Р
Е Ш Е Н И Е №66
гр.Силистра, 22.11.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Анета Т.а и с участието на Окръжния прокурор при ОП гр.Силистра Т.Ж.,
като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №76 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №260343/10.06.2021г.,постановено
по АНД №332/2020г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно
постановление №КГ-2284/16.03.2020г. на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Водно
строителство-Силистра“АД, на основание чл.67 ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), е било наложено административно
наказание, по вид „имуществена санкция“, в размер на 50 000 лева, за нарушение
на чл.47 ал.4,във връзка с чл.47 ал.1 т.3 от ЗЕВИ.
Производството е образувано по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София,подадена
от представител по пълномощие ст.експерт (юрист) Ив.Т., обективираща
искане за отмяна на оспореното решение и произнасяне на ново,от касационната
инстанция,потвърждаващо първоначално атакуваното НП.С жалбата са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост,като последната не
може да бъде предмет на настоящия касационен контрол.Доминират оплакванията,че съдът
неправилно бил тълкувал законовите дефиниции на „краен разпространител на
горива“; „разпространение на течни горива“; „предоставяне“ и „предлагане на
пазара“ на такива. Това било довело до неправилното прилагане на материалния
закон. Въведено е и оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като районният съд бил кредитирал изцяло доказателствата и
позицията на жалбоподателя пред него, игнорирайки представените доказателства с
административнонаказателната преписка от органа касатор. С оглед на тези две главни оплаквания се настоява
за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление.Оспорено
е искането на ответника за разноски, което следва да бъде преценявано в
контекста на чл.78 ал.5 ГПК и, се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
при уважаване на касационната жалба.
Ответникът по касация -“Водно
строителство - Силистра“АД,чрез упълномощен представител адв.Г.М. ***,в
съдебно заседание и в писмен отговор на касационната жалба (л.10-л.11), оспорва
същата.В отговора на КЖ се излагат подробни съображения за правилност на
главния решаващ извод на въззивния съд, че дейността на дружеството е изключена
от обхвата на ЗЕВИ,доколкото с процесното гориво, несъдържащо минимум 6% биокомпонент, са се зареждали само тежки машини за извънпътни дейности, свързани пряко с работата по добив на
кариерни материали в Кариера с.Ястребна.А щом това е така,то нямало как да са
нарушени неотносими към установените по делото конкретни факти, законови
разпоредби, което ирелевирало изцяло фактическото
административно обвинение и, съответната му юридическа квалификация. В този
контекст се поддържат аргументи в подкрепа на извода на съда,че ответното по
касация дружество не би могло да бъде субект на административното нарушение по
чл.67 ал.3 ЗЕВИ, щом горивото е било използвано за зареждане единствено на
собствена извънпътна техника.Счита се,че не били
установени два от елементите на процесния фактически състав (чл.47 ал.4
ЗЕВИ),сочен за нарушен - като краен разпространител дружеството не е предлагало
горивото за двигатели в транспорта,а за друга извънпътна
дейност; както и - че не е осъществена предпоставката за „пускане на пазара“, вкл. в сегмента „[…] за собствени
моторни превозни средства“, съгласно дефиницията от §1 т.17 ДР от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение,
както и за присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, във връзка с чл.63 ЗАНН и чл.144 АПК.
Окръжният
прокурор счита,че оспореното решение на районния съд е законосъобразно. Приема,
на базата на доказателствената съвкупност по делото, част от която събрана
служебно от съда, в изпълнение на процесуалните му задължения от чл.107 НПК,че
въпросното гориво не е „предлагано на пазара“ по смисъла на относимите законови
разпоредби,тъй като е установено,че с него са зареждани тежки ма-шини за извънпътни дейности,а не МПС,посредством каквито само може
да бъде извършвана транспортна дейност по разума на чл.47 ал.4 ЗЕВИ-„[…] предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в
транспорта в съответствие с […]“. Ето защо дава заключение за оставяне в сила на обжалвания
съдебен акт, като правилен по своя резултат и мотиви, с отхвърляне на
касационната жалба.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл. АПК,вр.с чл.63
ал.1 ЗАНН. Силистренският
административен съд,след обсъждане на жалбата,доказателствата по делото и
становищата на страните,прие: Касационните
основания,които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон (чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр.с чл.63 ал. ЗАНН).Въведени са и доводи за необоснованост
на съдебния акт (съдът бил подходил едностранчиво, кредитирайки твърденията и
доказателствата на ответника),които не следва да се обсъждат, защото не са от
кръга на нормираните касационни основания с чл.348 ал.1 т.1-т.3 НПК, по изричното
препращане от чл.63 ал.1 пр.2 ЗАНН.При така релевираните касационни доводи, проверката
на обжалваното решение следва да се извърши на техния терен и в параметрите,
зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
От
фактическа страна Силистренският районен съд е приел,че на 08.07.2019г. е била
извършена проверка в обект- бензиностанция на „Водно
строителство-Силистра“АД,представляваща една бензиноколонка,разположена
в двора на предприятието с ограничен достъп.В резервоара,свързан с бензиноколката са били установени общо 13 162 L дизелово гориво, а от съпътстващите го документи - че
същото (в обем от 11 887 L) е доставено с
товарителница и фактура, придружени от задължителната Декларация за съответствие
№1376/12.06.2019г.,издадена от „Сакса“ООД за партида
№R-DF-11619. Процесуално издържано е била взета проба от
това гориво.След изпитването ѝ в Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККГТ-ДАМТН, била изготвена експертиза,
установила, че съдържанието на метилови естери на
мастни киселини е 3.4% при норма минимум от 6% обемни, съгласно изискванията на
ЗЕВИ.След уведомяването на „Водно строителство-Силистра“АД за горния резултат,
същото е поискало изследване на арбитражните проби, каквото било извършено в Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ООД гр. Стара
Загора (акредитирана лаборатория). Въз основа на Протокол от изпитване № 304/14.08.2019г.
е изготвена експертиза, според която съдържанието на биогориво
в изследваното - метилови естери и мастни киселини
било 3.9% при норма от минимум 6%.При съобразяване с чл.7 от Наредба за изискванията за качеството на течните
горива,условията,реда и начина на техния контрол (Обн.ДВ,бр.66/03г.,посл. изм.ДВ,бр.75/20г.)-занапред Наредбата, след прилагане
на критерии за прецизност съобразно използвания метод на изследване, при
получен резултат под 5.84% обемни, горивото не съответства на изискванията за
съдържание на биодизел в гориво за дизелови
двигатели. При тези данни съдът е приел, че законосъобразно е издаден АУАН и
процесното пред него НП,при спазване на процедурата както от ЗАНН,така и от
специалния ЗЕВИ.Констатирал е, че не са били допуснати отклонения и от
регламентираната процедура с Наредбата (при вземането на пробите и тяхното
изследване), които да се накърнили правото на защита на ответното дружество.
В хода на съдебното производство,в изпълнение на
процесуалните задължения от чл.107 НПК, както и на базовите принципи от чл.13 и
чл.14 НПК, съдът е проявил служебно активност и е установил, че освен с тежка извънпътна техника (булдозери, валяци,багери,товарачи - общо
9 броя),жалбоподателят пред СРС е разполагал и с 16 броя моторни превозни
средства - един колесен трактор, леки и товарни
автомобили и един автобус, като не всички от тях са с дизелови двигатели.Обсъдил
е и представените документи за доставка на гориво за дизелови двигатели - гориво
за извънпътна техника и трактори, на 10.05.2019г.
(л.107-л.112),ведно с Декларация за съответствие №10971/03.05.19г.,издадена от
„Инса Ойл“ЕООД.Установил е, че ответното дружество
разполага с една цистерна-резервоар,свързана с бензиноколонката,
и не е спорно обстоятелството (в обективен план),че горивото от двете доставки
е поставено в нея,а в Декларацията за съответствие от 03.05.2019г. (л.111), попълваща
съдържанието от Приложение №9 към чл.10 ал.2 от Наредбата, изрично е посочен
вида на доставеното гориво по т.6 от *[…] (изчерпателно изброени видовете течни горива под
черта в Приложение №9) -за извънпътна техника и
трактори.
В този контекст като неоснователно следва да бъде
отклонено оплакването на касатора, че горивото не
било отразено в декларацията за съответствие като такова за извънпътна
техника, съгласно Наредбата. Действително в декларацията за доста-веното гориво
през м.юни.2019г. такова посочване няма, но предвид количествата на двете
доставки; намереното гориво в резервоара на 08.07.2019г. и установените обеми
изписани горива за зареждане на багери и трактори (лимитни карти на л.93-л.98),
не може да има колебания, че установеното от контролните органи на ДАМТН
дизелово гориво,изтеглено от пазара с Протокол от 17.07.19г. (л.113),е и от
двете доставки, както правилно е преценил районният съд.
Въззивният
съд е обсъдил и представените доказателства от „Водно строителство-Силистра“АД
за зареждане с гориво на собствените му 16 броя МПС,което е от различни бензиностанции,но
не и от процесната бензиноколонка в двора на
предприятието.Правилно е установил,че горното твърдение не е оборено (дори не е
разколебано) от касатора, поради което е приел, че от
проверената бензиноколонка, чието дизелово гориво е с
установени отклонения от изискванията на чл.47 ал.1 т.3 ЗЕВИ, са зареждани само
извънпътни машини и трактори, което е поставило извън
състава на приложените норми от ЗЕВИ цялата установена след проверката
деятелност.
Дал
е вярно тълкуване на релевантните законови разпоредби,като е обсъдил
дефиницията на „краен разпространител на течни горива“, следвайки
законодателната техника с препращането от §1т.12 ДР на приложимия в случая ЗЕВИ
към §1 т.20 ДР ЗЧАВ и е приел, че „Водно строителство-Силистра“АД е краен разпространител
на течни горива,в хипотезата „[…], включително на собствени моторни превозни средства.“
Правилно е отнесъл нормативните изисквания от чл.47 ЗЕВИ към течните горива от
нефтен произход в транспорта, т.е. само към пътни превозни средства, участващи
в транспорта,т.е. в движението по пътищата,отворени за обществено ползване,
регистрирани по Закона за движението по пътищата, но не и за техниката,
регистрирана по Закона за регистрация на земеделска и горска техника (ЗРЗГТ). Обсъждайки
доказателствата по делото законосъобразно е заключил, че ответникът по касация не може да бъде субект
на нарушението на чл.67 ал.3 ЗЕВИ,тъй като процесното гориво е било използвано
за зареждане на извънпътна техника и трактори,с които
машини е извършвана пряката делова работа на дружеството на Кариерата в с. Ястребна.При
това положение вярно е отчел, че не е налице втората от кумулативно
предвидените три материални предпоставки за възникване на отговорността по чл. 67
ал.3 ЗЕВИ,а именно-„предоставяне на пазара“ по смисъла на §1 т.15 ДР ЗЕВИ,
препращаща към чл.2 §1 от Регламент
(ЕО)№765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 09.07.08г. за
изискванията за акредитация и за отмяна на Регламент (ЕИО) №339/93, който е
изменен с Регламент (ЕС) 2019/1020
на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019г. относно надзора на пазара
и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и
Регламенти (ЕО) №765/ 2008 и (ЕС) №305/2011г.
Съгласно чл.3 „Определения“; §1 от Регламент (ЕС)
№2019/1020 „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за
дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в процеса на
търговска дейност, срещу заплащане или безплатно“.Вярно е преценил липсата на
смислова разлика в използваните глаголи „предоставя на пазара“ и „предлага на
пазара“,в контекста на горната нормативна уредба, което е обосновало и извод,
че „предлага на пазара течни горива…“ по чл.67 ал.3 ЗЕВИ означава същото,както
е дефинирано от регламента.Ето защо е формирал заключение, че ответното по
касация дружество не е извършило процесното „предлагане на пазара на течно
гориво…“, след като със същото е зареждало само собствените си превозни
средства (извънпътна техника), обезпечавайки
дейността си. Изводът е правилен и се споделя от настоящия състав.
В този контекст преценено,основателно
е искането на ответното по касация дружество за присъждане на съдебни разноски
за настоящата инстанция, каквито съгласно правилото от чл.63 ал.3 ЗАНН,в сега действащата
редакция към ДВ,бр.94/ 2019г., се присъждат по реда на АПК, което в ракурса на
чл.143 ал.1 АПК и §1 т.6 ДР АПК означава, че същите следва да бъдат възложени в
тежест на бюджета на органа,който е способен да се разпорежда и да отговаря по
имуществени претенции, т.е. разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО,
издал процесния пред СРС акт. Съгласно чл.2 от Устройствения правилник на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор
(Загл.изм.ДВ,бр.40/2006г.),обнародван в ДВ,бр.20/2003г., посл.изм.ДВ,бр.103/04.12.20г.,ДАМТН
е юридическо лице на бюджетна издръжка и, следователно може да отговаря
самостоятелно по имуществени претенции. Според чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,същите се определят по
правилата от чл.7 ал.2, когато е наложена „имуществена санкция“, какъвто именно
е настоящият случай.Видно от чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/04г.,минималното
възнаграждение при санкция от 10 000 лева до 100 000 лева е 830 лева плюс
3% за горницата над 10 000 лева, като в случая е удостоверено заплащане
под горния минимум, а именно 850 лева (л.18-л.20), което прави изцяло
несъстоятелно възражението на касатора по чл.78 ал.5 ГПК.Следователно, направените разноски от ответника са под минималния размер,
предвиден в Наредба №1/2004г., поради което подлежат на пълно възстановяване.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона.Ето защо, следва да
бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка
с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260343/10.06.2021г.,постановено по АНД №332 по описа за 2020 година на Районен съд гр.Силистра.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
административен адрес: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №52А и БУЛСТАТ:*********, да заплати на „Водно строителство - Силистра“АД,
с ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Силистра, ул.“Дръстър“
№35, сумата от 850.00 (Осемстотин и петдесет) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.