Р Е Ш Е Н И Е
№854
гр. Пловдив, 26 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря Диана
Караиванова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №769 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.185,
ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, понастоящем Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба
№Н-18); както и по реда на глава тринадесета от АПК, във връзка с чл.248, ал.3
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Териториална дирекция (ТД), гр.
Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от
юрисконсулт Д.П.- пълномощник, обжалва Решение №69 от 21.08.2020г. по Н.А.Х.
дело №20 по описа на Районен съд- Първомай за 2020г., I-ви съдебен състав, с което е изменено
наказателно постановление (НП) с №323637-F348074 от 07.03.2018г., издадено от заместник-директор
на ТД- Пловдив на НАП, с което на А.М.А., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер от 500,00 лева, като размерът на глобата е намален на 300,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по
същество, с което процесното НП да бъде изцяло потвърдено. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лв., съгласно чл.63, ал.5
от ЗАНН, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за което е представен
списък на разноските, за всяка от двете съдебни инстанции.
Освен това, ТД- Пловдив на НАП,
представлявана от юрисконсулт Д.П.- пълномощник, обжалва Определение №260012 от
01.12.2020г. по Н.А.Х. дело №20 по описа на Районен съд- Първомай за 2020г.,
I-ви съдебен състав, с което е оставено без уважение искането на ТД- Пловдив на
НАП да бъде изменено Решение №69 от 21.08.2020г. в частта за разноските, като в
полза на НАП се присъди юрисконсултско възнаграждение в пълен размер, вместо
присъденото такова в размер от 48,00 лева.
Претендира се отмяна на
определението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на
определение по същество, с което в полза на НАП да се присъдят разноски
(юрисконсултско възнаграждение) в пълния им размер.
Ответникът по делото- А.М.А., не
се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната и частната
жалби.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Гинка Лазарова, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
I. Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
Съдът намира за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че е извършена проверка от служители на ТД-
Пловдив на НАП, на 16.09.2017г., в периода от 17:10ч. до около 17:40ч., на
място в гр. Първомай, централен площад, на сергия за захарни изделия, стопанисвана
от ответника А..
В рамките на проверката е извършена
контролна покупка от служителите на НАП на 0,2 кг. бонбони на стойност 3,00 лв.
Сумата от 3,00 лв. е заплатена в брой, за което не е издаден фискален бон, тъй
като в обекта липсва фискално устройство (ФУ), нито пък е издадена бележка от
кочан с ръчни касови бележки.
За резултатите от направената
проверка, на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от Данъчно-осигурителния кодекс
(ДОПК), е съставен нарочен Протокол за извършена проверка, сер. АА №0303009 от
16.09.2017г., в който протокол А.А. отразява “Дейността съм я започнал от
15.09.2017г.“. Дадени са предписания на А. да се яви в 9:30ч. на 21.09.2017г. в
офис на НАП в гр. Пловдив, ул. “Радецки“ №13а, и представи лична карта за съставяне
на АУАН (акт за установяване на административно нарушение). Проверката е
извършена в присъствието на А.М.А..
На 04.10.2017г. в офис на НАП-
Пловдив се съставя АУАН с №F348074, с който деянието на ответника А.,
изразяващо се в липсата на монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация
ФУ, чрез което да се регистрират реализираните приходи от започване на
дейността в обекта от 15.09.2017г., се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС.
Според нарочна разписка,
обективирана в процесния АУАН, екземпляр от същия е получен от А. на
05.10.2017г. по делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение
против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
прилага закона правилно, като изменя оспореното пред него НП, намалявайки
размера на наложената глоба до минимално предвидения от закона такъв.
Съображенията, мотивирали
решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради
което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на
чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възражението в касационната жалба, то същото е неоснователно.
Според разпоредбите на чл.185 от ЗДДС, (1) На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000
лв.; (2) Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1.
В
случая, нито в АУАН, нито пък в процесното НП е изрично отразено, дали инкриминираното
от А. нарушение води до неотразяване на приходи, за да може да се извърши
преценка относно правилната квалификация на деянието на А. и неговата
наказуемост, доколкото законът предвижда различни по размер наказания в
различните хипотези на чл.185, ал.ал.1 и 2 от същия.
Посоченото поставя изобщо под
съмнение правилността на процесното НП, но пък настоящата инстанция е обвързана
с предмета на оспорване, заявен в касационната жалба.
Ето защо, касационната жалба е
неоснователна и не следва да бъде уважена. А предвид очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП
за двете съдебни инстанции също е неоснователно и не следва да бъде уважено.
II. Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно определение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която оспореното Определение №260012 от 01.12.2020г. е неблагоприятно, поради което
частната жалба е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба
е неоснователна.
Според разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от ЗПП.
Според чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на Националното
бюро за правната помощ (НБПП), каквато в случая се явява НЗПП.
А според чл.27е от НЗПП,
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Предвид посочените нормативни
разпоредби, настоящият състав на съда намира, че правилно и законосъобразно от
районния съд е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП от 48,00
лв., определено съразмерно на отхвърлената част от жалбата на А. и върху минимално
предвидения размер на възнаграждението по чл.27е от НЗПП, доколкото в нормите
на ЗАНН няма изрично предвиден минимум на следващото се възнаграждение, за
разлика от максималния такъв.
При това положение, частната
жалба се явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 и чл.236 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №69 от
21.08.2020г. по Н.А.Х. дело №20 по описа на Районен съд- Първомай за 2020г., I-ви съдебен състав, с което е
изменено наказателно постановление с №323637-F348074 от 07.03.2018г., издадено
от заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на А.М.А., ЕГН **********,
е наложена глоба в размер от 500,00 лева, като размерът на глобата е намален на
300,00 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №260012
от 01.12.2020г. по Н.А.Х. дело №20 по описа на Районен съд- Първомай за 2020г.,
I-ви съдебен състав, с което е оставено без уважение искането на ТД- Пловдив на
НАП да бъде изменено Решение №69 от 21.08.2020г. в частта за разноските, като в
полза на НАП се присъди юрисконсултско възнаграждение в пълен размер, вместо
присъденото такова в размер от 48,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………