Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 15.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д. Димитров при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 172 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.Б. ***, депозирана против Решение №
254/28.07.2023г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 1027/2023г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия *** на ОДМВР – гр.Шумен,
с който на И.Б.Б., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът счита, че са допуснати нарушения при описание на вменената му
деятелност. Сочи също, че в съставения срещу него ЕФ липсват данни относно
предходния издаден спрямо него ЕФ, с който той е бил санкциониран. Излага и
аргументи, че в случая не е налице нарушение, извършено в условията на
„повторност“, доколкото с първия ЕФ водачът е бил санкциониран за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, осъществено в рамките на населено място, докато с
процесния фиш отговорността му се ангажира за нарушение, извършено извън
населено място. По изложените съображения отправя искане за отмяна на съдебното
решение и на потвърдения с него Електронен фиш за налагане на глоба, серия ***.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С.,
която оспорва предявената жалба и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 21.12.2022г. в 14.42
часа на гл. път І–2 км. 112+737 /бензиностанция Шел/ със стационарна радарна
система тип „MULTA RADAR“ № 00209D32D447 била засечена скоростта на движение на
МПС - л. а. „***“ с рег. № ***, като била отчетена скорост на движение от 75
км/ч., при максимално допустима – 60км/ч., въведена с пътен знак В26.
При направена справка
било установено, че собственик на автомобила е И.Б. ***. За заснетото със
стационарна радарна система нарушение бил издаден електронен фиш серия *** на
ОДМВР – гр.Шумен, в който при текстовото описание на нарушението била посочена
установена скорост на движение от 72 км/ч., тъй като била отчетена допустимата
грешка при измерването, превишение 12 км/ч.
Посредством същия, на И.Б.,
в качеството му на собственик, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като било прието, че същото е извършено в условията на
повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия ***. В срока по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът не представил в ОДМВР – гр. Шумен писмена
декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е достигнал до извод, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, като нарушението е описано по начин, позволяващ
на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано. Съдебният
състав е посочил също, че не е налице твърдяната неяснота, относно мястото на
извършване на нарушението, доколкото в ЕФ ясно е описано, че нарушението е
извършено на път І-2. В тази връзка предходният съдебен състав е приел, че
приложената схема на участък от път I-2 от км. 112+347 до км. 113+771, актуална
към 21.12.2022г., установява, че с пътни знаци В26 е въведена максимално
допустима скорост на движение – 60км/ч. в двете посоки. За движещите се в
посока гр.Шумен пътният знак е поставен на км. 112 +347 с допълнителна табела,
указваща дължина от 1000 метра на пътния участък, за който важи пътният знак, а
за движещите се в посока гр.Русе, пътният знак е поставен на км. 113+058 с
допълнителна табела, указваща дължина от 500 метра на пътния участък, за който
важи пътният знак. Процесното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят,
е извършено на км. 112+737, т. е. в зоната на действие и на двата пътни знака В26.
За да формира този свой извод, районният съд е съобразил и изготвеното с
техническото средство веществено доказателство – снимка, доказваща, че
скоростта на движение е засечена, когато МПС се е приближавало към техническото
средство, от което следва, че автомобилът се е движил в посока гр.Русе и е
нарушил въведеното ограничение с пътния знак В26, поставен на км. 113 +058.
Въззивният съд е изложил и мотиви, с които е приел, че правилно деянието на
водача е квалифицирано като нарушение, несъобразено с изискването на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. Районният съд е достигнал и до извод, че то е било извършено в
условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, а именно в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ серия ***, с който жалбоподателят е бил
санкциониран на
основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Този си извод въззивният съд е основал и на представените писмени
доказателства, установяващи извършеното заплащане на ЕФ серия К, № 4662324 от
страна на И.Б., съответно момента на влизането му в сила. Съдебният състав на
Районен съд – гр.Шумен е съобразил също, че и двата ЕФ касаят нарушения на
скоростния режим, установен в чл. 21 от ЗДвП, поради което са били налице основания
за ангажиране на отговорността на водача на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност
на вмененото на касатора деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по
аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК напълно споделя
изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
В касационната си жалба И.Б. застъпва
становището за допуснати неточности при издаване на обжалвания ЕФ, на които
районният съд е дал обоснован и изчерпателен отговор със своите мотиви. В
случая напълно аргументирано и в унисон с приобщените доказателства въззивният
съд е коментирал въпроса за мястото на извършване на нарушението, съответно за
посоката на движение на управляваното от касатора превозно средство, с които
настоящата инстанция се солидаризира напълно. Дори и да съществува непрецизност
в описателната част на ЕФ, то в казуса тя няма съществен характер и не е
повлияла негативно върху правото на защита на наказаното лице, което е било
напълно наясно какво точно противоправно поведение му се вменява, респективно
къде е било осъществено то.
Напълно се споделят и мотивите на
районния съд за наличие на условията на повторност за ангажиране на
отговорността на водача. Това е така, тъй като с ЕФ серия *** на ОДМВР – гр.Шумен
и ЕФ серия *** И.Б. е бил наказан за нарушения от един и същи вид, а именно за
превишение на максимално допустимата скорост. Деянието, визирано в ЕФ серия ***
на ОДМВР – гр.Шумен действително е било извършено в условията на „повторност“,
доколкото наличните доказателства, в т.ч. справка за нарушител, справка от АИС
АНД и Платежен модул към АИС АНД, сочат с категоричност, че ЕФ серия *** е бил
връчен на лицето на 18.08.2022г. и е влязъл в сила на 02.09.2022г. Нарушението,
визирано в ЕФ серия *** на ОДМВР – гр.Шумен от своя страна е било осъществено
на 21.12.2022г. При това положение не
може да бъде споделено твърдението на санкционираното лице, че не е знаело за
предходно издадения срещу него фиш, доколкото от извадката от Платежен модул
към АИС се доказва, че той е го е заплатил доброволно на 23.08.2022г.
Действително, в процесния ЕФ на ОД на МВР – гр.Шумен не са посочени данни за
датата на издаване на предходния фиш, съответно за момента на влизането му в
сила и за конкретно нарушената норма, за която е бил издаден ЕФ серия ***, но
тези пропуски, както закономерно е възприел и районният съд, в конкретиката на
казуса нямат решаващо значение за изхода на спора.
От събраните по делото доказателства,
в т. ч. и от приложената от страна на наказващия орган справка за нарушител,
безспорно се установява, че водачът е бил санкциониран с влязъл в сила ЕФ, за
извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и му е наложено административно
наказание на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, и в случая са налице
законовите основания за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Достатъчно ясно в ЕФ
серия *** на ОДМВР – гр.Шумен
са описани белезите на вмененото на водача нарушение, включително и
установеното превишение на максимално допустимата за движение скорост извън
населено място, при което за водача не е съществувала неяснота за това каква неправомерна
деятелност му се приписва, съответно по какъв ред му се налага следващата се
санкция. Именно при отчитане на конкретно установеното превишение и при
съобразяване на правилото на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП е определен и двойният размер на наложената с процесния фиш,
глоба. До аналогичен краен извод е достигнал и районният съд, което налага
процесното съдебно решение, като правилен и законосъобразен акт, да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора основателна
се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – гр.Шумен разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 254/28.07.2023г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 1027/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
И.Б. ***, с ЕГН **********, да
заплати на ОД на МВР – гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................