№ 23
гр. ***, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно гражданско дело №
20223300500267 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Б. Д., чрез адв. Д. Д. от АК –
София срещу Решение № 536/02.08.2022 г., постановено по гр. дело № 444/2022 г. по описа
на Районен съд - ***, с което съдът осъдил жалбоподателя да заплати на ищцата И. Р. Н.
сумата 4950 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
й от неговото противоправно поведение /въвеждането й в заблуждение, че ще заживеят на
семейни начала/, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2017 год. до окончателно
изплащане на задължението, като иска е отхвърлен с аргумент за неоснователност в частта
за заплащане на законна лихва от 07.03.2017 год. Със същото решение жалбоподателят е
осъден да заплати на ищцата и сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от неговото противоправно поведение
/въвеждането й в заблуждение, че ще заживеят на семейни начала/, ведно със законната
лихва, считано от 31.07.2017 год. до окончателно изплащане на задължението, като иска е
отхвърлен в частта за заплащане на законна лихва от 07.03.2017 год., като неоснователен. С
оглед изхода на делото на ищцата са присъдени и разноски в производството.
В жалбата на първо място се изтъква недопустимост, а в условията на евентуалност
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Във връзка със сочената
недопустимост се изтъква, доколкото се твърди, че е налице пълен идентитет между
страните, изложените факти, претендираното право и търсената защита, наличието на влязло
в законна сила решение по гр. дело № 732/2020 г. по описа на РС – ***. В условията на
евентуалност се изтъква неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение
поради неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събрания
доказателствен материал. Прави се искане за обезсилване на атакуваното решение, поради
неговата недопустимост и прекратяване на производството. В условията на евентуалност се
иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с
1
което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Излагат се подробни съображения. Прави
се искане за присъждане на всички сторени разноски.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
процеса – ответник в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на въззивната проверка. Със същата не се правят доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна - И. Р. Н. е депозирала отговор на въззивната жалба, в
дадения за това срок, чрез пълномощник – адв. М. М.. Излага се становище за
неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение като допустимо, правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени
искания. Иска се присъждане на сторените разноски във въззивното производство.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, въззивникът се явява
лично заедно с пълномощниците си адвокат Д. Д. от САК и Е. К. от АК - Силистра.
Поддържат жалбата и излагат подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, въззиваемата се явява
лично и с пълномощник адв. М. М. от АК – ***, който поддържа депозирания отговор по
жалбата на насрещната страна, и излага подробни съображения.
***ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 и чл. 59 вр. с чл. 84, ал. 3 вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Решението
обаче е частично неправилно.
По правилността на решението в обжалваната част с оглед конкретните оплаквания на
въззивниците съдът приема следното:
По допустимостта на исковете:
Във връзка с възражението на ответника, че производството е недопустимо предвид
влязлото в сила Решение № 32 от 23.04.2021 г. на РС - *** по гр. дело № 732/2020 г.
настоящия съдебен състав намира това възражение за неоснователно.
Видно от приобщеното горепосочено решение /л. 54-57 РС/, е че със същото
настоящия ответник е бил осъден да заплати на настоящата ищца, обезщетение за
претърпени имуществени вреди причинени от негово противоправно поведение /въвеждане
и поддържане на заблуждение у ищцата/, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД. В представения
препис не е отразено, че решението е влязло в сила, но и двете страни твърдят, че същото е
влязло в сила, а и факта, че решението е влязло в сила като необжалвано, на основание чл.
296, т.2 ГПК, е служебно известен на съдебния състав. Съдът не споделя становището на
ответника, че ищцата е била длъжна да опише и претендира всички претърпени вреди в
предходното производство, поради и което настоящия съдебен състав счита, че няма пречка
сега претендираните вреди да бъдат въведени в отделно производство, какъвто е настоящия
случай, поради и което същото е допустимо. Още повече, че с настоящята искова молба
2
съдът е сезиран за решаване на спор, касаещ различен времеви период и различни по размер
суми.
От фактическа страна:
Ищцата сочи в исковата молба, че започнала връзка през 2015 год. с ответника,
когото познавала от 2002 год., когато напуснала работа в заведение на Ловно-рибарския
съюз, а той започвайки работа, приел стоката. В началото на връзката им отношенията им
били добри. Ответникът работил в *** като треньор по конен спорт и в областта на селското
стопанство. Ищцата работила на две места, за да си осигури по-високи доходи. Ответникът
се връщал в България през няколко месеца и така поддържали връзката си. През 2015 година
на името на нейният син Т.Т. бил разкрит срочен депозит в “Банка ДСК“ ЕАД. Ищцата и
ответника поддържали комуникация чрез “Фейсбук Месинджър“. През 2017 год. /без
конкретна дата/ ответникът се свързал по телефона с ищцата, като споделил, че възнамерява
да прави ремонт на апартамента на родителите му в гр. ***, за което щели да му бъдат
необходими парични средства. В същия телефонен разговор ответникът поискал от ищцата
5000 лева. На 10.03.2017 год. ищцата поискала от своя син Т.Т. и той приел да изтегли от
неговата депозитна сметка, разкрита през 2015 година в “Банка ДСК“ ЕАД, сума в размер на
5000 лева. Ищцата и нейният син посетили банката, където Т. изтеглил посочената сума от
5000 лева, за което подписал Анекс към договора за срочен влог. За изтеглената сума била
заплатена такса в размер на 50 лева. Останалата сума от 4950 лева Т. предал на своята
майка. Същата вечер /10.03.2017 год./ ищцата се срещала с ответника в заведение ***,
където тя му предала лично сумата от 4950 лева. В края на 2017 год. /без конкретна дата/
ответникът отново поискал парични средства от ищцата, за да може същият да заведе своята
дъщеря на почивка /на море/. На 31.07.2017 год. ищцата и нейният син отново посетили
клон на “Банка ДСК“ в гр. ***, като този път изтеглената от него сума била в размер на 2000
лева, която сума отново предал на своята майка. Същата вечер /31.07.2017 год./ ищцата
предала лично на ответника сумата от 2000 лева. В профила на М. във “Фейсбук“ били
публикувани снимки, от които било видно, че той и неговата дъщеря наистина били на
почивка.
Впоследствие ответникът започнал да иска пари от ищцата за покупка на имот на
името на двамата в района на град ***. Обяснил й, че иска да започнат съвместен бизнес,
като първо щели да закупят недвижим имот в района на гр. *** на името на двамата, след
което щели да го преустроят с цел експлоатирането му като къща за гости. В продължение
на няколко месеца ответникът непрекъснато търсил контакт с ищцата и питал кога
последната ще изтегли кредит с цел закупуване на имота. През този период майката на
ответника заминала при него в ***. Ответникът се свързал с ищцата през месец март 2018
год. да попита ищцата дали е получила кредита, за да знае дали да си резервира билет за
пътуване до България. В края на месец април 2018 г. ищцата му се обадила и му казала, че й
е отпуснат кредит в размер на 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) от “СЖ Експресбанк“.
Ответникът се прибрал заедно с майка си в България. Ищцата изтеглила част от сумата на
кредита в размер на 24 700,00 лева в брой на каса в банката. На 30.04.2018 год. вземайки
парите тя ги занесла в ресторант ***, където ги предала на ответника. Впоследствие
ответникът казал, че се е обадил на продавачите, за да отидат двамата да оправят
прехвърлянето на собствеността. Въпреки това ответникът не се обадил на ищцата. В края
на 2018 год. се обадил и й обяснил, че е закупил имота, но не показал нотариален акт.
Ищцата очаквала да започнат ремонт на закупения имот с цел ползването му като къща за
гости. Имала намерение с приходите да погасява кредита. Ответникът поискал от ищцата
пари за ремонт на къщата, обяснявайки че всичко върви по план и скоро след ремонта ще
започнат да ползват имота като къща за гости. Ищцата отново се предоверила на ответника
и му предала сума в размер на 3000,00 лева за ремонт на закупения имот, която сума преди
това й била изпратена от дъщеря й М.а Н. Т.. Предала на ответника допълнителна сума от
3
3000,00 лева отново за ремонт. Освен това платила на майстори от село Гороцвет и на други
майстори за ремонта на къщата. Ответникът заминал за *** на 29.05.2018 год. като поискал
отново пари от ищцата, която му дала 600,00 лева. Ответникът се върнал в България в
периода юни - юли 2018 год., а в края на лятото поискал от ищцата сумата от 1000,00 лева,
за да се прибере в ***. Тогава ищцата изтеглила кредит от “Изи кредит“ и му предала цялата
сума. През месец октомври 2018 год. ответникът се прибрал в България и на 05.01.2019 год.
двамата се срещнали. При срещата им ищцата предала на ответника 300,00 лева,
необходими му за завръщането му в ***. През месец май 2019 год. ищцата заминала за
Созопол, където си намерила сезонна работа, а на 17.06.2019 год. се прибрала в ***, за да
изтегли кредит в размер от 1000,00 лева, необходими на ответника да отпразнува рождения
си ден. Ищцата твърди, че през 2019 год. заедно със сина си Т. Н. Т. предали няколко пъти
пари на М.. В края на месец юни 2019 год. ответникът заминал за ***, но се завърнал през
месец август 2019 год. Ищцата продължила да изпраща пари на ответника. В края на месец
юли 2019 год. той заминал за ***. В началото на месец септември 2019 год. се обадила
класната ръководителка на ответника, че последният има насрочен изпит за завършване на
средно образование в град Лозница. За завръщането си в България ответникът поискал
ищцата да му изпрати 1000 лева, което тя сторила, а ответникът след изпита отново заминал
за ***. На 01.10.2019 год. ищцата започнала работа в хотел ***, но цялото й трудово
възнаграждение отивало за погасяване на теглените кредити, сумите от които била давала на
ответника. Надявала се да започнат общ бизнес с ответника след закупуването на къща за
гости в района на град ***, така както бил обещал, включително да заживеят съвместно,
каквато представа той бил създал у нея. Тази представа била поддържана чрез разменените
между тях съобщения във “Фейсбук”. В края на 2019 год. дъщерята на ищцата М.а Н. Т.
разговаряла по телефона с ответника и в разговора с него поискала да разбере какви са
намеренията му спрямо ищцата и относно придобития от тях общ имот. В телефонния
разговор М. казал на дъщеря й, че вилата е купена от двамата и че намерението им е да
направят къща за гости. След този разговор взаимоотношенията между страните се влошили,
а ответникът разговарял няколко пъти с ищцата. В разговорите той предложил двамата да се
разделят мирно и тихо. Желанието му за раздяла се породило, тъй като не искал във
връзката им да се намесват други, включително децата на ищцата. В тези телефонни
разговори ищцата искала да разбере от ответника начина, по който двамата ще уредят
финансовите си отношения. Последният им разговор се провел на 18.03.2020 год. Поради
породените след разговора съмнения, ищцата решила да упълномощи адвокат. След справка
в Имотния регистър се установило, че на 22.05.2018 год. ответникът закупил на свое име
имот в село ***, а ищцата не фигурира никъде като собственик, въпреки дадените и преди
това обещания от ответника. На 24.04.2020 год. тя подала до Районна прокуратура - ***
жалба с вх. № 1111/20, в която изложила данни за поведението на ответника. Освен това
завела иск в Районен съд - *** срещу ответника за заплащане от него на сумата от 24 700,00
лева. По така заведеното производство с влязло в сила решение съдът признал иска като
частично основателен и осъдил ответника, на основание чл. 45 от ЗЗД, да възстанови на
ищцата сумата от 8793,64 лева, представляващо обезщетение за причинените й от него
имуществени вреди в резултат от въвеждане в заблуждение. В хода на производството пред
Районен съд - *** ответникът изразил становище, че ищцата си въобразила, че имат връзка и
че той никога не е давал обещание, че двамата ще живеят заедно и ще имат общ бизнес.
Ищцата се почувствала излъгана, измамена и унижена, изпаднала в депресивно състояние и
се наложило да посети психиатър. След преглед й било предписано медикаментозно
лечение, след като се установило, че страда от разстройство в адаптацията. Преди
завеждането на гражданското дело ищцата депозирала молба пред Районен съд - *** за
обезпечение на бъдещи искове, по която съда допуснал обезпечение като наложил възбрана
върху поземлен имот с идентификатор 68823.503.20 (шестдесет и осем хиляди осемстотин
двадесет и три, точка, петстотин и три, точка, двадесет) по кадастралната карта и
4
кадастралните регистри на село ***, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
метра, с площ от 355.00 кв.м. (триста петдесет и пет квадратни метра) ведно с построената в
имота сграда с идентификатор 68823.503.20.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин
двадесет и три, точка, петстотин и три, точка, двадесет, точка, едно/, жилищна сграда -
еднофамилна, брой нива: едно, със застроена площ от 65.00 кв.м. (шестдесет и пет
квадратни метра). След влизане в сила на осъдителното решение на ответникът предприел
плащане на дължимата по съдебния акт сума.
Ищцата твърди, че ответникът не й е възстановил преведените му по банков път и
предадени в брой от нея парични суми в общ размер на 22014,00 (двадесет и две хиляди и
четиринадесет) лева, от които:
9 804,00 (девет хиляди осемстотин и четири) лева, преведени от ищцата по банковата
му сметка в “Юробанк България” АД за периода от 20.02.2018 год. до 09.09.2019 год.;
2 860,00 (две хиляди осемстотин и шестдесет) лева, преведени му от ищцата през
периода 19.10.2017 год. до 12.08.2019 год. чрез системата за разплащане “Изи пей“;
2 750,00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева, преведени му от ищцата чрез
“Уестърн юнион” на 20.03.2017 год. и на 19.07.2017 год.;
2 000,00 (две хиляди) лева, предоставени на ответника в брой в заведение *** в град
***, които ищцата изтеглила с Договор за потребителски паричен кредит № *** год.,
сключен с “УниКредит Булбанк”АД;
2 000,00 (две хиляди) лева, предоставени му в брой в заведение ***, които са част от
банков кредит, а именно Договор за потребителски паричен кредит № *** год.
сключен с “УниКредит Булбанк” АД;
- 600,00 (шестстотин) лева, предоставени в брой на ответника в заведение *** в
град ***, които ищцата била изтеглила по Договор за предоставяне на бърз потребителски
кредит № ***, сключен с “Банка Пиреос България” АД;
1 000,00 (хиляда) лева, предоставени на ответника в брой в заведение ***, които
ищцата била изтеглила от “Изи Асет Мениджмънт” АД по сключен Договор за
паричен заем № ***;
1 000,00 (хиляда) лева, предоставени на ответника в брой в град ***, които била
изтеглила от “СТИК-КРЕДИТ“ АД по Договор за потребителски кредит № ***
За посочените суми била депозирана искова молба, по силата на която било
образувано гр. дело № 1790/2021 год. по описа на Районен съд – ***, което към настоящия
момент не е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт.
Ищцата сочи, че ответникът й дал обещание, че ще заживее с нея на семейни
начала. По този начин мотивирал нейното решение да изтегли паричните суми и да му ги
предаде. Сочи се, че предадените на ответника суми в общ размер на 6950 лева не са
възстановени.
