Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тридесети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13166 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Ищецът Я.А.Я. твърди в исковата си молба, че през 2014 г.
СРП завела прокурорска преписка срещу него и било образувано ДП № 5408/2014 г.
на 29.09.2015 г. в съда било внесено обвинение срещу ищеца за извършено от него
престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Взета му била мярка за
неотклонение „подписка“. На 28.10.2015 г. СРП внесла в СРС постановление за
освобождаване на Я. от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК. С решение от 22.12.2015 г. съдът оправдал Я.Я. по
повдигнатото му обвинение. СРП подала протест, но с решение от 22.08.2016 г.
СГС потвърдил акта на СРС. Продължилото две години и два месеца наказателно
производство причинило на ищеца вреди, изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние. В края на май 2011 г. било диагностицирано тежко
онкологично заболяване на Я. – меланом на кожата. Възстановяването му било нестабилно
и се повлияло неблагоприятно от преживения стрес във връзка с воденото
наказателно производство. Ищецът изпитвал и безпокойство и напрежение. Получил
сърдечна недостатъчност и усложнения в работата на сърцето, стягане в гърдите и
задушаване. Имал проблеми със съня. Я. имал установена стенокардия и
хипертонична болест на сърцето, като тези заболявания се усложнили от
притесненията, които изпитал в резултат на воденото наказателно производство.
Повишили се стойностите на кръвното му налягане и пулс. С решение на ТЕЛК от
26.02.2015 г. били установени още осем придружаващи меланома на кожата
заболявания.
Ищецът претърпял вреди и от накърняване на доброто му име
в обществото. Я. бил дългогодишен служител на „Т.“ АД и се ползвал с авторитет
сред колегите си. Доброто му име пострадало и той престанал да упражнява
функциите си на и.д. ръководител управление „Търговия и дистрибуция“, поради
уволнение от заеманата длъжност.
От Я. се отчуждили и приятелите и близките му роднини,
като проявили съмнение в невинността му. Изпитвал притеснения и от начина, по
който наказателното производство се отразявало на отношенията в семейството.
Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на сумата
от 30 000 лева и моли ответникът Прокуратурата на РБ да бъде осъден да му
я заплати, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
В
подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът Прокуратурата на РБ
оспорва иска по основание и размер. Счита претендираният размер на
обезщетението за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на Прокуратурата – повдигане на обвинение за
извършване на престъпление, за което Я.Я. е оправдан, като доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
Не се
спори между страните, че срещу Я.А.Я. е било образувано наказателно
производство, като с постановление от 29.09.2015 г. е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и му е
взета мярка за неотклонение „подписка“.
СРС е
сезиран на 29.10.2015 г. и след проведено на 15.12.2015 г. съдебно заседание
съдът е постановил решение, с което е признал Я.А.Я. за невиновен в това, че на
неустановена дата в периода 20.10.2011 г. – 20.11.2011 г. в гр. София, бул. „*********съзнателно
се ползвал пред Л.В.В.– изпълнителен директор на „Т.“ АД от неистински частен
документ – споразумение от 20.10.2011 г. между „Ф.Т.“ ООД, „М.“ ЕООД и „Т.“ АД,
на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление на Р.К.Г.като
управител на „Ф.Т.“ ООД и на М.В.К.като управител на „М.“ ООД, за да докаже, че
съществува правоотношение между трите дружества, като от него за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност и го е оправдал по
обвинението за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Представител
на ответника е подал протест срещу решението от 15.12.2015 г. Сезираната
въззивна инстанция е провела едно съдебно заседание на 22.08.2016 г. и на
същата дата е постановила решение, с което е потвърдила акта на СРС.
При така
безспорно установеното по делото, съдът намира за доказано деянието, от което
ищецът твърди да са му причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за
уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер и влязъл в сила съдебен акт, с който Я. е признат за невиновен.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху здравословното състояние на обвинения, извън неизбежно
следващите се вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната
чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния
живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и психиката на обвинения
в извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените спрямо
него наказателно-процесуални действия. Определянето на размер на обезщетението
обаче следва да бъде съобразен само с онези обстоятелства, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г.,
гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това са фактите, свързани с причинените
от незаконното обвинение негативна промяна в отношенията с околните,
отрицателни емоции, стрес от привличането към наказателна отговорност и влошено
здравословно състояние – усложнен процес на възстановяване от онкологично
заболяване и повишено артериално налягане и пулс.
Въпреки че
престъплението, за което на Я.Я. е повдигнато обвинение от Прокуратурата на РБ
не е за тежко престъпление, а предвиденото наказание е до две години лишаване
от свобода, образуваното срещу него наказателно производство неминуемо му е
причинило душевен дискомфорт и страх от осъждане. Показанията на
съжителстващото с него лице М.К.и на С.К.съдържат данни за нестабилност в
психическото състояние на Я. от възбуденото срещу него наказателно
производство. Чувствал е непрекъснато притеснение, безпокойство и страдал от
безсъние.
Предвид заеманата
от него отговорна длъжност в „Т.“ ООД – ръководител направление „Търговия и
дистрибуция“, повдигането на обвинение, свързано с професионалната дейност на Я.
е довело до дискредирането му сред колегите и неудобство от общуване с тях. След
образуване на наказателното производство ищецът се е отчуждил и от приятелския
си кръг и е ограничил значително контактите си.Разпространението на новината за
извършено от ищеца престъпление сред търговските дружества в бранша е повлияло
негативно на доброто му име до степен да се затрудни намиране на работа по
специалността.
Показанията на
разпитаните по делото свидетели относно психическото състояние на Я.Я. съдът
кредитира като последователни и подробни. К. и К. лично са възприели и са
установили негативните промени в качеството на живот на ищеца след привличането
му към наказателна отговорност.
За доказване на
причинната връзка между привличането на Я. към наказателна отговорност за
документно престъпление и влошеното му здравословно състояние, по делото е
допусната съдебно-медицинска експертиза то компетентност на психиатър, онколог
и кардиолог. Установява се, че до 03.06.2014 г. Я.Я. е страдал от **** на
сърцето, стенокардия, хроничен панкреатит, хроничен *****, гастро-езофагеална рефлуксна
болест, ******, затлъстяване ІІІ степен, метаболитен синдром, ******я и
хроничен *******. По отношение на онкологичното заболяване вещото лице д-р М. е
заключил, че данни от медицинската документация за влошаване на
диагностицирания злокачествен меланом на кожата след 03.06.2014 г. липсват. Относно
останалите заболявания – както съществуващи, така и нововъзникнали, пряка
причинно-следствена връзка между тях и стреса от повдигнатото обвинение не
могла да се изведе. Липсвали и данни за зачестили след привличане на Я. към
наказателна отговорност хипертонични кризи. Повдигането на обвинение вещите
лица квалифицират кат остресогенен фактор, влияещ върху ибщото здравословно
състояние. Продължителният дистрес водел до влошаване на някои хронични
заболявания, като в конкретния случай това се отнасяло до артериалната
хипертония, дислипидемията и обезитаса.
При така даденото
от съдебно-медицинската експертиза заключение съдът приема отсъствие на
причинна връзка между твърдяното в исковата молба влошаване на здравословното
състояние на Я. в резултат на наказателното преследване, поради което не следва
да се ангажира отговорността на ответника ПРБ. Неизменно преживеният стрес се е
отразил неблагоприятно на здравословното състояние на Я., но не се доказа, че
именно в периода юли 2014 г. – август 2016 г. то е било утежнено в сравнение с оплакванията,
които е имал до 03.06.2014 г.
Установява се, че
в причинно-следствена връзка с образуваното наказателно производство са
настъпилите промени в поведенческите реакции на Я.. Характерът на обвинението и
връзката му с извършваната от него професионална дейност са се отразили както
на взаимоотношенията с колегите, така и на репутацията му в бизнес средите.
Психическият дискомфорт е дал отражение и на контактите му с членовете на
близкия му приятелски кръг (в този смисъл показанията на свидетеля К.).
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението – за
престъпление, което не е тежко, но се предвижда наказателна отговорност
лишаване от свобода до две години, наложената най-лека мярка за неотклонение –
подписка през целия период на висящност на наказателното производство и
сравнително кратката му продължителност – две години и два месеца, проведени
две съдебни заседания (по едно в първата и във въззивната инстанция), но и
негативното отражение на обвинението върху психическото и емоционално състояние
на ищеца, причинения му стрес и накърняването на доброто му име на
професионалист в търговската сфера, причиненото неудобство в общуване с
близките и приятелите, съдът намира, че справедливото обезщетяване на неимуществени
вреди следва да бъде определено на 6 000 лева. Този паричен еквивалент е
пропорционален на последиците от незаконно повдигнатото и поддържано на две
съдебни инстанции обвинение, без да поражда за ищеца неоснователно обогатяване.
Определеното
от съда обезщетение за неимуществени вреди се дължи ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2016 г. до окончателното
изплащане.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. В настоящото производство ищецът е
бил защитаван от адвокат, който му е оказал правна помощ, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 17.10.2016 г. срещу заплатен адвокатски хонорар в
размер на 1 200 лева. Ищецът е заплатил и 300 лева депозит за изготвяне на
съдебно-медицинска експертиза. Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца
се дължат разноски в размер на 300 лева.
По така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.НА Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „********да заплати на Я.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение
в престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК, за което е оправдан с решение
от 15.12.2015 г. по НОХД № 18505/2015 г. по описа на СРС, влязла в сила на 22.08.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 10 лева разноски за
производството и 300 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: