Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 423
гр. Русе, 08.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд…..гражданска
колегия…. в открито заседание на 06 ноември през две хиляди и деветнадесета година………
в състав:
Председател
: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при секретаря…Маня Пейнова…и в
присъствието на прокурора…………
като разгледа
докладваното от съдия Г.Магардичиян в. гр.дело № 542 по
описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ЗАД“Д.: Ж. И З.“АД със седалище и адрес на
управление-гр.София обжалва Решение № 812 от 15.05.2019г, постановено по гр.д.№
4618/18 по описа на РРС, с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца Г.Г.П.
сумата от 3 500лв обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП на 22.05.2018г, ведно със законната лихва от деликта
окончателно плащане, както и разноските по делото.Излагат се оплаквания за
неправилност на съдебното решение като постановено при нарушения на
процесуалните права, незаконосъобразност и необоснованост и се иска неговата
отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият Г.П. счита въззивната жалба за неоснователна,
а постановеното решение за правилно. Претендира разноските по делото.
Въззивният
съд намира жалбата за процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в предвиденият
от закона срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на жалбата съдът намира следното:
По силата на чл.432 от КЗ увреденото при пътно-транспортно
произшествие лице може да претендира обезщетяване на претърпените вреди направо
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка "Гражданска
отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между водача и застраховател.
Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че при
пътно-транспортно произшествие на 22.05.2018г между управляваният от ищеца лек
автомобил „ Форд Мондео“ с рег № *** и управляваният от св. Кристина Джуланян
лек автомобил „Форд фокус“ с рег № ***, лекият автомобил „Форд мондео“ е увреден.
От съвкупната преценка на писмените и
гласните доказателства, правилно е прието от първоинстанционния съд, че виновен
за настъпване на пътното транспортно произшествие е водача на лекият автомобил
„Форд фокус“, а именно св. Джуланян. Правилно в тази насока и относно механизма на настъпване на ПТП-то
са ценени показанията на св. Т. К. Д. и
на св. В. С. Н.. Първата е очевидец на произшествието, а вторият
е отишъл на мястото на катастрофата веднага след нея и е разговарял със св.Д.,
която е потвърдила, че тя е виновна за ПТП-то, тъй като не е видяла лекият
автомобил,управляван от ищеца. Изложеното от тези свидетели се потвърждава и от
представеният по делото двустранен протокол, изготвен веднага след ПТП-то.
Същият макар и да не е подписан от ищеца, е подписан от другият участник в произшествието-св.Д..
Същата с подписа си е потвърдила, изложеното в протокола относно механизма на
ПТП-то. В същият се съдържа и декларация от нейно име, отново подписана от св.Д.,
че тя има вина за настъпилото ПТП. В този смисъл правилно съдът не е ценил
нейните показания относно начина на осъществяване на ПТП-то, тъй като същите
напълно противоречат на описаното в двустранния протокол, който е подписала. Същият
като частен свидетелстващ документ има доказателствена тежест относно
обстоятелството, че изложеното в протокола е изявление на св.Джуланян. В този
смисъл по делото липсват доказателства, които да установяват каквото и да е
виновно поведение на ищеца, което да е съпричинило ПТП-то.
Установено е, че за управляваният от св.Д. лек автомобил
към момента на пътното-транспортно произшествие е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ЗАД“Д. Ж. и з.“АД.
При така установените по делото факти правилно
първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал всички елементи на
фактическият състав на нормата на чл.432 КЗ и застрахователят дължи обезщетение
на ищеца за претърпените от него вреди.
Според приетите по делото съдебни автотехнически експертизи
стойността на лекият автомобил към момента на увреждането е 4 963лв и в
конкретният случай е налице тъй наречената „тотал щета“, тъй като разходите
според вещото лице са в размер на 3848лв , според средни пазарни цени и 3307лв,
според Наредба № 24. Съгласно трайната практика на ВКС при преценка на размера
на имуществените вреди, претърпяната вреда не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането. Според върховният съд при определяне на обезщетението прилагането
на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по Приложение №
1 към Наредба 24 от 08.03.2006г, не е задължително. Застрахователното
обезщетение може да надвишава минималната долна граница по наредбата. В този
смисъл съдът намира, че обезщетението, дължимо от застрахователя е в размер на
пазарната цена на автомобила към момента на произшествието в размера, определен
в първото заключение на вещото лице, а именно 4 963лв. Предявеният иск е в
по-нисък размер 3500лв, като искът не е предявен като частичен, поради което
следва да се уважи в този размер.
Първоинстанционният съд е стигнал до същият извод, макар и при други мотиви,
които не се споделят от въззивния съд, поради което решението като краен
резултат е правилно и следва да се потвърди.
Въззиваемият е претендирал разноски във въззивното
производство. Същият е бил представляван от адвокат като видно от договора за
правна помощ това е осъществявано безплатно поради „ временно материално
затруднен“. По делото обаче не е претендирано адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ЗА, поради което съдът не следва да присъжда такова.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 812 от 15.05.2019г, постановено по
гр.д.№ 4618/18 по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :