Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014 11.09.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на единадесети
август две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя А. П.
гражданско дело номер №
31 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Кооперация
„ПК“ Космос“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг,
пл. „Независимост“ № 2, представлявана от А.К.Т. - председател, действащ чрез
процесуалния си пълномощник адв. Н.С. от ТАК, твърди в исковата си молба, че с
нотариален акт № 121, том I, нот. дело № 354/1995 г. на Районен съд гр. Омуртаг
ищцовата кооперация била призната за собственик на Сграда за търговия „Супермаркет“,
с площ от 755 квадратни метра, с адрес: гр. Омуртаг, ул. ***, построен в
Поземлен имот с идентификатор 53535.501.678 по кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр. О., одобрена със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на
Изпълнителния Директор на СГКК, с площ от 2134 квадратни метра, с адрес на
имота гр. Омуртаг, ул. *** № ***. Сочи се в исковата молба, че строежът на
сградата бил изцяло финансиран и извършен със средства на кооперацията. Изграждането
на сградата започнало през 1977 година с отчуждителна процедура на имоти и части
от имоти, принадлежащи на физически лица, с цел обособяване на терен за сградата.
Уточнено е, че тази процедура се извършвала от ГОНС, но плащането на
обезщетенията на отчуждените собственици се извършвало директно от бюджета на
кооперацията чрез ДСК. Строителният обект бил изграден през 1983 г. Ищецът сочи,
че след отчуждаването на изброените от него имоти същите били станали държавна
собственост съгласно чл. 63 и чл. 64 ЗТСУ. Посочва, че въпреки преминаването на
посочените в §7 ЗМСМА държавни имоти в собственост на общините, съгласно чл. 2,
ал. 3 от Закона за общинската собственост /ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила
от 1.06.1996 г., отм. ДВ бр. 101 от 2004 г. /, сградите и постройките на
кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е
извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащият терен, не се
определят като общинска собственост, а стават собственост на кооперативните
организации, които са ги построили. Твърди, че въпреки тази нормативна уредба Общ.
О. отказвала през годините да признае правото на собственост на ищцовата
кооперация върху процесния поземлен имот като дори през 2016 г. с Акт за частна
общинска собственост, вписан под № 71, том 9, дело 1652/16 г. на Служба по
вписванията-гр. Омуртаг, актувала този имот като общинска частна собственост. Като
се основава на факта, че сградата в процесния имот е построена със собствени
средства на ищцовата кооперация в периода 1978 г. - 1983 г., т. е. преди 13.07.1991
г., и със собствени средства на същата са платени обезщетенията на отчуждените
собственици на обособения за строежа имот, ищцовата страна счита, че е налице
хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗОС/отменена понастоящем/, на основание на която тя
е придобила собствеността върху процесния ПИ по силата на закона. Заявява, че
съгласно съдебната практика посочената разпоредба има реституционен характер и
последвалата й отмяна не водела до загубване на правото на собственост на
кооперацията, която се възползвала от правото си да поиска отписването на имота
от актовите книги на Общ. О. в срока по § 26 от ПЗР от ЗИДЗК /ДВ бр. 41/2007 г.
/. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
53535.501.678 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. О., одобрена
със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на Изпълнителния Директор на СГКК, с площ от
2134 квадратни метра. Налице е претенция за присъждане на сторените съдебни
разноски. В с. з. искът се поддържа. Претендират се сторените от ищеца разноски
по приложения договор за правна защита.
Ответникът Общ. О. се представлява от адв. Р.М. от ВТАК и гл. ю.к. В. П., които определят иска
като неоснователен. Относно основателността на предявения иск ответната страна
излага следните възражения: 1/ответникът се легитимира като собственик на
процесния имот с Акт за частна общинска собственост(АЧОС) № 1150/12.10.2016
година, вписан в Службата по вписванията с вх. ***г. № 2707/13.10.2016 г.; 2/
ищцовата кооперация не била упражнила в законовия срок по §26 от ПЗР на ЗК
право да поиска деактуване на целия процесен имот, а само на прилежащия терен
към него, както и не обжалвала мълчаливия отказ на кмета да деактува имота, поради
което този отказ породил своите правни последици на стабилизиран
административен акт и имотът останал общинска собственост; 3/съгласно §6 и §7
от ПЗР на ЗМСМА държавните имоти, какъвто до тогава бил и процесният ПИ,
ставали общинска собственост; 4/построяването на сградата в процесния имот
станало след 1978 г. въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя,
която не би могла да бъде придобита от кооперацията нито по давност, нито по
закон; 5/претенцията на ищеца не можела да има реституционен характер, тъй като
в случая не било извършено отчуждаване, а признаване на общинската собственост
по силата на закона; 6/ по делото лисвали документи, установяващи
правоприемството между РПК „Наркооп“ - град Омуртаг – инвеститора, построил
сградата в процесния имот, и ищцовата кооперация; 7/ не били приложени документи,
които да удостоверяват кога е завършена, приета и въведена в експлоатация
сградата в имота, като се сочи, че през 1983 г. същата още не е била приета
като годен за ползване обект. Като се базира на твърдението, че още с обособяването
му процесният имот е бил държавна собственост и кооперацията, построила
сградата в него, е имала само правото да го ползва, ответната страна оспорва
иска с основното възражение, че ищецът не е придобил имота по силата на закона.
Поради изложеното в отговора ответникът прави искане предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и да му се присъдят направените съдебни разноски
по депозираните списъци на разноските, които в случая са два, представени
отделно от упълномощения адвокат и от гл. юрисконсулт на ответната община.
По допустимостта на предявения иск – задължителна положителна процесуалноправна
предпоставка за предявяване на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е
наличието на правен интерес за ищеца от това. В случая издаденият АОС за процесния
имот и направеното оспорване на иска от ответната страна обуславят извода за
наличие на правен интерес от водене на иска. Относно другото направено от
ответника възражение по допустимостта на иска, изразяващо се в наличие на
отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на настоящия иск по смисъла
на чл. 299 ГПК поради формирана сила на пресъдено нещо по същия спор с ВЗС
решение по ГД № 74/2019 г. на ОмРС, съдът се е произнесъл с Определение № 436/12.06.2020
г. по настоящото дело като е оставил без уважение това възражение като
неоснователно. Тъй като в писмената си защита ответната страна отново прави същото
възражение, съдът намира за необходимо да изложи съображения и в решението си: Различното
между двата иска/настоящият и предявеният по ГД № 74/2019 г. на ОмРС, разгледан
и отхвърлен от съда с ВЗС решение/ са посочените от ищеца обстоятелства, на
които основава претендираното от него право по двете дела - докато по
приключилия правен спор това визирано основание е било придобиване на правото
въз основа на давностно владение, то с настоящия иск притежаването на спорното
право се претендира на основание конкретна и специална законова норма – чл. 2, ал.
3 от ЗОС/в сила от 01.06.1996 г. и отменена понастоящем/. Новото придобивно
основание на спорното право, посочено в ИМ по настоящото дело, е различно от
основанието по предходното дело и това прави предявения иск нов, като между
него и искът по приключилото съдебно производство липсва изискваната от чл. 299 ГПК пълна идентичност, водеща до недопустимост на по-късния иск и до
непререшаемост на спора. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК съдебното решение влиза в
сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание и тези
три критерия влизат в обхвата на силата на пресъдено нещо. В конкретния случай
посоченото различно основание на иска по настоящото дело води до извода, че по
настоящия спор не е формирана сила на пресъдено нещо. В този смисъл е и Решение
№ 476 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията С. К., според което позоваването на друг придобивен способ, различен от
посочения в исковата молба, не представлява допълване на същата по смисъла на чл.
143, ал. 2 ГПК, а предявяване на нов иск, което е допустимо само по предвидения
в ГПК ред чрез подаване на нова искова молба, доколкото по реда на чл. 214 ГПК
не е било извършено изменение на иска, тъй като за разлика от ответника, ищецът
не е длъжен при предявяване на иск за собственост да изложи изчерпателно всички
основания, на които поддържа спрямо ответника придобиване правото на
собственост върху недвижим имот, поради което и незаявените от ищеца придобивни
основания не се преклудират. Ето защо съдът намира предявеният иск за допустим
и подлежащ на разглеждане.
Съдът като прецени становищата на
страните във връзка с представените по делото доказателства приема за
установено следното:
Видно от приетия по делото Акт № 1150
от 12.10.2016 г. за частна общинска собственост процесният поземлен имот с
идентификатор 53535.501.678 по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. О., одобрена със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г., е актуван като собствен на
Общ. О. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС. Този акт определя и правния
интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск. По делото са представени и приети
писмени доказателства, имащи отношение към процесния имот през годините и
позволяващи да се проследи статута на този имот. Според наличното по делото под
формата на заверен препис удостоверение изх. № 361/17.11.2016 г. на Общ. О., имот
в кв. 76-75 по плана на град Омуртаг, одобрен с Указ № 22/13.02.1906 г., имот пл.
№ 716, имот пл. № 721, имот пл. № 722 в кв. 38 по плана на гр. О., одобрен със
Заповед № І-3-586/13.07.1973 г., УПИ ІІ-678 в кв. 74 по плана на гр. О., одобрен със Заповед № 162/19.08.1992 г. и имот с идентификатор
53535.501.678 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. О., одобрена
със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г., са
идентични. От представените 2 броя
скици, издадени на 04.11.2015 г. и на 15.08.2016 г. от СГКК - Т., следва, че в ПИ
с идентификатор 53535.501.678 по КК на град Омуртаг с площ 2 134 кв. м., е
построена и налична сграда за търговия с идентификатор 53535.501.678.1 и с площ
755 кв. м. В скицата на поземления имот като негов собственик е записана
ответната община, а в скицата на сградата като собственик на същата е записана
кооперацията – ищец въз основа на нот. акт № 121 том І дело № 354/29.09.1995 г.
на ОмРС. Според най-ранния изготвен във времето документ, приет като писмено
доказателство – писмо № 1430/14.05.1974 г., със същото ГОНС уведомява Градска
потребителна кооперация „НАРКООП“ – град Омуртаг, че й отстъпва право на строеж
за „Супер Маркет“ върху парцел ІV в кв. 28 по плана на град Омуртаг, който е
отреден за кооперативен пазар. В писмото се сочи, че правото се отстъпва
възмездно като плащането на терена и сградите ще стане съобразно зоната при
оценка за супермаркета в размер на 80 000 лева, която стойност да се
включи в генералната сметка на обекта, по която ще стане изплащането на
площадката. Видно от приетия протокол № 5/03.05.1977 г., УС на РПК – Омуртаг е
взел решение да изплати терена за Супермаркета от фонд РТУ. С писмо от Окръжен
Народен Съвет, Управление „Строителство и архитектура“ изх. № ІХ-5.758/18.05.1977
г., е наредено на председателя на ИК на ГНС – град Омуртаг на осн. чл. 97, ал. 1
ЗТСУ и чл. 264, ал. 1 ППЗТСУ да открие производство за отчуждаване на имотите в
кв. 38 по плана на град Омуртаг - № 670,671,672,673,722,717 и частично на имоти
№ 711 и 718 във връзка с подготовката на строителство на „супермаркет“ и улица
с № 33-171. В писмото изрично е посочено, че инвеститор на обекта е Окръжен
кооперативен съюз. Разпоредено е след изтичане на законните срокове цялата
преписка да се представи на председателя на ОНС за издаване на заповед за
отчуждаване съгласно чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ. Следват издадени на основание чл. 95
и чл. 98 ЗТСУ заповеди от 07.07.1977 г. от председателя на ОНС – Т., с които са
отчуждени за строителство на „супермаркет“ в кв. 38 по плана на гр. О. имоти:
дворище № 717, дв. № 721, дв. № 673, дв. № 672, дв. № 722, част от имот пл. № 711,
част от имот пл. № 718, дворище № 671, като е посочено с какви суми или имоти
да бъдат обезщетени собствениците на отчуждените имоти. От писмо, датиращо от
01.07.1977 г. от Централно управление на ЦКС, изпратено до ОКС – Т. и РПК „Наркооп“
– Омуртаг следва, че съгласно протокол № 6/10 от 30.06.1977 г. ИК на ЦКС
разрешава на РПК „Наркооп“ – град Омуртаг да изплати недвижим имот –
собственост на частни лица на стойност 39500 лева със собствени средства от
фонд РТУ. След изпратен от ИК на ГНС – Омуртаг на 14.09.1977 г. до ОКС – Т.
списък с лицата, чиито имоти са отчуждени, и сумите, с които те следва да бъдат
обезщетени, на 17.10.1977 г. е изготвен банков документ в ДСК – град Омуртаг, от
който следва, че РПК – Омуртаг е превела на 9 собственици парични обезщетения
съгласно посочения списък, изпратен от ИК на ГНС – Омуртаг на 14.09.1977 г. до
ОКС – Т.. В обсъдените документи като инвеститор, който е плащал обезщетенията
за отчуждаване на имотите с оглед строителството на „супермаркет“ в град О., е
записана РПК „Наркооп“ – град Омуртаг. В
приложения по делото документ от Държавен архив – Т., представляващ заглавна
страница на фонд № 64, инвентарен опис № 6, включващ документи от 1977 г. до 1980
г., са посочени промените в наименованието на фондообразувателя: Районна
потребителна кооперация за времето от 1958-1962 г., Градска потребителна
кооперация „Наркооп“ – град Омуртаг за времето от 1963-1977 г. и Районна
потребителна кооперация /РПК/ - Омуртаг след 1978 г. По делото лисват документи,
които да установят правоприемството между тези форми на съществуване на
потребителната кооперация и регистрираната с Решение от 04.11.1989 г. по гр. д.
№ 137/1989 г. на ТОС Потребителна кооперация „Космос“ със седалище в град О.. При
проверка в общодостъпния електронен търговски регистър сред публикуваните
документи на ищцовата кооперация липсват такива, установяващи посоченото
правоприемство. В този аспект следва да се отбележи факта, че подадената до
Окръжен съд – Т. на 30.10.1989 г. молба от УС на Потребителна кооперация „Космос“
– град Омуртаг за регистриране в кооперативния фирмен регистър при ОСТ на Потребителна
кооперация „Космос“ – град Омуртаг, е подпечатана с печат на Районна потребителна кооперация – Омуртаг. Наред с това, с представения по
делото нотариален акт № 121 том І дело № 354/29.09.1995 г. на ОмРС Потребителна
кооперация „Космос“ – гр. Омуртаг, е призната за собственик на следния недвижим
имот: МАСИВНА СГРАДА, с площ от 720 квадратни метра, състояща се от магазина
зала – супермаркет, складови, хладилни, сервизни помещения и административна
канцелария, построени по отстъпено право на строеж на държавна земя, за което е
отреден парцел ІІ-678, в квартал 74 по плана на гр. О., с площ от 1480
квадратни метра, част от което обособена като вътрешен двор, ограден с бетонна
подпорна стена с построен в него МЕТАЛЕН НАВЕС, при граници: ул. ***, имот 676,
имот 677, парцел ХІ-682, парцел ІХ-683 и общинско място. Ответната страна не
оспорва правото на собственост на ищеца върху описаната в нотариалния акт
сграда и въпроса за принадлежността на това право е отделен като безспорен по
настоящото дело. Признаването на ищцовата кооперация за собственик на сграда, която
е построена от инвеститор, посочен в документите с наименованието РПК „Наркооп“
– Омуртаг, е доказателство за приемствеността/идентичността между РПК – Омуртаг
и ищеца ПК „Космос“, при положение, че ответната страна не оспорва придобитото
от ищеца право на собственост върху сградата, което му е признато с цитирания
констативен нотариален акт въз основа на направена проверка на представените
писмени доказателства. С молба вх. № 92-00-328/07.11.2007 г. Потребителна
кооперация „Космос“ – гр. Омуртаг е поискала от кмета на Общ. О. да отпише от
актовите книги на общината прилежащите терени към сградите на ПК „Космос“, една
от които е сградата в процесния имот/т. 4 от молбата/. Искането е направено във
връзка с промените в преходните разпоредби на Закона за кооперациите. По делото
липсват документи, доказващи извършено произнасяне от страна на кмета на Общ.
О. по отправеното до него искане, а и твърденията на страните по делото по този
въпрос са еднопосочни в смисъл, че такова изрично произнасяне не е последвало.
При така обсъдените доказателства
съдът прави следните фактически и правни
изводи: процесният имот е образуван в резултат на проведена през 1977 г. отчуждителна
процедура на имоти и части от имоти, принадлежащи на физически лица, и е
обособен като отделен имот едва по регулационния план на града от 1992 г. като УПИ
ІІ-678 в кв. 74. Въпреки проведеното производство по отчуждаване на имоти, за
новосъздадения имот не е бил съставен акт за държавна собственост, поради което
и по приложените към делото извлечения от разписните листи към плановете от 1973
г. и 1992 г. липсват вписани данни за собственик на имота, а от издаденото на
14.12.2007 г. писмо от областния управител на Т. следва, че сред документите в
сектор „ДСУС“ няма данни имотът да е актуван като държавен. Установен по делото
факт е, че изграждането на построената в имота търговска сграда е сторено
изцяло със средства на потребителната кооперация в града, за чийто
правоприемник се представя ищеца. Тази кооперация е вписана и като инвеститор в
издадените документи по отчуждителната процедура. Относим към настоящия спор
факт е вписаното в нотариален акт № 121 том І дело № 354/29.09.1995 г. на ОмРС,
с който ищцовата кооперация е призната за собственик на сградата, че последната
е построена „по отстъпено право на строеж на държавна земя, за което е отреден
парцел ІІ-678, в квартал 74 по плана на гр. О.“. За отстъпено
право на строеж за построяване на супермаркет се сочи и в цитираното по-горе най-ранно
по време писмо № 1430/14.05.1974 г., изпратено
от ГОНС до ГПК „Наркооп“ – Омуртаг. Именно правният режим, на който е била
подчинена земята в имота след отчуждителната процедура и през следващите
десетилетия, следва да бъде изяснен с оглед решаването на настоящия казус. Действалата
към 1977 г. разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗТСУ/отм./гласи, че недвижими имоти на граждани,
кооперации и обществени организации могат да бъдат отчуждавани за: 1)
осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации,
предвидени по застроителния и регулационен план. А съгласно редакцията на
действалата към същия момент норма на чл. 64, ал. 1 ЗТСУ/отм./следва, че отчужденията по предходния член се правят в
полза на държавата, като на
кооперации, обществени организации и граждани се отстъпва право на строеж върху
държавната земя. В продължение на вложения в тази разпоредба смисъл действалата
към онзи момент разпоредба на чл. 64, ал. 2 ЗТСУ/отм./ изрично регламентира, че
държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени
за мероприятия по този закон, без всякакви тежести. А чл. 105, ал. 1
ЗТСУ/отм./гласи, че недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации
и обществени организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети
правоимащите съгласно с този закон. Съпоставящият анализ на цитираните разпоредби
показва, че инвеститор в недвижим имот, отчужден за мероприятия на държавата, кооперации
и обществени организации, може да бъде държавата, както и кооперация или
обществена организация. И именно инвеститорът има законовото задължение да
обезщети отчуждените собственици, за да може да бъде зает имота с цел
провеждане на планираното мероприятие. Следователно независимо от това кой е
инвеститорът, платил обезщетенията за отчуждаване на имотите, при всички случаи
към 1977 г. държавата става собственик на отчуждения имот. В настоящия казус
РПК като инвеститор е платила обезщетенията в процедурата по отчуждаване на
имоти, поела е всички разходи по реализиране на строителството на супермаркета,
но това не е достатъчно основание да се превърне в собственик и на целия
недвижим поземлен имот, в който е построена сградата. Ето защо и в нотариалния
акт, с който кооперацията е призната за собственик на сградата, изрично е
записано, че последната е построена върху
държавна земя. В случая по делото
няма данни и доказателства за издадено решение на изпълнителния комитет на
общинския народен съвет за отстъпване на право на строеж в полза на кооперацията,
както е изисквала по това време разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗТСУ/отм./.
Именно за случаите на отстъпено право на строеж върху държавна земя чл. 130, ал.
4 ЗТСУ изрично е регламентирал, че правото на строеж върху държавна земя
включва ползването и върху незастроената част от мястото. А ползването не е
равнозначно на владение, което пък е придобивен способ за собственост. Въпреки
липсата на съставен след приключване на отчуждителната процедура АДС, каквото е
изискването на чл. 134, ал. 1 ЗТСУ/отм.//“ За недвижими имоти, отчуждени за
мероприятия на общините и държавата, се съставя акт за държавна собственост, след
като условията за заемане на имота са изпълнени. “/, както и на издадено
решение на ИК на ОНС за отстъпване на право на строеж в полза на кооперацията, категорично
съгласно действалото към онзи момент законодателство е, че процесният имот
веднага след обособяването му като такъв след отчуждителната процедура е бил
държавна собственост. С влезлия в сила на 17.09.1991 г. ЗМСМА, с §7, ал. 1, т. 6
от ПЗР е регламентирано, че с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за
административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Цитираната норма показва, че ex lege процесният имот е станал
общинска собственост като обект на общинската инфраструктура с местно значение.
След признаване на ищцовата кооперация за собственик на построената в процесния
имот сграда по силата на констативен нотариален акт от 1995 г., на 01.06.1996 г.
е влязъл в сила приетия нов Закон за общинската собственост, чиято разпоредба
на чл. 2, ал. 3, действала в една редакция до отмяната й с ДВ бр. 101 от 16.11.2004
г., гласи, че не са общинска собственост сградите и постройките на
кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е
извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. Цитираната
разпоредба се отнася до сградите и постройките, както и прилежащите им терени, но
не и до цели поземлени имоти. Разпоредбата има еднократно действие, което се е
проявило по силата на закона, поради което настъпилите последици следва да се
съобразяват при решаването на всички спорове във връзка с такова имущество, независимо
кога се разглежда делото – в т. см. е Определение № 237 от 19.05.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 727/2020 г., II г. о., ГК. Това произтичащо директно по силата на
закона придобивно основание се отнася до случаите, когато кооперацията е
строила сградите със собствени средства без да е имала учредено право на строеж,
като целта на закона е да се преодолее действието на презумпцията по чл. 92 ЗС,
според която сградата би станала общинска собственост. В настоящия казус не се
налага оборване на презумпцията по чл. 92 ЗС по отношение собствеността на
сградата, тъй като същата е построена след отстъпено право на строеж върху
държавна земя - факт, констатиран и в нотариалното производство през 1995 г. Цитираната
разпоредба на чл. 2, ал. 3 ЗОС/отм./, макар и принципно приложима по съдебни
спорове, разглеждани и след отмяната й, не е относима към настоящия казус, защото
предмет на иска е цял поземлен имот, а не сграда или прилежащия терен към същата.
Понятията поземлен имот и прилежащ терен към сграда не се припокриват, тъй като
относно прилежащите терени е налице уредба в ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, като този терен се определя като площ съобразно нормативните
правила и след съответни измервания и изчисления от специалист. По настоящото
дело не са налице доказателства, които да сочат на пълна идентичност между
съответния прилежащ терен на сградата и целия процесен имот. Ето защо не e нужно
да сe изследва и решава въпроса за това кога е построена сградата в процесния
имот в контекста на отменената норма на чл. 2, ал. 3 ЗОС. Все пак с оглед
спорните моменти по делото следва да се посочи, че по делото са налице писмени
доказателства/напр. Заповед № 364/25.06.1983 г. на председателя на ЦКС, с която
е назначена комисия, която да извърши проверка по приемане на завършения обект „супермаркет“
/, което означава, че към този момент сградата е била завършена. По смисъла на
понятието „извършено строителство“, употребено в чл. 2, ал. 3 ЗОС/отм./, не се изисква сградата да е законно построена и да има издадени
надлежни строителни книжа, както и разрешение за ползването й, а е достатъчно
фактическото застрояване на земята, върху която е отстъпено правото на строеж/в
т. см. Определение № 442 от 1.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 395/2018 г., I г. о.,
ГК/. При така вложения смисъл в понятието следва извода, че сградата е била
построена в процесния имот до 13 юли 1991 г. Без значение за решаване на
настоящия правен спор е и задействаната от ищцовата страна административна
процедура по §26 от ПЗР на Закона за кооперациите, съгласно който кооперациите
и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13
юли 1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и
прилежащите към тях терени пред държавата или общината като искането се
предявява пред съответния областен управител или кмет на община в срок до 31
декември 2007 г., и при наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува
и се предава във владение на кооперацията или на кооперативния съюз. В случая е
налице подадена такава писмена молба до кмета на Общ. О. на 07.11.2007г, т. е.
преди изтичането на законовия срок за това. По същата липсва изрично
волеизявление на кмета, поради което и не са настъпили последиците на
деактуването на процесния имот по административен ред. Но и цитираната преходна
разпоредба от ЗК също визира като обект на деактуване само построените от
кооперациите сгради, постройки и прилежащите им терени, подобно на редакцията
на отменения чл. 2, ал. 3 от ЗОС. Предмет на настоящото дело не е нито един от
тези три вида обекти, а е цял самостоятелен поземлен имот, за който наред с
това не са ангажирани доказателства дали изцяло покрива понятието прилежащ
терен на построената от кооперацията сграда. От събраните доказателства и
анализирани правни норми следва, че процесният имот е подчинен на режима на §7,
ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА като обект на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначен за търговско обслужване с оглед задоволяване на потребителските
нужди на местното население. Не са налице отрицателни предпоставки, изключващи
приложението на тази разпоредба относно процесния имот. Изложените по-горе
съображения сочат и на неприложимост към предмета на делото и на законовите
основания по отменения чл. 2, ал. 3 от ЗОС и по §26 от ПЗР на Закона за
кооперациите, чийто срок за приложение е изтекъл понастоящем.
При така изложените фактически
констатации и правни изводи следва, че ищцовата кооперация не е доказала по
пътя на пълно и главно доказване претендираното от нея право на собственост
върху процесния недвижим имот, поради което и предявеният положителен
установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По направената от ответника претенция за присъждане на направените
разноски съдът прецени следното: съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК направените от
ответника деловодни разноски се заплащат от ищеца съразмерно с отхвърлената
част от иска. По настоящото дело предявеният иск е отхвърлен изцяло, поради
което и ответникът има право на присъждане на всички претендирани и реално
сторени от него разноски. В случая обаче от ответната страна са представени два
различни списъка по чл. 80 ГПК: с единия се претендира внесен адвокатски
хонорар за един адвокат в размер на 960 лева, а с другия – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 лева. Ищцовата страна е възразила в с. з. срещу
присъждането и на двата хонорара. По тези претенции съдът намира, че в случай
на присъждане на разноските и по двата списъка би се стигнало до заобикаляне на
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която регламентира присъждане на „възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв“, като това ограничение се
отнася както за ищеца, така и за ответника. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение на практика се явява хонорар за втори адвокат, поради което
присъждането му е недопустимо. Наред с това систематичното място на
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, регламентираща присъждането на юрисконсулско
възнаграждение, я определя като специална спрямо общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което същата следва да се приложи само тогава, когато страната не е
била представлявана от адвокат, а само от юрисконсулт. В случай като настоящия,
когато страната е представлявана и от адвокат, и от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение не подлежи на присъждане. Предвид липсата на други направени от
ответната страна съдебни разноски и с оглед доказаното с платежно нареждане
реално плащане по банков път на претендираното адвокатско възнаграждение, ищцовата
страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 960 лева.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Кооперация „ПК“ Космос“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, пл. „Независимост“
№ 2, представлявана от А.К.Т. *** със седалище в град О., с ЕИК *********, представлявана
от кмета инж. Е.Е., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 53535.501.678 по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. О., одобрена със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на Изпълнителния Директор
на СГКК, с площ от 2134 квадратни метра, с адрес на имота гр. Омуртаг, ул. ***
№ ***, при граници: ПИ с идентификатори:53535.501.3135, 53535.501.681,
53535.501.682, 53535.501.683, 53535.501.3232, 53535. 501.3132, 53535.501.676,
53535.501.677, на основание закона – отменената разпоредба на чл. 2, ал. 3 ЗОС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Кооперация „ПК“ Космос“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Омуртаг, пл. „Независимост“ № 2, представлявана от А.К.Т. – председател, да
заплати на Общ. О. със седалище в град О., с ЕИК – *********, представлявана от
кмета инж. Е.Е., направените от последната деловодни разноски в размер на 960/деветстотин
и шестдесет/ лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Т. в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета
Петрова