В срока за отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове, както по
основание, така и по размер. Претендира направените по делото разноски. Твърди, че
никога не е въвеждал ищцата в заблуждение, че ще живеят на семейни начала. Твърди, че
никога не е получавал процесните суми в общ размер на 6950 лева. Счита, че в исковата
молба са изложени факти и твърдения, които обуславят наличието на заемни отношения, а
не на деликтни. На следващо място счита, че постановеното решение по гр. дело №
1790/2021 год. по описа на РС – ***, влязло в законна сила, като необжалвано обхваща
период от месец март 2017 г. до месец септември 2019 год., съвпадащ с настоящата искова
претенция, като изразява оплакване за това, че ищцата е могла да предяви тази си претенция
в предходното съдебно производство. Навежда оплакване относно исковата претенция в
размер на 4950 лева, като счита същата умишлено предявена по този начин с цел
заобикаляне на закона чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, с оглед способите на доказване. В
условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на претенцията за
5
сумата 4950 лв. Счита, че искът за обезщетение за неоснователно обогатяване е недопустим.
В обобщение се моли предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД да бъде отхвърлен,
като неоснователни и недоказани, а искът по чл. 59 от ЗЗД като недопустим, в условията на
евентуалност като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на сторените разноски.
Съдът намира за установено следното:
Ищцата и ответникът не спорят, че се познават от много години. По същото време
/10.03.2017 год. - 31.07.2017 год./ ищцата живеела и работила в България, а ответникът - в
***. Същите поддържали комуникация чрез приложение в социалните мрежи. Ответникът
възнамерявал да прави ремонт на апартамента на родителите си в град ***, за което имал
нужда от парични средства. Ищцата се опитала да осигури нужната сума за ремонта на М. в
размер на 5000 лева, като първо помолила свидетелката Б., с която били колеги в ресторант
***, да й предостави тази сума, но свидетелката отказала. С оглед на това ищцата се
принудила да помоли собствения си син - свидетеля Т.Т. да изтегли от собствената си
депозитна сметка, разкрита през 2015 год. в “Банка ДСК“ АД и да й предаде сумата в размер
на 5000 лева. На 10.03.2017 год. свидетелят Т. изтеглил от собствената си депозитна сметка
сумата в размер на 5000 лева, за което са налице банкови документи /операционна бележка
и извлечение от банковата сметка/. Същият внесъл такса за тегленето в размер на 50 лева,
като предал останалата сума в размер на 4950 лева на своята майка. Изтеглената от
свидетеля Т. сума в размер на 4950 лева и предадена на неговата майка била в купюри от по
50 лева. Същата вечер /10.03.2017 год./ ищцата се срещнала с ответника в заведението, в
което работело – *** гр. ***, където станало предаването на сумата в размер на 4950 лева.
Предаването на сумата било констатирано от свидетелката Б., която била очевидец.
През месец юли 2017 год. ответникът поискал от ищцата сума в размер на 2000 лева, с
която да заведе своята дъщеря на лятна почивка. За целта ищцата помолила за втори път
своя син - свидетелят Т. да изтегли от своята депозитна сметка в “Банка ДСК“ ЕАД сума в
размер на 2000 лева. На 31.07.2017 год. свидетелят Т. изтеглил от собствената си депозитна
сметка сума в размер на 2000 лева, в купюри от по 20 лева, за което са налице банкови
документи /операционна бележка и анекс/. Т. предал същия ден на своята майка сумата от
2000 лева. Вечерта на 31.07.2017 год. ищцата отново се срещнала с ответника Д. в заведение
*** гр. ***, където станало и предаването на сумата в размер на 2000 лева. Предаването на
сумата станало пред очите на свидетелката Б., въпреки че ищцата и ответникът опитвали да
се прикрият.
Така очертаната фактическа обстановка се установява от писмените и гласни
доказателства по делото.
Изтеглените от свидетеля Т. суми се установяват от представените по делото
писмени доказателства - банкови документи /л. 8-12 РС/, от които е видно, че на посочените
дати са извършени банкови операции, с които на каса са изтеглени на 10.03.2017 год. сума
от 5000 лева и на 31.07.2017 год. сума от 2000 лева.
Във връзка с отношенията между страните са разпитани свидетелите Т. Н. Т., К. Н.
Б., Г. В. К. и К. Г. Т..
Синът на ищцата Т.Т., разпитан в качеството му на свидетел сочи, че притежава
депозитна сметка в “Банка ДСК“ ЕАД, разкрита през 2015 год. Сумите по депозитната
сметка получавал от наследствена пенсия. През 2017 год. майка му на два пъти му поискала
парични суми. Първият път той предал на своята майка сума в размер на 4950 лева, които
изтеглил от собствената си сметка. Първоначално знаел, че тези пари ще бъдат за ремонт на
техния апартамент, но в началото на 2020 год. майка му споделила, че е дала тези пари на
ответника, с които бил направен ремонт на неговия апартамент. Тогава свидетелят
разговарял с ответника Д. и поискал от него да върне парите. При този разговор ответникът
обещал да ги върне. Вторият път свидетелят предал на ищцата сума от 2000 лв., като целта
била тя да предаде сумата на ответника, за да заведе своята дъщеря на море. Изтеглените от
6
свидетеля и предадени на ищцата суми били съответно първия път в купюри от по 50 лева,
вторият път в купюри от по 20 лева. Свидетелства, че живее със своята майка, но само
веднъж е виждал М. и неговата майка в колата на ответника, спряна пред заведение.
Заявява, че лично не познава ответника, а само веднъж го е виждал. Виждал е комуникация
между ищцата и ответника в социалните мрежи, в която се наричат с мили думи, както и
снимки от ремонт на апартамент.
Свидетелката Б. и ищцата били колеги в заведение ***. Същата сочи, че отношенията
между ищцата и ответника били “интимни или повече от приятелски“, но двамата имали
различни отношения към тази връзка. Ищцата възприемала сериозно тези отношения, а той
показвал близост с ищцата “често се държал мило и прегръщал И.“, “целувки по бузите,
прегръщане, мили думи един към друг“, но свидетелката виждала подобна близост между
ответника и други жени. Виждала също така ищцата и ответника заедно, но не много често.
Свидетелката предупреждавала ищцата да бъде внимателна с ответника и с плановете им за
общо бъдеще. На тази свидетелка й е известно, че ищцата предоставяла парични суми на
ответника, като за целта често искала пари назаем. От свидетелката Б. ищцата поискала заем
от 5 000 лв., за да направят ремонт в апартамент на ответника, където според нея щели да
живеят заедно. Свидетелката отказала, а по-късно ищцата споделила, че синът й ще й даде
парите. На 10.03.2017 год. свидетелката видяла пачка пари в банкноти по 50 лв. в чантата на
ищцата. Свидетелката съобщава и за следваща сума от 2000 лв., дадени от ищцата на
ответника за почивка на него и дъщеря му, които този път били в банкноти по 20 лв.
Предаването и на двете сума станало на работното място на ищцата и свидетелката –
ресторант *** в гр.***. Свидетелката Б. е категорична, че първата сума е предадена от
ищцата на ответника на 10.03.2017 год. Причина за тази категоричност е обстоятелството, че
на 9.03. /т.е. след празника 08.03/ самата свидетелка ползвала почивен ден и тогава ищцата й
се обадила няколко пъти с молба да й даде 5 000 лв. Твърди, че видяла предаването на
парите, въпреки че двамата се опитвали да се скрият. Свидетелката съобщава, че имало и
други случаи, в които ищцата давала суми на ответника.
Същевременно свидетелката К. твърди, че ищцата и ответникът са познати, но между
тях няма интимни отношения. Според нея отношенията между двамата се влошили по повод
на заем, даден от ищцата на ответника за закупуване на къща в тревненския балкан, като
същевременно ищцата била влюбена в ответника и не можела да приеме факта, че той живее
с друга жена. Според свидетелката ищцата се заканвала да отмъщава на ответника. Тази
свидетелка, както и свидетелят Т. съобщават, че между страните има и други дела, като
според тях причината за това е нежеланието на ответника да са толкова близки, колкото иска
ищцата – да заживеят заедно, да имат общи неща, бизнес. Свидетелят виждал съобщения и
чувал телефонни разговори, в които ищцата заплашвала ответника, че ще й върне заемите и
заявявала, че той повече няма да има проблеми, ако остави жената, с която живеел.
Свидетелят Т. знае, че родителите на ответника имат жилище в гр. ***, ***
Съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства не биха могли да се
установят по-задълбочени любовни отношения между ищцата и ответника, които да са в
причинно следствена връзка с разпоредителните действия на ищцата, доколкото всички
свидетели сочат, че не са ги виждали твърде често заедно, а когато са ги виждали
отношенията между тях били по-близки, но не и приличащи на връзка, наподобяваща
семейната. От показанията на разпитаните свидетели не се извеждат данни за обещание за
съвместно съжителство между двамата, което да предхожда предоставянето на процесните
две суми от 4950 лева на 10.03.2017 год. и 2000 лева на 31.07.2017 год., което се подкрепя и
от писмените доказателства – извлечението от интернет комуникация. Тоест от
свидетелските показания не се установява с предхождащи действия /преди
разпоредителните/ ответникът да е въвел в заблуждение ищцата, че ще заживеят заедно,
което пък от своя страна да е мотивирало същата да се разпореди с процесните суми, като ги
предостави на ответника. От показанията на разпитаните свидетели, в частност на
7
очевидеца свидетелката Б. по категоричен начин се установява предаването на процесните
суми на два пъти, съответно на 10.03.2017 год. в размер на 4950 лева и на 31.07.2017 год. в
размер на 2000 лева. По категоричен начин се установява и мястото на предаване на сумите,
а именно в заведение ***. Размерът на сумите се установява от показанията на свидетелите
Б. и Т., които кореспондират по между си, като същите са последователни, логични и
непротиворечиви, а освен това се подкрепят и от събраните писмени такива /банковите
документи/. Двамата свидетели /Б. и Т./ свидетелстват и за купюрите, в които са
предоставени сумите, съответно първата сума в купюри от по 50 лева, а втората сума в
купюри от по 20 лева. Показанията на разпитаните свидетели, водени от ответника сочещи
за липса на любовна връзка, кореспондират с показанията на водената от ищцата свидетелка
Б., която споменава, че отношенията между двамата могат да се приемат като повече от
приятелски, но зависи от гледната точка. Сочи още, че не ги е виждала твърде често заедно,
освен на работното й място. Тези показания на водените от ответника свидетели
кореспондират и с показанията на свидетеля Т., който е син на ищцата, доколкото същият
въпреки че живее със своята майка не познава ответника и дори го е виждал само веднъж.
До голяма степен показанията на двете групи свидетели във връзка с отношенията между
ищцата и ответникът се припокриват и сочат на един и същи извод, поради което съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани. Съдът намира, че показанията на свидетелката Б. и
в частта за предаването на сумите следва да бъдат кредитирани, доколкото същата е била
очевидец, описва подробно случилото се и същата не е заинтересована от изхода на спора.
От съдържанието на приложено и прието към доказателствата извлечение от
телекомуникация между страните чрез приложение в интернет става ясно, че страните са
употребявали обръщения един към друг като “мило“, “слънчице“, “съкровище“, “писе“ и
пр., споделяли са чрез изрази връзката помежду си с думи, които обичайно се отнасят към
интимност в отношенията, чрез думи като: “обичам те“, “липсваш ми“, “целувки“ и т. н.,
включително е налице и обсъждане на ремонт, почистване на жилището по време и след
ремонтните дейности, изпращани са снимки на жилище по време на ремонт. Тази
кореспонденция обаче касае период различен исковия. Предоставената интернет
комуникация обхваща период от 02.06.2017 год. до към 2019-2020 год. Действително
употребяваните между двамата обръщения сочат на интимност в отношенията, но същите са
написани и употребени след 10.03.2017 год. и след 31.07.2017 год., т. е. не би могло да се
установят противоправни действия от ответника водещи до въвеждане в заблуждение на
ищцата, че същите ще заживеят заедно, което да мотивира същата да се разпореди с
процесните суми на два пъти.
По делото е изискана и приложена преписка от РУМВР - *** по ДП № 1873 – ЗМ-
342/2020 год., която касае други финансови отношения между страните от края на 2017 год.
С влязло в сила като необжалвано, постановено между настоящите страни по иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД Решение № 32 от 23.04.2021 год. на РС - *** по гр. дело №
732/2020 год. е прието, че ищцата е била манипулирана от ответника през идентичен период
от време да се разпореди с пари в полза на ответника, с обещание за съвместен живот и общ
бизнес. С Решението настоящият ответник е бил осъден да заплати на настоящата ищца,
обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени от негово противоправно
поведение /въвеждане и поддържане на заблуждение у ищцата/ в размер на 8 793.64 лв.
ведно със законната лихва считано от 15.06.2020 год. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за сумата над 8 793.46 лв. до първоначално предявения размер от 20 000 лв.
като неоснователен, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД /л. 54-57 РС/.
От правна страна:
Относно главния иск по чл. 45 ЗЗД.
8
Основният спор пред настоящата инстанция е дали влязлото в сила Решение № 32 от
23.04.2021 год. на РС - *** по гр. дело № 732/2020 год. се ползва със сила на пресъдено
нещо по отношение на факта по който съдът се е произнесъл, а именно, че през процесния
период ответникът е въвеждал и поддържал заблуждение у ищцата за наличие на интимна
връзка по между им, с цел финансова изгода, като ответникът не е имал въобще намерение
да изпълни поетото обещание към ищцата - съвместно съжителство.
Източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена
в диспозитива на съдебното решение като следва да се има предвид, че силата на пресъдено
нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното
материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се
претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на
правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички
негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този
смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи
правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и
петитума на иска. Според чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително не само
за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната
си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има
право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите
следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за
пререшаемост /чл. 299 ГПК/ е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от
предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора,
основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в
сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е
произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено
нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната
по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права,
осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на
страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по
предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално
право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната
проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо. Следва да се имат предвид и разясненията в мотивите по т. 5 от ТР №
7/2014 год. от 31.07.2017 год. по тълк. дело № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, според които
идентичност в предмета на делата, е налице и не само при пълно субективно и обективно
тъждество, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в
предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В този случай, предметът
на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и въпреки
различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква
съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в
предмета на другия диспозитив.
Настоящият съдебен състав намира, че не е обвързан от формалната сила на
пресъдено нещо от влязлото в законна сила, като необжалвано Решение № Решение № 32 от
23.04.2021 год. на РС - *** по гр. дело № 732/2020 год., досежно установеното, че
противоправно поведение /въвеждане и поддържане на заблуждение у ищцата/, като част от
обхвата на отговорността на деликвента по чл. 45 от ЗЗД, доколкото с него се обхваща
различен, по-късен времеви период в отношенията между ищцата и ответника, съпоставен с
настоящата искова претенция. Обхванатия от силата на пресъдено нещо период в
цитираното по-горе съдебно решение касае отношенията между ищцата и ответника в
9
периода от края на 2017 год. до 2019 год., а настоящата искова претенция се отнася до
отношенията между двамата преди 10.03.2017 год.
Основната проблематика в настоящото производство е дали с действията си
ответникът е въвел и поддържал у ищцата заблуждение, че ще заживеят заедно в период по-
ранен от 10.03.2017 год., което да я е мотивирало да се разпореди на два пъти със суми,
съответно на 10.03.2017 год. с 4950 лева и на 31.07.2017 год. с 2000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е
претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на
ответника, следва да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
както следва: че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба деяние; че то е
неправомерно, противоправно - нарушава специални закони или общото задължение да не се
вреди другиму; настъпилите от деянието вреди и техният размер /имуществени - реално
претърпени загуби или пропуснати ползи, неимуществени - болки и страдания/; пряката
причинно - следствена връзка между поведението на ответника и вредите.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното,
поради което оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника.
В случая въззивната инстанция не споделя правните изводи на първостепенния съд, че
са осъществени всички предпоставки на иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че липсват доказателства, които да обуславят
действия на ответника, представляващи противоправно виновно поведение, а именно
въвеждане в заблуждение на ищцата, че ще заживеят с ответника на семейни начала, които
да са предхождали разпоредителните действия от ищцата /10.03.2017 год. и 31.07.2017 год./,
за да я мотивират да му предаде на два пъти пари през процесния период, а именно на
10.03.2017 год. сума в размер на 4950 лева и на 31.07.2017 год. сума в размер на 2000 лева.
Не са налице убедителни доказателства, които да обуславят действие на ответника, което да
предхожда по време исковите претенции и да бъде възприето като обещание в такъв смисъл.
Косвените доказателства, а именно показания на свидетелите, преразказващи думи на
ищцата, не са достатъчни, а и същите сочат за липса на любовна връзка, предхождаща
периода на разпоредителните действия /10.03.2017 год. и 31.07.2017 год./ С оглед
отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху посочената сума, считано от датата на деликта.
Настоящият съдебен състав намира, че липсват съществени елементи от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а именно доказателства за извършено
противоправно деяние от страна на ответника /въвеждане в заблуждение ищцата, че ще
заживеят заедно/, което да е предхождащо датите на разпореждане с паричните средства и
да е в причинно следствената връзка между поведението на ответника и мотивирането на
ищцата да се разпореди с процесните суми на два пъти /10.03.2017 год. и 31.07.2017 год./ В
кориците на делото не се съдържат нито писмени, нито гласни доказателства, които да
сочат, че с действията си ответникът е въвел в заблуждение, а след това и да е поддържал
същото у ищцата, че ще заживеят заедно в период предшестващ датите на разпореждане
10.03.2017 год. и 31.07.2017 год., което да я мотивира да осъществи разпоредителните
действия с процесните суми.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ищцата сама в своята искова
молба сочи, че “През месец март 2017 год. ответника ми каза в телефонен разговор, че
възнамерява да прави ремонт на родителите си в гр. ***, за което ще му трябват парични
средства.“, което от своя страна води до извод, че ищцата е била наясно, че сумата е била
необходима за извършване на ремонт на апартамента на родителите на ответника, а не за
ремонт на жилище, в което двамата да живеят като семейство. Освен това в исковата си
молба ищцата сочи, че сумата в размер на 2000 лева била необходима на ответника, за да
10
заведе своята дъщеря на лятна почивка – “В края на месец юли М. отново ми иска пари, за
да заведе дъщеря си на море“, това изявление на ищцата, обективирано в исковата молба,
също не води до извод за въвеждането й в заблуждение, че двамата ще заживеят заедно в
период предхождащ разпоредителните действия от 31.07.2017 г. В обстоятелствената част на
исковата молба се сочат данни за въвеждането на ищцата в заблуждение, че двамата с
ответника ще заживеят заедно, както и за разпоредителни действия от първата с други
парични средства в полза на ответника, но същите обхващат последващ от исковия период.
Обстоятелствата посочени от ищцата в исковата молба касаещи изтеглените от нея кредити
и закупуването на имот в тревненския балкан са неотносими към настоящия спор,
доколкото същите се отнасят за отношения между двамата за период след 10.03.2017 год. и
31.07.2017 год.
Доколкото в обжалваното решение първоинстанционния съд е приел противното,
съдебният му акт се явява неправилен, поради нарушаване на приложимия материален
закон. Поради това, обжалваното решение в частта по чл. 45 и чл. 52 ЗЗД следва да се
отмени и спорът да се реши по същество от настоящата инстанция.
С оглед на това съдът дължи произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл.
59 ЗЗД.
По отношение на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, за да бъде уважен същият е
необходимо да се установи неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на
ищцата. За да се уважи искът следва да се установят две обстоятелства - обогатяване без
основание и размера, с който ищцата е обедняла. В случая се установява по безспорен начин
обогатяване на ответника за сметка на ищцата. По делото бе доказано обстоятелството, че
през процесния период ищцата се е разпоредила на два пъти, а именно на 10.03.2017 год. със
сума от 4950 лева и на 31.07.2017 год. сума от 2000 лева. Предявеният иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД следва да се уважи. Поради обстоятелството, че задължението по чл.
59 ЗЗД не е обвързано с конкретен срок за изпълнение, неговата изискуемост настъпва след
отправянето на покана, в случая от датата на депозиране на исковата молба в съда на
09.03.2022 год.
За пълнота и доколкото искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен такъв, следва да се
посочи, че ищцата не е разполагала с друг иск, с който да защити своите права и интереси.
Възражението на ответника, че отношенията приличат на договор за заем не се споделят от
въззивната инстанция, доколкото липсва съществен елемент от договора за заем, а именно
ответникът да се е задължил да върне получените на два пъти /10.03.2017 год. и 31.07.2017
год./ суми.
По отношение на възражението на ответникът за изтекла в негова полза погасителна
давност по отношение на вземането, съдът намира, че същото е неоснователно. По делото е
установено по категоричен начин, че първата сума е предадена на 10.03.2017 год., а
исковата молба е депозирана на 09.03.2022 година, поради което не изтекъл визирания в чл.
111 от ЗЗД срок.
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него
бъде постановено друго, с което главният иск по чл. 45 от ЗЗД да бъде отхвърлен, като се
уважи евентуалния по чл. 59 от ЗЗД.
По разноските:
Пред първата инстанция.
При отмяна на решението горната инстанция е длъжна служебно да разпредели
отговорността за разноските и за предходното /предходните/ производства, тъй като тази
отговорност е обусловена от изхода на спора пред съда, осъществяващ инстанционния
контрол. Счита се, че щом се обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като
акцесорна последица по чл. 78 от ГПК. Промяна на изхода на спора по иска обуславя
11
същото и в частта за разноските - решението за разноски не може да влезе в сила, след като
се обжалва това по спора /иска/, във връзка с който са присъдени.
Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса по иска по чл. 45/59
ЗЗД в размер на 278 лв. С оглед изхода от спора, ищцата има право на разноски пред
първата инстанция съразмерно с уважената част от исковете в размер на 278 лв., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ето защо, обжалваното решение следва да се потвърди в частта,
с която в полза на ищцата са присъдени разноски.
С оглед изхода на делото на ответникът не се следва присъждане на разноски.
Пред въззивната инстанция.
С оглед изхода от спора, ищцата има право на разноски пред въззивната инстанция.
Същата е направила своевременно искане за заплащане на сторени разноски, но не са
представени доказателства за реално сторените и платени от нея такива, поради което
искането й следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода от спора, на ответникът не му се следват разноски за въззивната
инстанция.
По изложените съображения, съдът на основание чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 536/02.08.2022 год. постановено по гр. дело № 20223330100444
по описа за 2022 година на РС - ***, в частта с която:
М. Б. Д. от гр. ***, ЕГН **********, е осъден да заплати на И. Р. Н. от гр. ***, ЕГН
********** сумата от 4950 лв. /четири хиляди деветстотин и петдесет лева/, като
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неговото противоправно
поведение /въвеждане в заблуждение на ищцата, че ще заживеят на семейни начала/, ведно
със законната лихва, считано от 10.03.2017 год. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за заплащане на законна лихва от 07.03.2017 год., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и в частта с която
М. Б. Д. от гр.***, ЕГН **********, е осъден да заплати на И. Р. Н. от гр. ***, ЕГН
********** сумата от 2 000 лв./две хиляди лева/, като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени от неговото противоправно поведение /въвеждане в
заблуждение на ищцата, че ще заживеят на семейни начала/, ведно със законната лихва,
считано от 31.07.2017 год. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта
за заплащане на законна лихва от 07.03.2017 год. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените с правно основание по чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД искове от И. Р. Н., ЕГН **********, от гр. ***, чрез пълномощника й адв.
М. М. при АК – ***, със съдебен адрес: гр. ***, срещу М. Б. Д., ЕГН **********, от гр. ***,
за заплащане на сумата 6950.00 (шест хиляди деветстотин и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт, изразяващ се в противоправно
въвеждане в заблуждение, че страните ще заживеят заедно на семейни начала, с което
ответникът мотивирал ищцата да му предаде в брой парични суми в общ размер на 6950
лева, на два пъти, съответно на 10.03.2017 год. и на 31.07.2017 год., ведно със законната
лихва, считано от 07.03.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. Б. Д. от ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Н. от гр. ***, ЕГН
**********, по предявените искове по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 6950,00 лв. (шест
хиляди деветстотин и петдесет лева), като получени без основание на два пъти, както
следва: на 10.03.2017 год. сума в размер на 4950 лева и на 31.07.2017 год. сума в размер на
12
2000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба на
09.03.2022 год. до датата на окончателното изплащане.
Mотвърждава Решение № 536/02.08.2022 год. постановено по гражданско дело №
20223330100444 по описа за 2022 година на РС – ***, с което М. Б. Д. от гр. ***, ЕГН
**********, е осъден да заплати на И. Р. Н. от гр. ***, ЕГН **********, сумата от 278 лв.
/двеста седемдесет и осем лева/ съдебни разноски за първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Р. Н. за присъждане на деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13