РЕШЕНИЕ
№ 3132/15.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17318 по
описа на съда за 2019
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес: *** , срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** - партер, иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1754,20 лв., представляваща получена от ответника в
качеството му на пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на
вземане от *г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД и неотчетена от
ответника.
Твърди се в исковата молба, че на 11.08.2014г. бил сключен договор за
цесия между цесионер „К.Г.“ ЕООД и цедент Д. Т. Ж., с който ищецът е придобил
вземане в размер от 1854,20лв., представляваща платена без основание стойност
на ел. енергия по фактура № *г. С последващ договор от 23.10.2014г., ищецът,
чрез ответника като негов пълномощник, прехвърлил същото вземане на „И.“ ЕООД
за цена от 1754,20 лв., която била заплатена в брой на пълномощника Т.. През
2016г. „И.“ ЕООД е предявило иск срещу „Ен. - Пр. Пр.“ АД за заплащане на
сумата от 1854,20 лв. С определение № *г. на ВРС, на основание чл. 224, ал. 2 ГПК, горната сума била отредена в полза на „И.“ ЕООД. С решение от 13.04.2017г.
искът бил уважен. Твърди, че към датата на сезиране на съда, пълномощникът на
ищеца не е отчел в касата на дружеството получената от него сума в размер на
1754,20 лв., представляваща продажната цена по сключената сделка. По реда на чл.
143 от ГПК ищецът е допълнил твърденията си в о.с.з., като е оспорил действителността
на представеното от ответника тристранно споразумение от 2014г., като нищожно
поради заобикаляне на законите за данъчно облагане в страната, както и поради
противоречие с добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите,
както и като относително недействително на основание чл. 40 от ЗЗД, поради
сговаряне на пълномощника на ищеца, а именно ответника, с трето лице „И.“ ЕООД във вреда на упълномощителя.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът К.Т., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Оспорва се ответникът да е получил от „И.“ ЕООД
процесната сума. Сочи, че в договора е записано, че сумата е платена на
цедента, а не на пълномощника. Възразява се, че по силата на допълнително
споразумение от *г. към договора за цесия от същата дата, ответникът е върнал
обратно на „И.“ ЕООД сумата, предмет на иска. Поддържа се, че пълномощникът е
разполагал с представителна власт и да изменя договора за цесия. Допълнителното
тристранно споразумение било сключено поради липса на представителна власт на Д.А.,
записана като управител на „И.“ ЕООД. „И.“ ЕООД заместило в дълг „К.Г.“ ЕООД по
отношение на задължението към първоначалния цедент Д.Т. Ж.. К.Т. върнал получената от „К.Г.“
ЕООД по първоначалния договор за цесия парична сума. „К.Г.“ ЕООД било в
невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първата страна
Данко Жечев, поради което приело третата страна „И.“ ЕООД да го замени като
длъжник и да заплати на първата страна сумата, като в замяна се задължава да
прехвърли безвъзмездно вземането си от „Ен. Пр.-Пр. “ АД. ЕТ Д.Т. Ж., чрез адв.
Т., се съгласил да получи сумата от „И.“ ЕООД. „И.“ ЕООД поело задължението към
Ж., като приело вземането от „Ен. - Пр. Пр.“ АД да му бъде прехвърлено от „К.Г.“
ЕООД безвъзмездно, като заявило, че ще заведе и финансира съдебно дело. Адв. Т.
върнал сумата от 1754,20 лв. на „И.“ ЕООД, респективно няма какво да бъде
предадено като отчет по твърдяната поръчка. Отделно се поддържа, че ответникът
е върнал сумата, предмет на иска, на първоначалния цедент. Поддържа се и че
липсват наведени твърдения кога е сключен договорът за поръчка, в каква форма,
какъв е срокът за връщане на сумата. Оспорва се съществуването на договор за
поръчка между страните. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на
разноски.
В проведеното открито съдебно страните поддържат изразените позиции по
спора, като доразвиват доводите си в писмени бележки.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
По делото е представен договор за
прехвърляне на вземане от 11.08.2014 г., по силата
на който Д.Т. Ж. в качеството си на цедент, чрез
ответника адв. К.Т. като пълномощник, прехвърля на „К.Г.“ ЕООД, в
качеството му на цесионер вземането си към длъжника „Ен.-Пр. Пр.“ АД в размер на
сумата от 1854,20 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия за периода 11.02.2011 г. до 09.08.2011 г. за обект с
абонатен № * и клиентски № *, за който е издадена фактура № *г. на
основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Уговорена е цена от 1754,20 лв., която следва да бъде заплатена
изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок от шест месеца, считано от
датата на подписване на договора.
С договор за прехвърляне
на вземане от 23.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД, чрез пълномощникът си адв. К.Т., в качеството си на цедент, прехвърля на цесионера „И.“ ЕООД, действащо
чрез управителя си Д. Т. А., гореописаното вземане в размер на 1854,20
лв. към длъжника „Ен.-Пр.Пр.“
АД, срещу цена от 1754,20 лв. Изрично е уговорено, че цедентът прехвърля на цесионера вземането срещу сумата
от 1754,20 лв., която е изцяло платена в брой от цесионера на цедента, за което
при подписване на договора същия служи за разписка.
По
делото е представено пълномощно без дата (л. 18), по силата на което „К.Г.“ ЕООД чрез
управителя си П. Н. е учредило на адв. К.Т. с широка представителна власт
както за процесуално представителство, така и да се разпорежда с всички
вземания на дружеството, при условия, които намери за добре, включително но не
само да уведомява от името на дружеството съответния длъжник за сключени
договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви
други правни и фактически действия на управление и разпореждане с всички
вземания на дружеството. Отразено е изрично, че пълномощникът има правото да
получава от името на търговеца и за негова сметка плащания на всички дължими
вземания, да получава всякакви суми дължими по изпълнителни дела по свободно
избрана от пълномощника банкова сметка ***. В пълномощното е посочено, че
пълномощникът има право да договаря сам със себе си, както и с други лица,
които адвокатът също представлява, при каквито условия адвокатът прецени, да
препупълномощава други лица с горните права, а при съмнения пълномощното да се
тълкува в полза на упълномощения. Пълномощното е безсрочно.
Към
доказателствата по делото е приобщено тристранно споразумение от 23.10.2014 г. сключено между Д.Т.Ж., „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД,
като първите двама са представлявани от ответника, а последният от управителя Т. Н. Д. В
споразумението страните са се съгласили, че към * г. „К.Г.“ ЕООД не е
заплатил на Д.Т. Ж. цената от 1754,20 лв. по първата цесия, чиито падеж е * г.
Отразено е още, че към дата 23.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД е в
невъзможност да заплати цената до * г., поради което дружеството приема третата
страна „И.“ ЕООД да го замени по договора като длъжник по задължението и да
заплати на кредитора Д.Т. Ж. сумата на
падежа на задължението – 01.02.2015 г. Изрично
е посочено, че договорът за прехвърляне на вземането от 23.10.2014 г. е сключен
без представителна власт, поради което се изменя съобразно съдържанието на
споразумението, надлежно подписано от законния представител на „И.“ ЕООД. На
следващо място в споразумението е отразено, че Д.Т.Ж. се
съгласява да получи на падежа дължимата сума по първата цесия от третата страна
– „И.“ ЕООД, на основание чл. 22, изр.2 от ЗЗД, която да му заплати сумата по
първата цесия, включително е съгласен „И.“ ЕООД да замести длъжника „К.Г.“ ЕООД по
първата цесия на основание чл. 102, ал.1 от ЗЗД. По-нататък в
споразумението „И.“ ЕООД заявява, че
поема задължението към първоначалния цедент Д.Т.Ж. като
замества в дълг ищеца, както и че се съгласява вземането от „Ен.-Пр. П.“ АД
да му бъде прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД безвъзмездно, като заявява, че ще финансира
и заведе съдебно дело за своя сметка, както и ще назначи юрисконсултите на „К.Г.“ ЕООД в
дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно трудово възнаграждение. В
споразумението е отразено и че адвокат К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД
връща /предава/ на „И.“ ЕООД сумата от 1754,20 лв., за което страните се
съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв. К.Т. на „И.“ ЕООД при
подписване на споразумението, като същото служи за разписка за плащането.
Представено
е справка за актуално състояние от Адвокатски съвет – В.,
видно от която към 10.02.2020 г. Д.Т.А. е действащ сътрудник на адвокат К.Т..
По
делото е представена покана от „К.Г.“ ЕООД до адв. К.Т. чрез нотариус Б. В.,
рег. № * на НК, с която дружеството чрез управителя си П. Н. е
уведомил ответника, че последният не е иззпълнил задълженията си п чл. 281 и
чл. 284 от ЗЗД като пълномощник на ищеца да го уведоми за сключените на
23.10.2019 г. 297 договори за цесия, да отчете извършените правни действия, да
представи подписаните договори, както и при какви условия са сключени. В тази
връзка с поканата ищецът е дал на ответника тридневен срок от получаването
ѝ да представи оригинали или заверени за вярност преписи от договорите в
кантората на нотариус Б.В. Видно от нотариалното отразяване на гърба на документа
помощник-нотариусът четирикратно е посетил адрес в гр. В., ул.
„Г. Ж.“ № *-
партер, в периода 27.10.2017 г. – 01.12.2017 г., като ответникът не е бил
намерен на адреса, нито пък лице съгласно да получи поканата. Сочи се, че при
последното посещение е залепено удедомление по чл. 47 от ГПК, както и че
поканата е редовно върчена на 18.12.2017 г. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Като
доказателства по делото е представена нотариална покана на нотариус Б. В.,
рег. № * на НК (л. 44) до „И.“ ЕООД, чрез управителя на
дружеството Р.М., с която „К.Г.“ ЕООД кани третото-лице да предтави в
четиринадесет дневен срок в оригинал или заверени за вярност копия от 297
договора за цесия, както и да извърши плащания по тях. При неизпълнение ищецът
е посочил, че ще счита сделките за симулативна, привидна, сключена чрез
пълномощник при липса на съгласие и в противоречие с добрите нрави,
следователно нищожни и не пораждащи правни последици. Видно от нотариалното
отразяване върху разписка на л. 46 и 47 поканата е връчена на представител на „И.“
ЕООД на 22.03.2018 г.
Като доказателства по делото е представено
уведомление на нотариус Б.В., рег. № 124 на НК (л. 49) до адв. К.Т., връчено на
колега от кантората му на 18.12.2018 г., с което ответникът е поканен в
едноседмичен срок да представи всички договори и документи, които е подписвал в
качествот си на упълномощено лице от „К.Г.“ ЕООД. Моли се да бъдат върнати
заверени за вярност с оригинала всички договори за правна защита и съдействие
изготвяни между ответника и ищеца, както и такива сключение П. Н.К. В
уведомлението е отразено още, че дружеството чрез управителя си е оттеглило
представителнат власт от ответника с изявление от 2020.2017 г. и настоява да се
върне оригинала на пълномощно с дата 04.07.2014 г.
По делото е приложено ч.гр.д. № * г. по описа на РС-Варна (към гр.д. № * г. на ВРС), видно от което в полза на „И.“ ЕООД е издадена Заповед за
изпълнение № * г. срещу „Ен.-Пр. Пр.“ АД, за сумата от
1854,20 лв., платена в полза на длъжника
„Ен. - Пр. Пр.” АД по издадено дебитно известие
№ * г. на стойност 1854,20 лева, начислена от длъжника
при първоначална липса на правно основание, представляваща служебно коригирана
непотребена електроенергия за обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на
потребление: гр. Д., ж.к. „Хр.Б.”, № *, вх. *, ап.* и титуляр Д.Т.Ж., ЕГН **********, като вземането е прехвърлено с
Договор за цесия, сключен на 11.08.2014 г.
от Д.Т. Ж.на ”К.Г.” EООД, ЕИК *, което вземане в последствие е прехвърлено от ”КНМ Груп” EООД, ЕИК * на ”И.” EООД, ЕИК * с договор за
цесия от 23.10.2014 г, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на заявлението в съда – 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Срещу
заповедта е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което
дружеството „И.“ ЕООД е предявило иск по чл. 422 от ГПК, въз основа на който е
образувано приложеното гр.д. № * г. на ВРС,
прекратено с влязло в сила определение от 28.11.2016 г., на основание чл. 224,
ал.2 от ГПК, доколкото ответникът „Ен. - Пр. Пр.” АД е вложил исковата сума, с
твърдения, че същата се претендира извънсъдебно от него и от „К. Г.” EООД, което дружество обаче не е пожелало да
встъпи в делото.
Ищецът е ангажирал и гласни доказателства по
делото посредством разпита на призования свидетел Г. Кр.К..
Свидетелката
сочи, че е била сътрудник в кантората на адв. К. Т. от
края на 2014 г. до 2017 г. Поддържа, че във връзка с работата ѝ по
изготвяне на множество договори и уведомления за цесии на вземания на „К.Г.“
ЕООД към „И.“ ЕООД узнала, че първоначално управител на дружеството „И.“ ЕООД била
Т. от
София, сестра на близък семеен приятел на ответника, като впоследствие фирмата
била прехвърлена на Диана - предходна сътрудничка на ответника. Поддържа, че
управителят на „К.Г.“ ЕООД не знаел за изготвянето на уведомленията, както и че
ответникът е управлявал „И.“, защото всяко действие на дружеството се
извършвало по негова воля. Сочи, че по време на работата ѝ за ответника
отношенията между него и управителя на „К.Г.“ ЕООД били приятелски и партньорски,
но впоследствие узнала, че към края на 2014 г. – началото на 2015 г. между тях
възникнал конфликт, като ответникът водил дела срещу ищеца.
Други
допустими или относими доказателства не са събрани по делото.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
С предявения иск с правно основание чл. 284,
ал. 2 от ЗЗД се цели да се ангажира договорната отговорност на ответника като
довереник по договор за поръчка, който не е предоставил отчет на доверителя
след сключване на отчетната сделка. Следователно в производството подлежат при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца фактите относно 1) сключването
на договор за поръчка с предмет сключване на договор за цесия от 23.10.2014 г.,
по силата на който „К.Г.“ ЕООД да прехвърли на „И.“ ЕООД, вземането си,
придобито от Д.Ж. по силата на договор за цесия от 11.08.2014 г., 2) както
и че ответникът, в качеството му на довереник на „К.Г.“ ЕООД е получил от името
и за сметка на доверителя продажната цена по договора от 1754,20 лв. със
задължение да му я предаде с отчетна сделка.
В случая страните не спорят, а и от подробно изложените по-горе
доказателства се установява, че на 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД е
сключен договор за цесия, предмет на който е вземането на ищеца, придобито от
последния въз основа на договор за цесия от 11.08.2014 г., сключен с Д.Т. Ж..
Не е спорно също, че при сключване на договора за
цесия от 23.10.2014 г. довереникът К.Т. е действал от името и за сметка на
доверителя „К.Г.“ ЕООД.
При това положение съдът приема, че пълномощникът
е извършил всички онези действия, за които му е даден мандат и правоотношенията
между страните следва да се приравнят на такива по договор за поръчка, макар и
да не е налице формална сделка в този смисъл. Това е така защото със самото
осъществяване на съдържанието на мандата довереникът е формирал валидна воля достатъчно
ясно както за довереника, така и за цесионера „И.“ ЕООД, с който договаря по поръчката, че се задължава
да извърши онези действия, за които е бил упълномощен. Волята пък на довереника
по договора за поръчка е формирана със самото упълномощаване в пълномощното на
л. 18 от делото. Следователно, налице са две насрещни и съвпадащи по
съдържанието си волеизявления на страните по сделката, съответно правата и
задълженият по цесията от 23.10.2014 г. са възникнали директно в патримониума
на ищеца, на основание чл. 280 от ЗЗД. Същевременно видно от неоспореното съдържание
на процесния договор, цедентът чрез пълномощника си – адв. К.Т. е получил от
цесионера цената за прехвърляне на вземането, а именно сумата 1754,20 лв. Ето
защо следва да се приеме, че за довереникът на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД
е възникнало задължение да предаде на доверителя получената при изпълнение на
възложеното сума, т.е. по делото се установяват фактите от разпределната на
ищеца доказателствена тежест.
Всъщност спорен между страните по делото се явява главно въпросът за основателността
на правоизключващото възражение на ответника, че представеното с отговора на
исковата молба по чл. 131 от ГПК тристранно споразумение от 23.10.2014 г.
сключено между Д.Т.Ж., „К.Г.“ ЕООД и „И.“
ЕООД по валиден начин е преуредило отношенията по сключения на същата дата
договор за цесия от 23.10.2014 г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“
ЕООД.
В тази връзка ищецът в първо о.с.з. по реда на чл. 143 от ГПК е релeвирал възражения за недействителност на споразумението.
Първото възражение за недействителност, в частност нищожност на
споразумението поради заобикаляне на законите за данъчно облагане в
страната е изцяло неоснователно, доколкото валидното възникване на
субективните материални права за всяка от страните по споразумението се подчинява
на правилата на ЗЗД, а не стои в зависимост от обстоятелството дали
договореното между тях в споразумението съответства или не на публичноправните
норми от действащото данъчно законодателство в Република България.
Второто твърдение за нищожност - поради противоречие с добрите нрави,
изразяващо се в нееквивалентност на престациите по споразумението съдът също намира за неоснователно, доколкото по силата на тристранната
сдекла дружеството „И.“ ЕООД е направило волеизявление, че замества в дълг от 1754,20
лв. ищеца по отношение на признато със
същото споразумение задължение в същия размер на последния към първия цедент на
процесното вземане Д.Т.Ж. Т.е. всяко от двете
дружества поне формално е договорило за себе си насрещна престация в замяна на
собствено поетото задължение към другата, и то на еквивалентна стойност.
С оглед на изложеното и двете твърдения на ищеца „К.Г.“ ЕООД за нищожност
на споразумението от 23.10.2014 г. са неоснователни.
Основателно обаче се явява възражението на ищеца, че спрямо него споразумението е относително недействително на основание
чл. 40 от ЗЗД, поради сговаряне на пълномощника му,
а именно ответника К.Т. с третото лице „И.“ ЕООД във
вреда на упълномощителя, по следните съображения:
Недействителността по смисъла на чл. 40 от ЗЗД урежда хипотеза, в която
третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е
недобросъвестно, т.е. когато представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят
във вреда на представлявания и в този случай договорът не поражда действие за
представлявания. За прогласяване недействителност на увреждащата сделка
упълномощителят следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и
третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички
доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице,
което е обяснимо при положение, че представляваният не разполага с преки
доказателства за сговор между пълномощника си и третото лице, поради което
наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени
доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за
увреждане. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателства следва да
създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на
представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице.
Следвайки горните насоки съдът намира, че в случая от една страна се
установява действие на ответника като пълномощник на „К.Г.“ ЕООД изцяло в
пределите на упълномощителната сделка съгласно чл. 36 от ЗЗД с оглед
безспорният факт на възмездно сключване на договора за цесия от 23.10.2014 г. с
третото лице „И.“ ЕООД, срещу получаване на пълната продажна цена от ответника Т..
По делото обаче се установява и наличието на друго, непосредствено следващо осъществяването
на мандата по цесията действие на пълномощника от името на представлявания, а
именно – сключване на тристранното споразумение, с което довереникът е признал наличието
на невъзможно за заплащане задължение на доверителя към първоначалния цедент Д.Т.Ж., с падеж *г., а също и че счита същото за погасено от „И.“ ЕООД чрез встъпване в дълга,
срещу което връща на последния по-рано получената същия ден сума от 1754,20 лв.
Съдът намира, че тези последващи цесията волеизявления на представителя нямат
видима връзка с най-добрия интерес на дружеството и действително съобразно
поддържаното с отговора по чл. 131 от ГПК са преуредили отношенията по самата
цесия, но пряко търговският интерес на ищеца, защото несъмнено признанието на
неплатежоспособност спрямо другия доверител на ответника – Д. Ж., погасяването на неизискуемия дълг към него и връщането на получената от „И.“
ЕООД същият ден продажна цена от 1754,20 лв.,
обективно погледнато не са действия насочени към нарастването или съхраняването
на имуществото на представляваното дружество. Вярно е, че търговците могат да
сключват безвъзмездни и спекулативни сделки, но това не означава, че непременно
тези сделки ще отговарят на интересите на дружеството, ако същите видимо не
намират своята обичайна търговска логика какъвто е настоящия случай. Освен това
не се установява управителят на „К.Г.“ ЕООД да е бил наясно с договарянето на тристранното
споразумение. Напротив, видно от приложените нотариални покани от „К.Г.“ ЕООД
до К.Т. и „И.“ ЕООД, считано от 2017 г. ищецът е търсил отчет по извършваните
от името и за сметка на „К.Г.“ ЕООД действия и сделки неколкократно както от
пълномощника си така и от „И.“ ЕООД. Наред с това волеизявленията на ответника
като представител на дружеството по тристранното споразумение совевременно са
били оспорени от управителя в хода на настоящия процес по смисъла на чл. 301 от ТЗ, в отговор на което ответникът не е релевирал контрааргументи, за това как
точно волеизявлението му за погасяване на 23.10.2014 г. на неизискуемия дълг на
дружеството към Д. Ж. е обслужило
краткосрочния или дългосрочния интерес на търговеца.
Действително съгласно клаузите от пълномощното от „К.Г.“ ЕООД към адв. Т.
същото следва да се тълкува в полза на упълномощения, както и че той може да
договаря сам със себе си. Те обаче не дават предимство на интересите на
пълномощника пред интересите на упълномощителя и не отменят задължението на
пълномощника винаги да действа с оглед защита на интересите на упълномощителя-търговец.
При извършване на действията пълномощника следва да се ръководи не от своя
собствен интерес или от този на друг свой доверител (в случая от интереса на първоначалния
цедент Д. Ж., който в резултат на споразумението е получил плащането на покупната цена
преди падежа на вземането си - 11.02.2015 г.), а от интереса на съответния упълномощител.
При това, независимо от факта, че в пълномощното е посочено, че може да сключва
сделки при каквито условия намери за добре и на каквато цена намери за добре, ответникът
не може да определи тези условия по собствено усмотрение при незачитане
интересите на представлявания търговец.
Наред с това, отново във връзка с отрицателния отговор на въпроса съблюдван
ли е от ответника-пълномощник интереса на представлявания ищец -търговец при
сключване на споразумението, следва да се посочи, че първият не е установил в
процеса доверителят му действително да е бил в невъзможност към * г. да заплати задължението си към Д. Ж. Напротив. По делото е безспорно обстоятелство, че на същия ден, в
предхождащ признанието за неплатежоспособност момент, довереникът Т. е получил от
името на „К.Г.“ ЕООД от „И.“ ЕООД сумата от 1754,20 лв., кореспондираща напълно
на покупната-цена по първата цесия от 11.08.2014 г. Т.е. към момента на
сключване на споразумението, противно на декларираното в него от довереника, дружеството
е разполагало с ликвидни средства в държане на самия довереник, с които търговецът
е можел свободно да оперира в срок 11.02.2015 г. и едва след настъпване на
изискуемостта на задължението да се разплати с кредитора си по първата цесия.
Въз основа на гореизложеното слeдва, че сключването на
тристранното споразумение се явява неоправдано доколкото не просто не запазва,
а изцяло ликвидира интереса на самия ищец от сключения по-рано същия ден
договор за цесия, съответно с върнатата от адв. Т. покупна - цена по цесията от
23.10.2014 г. следва да се измерва и понесената в случая вреда от дружеството.
Вредата в случая е под формата на пропусната полза, доколкото ако беше задържал
сумата от 1745,20 лв. до падежа на задължението към първоначалния цедент - 11.02.2015
г. и беше оперирал с нея в търговския оборот като капиталов актив, вместо да престира преди падежа на задължението, то това дефинитивно би спомогнало
да се увеличи имуществото на упълномощителя предвидимо и сигурно. Т.е. налице е
обективния елемент от фактическия състав на надействителността по чл. 40 от ЗЗД,
а именно понесена от представлявания вреда вследствие на действията на
представителя.
На следващо място съдът намира, че се установява и субективния елемент на
чл. 40 от ЗЗД.
Знанието на третото лице „И.“ ЕООД и пълномощника и намерението за
увреждане следва всъщност пряко от текста на споразумението, доколкото последното
обективира знание както на ответника - довереник на ищцовото дружество, така и
на третото лице „И.“ ЕООД, че между двете юридически лица има предшестващ договор
за цесия, по който цената е била платена. Същевременно независимо от знанието
за цесията, цената по която е била патена, представляващ и цесионер са
постигнали съгласие за моментална промяна на съществените елементи от цесията,
а именно в начина на заплащане на цената от получаването ѝ в брой, чрез
заместване в неизискуем дълг. При липсата на ясно посочена от довереника или
видима съда причина за изършване на подобно действие в търговския оборот и то въз
основа на съществували и към момента на цесията от 23.10.2014 г. вътрешни
отношения между страните по споразумението, които са можели да бъдат съобразени още при сключването ѝ, правилата
на формалната житейска логика сочат единствено на извод, че действията на
ответника и трето-лице са съгласувани във вреда на представлявания ищец. Самият
факт, че двата акта (договорът и споразумението) въплътяващи почти противоположни
и непоследователни по своята търговска логика волеизявления на упълномощителя
са създадени на една и съща дата, в един и същи момент, също е индиция за
намерение за игнориране интереса на упълномощителя. Сговаряне може да се
предположи и от неоспореното обстоятелство, че управителят на „И.“ ЕООД Д. А. към момента на сключване на споразумението понастоящем е сътрудник на адв. Т..
Сговаряне се установява и от изслушаните показания на свидетелката Г.К., които
съдът намира за обективни, последователни и кореспондиращи на останалата
доказателствена съвкупност, в частта в която същата излага, че адв. Т. е
упражнявал винаги непряк контрол върху „И.“ ЕООД, чиито управител към момента
се явява лицето Русанка Манолова, майка на ответника (съобразно признанието на
страната).
Всъщност въз основа на съвкупния анализ на всички доказателства съдът достига
до извод, че споразумението е нарочно създадено от ответника обратно писмо с цел
противопоставянето му на ищеца като формална страна по него за да не може да
претендира плащане както от ответника така и от цесионера по договора, в случай
като процесния. Тезата на съда, че споразумението е съставено с единствената
цел да освободи цесионера „И.“ ЕООД от плащане към цедента се установява косвено
и от факта, че дружеството „И.“ ЕООД не е представило споразумението като
доказателство за собствената си изправност по цесията нито в рамките на
заповедното производство срещу длъжника по цесията „Ен.-Пр. Пр.“ АД по ч.гр.д. № * г. на ВРС, нито впоследствие
при установителния иск по гр.д. № * г. на ВРС.
В обобщение съдът намира възражението по чл. 40 от ЗЗД за основателно.
Доколкото договарянето във вреда на представлявания не поражда правно действие
за ищеца (т. 3 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. тристранното
споразумение е относително недействително спрямо него, правните последици от
същото не могат да му бъдат противопоставени. Следователно основното
правоизключващо възражение на ответника по делото, че не дължи сумата по отчетната
сделка се явява неоснователно, поради което и пълномощника следва да я отчете
на упълномощителя. Обстоятелството, че ответникът е върнал сумата на цесионера,
е без значение, тъй като това връщане се дължи на негово поведение.
С оглед на всичко гореизложено, така предявеният иск с правно основание чл.
284, ал. 2 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1754,20
лв.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски от общо 490,07 лв., от които
70,07 лв. за платена държавна такса и 420,00 лв. с ДДС, за платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 17.05.2020 г., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. В тази връзка
съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Действително
същото надвишава относимия минимум от 294,30 лв. с ДДС, определен по реда на чл.
7, ал.2, т. 2 и § 2a от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата съобразно
действащия материален закон към момента на договарянето редакция (17.05.2020
г.) - изм. - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. Същевременно съдът
намира, че делото не е с ниска фактическа и правна сложност предвид
повдигнатите от страните правни въпроси, която да налага редуциране до минимум
на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца. На следващо място актуалната
редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. е влязла в сила след окончателната отмяна
с Решение № 5419/08.05.2020 г. на ВАС по адм.д. № 14384/2019 г. на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАдС), обнародвана в ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г. От мотивите на съдебният акт,
както и на постановеното в предходната инстанция Решение № 13062 от 03.10.2019
г. на ВАС по адм.д. № 3586/2016 г. е видно, че наредбата е отменена единствено поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
приемането ѝ, в частност на - чл. 26, ал. 2, чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗНА и
чл. 77 от АПК, т.е. за нарушения при публикуването на проекта на наредбата на
интернет страницата на ВАдС, както и при обсъждането на мотивите и доклада към
проекта на нормативния акт. Следователно отмяната от съда на чисто процесуално
основание през 2020 г. на изменението в минималния размер на адвокатските
хонорари в сила от 28.03.2014 г. е довело до възстановяването на меродавния към
2010 г. ред за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който обаче не отчита по никакъв начин последвалата
промяна в икономическата конюнктура в страната в периода 2010 – 2020 г., която ноторно
известно е единствено в посока нарастване на разходите за живот, включително за
упражняване на адвокатска професия (наеми, осигуровки, консумативи,
административна тежест и т.н.). При това положение съдът намира, че минималните
размери на адвокатските възнаграждения определени по реда на актуалния текст на
Наредба № 1/09.07.2004 г., в сила от 15.05.2020 г., не отговарят на обективните
икономически реалности в страната към 2020 г., съответно не отговарят на целта
и разума на законовия текст на чл. 36 от Закона за адвокатурата, с който на
ВАдС е вменено задължение да приеме подзаконов нормативен акт отразяващ справедлив
и обоснован, включително икономически, долен праг на адвокатските възнаграждения
за съответния вид работа. По тези съображения съдът намира, че до приемане на нов
текст на Наредба № 1/09.07.2004 г. с актуализирани референти стойности, обективният
минимален размер на адвокатските възнаграждения следва да се изчислява по формулата
залегнала в отменената редакцията на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет (ВАдС), обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. В противен
случай би се стигнало до правно положение, при което приложението на нормата на
чл. 78, ал.5 от ГПК ще противоречи на естествения икономически интерес на
адвоката да получи достойно, т.е. съизмеримо с актуалното обществено-икономическо
положение в държавата възанаграждение за своя труд, който е възмезден по
дефиницията на чл. 36, ал.1 от ЗА, което от своя страна несъмнено би увеличило
риска от влошаване на качеството на предоставяните юридически услуги от
адвокатите на страните в процеса. В случая определения по реда на чл. 7, ал.2,
т. 2 и § 2a от Наредба № 1/09.07.2004 г., в редакцията до 15.05.2020 г., размер на
минималното адвокатско възнаграждение възлизащ на 423,34 лв. с ДДС дори
надвишава претендираната от ищеца сума от 420,00 лв. с ДДС и последната следва
да се присъди на страната в пълен размер по гореизложените съображения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** - партер ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК * със седалище
и адрес: *** сумата от 1754,20 лв.,
представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца
сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г.
между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД и неотчетена от ответника, на основание чл. 284,
ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** - партер ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.“
ЕООД,
ЕИК * със седалище и адрес: *** сумата от 490,07
лв., представляваща съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: