МОТИВИ
към присъдата по
НОХД N 289/2014 г. по
описа на Районен съд гр.Девня, пети състав
Девненският районен
прокурор е внесъл в Районен съд- гр.Девня
обвинителен акт , с който е повдигнал обвинение срещу:
З.К.Б. ,ЕГН **********, за това, че:
На 30.07.2013г. в гр.Девня,
обл.Варна, при уловията на опасен
рецидив и след предварителен сговор с Р.А.Р., направил опит да
възбуди и поддържа у В.Г.Л.
заблуждение, че ще му продаде
460 литра дизелово гориво и с това да му причини
имотна вреда в размер на 690 лева,
като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-престъпление по чл. 211 пр. 3 вр.
чл. 210 ал. 1 т.2 вр. чл. 209 ал.
1 вр. чл. 18 ал.1 вр. чл. 29 ал.
1 буква „б” НК.
Р.А.Р. , ЕГН **********, за това , че :
На 30.07.2013г. в гр. Девня, обл.
Варненска, след предварителен сговор със З.К.Б., направил опит да възбуди
и поддържа у В.
Г.Л. заблуждение, че
ще му продаде
460 литра дизелово гориво и с това да му причини
имотна вреда в размер на 690 лева,
като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 2 вр. чл. 209 ал.
1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК
Съдебното производство се води при условията
на чл. 269 ал.3 т.2 НПК по отношение на подс.З.К.Б. тъй като след щателно
издирване не е установено местоживеенето му
в страната.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението срещу двамата подсъдими , като счита същото за безспорно доказано. Моли
съда да приеме , че фактическата обстановка описана в ОА по делото е безспорно
доказана.Твърди, че в хода на съдебното следствие са се оформили две групи
свидетели, като едната група свидетели не са възприели и не са разбрали факти
имащи значение по делото , а другата група свидетели са тези които са възприели
поведението на подс.Р. и съответно поведението на подс.Б. ***.Моли да се
кредитират показанията на втората група свидетели и да се приеме ,че обвинението
е безспорно доказано.Моли да бъдат
наложени следните наказания- за подс.Р. наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година , изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години
на основание чл. 66 ал.1 НК.Твърди , че подс.Р. е реабилитиран по право,
съдейства за разкриването на обективната истина и още във фазата на
разследването по ДП е направил пълни самопризнания.За подс.Б. прокурора моли да
бъде наложено наказание в размер между минималния и средния предвиден а именно
„лишаване от свобода” за срок от пет години , което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затвор.Твърди, че подс.Б. е криминално проявено
лице с лоши характеристични данни и с множество осъждания за извършени
престъпления срещу собствеността.
Подсъдимият
З.К.Б. не се явява лично в с.з, представлява се от адв. П.С. ***- служебно
определен, който твърди , че в хода на съдебното следствие не са събрани
безспорни и категорични доказателства за вината на подс.Б..Моли съда неговият
подзащитен да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан напълно по
възведеното му обвинение от РП – гр.Девня.
Подсъдимият Р.А.Р. се явява лично в с.з,
представлява се от адв.М.Д. ***, надлежно упълномощен.Подс.Р. дава обяснения ,
твърди , че е провел телефонен разговор първоначално със св.Н.В.Т., който му се
обадил от Затвора Варна и който го е свързал с непознато за него лице.Обяснява
подробно как с това лице са обсъдили действията по продажбата на туби с вода
вместо с нафта на св.Л. и как след това е пристъпил към изпълнение на
поставената му „задача”.Подробно и добросъвестно описва събитията станали на
30.07.2013г. при опита му да продаде туби с вода вместо с нафта на св.Л..Изразява
съжаление за случилото се.Възползва се от правото си на последна дума и моли
съда да му бъде наложена условна присъда.
Защитника на подсъдимият Р.-адв.Д. ***,
приема описаната в обвинителния акт по делото фактическа обстановка за
безспорно установена.Твърди , че неговият подзащитен е осъществил от обективна
и от субективна страна състава на престъплението за което му е повдигнато
обвинение.Моли съда да съобрази при налагането на наказанието съдействието
което подс.Р. е оказал на органите на ДП и пълните самопризнания направени от
него пред съда.Моли съда да наложи наказание при приложението на разпоредбата
на чл. 55 НК.
След преценка
на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:през 2013г. подс.З.К.Б. изтърпявал наказание
„лишаване от свобода” в Затвора Варна.
През м. май 2013г. св.В.Л. дал обява в интернет , че
търси да закупи дизелово гориво.Като телефон за връзка в обявата посочил личния
си мобилен номер 0887/146 130.Подс.Б. разбрал за подадената обява и решил да
извърши измама, като продаде на св.Л. вода вместо нафта.Тъй като бил в затвора
той решил да използва за лице което да извърши „продажбата” на горивото някой ,
който в момента е извън затвора.В килията в която подс.Б. изтърпявал
наказанието си имало внесен мобилен телефон „Нокиа СЕ 0434” със СИМ карта и
мобилен номер 0896/456 849.Картата била внесена в затвора от майката на лишения
от свобода М.И.- св. А.М. при едно от свижданията и с И. и била закупена лично
от нея.След известно време СИМ картата с посочения по- горе мобилен апарат
попаднали при подс.Б..Именно от този мобилен апарат и от този мобилен номер ,
на 27.07.2013г. подс.Б. позвънил на св.Л. и му се представил с името
„Вальо”.Предложил да му продаде дизелово гориво на цена по 1.50 лева за литър и
Л. се съгласил.Двамата се уговорили отново да се чуят по телефона на
29.07.2013г.тъй като св.Л. все още нямал необходимите средства за закупуване на
горивото.
Още на 27.07.2013г. подс.Б. споделил пред св.Н.В.Т. ,
който изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в същата килия, че продава
дизелово гориво на по- ниски цени и търси човек извън затвора, който да я
продаде на купувача.Св.Т. се сетил за свой познат и съсед от гр.Девня- подс.Р.Р..На
29.07.2013г.св.Т. се свързал с подс.Р. като му се обадил на мобилния телефон с
№0896/259-374 и предал мобилния апарат в ръцете на подс.Б..Подс.Б. провел
разговор с подс.Р. , като първоначално преправил гласа си и говорил на развален
български език, като имитирал гръцки език.Подс.Б. се представил с името Вальо и
обещал на подс.Р. , че ако работят заедно ще спечелят много пари.Подс.Р. приел.На
29.07.2013г. след като се уговорил с подс.Р. , подс.Б. се обадил на св.Л. от
телефона с №0896/456 849 на неговия телефонен номер 0887/146 130 и го уговорил
до 30.07.2013г.да набави туби в които да бъде налято горивото и да му се обади
за да се уговорят къде да бъде предадено горивото.Още на същата дата св.Л. се
обадил на подс.Б. и му казал , че ще закупи от него общо 460 литра дизелово
гориво на стойност по 1.50 лв. литъра, като за целта бил приготвил 23 бр. туби
с вместимост по 20 литра всяка.На 30.07.2013г.сутринта подс.Б. отново се
свързал с подс.Р. и го уговорил да продаде нафта на трето лице за сумата от по
1.50 лв. за литър.Подс.Б. подробно обяснил на подс.Р. какво точно трябва да
направи-да се срещне с купувача, да вземе от него тубите за гориво и капаро от
100 лева , след което да си тръгне от мястото на срещата под предлог , че ще
пълни тубите на „тайно място” и повече да не се връща на мястото на
срещата.Според уговорката Б. и Р. трябвало да си разделят сумата от 100 лева,
дадени като капаро от „клиента”.Подс.Б. казал на подс.Р. да се представя под
името „Стоян”.Като място на срещата между подс.Р. и купувача , подс.Б. посочил
в близост до паркинга на „Захарен завод” гр.Девня.Щом подс.Р. се съгласил със
всичко, подс.Б. му обещал да се свърже с него веднага след като се уговори с
купувача.След обяд на 30.07.2013г. св.Л. се обадил по телефона на подс.Б./
който познавал по име като „Вальо”/ и заявил готовност да закупи горивото
според по- рано направената уговорка.Подс.Б. казал на св.Л. , веднага след
приключването на телефонния разговор да отиде на паркинга под „Захарен завод”
гр.Девня, като му обяснил да чака до пристанище „Варна Запад”.Казал на Л. , че
на место ще го чака мъж с името Стоян/ подс.Р./ , на който трябва да предаде
празните туби и да го изчака докато „Стоян” напълни тубите с гориво и му ги
върне.Подс.Б. предупредил св.Л. да не се разчува за сделката, тъй като цената
на горивото била много ниска.Когато разговорът приключил, св.Л. се отправил към
уговореното място на срещата с личния си автомобил – марка „Опел” с рег.№ В 17
32 КК.Докато св.Леферов пътувал към мястото на срещата , подс.Б. му се обадил
няколко пъти от моб.№0887/146 130 , като му давал допълнителни инструкции как
да намери мястото на срещата със „Стоян”.Свидетели на тези разговори станали
свидетелите М.И.,Г.А., Д.Г., Н.Т. и Б.Б., които били в същата килия където и
подс.Б. изтърпявал наказание „лишаване от свобода”.
Когато св.Л. пристигнал до паркинга под „Захарен завод”-
гр.Девня видял мъж облечен с черен гащеризон.Това бил подс.Р., който се
представил на св.Л. като Стоян.Подс.Р. казал на св.Л. да скрие автомобила си в
страни от пътя- на черен път.След като придвижил автомобила си до посочения от
подс.Р. черен път , св.Л. разтоварил 23 бр.пластмасови туби по 20 литра всяка и
ги дал на подс.Р. който поискал капаро от 100 лева.Тъй като това капаро не било
договорено предварително по време на разговорите между св.Л. и подс.Б., св.Л.
позвънил на подс.Б. , като настоявал да плати цялата сума когато получи
горивото.Подс.Б. се съгласил и позвънил на подс.Р., като му казал да купи
гориво от някоя бензиностанция само колкото да напълни едната туба , а
останалите 22 туби да напълни с вода.Казал му също така да вземе от горивото
което закупи и с част от него да зацапа външността на тубите с вода, като
имитира , че те всъщност са пълни с дизелово гориво , което при наливането е
преляло.Подс.Б. също така обяснил на подс.Р. , че веднага след като предаде на
св.Л. тубите , да вземе сумата от 690 лева и бързо да си тръгне, преди св.Л. да
разбере , че са му продали вода вместо дизелово гориво.В изпълнение на
договореното с подс.Б. , подс.Р. отишъл до близка бензиностанция и напълнил
една от тубите на св.Л. с дизелово гориво, което заплатил със свои следства.С
другите 22 бр.празни туби се прибрал в дома си и ги оставил пред блока в който
живеел.С помощта на маркуч напълнил тубите с вода от чешмата в апартамента си и
ги приготвил, като им затворил капачките.
В около 19.00 съседа на подс.Р. – св.В.Й. се прибирал в
дома си.Той бил с автомобила си – марка „Рено Еспейс” с рег.№В 70-61 НА.Преди
да влезе във входа на блока, подс.Р. заговорил св.Й..Помолил го срещу сумата от
25 лева да му помогне да откарат пълните в вода туби до „Захарен
завод”-гр.Девня.Св.Й. се съгласил.Подс.Р. повикал и братовчед си – св.Н.С. да
помогне при товаренето на тубите.След това тримата отишли до място което
посочил подс.Р..Там разтоварили тубите и св.Й. си тръгнал.Докато св.С. изчаквал
в страни, подс.Р. изпълнил една от задачите които му поставил подс.Б.-омазал с
дизелово гориво 22 бр. туби които били пълни с вода, за да имитира , че
всъщност са пълни с дизелово гориво.Тъй като от момента в който подс.Р. взел
тубите от св.Л. до момента в който успял да ги напълни и да се върне изминали
около 3 часа, св.Л. започнал да се съмнява в уговорката с подс.Б./Вальо/ и на
няколко пъти провеждал телефонни разговори с него.При всеки един от проведените
разговори подс.Б. уверявал св.Л. , че няма проблем и , че забавянето се дължи
на това , че имало и други клиенти за гориво, които били преди него и си чакали
реда.След като чакал близо 3 часа , св.Л. започнал да обикаля района където се
намирал за да търси „Стоян”/ подс.Р./.Тогава той видял през храстите които се намирали
в близост подс.Р., св.С. и автомобила на св.Й. който тъкмо потеглял.На земята
видял поставени и тубите си.Първоначално подс.Р. подал на св.Л. тубата която
била пълна с дизелово гориво.Св.Л. я отворил , помирисал и след като усетил
специфичния мирис на дизелово гориво натоварил тубата в автомобила си.Подс.Р.
си поискал уговорената сума от 690 лв. за цялото количество гориво, но св.Л.
започнал да отваря тубите една по една за да провери съдържанието им.Като установил
, че в отворените туби има вода, св.Л. се усетил , че искат да го измамят,като
му продадат вода вместо дизелово гориво и се развикал, след което започнал да
излива водата на място.Прибрал си тубите и си тръгнал преди да е дал пари за
договореното по телефона с „Вальо” дизелово гориво.
Тъй като няколко дни преди това имало регистрирани
съобщения за опити за извършване на подобна измама в района, в ГПУ –Варна била
сформирана мобилна група за контрол и наблюдение в района на „Захарен завод”
гр.Девня.Групата била на место когато подс.Р. се опитал да продаде на св.Л.
туби с вода вместо с дизелово гориво и чули виковете на св.Л..Преи пристигането
си заловили подс.Р., който обяснил за познанството си със св.Н.Т. и за проведените
разговори с него и с „Вальо”.След това била извършена проверка в Затвора Варна
, в килията където изтърпявали наказанията си св.Н.Т. и подс.З.К.Б..При
проверката под леглото на подс.Б. бил намерен мобилен апарат марка „Нокиа СЕ
0434” със СИМ карта с № 0898/ 456-849.
Видно от назначената в хода на
досъдебното производство съдебно оценителна експертиза стойността на 460 литра
дизелово гориво при договорена цена от 1.50 лв. за литър е 690.00 лева.В с.з
вещото лице поддържа заключението си.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена
след анализ и преценка на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Относно авторството на престъплението, съдът приема , че деянието е извършено от подсъдимите Б. и Р. , като в тази насока изцяло кредитира
свидетелските показания дадени от свидетелите В.Г.Л.,Н.В.С.,В.Р.Й.,
Д.Т.Г., А.Я.М., М.Р.И., Н.В.Т..От показанията
на тези свидетели
се установява по безспорен и категоричен начин , начина по
който подс.Б. в съучастие с подс.Р. се е опитал да измами св.Л. и да му продаде
вода вместо дизелово гориво.От показанията на свидетелите В.Л., Н.С. и В.Й.
става ясно кога и как подс.Р., след инструкции получени от подс.Б. е напълнил
22 бр. туби от по 20 литра с вода и 1бр. туба с дизелово гориво, как е
транспортирал тубите до мястото на срещата със св.Л. и как се опитал да го
заблуди , че във всяка една от тубите има дизелово гориво.От показанията на
свидетелите А.М. и М.И. е видно как е внесена в Затвора Варна СИМ картата с
помощта на която подс.Б. е провеждал телефонните разговори със св.Л. и подс.Р..Безспорния
според съда факт , че именно подс.Б. е провеждал телефонни разговори от 60 – то
спално в Затвора Варна с цел да въведе в заблуждение св.Л. и да го мотивира да
закупи вода вместо дизелово гориво се установява от показанията на свидетелите
- очевидци Д.Т.Г.,Н.В.Т. и Б.А.Б..Всеки един от тези свидетели е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода” в 60-то
спално във Затвора Варна по времето когато подс.Б. е извършил деянието за което
му е повдигнато обвинение от РП- гр.Девня и е чул проведените от подс.Б.
разговори, в които той убеждавал неизвестно за свидетелите лице/ св.Л./ да
закупи дизелово гориво, както и инструкциите които Б. давал на друго лице/ в
случая подс.Р./ как да въведе в заблуждение купувача.В хода на съдебното
следствие , всеки един от тези свидетели е дал показания , различни от тези
дадени по- рано в хода на разследването по ДП, поради което показанията им
дадени пред съдия или пред орган на досъдебното производство бяха прочетени по
реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК и по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК.Съдът кредитира показанията на тези свидетели дадени именно по ДП по
предвидения в НПК ред, тъй като те са логични, взаимосвързани и кореспондират
напълно с другите доказателства по делото.Във връзка с показанията на св.Н.В.Т.
в хода на съдебното следствие, че всъщност в 60-то спално е имало още едно лице
с има З. и именно то , а не подс.З.К.Б. е провеждало телефонни разговори при
които е предлагало за продажба дизелово гориво , съдът изиска писменна справка
от администрацията на затвора Варна , от която е видно , че за периода от
01.01.2013г. до 01.09.2013г. в затвора Варна в 60 спално помещение е
пребивавало едно лице с име З. и това е бил подс.З.К.Б., настанен там след
превод от затвора Ловеч на 13.03.2013г.От показанията на свидетелите се
установява по безспорен начин че наистина между подс.Б./
представил се като Вальо/ и св.Л. е била достигната договорка за доставка
на дизелово гориво , на цена 1.50 лв. за
литър.Безспорно се установява
от
показанията на свидетелите и че подс.Б. никога
не е имал намерение да изпълни постигнатата договорка поради обстоятелството ,
че той не разполагал с дизелово гориво което да продаде.От самото начало на
провеждане на разговорите целта на Б. била да гвъведе св.Л. в заблуждение и да
се опита да му продаде вода вместо дизелово гориво.Тъй като подс.Б. изтърпявал
наказание „лишаване от свобода” и нямал възможност лично да участва в
действията по „продажба” на гориво той включил в „схемата” подс.Р. който бил на
свобода и се съгласил да действат заедно и безропотно изпълнявал инструкциите
на Б. какви точно измамливи действия да извърши- да отиде до бензиностанция, да
напълни една от общо 23 бр.туби с дизелово гориво, а останалите 22бр. туби да
напълни с вода, да вземе от това гориво и да омаже тубите пълни с вода с него
за да заблуди св.Л. , че тубите са пълни с гориво,след което да продаде
„горивото” на св.Л. и бързо да напусне мястото на сделката с парите получени от
„продажбата”.Начина и последователността на извършените от подсъдимите действия
ясно сочат и мотива за извършване
на деянието-да възбудят у св.Л.
заблуждение относно съдържанието на тубите и да му продадат вода вместо
дизелово гориво.Показанията на свидетелите които съдът кредитира са ясни ,
непротиворечиви , взаимосвързани и логични и напълно кореспондират със заключенията на вещото лице по
изготвената СОЕ ,помежду си и с
обясненията на подс.Р..Съдът кредитира
като безпристрастно и компетентно изготвени заключенията на вещото лице по съдебно-
оценителната експертиза като приема ,
че двамата подсъдими са направили опит да нанесат вреда на св.Л. в размер на
690 лв.- стойността на 460 литра дизелово гориво по 1.50 лв. за литър.
Съдът кредитира изцяло и обясненията на подс.Р., който
добросъвестно описва собствените си действия , мотивирани от подс.Б. и изразява
искрено съжаление за извършеното.Обясненията на подс.Р. напълно кореспондират и
с показанията на свидетелите по делото, като разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност описват логично и непротиворечиво цялостната картина на извършеното
деяние.
Съдът счита , че без значение за разкриване на
обективната истина по делото са показанията на св.Г.Й.А..Той е станал свидетел
само на факта на намирането на мобилен телефон под леглото на подс.Б. в
60-спално помещение в Затвора Варна, при претърсване извършено от
затворническата администрация, но не е станал свидетел на провежданите
телефонни разговори от подс.Б..
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства-
заключенията на извършената оценителна експeртиза ,свидетелските показания и обясненията на
подс.Р., водеща недвусмислено до извода, че деянието е извършено от подсъдимите
Р. и Б. по начина, описан в обвинителния акт по делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи и писмата, приложени по ДП № 9/2013г. по описа на ГПУ – гр. Варна – докладни записки; протоколи от разпити на
свидетели; телефонни разпечатки от мобилните оператори; протокол за иззети
лични вещи при личен обиск; приемо-предавателен протокол от 30.01.2014г. и от
30.04.2014г., свидетелства за съдимост; протоколи от разпити на обвиняеми;
приемно-предавателен протокол за съхранение на веществени доказателства;
протокол по ЧНД № 176/2014г. и ЧНД № 177/2014г., СОЕ; протокол за предявяване
на разследване; заключително мнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията
си на
30.07.2013г.подс.З.К.Б. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 211 пр. 3 вр. чл.
210 ал. 1 т.2 вр. чл. 209 ал. 1 вр.
чл. 18 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 буква
„б” НК като в
гр.Девня, обл.Варна, при уловията на
опасен рецидив и след предварителен сговор с Р.А.Р., направил опит да възбуди
и поддържа у В.Г.Л. заблуждение,
че ще му
продаде 460 литра дизелово гориво и с това да му
причини имотна вреда в размер на 690 лева, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини.
С действията
си на 30.07.2013г. подс.Р.А.Р. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на простъпление по чл. 210 ал.
1 т. 2 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.
18 ал. 1 от НК като в гр. Девня,
обл. Варненска, след предварителен сговор със З.К.Б., направил опит да
възбуди и поддържа у В. Г.Л. заблуждение, че ще му
продаде 460 литра дизелово гориво и с това да му
причини имотна вреда в размер на 690 лева, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини.
От обективна страна изпълнителното деяние се
характеризира формиране на неправилни представи у измаменото лице относно
определени факти от действителността.Заблуждението и неправилната представа на
измаменото лице е пряка и непосредствена причина то да вземе решението за
разпореждане с имуществения предмет.
Деянието е осъществено от подсъдимите при форма на вината пряк
умисъл-те са съзнавали , че в следствие на
тяхното въздействие върху измаменото лице, у него ще възникнат неправилни
представи относно определени факти от действителноста- в конкретния случай , че
ще закупи дизелово гориво на определена цена , по ниска от пазарната в момента,
а всъщност са се опитали да му продадат вода.Освен това подсъдимите са
предвиждали , че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане- ще
им заплати определена сума пари и че в резултат на този акт ще загуби тези
пари, тъй като няма да получи за тях договореното по- рано.Наред с това
подсъдимите са целили имотна облага за себе си – те са знаели , че ще продадат
на св.Л. вода вместо дизелово гориво и ще спечелят от това сумата от 690 лева.
Причини за
извършване на престъплението –
стремеж
към противоправно облагодетелстване.
Отегчаващи вината обстоятелства за подс.Б. -липсата на
критично отношение към извършеното,лоши характеристични данни.
Смекчаващи вината обстоятелства за подс.Б.- липсват.
Отегчаващи вината обстоятелства за подс.Р.-лоши
характеристични данни.
Смекчаващи вината обстоятелства за подс.Р.-критично
отношение към извършеното , пълни самопризнания.
Квалификацията на деянието по чл. 211 пр.3 НК/деянието е
извършено при условията на опасен рецидив/ за подс.Б. се обуславя от това , че
той е извършил деянието по настоящото
НОХД след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер и за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено – с присъда по НОХД №183/2011г.по описа на РС гр.Провадия с която му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор, с определение по НОХД №695/2012г.
по описа на РС гр.Нови пазар с което му
е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от
закрит тип.
Квалификацията на деянието и за двамата подсъдими е по
чл. 210 ал.1 т.2 НК се обуславя от обстоятелството , че между тях е имало
предварителна договорка за времето , мястото и начина на извършване на деянието
и рилите им са били разпределени.
Квалификацията по чл.209 ал.1 НК и за двамата подсъдими се
обуславя от обстоятелството , че те са направили опит да въведат в заблуждение
св.Л. с цел да набавят за себе си имотна облага.
Квалификацията на деянието е по чл.18 ал.1 НК и за двамата подсъдими, тъй като деянието е
останало недовършено поради независещи от тях причини.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият З.К.Б.,
съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като висока предвид факта, че деянието е извършено
в момент в който подсъдимият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в
Затвора Варна и въпреки това е целял да въведе в заблуждение св.Л. и да
придобие за себе си и за подс.Р. имотна облага.Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът прецени и липсата на критично отношение към извършеното от
страна на подс.Б. , както и факта ,че в хода на съдебното следствие същият се е
укрил с цел да избегне понасянето на наказателна отговорност за деянието си.Съдът
прецени като изключително висока степента на обществена опасност на
подсъдимият, изхождайки от факта , че същия
е осъждан за извършени престъпления от общ характер общо 21 пъти.Това
обстоятелство характеризира подсъдимия като човек който не се е повлиял
положително от предходните си осъждания и те не са изиграли своята
превъзпитаваща роля.Въпреки ,че многократно е изтърпявал наказания „лишаване от
свобода” ефективно, подс.Б. след излизането си от местата за лишаване от
свобода е продължил да върши престъпления.Съдът не установи наличието на смекчаващи
вината обстоятелства за този подсъдим.Това мотивира налагането по отношение на подсъдимият Б. на наказание в размер между минималния и
средния предвиден в специалната разпоредба на НК с посока към средния при наличие
само на отегчаващи и липса на смекчаващи отговорността обстоятелства , а именно пет години лишаване от свобода , което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.Съдът счита че с това
наказание подс.Б. ще бъде изолиран за един по- дълъг период от обществото и по
този начин ще му бъде възпрепятстван да извършва престъпни деяния.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият Р.А.Р.,
съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като висока предвид факта, че деянието е извършено
след като подсъдимият е знаел , че в тубите които „продава” на св.Л. има
вода , а не дизелово гориво ,но въпреки
това е направил опит да го заблуди и да набави за себе си и за подс.Б. имотна
облага.Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени и лошите
характеристични данни за подс.Р. , изхождайки от предходните му осъждания.От
друга страна, съдът прецени като ниска към момента на извършване на деянието ,
степента на обществена опасност на подсъдимият, изхождайки от факта , че същия е
реабилитиран.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени и направените
пълни самопризнания от страна на подс.Р. ,както и проявеното критично отношение
към извършеното.Тези обстоятелства,
мотивират налагането по отношение на
подсъдимият Р. на наказание в минималния в специалната разпоредба на НК размер
при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства , а именно една година лишаване от свобода , изтърпяването на което да бъде отложено за
срок от три години на основание
чл.66 ал.1 от НК.
На основание
чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи
на подсъдимите направените по делото разноски.
Съдът счита, че с тези наказания и по
този начин ще бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: