата на предсрочната изискуемост- или от 8- ма вноска, но се претендира лихва за забава
върху –7 ма вноска, с падеж 05.06.2013г. Съдът намира, че искът за заплащане на
обезщетение за забава, поради неплащане на едно парично задължение, е
основателен, по реда на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, но с начална дата на забавата-
деня, следващ падежа- или от 06.07.2013г., и изчислена върху дължимата главница
от 1934,48лв. по делото ВЛ е установило,
че предмет на цесията е и начислената лихва за забава, озаглавена като
„неустойка”, без същата да има характер на такава. Съдът служебно изчисли, че размерът на дължимата лихва за забава, върху
главницата от 1934,48лв., за периода 06.07.2013г. до 14.10.2015г., е в размер
на 449,44лв и за периода 15.10.2015- до 29.06.2018г., е в размер на 597,18лв. –общо
сумата от 1046,62лв., като за разликата до пълните предявени размери, исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 691,26лв., съразмерно
на уважената част от иска, включваща внесена д.т., деловодни разноски, депозит
за особен представител на ответника и юрк. възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, по представения
списък.
Съдът намира, че ответникът
следва да понесе разноските по допуснатата СГЕ, в размер на 120лв., в рамките
на откритото производство по чл. 193,
ал.1 от ГПК, съобразно неговия изход.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, А.К.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „М.Ф.М.” АД ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1934,48лв.- главница, дължима по договор за
потребителски кредит № PLUS- 01718566/09.11.2012г., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ- 02.07.2018г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер
на иска от 2921,78лв.- главница и ЗА СУМАТА ОТ 1333,88лв.- договорна лихва, за периода 05.12.2012-05.11.2014г.,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, А.К.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „М.Ф.М.” АД ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 449,44лв.- лихва за забава върху главницата от 1934,48лв.,
за периода 06.07.2013г. - 14.10.2015г., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер от 653,23лв., за периода 05.07.2013-14.10.2015г, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, А.К.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „М.Ф.М.” АД ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 597,18лв - лихва за забава върху главницата от 1934,48лв.,
за периода 15.10.2015г.- 29.06.2018г., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер от 803,02лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, А.К.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „М.Ф.М.” АД ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 691,26лв., съставляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА А.К.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА по
сметка на ПлРС, сумата от 120лв.- деловодни разноски, както и сумата от 5лв.- в
случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: