Р Е Ш
Е Н И Е № 647
21.10.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на деветнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2033 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представляван
от изпълнителния директор Н.Т. С. и М.Д.Д., чрез юриск.Б. Н. Р., против С.И.Г. с ЕГН:**********
***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 12.05.2017г. било подписано приложение №1 към договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането произтичащо
от договор за кредит „Бяла карта“ от 23.03.2016г., сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и ответника, било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за заем съдържал изрична клауза, уреждаща
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция
за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Въз основа на изрично
упълномощаване от кредитодателя ищцовото дружество изпратило до ответника
уведомително писмо по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането. Писмото било върнато в цялост с отбелязване, че пратката е
непотърсена от получателя. Повторно изпратеното писмо също било върнато с
отбелязване, че получателят не е намерен на посочения адрес. Прави искане с
исковата молба на ответника да се връчи и съответното уведомление за
извършената цесия. Ищецът твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по
сключения с „Аксес Файнанс“ ООД договор за кредит. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите от 500лв. – главница по договор за кредит
„Бяла карта“; 77,88лв. – договорна лихва за периода от 27.03.2016г. до
06.08.2016г.; 192,50лв. – неустойка за периода от 06.05.2016г. до 06.08.2016г.;
80лв. – такса разходи за събиране за периода от 06.07.2016г. до 06.08.2016г.;
120лв. – такса разходи за дейност на служител; 90,47лв. – обезщетение за
забава, считано от 06.10.2016г. до датата на подаване на заявлението и
законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноските в
заповедното и настоящото производство.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.Т.В.Ч.
депозира отговор на исковата молба, като оспорва иска като недопустим,
неоснователен и недоказан. Прави възражение за нищожност на клаузите за лихва и
неустойка. Не се дължали такси за извънсъдебно събиране. Цесията не била
съобщена на ответника, поради което ищецът нямал качеството на кредитор, респ.
липсвала активна процесуална легитимация. Ето защо, предявеният иск следвало да
се отхвърли като недопустим, респ. неоснователен и недоказан.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№1044/2018г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 500лв. – главница; 77,88лв. – договорна лихва за периода от 27.03.2016г. до 06.08.2016г.;
192,50лв. – неустойка за периода от 06.05.2016г. до 06.08.2016г.; 80лв. – такса
разходи за събиране; 120лв. – такса разходи за дейност на служител и 90,47лв.
- обезщетение за забава за периода от
06.10.2016г. до 27.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.04.2018г.
до изплащане на вземането, дължими по договор за кредит „Бяла карта“ от 23.03.2016г.,
сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 07.11.2014г. и приложение №1/12.05.2017г.
към него. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1044/2018г.
по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за кредит е, че
същият е сключен между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД на 23.03.2016г., в който
са отразени размера на сумата, предоставена на кредитополучателя, размера на
погасителните вноски и броя на същите, както и крайната сума, която заемателят
следва да върне на заемодателя и конкретните условия, при които това следва да
стане. На 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД е сключен рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/. На
15.05.2017г. и 01.08.2018г. до ответника са изпратени уведомителни писма за
извършената цесия и размера на задължението, за които няма данни да са
достигнали до адресата.
За изясняване на делото
от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето
заключение вещото лице сочи, че въз основа на извършените проверки и изчисления
констатира останали неизплатени суми по процесния договор за кредит.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено
вземане на кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за паричен
заем.
Разгледан по същество
иска се явява неоснователен. Видно от представения договор, сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и ответника на 23.03.2016г., последният е получил в заем
определена сума, като е договорен размер на погасителните вноски и периодите за
заплащане на същите, лихвите и другите задължения поети от кредитополучателя. В
настоящото производство се твърди, че е останала неизплатена сума по така
сключения договор за заем, което се установява и от депозираното от вещото лице
експертно заключение. От представения договор за цесия от 07.11.2014г. и
приложенията, сключени между „Аксес Файнанс“ ООД и ищеца се установява, че вземането
на кредитодателя срещу ответника е прехвърлено на последния. До ответника са
изпратени уведомления на адреса, посочен в договора за заем за извършеното
прехвърляне на задължението на ответника към кредитодателя на ищцовото
дружество. В тази връзка съдът намира за основателни възраженията на ответната
страна за липсата на връчено уведомление на длъжника, тъй като по делото няма
данни същите да са достигнали до своя адресат. Самият ищец заявява, че на
ответника не е връчено уведомление за извършената цесия, като с исковата молба
прави искане да бъде връчено такова. Несъмнено, в настоящия случай не е налице редовно
връчване на тези уведомителни писма, тъй като те не са достигнали до
своя адресат. Следва да се има предвид, че уведомлението за цесия може да се
приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника на издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в
исковото производство на преписа от исковата молба, по която е образувано
делото. В настоящия случай тези хипотези не са налице, за да се приеме редовно
връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за изпълнение и
преписа от исковата молба са връчени на ответника чрез залепване. Не може да се
приеме, че на страната е редовно връчено уведомлението за цесия с получаване на
препис от исковата молба, тъй като такъв е връчен на назначения в настоящото
производство на ответника особен представител.
Изцяло в тази насока е практиката на въззивната
инстанция и на ВКС /напр. решение №148/02.12.2016г., постановено по
т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва
да се посочи, че процесният договор за заем е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се
явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение. При тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че
ответникът следва да изпълнява задълженията си по договора за заем спрямо
цесионера, а не спрямо цедента, тъй като липсва валидно уведомяване на същия за
сключения между последните двама договор за цесия.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представляван
от изпълнителния директор Н. Т.
С. и М. Д.
Д., чрез юриск.Б.
Н. Р., против С.И.Г.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумите от
500лв. – главница; 77,88лв. –
договорна лихва за периода от 27.03.2016г. до 06.08.2016г.; 192,50лв. –
неустойка за периода от 06.05.2016г. до 06.08.2016г.; 80лв. – такса разходи за събиране;
120лв. – такса разходи за дейност на служител и 90,47лв. - обезщетение за забава за периода от
06.10.2016г. до 27.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.04.2018г.
до изплащане на вземането, дължими по договор за кредит „Бяла карта“ от 23.03.2016г.,
сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 07.11.2014г. и приложение №1/12.05.2017г.
към него, за които суми е издадена заповед №451/02.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1044/2018г.
по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.