Решение по дело №135/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 171

 

гр. Стара Загора, 26.04.2022г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       Членове :

       

при секретар   Николина Николова                                                                                            и с участието на прокурора                                                                                    като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 135 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Й.Х.К. ***  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0281-00519/ 13.05.2021г, издадена от Началник РУ Карлово при Областна дирекция на МВР Пловдив на основание чл.171, т.2, б.”л” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до твърдения за постановяването й при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката счита, че е издадена въз основа на наказателно постановление /НП/ № 21-0281-000945/ 13.05.2021г на Началник група към Областна дирекция на МВР Пловдив, РУ Карлово, което според нея е в абсолютно противоречие със закона. Твърди, че го е обжалвала в срок и след като е вписала това обстоятелство в него, неправилно й е наложена процесната ПАМ.  Направено е искане за отмяна на оспорената заповед. 

 

Ответникът – Началник РУ Карлово при Областна дирекция на МВР Пловдив, оспорва жалбата като неоснователна. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Посочва, че фактическата обстановка е подробно описана в акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 607121/ 07.03.2021г, преди съставянето на който жалбоподателката е декларирала, че на посочените дата и час в него е управлявала МПС.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената Заповед № 20-0281-00519/ 13.05.2021г, издадена от Началник РУ Карлово при Областна дирекция на МВР Пловдив, на основание чл.171, т.2, б.”м” от ЗДвП на жалбоподателката Й.Х.К. е приложена ПАМ „временно спиране от движение на МПС лек автомобил „СААБ 9 3“ с рег.№ *** за срок от 1 месец. От фактическа страна е обоснована с това, че на 28.11.2020г. около 10:30ч. в гр.Баня, път II-64, км 10+600м в посока север-юг управлява собствения лек автомобил „СААБ 9 3“ с рег.№ *** със скорост 108 км/ч при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч – наказуемо превишение от 57.76 км/ч при приспаднат толеранс от 3 % допустима грешка в полеви условия, установено с мобилна система TRF М 612, клип 19647.

 

   Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Й.К. АУАН серия АА бл.№ 607121/ 07.03.2021г за това, че на 28.11.2020г. около 10:30ч. в гр.Баня, път II-64, км 10+600м в посока север-юг управлява собствения лек автомобил „СААБ 9 3“ с рег.№ *** със скорост 108 км/ч при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч – наказуемо превишение от 57.76 км/ч при приспаднат толеранс от 3 % допустима грешка в полеви условия, установено с мобилна система TRF М1 612, клип 19647. За съставяне на АУАН й е отправена покана, получена лично на 17.02.2020г. На същата дата е подписала декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, че на 28.112020г около 10.30ч автомобилът й с рег.№ *** е управляван от самата нея. В АУАН е прието, че с описаното деяние К. виновно е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с този АУАН е издадено НП № 21-0281-000945/ 13.05.2021г на Началник група към Областна дирекция на МВР Пловдив, РУ Карлово. По делото няма данни за неговото обжалване пред съд.

 

    По делото са приети като доказателства, справка да нарушител/водач относно Й.К., 1 бр CD, съдържащ видеоклип с №19467 от 28.11.2020г, заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, заповед №8121к-10478/15.11.2018г на Министъра на вътрешните работи.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата на Й.К. е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на процесната заповед на 20.01.2022г и като депозирана от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Оспорената Заповед № 20-0281-00519/ 13.05.2021г е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник РУ Карлово е надлежно упълномощен, съгласно представените по делото заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, както и за №8121к-10478/15.11.2018г на Министъра на вътрешните работи заемана длъжност.

 

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2, б.”л” от  ЗДвП. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения в процедурата по издаването й.

 

Обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл. 171, т.2, б.“л“ от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна на собственик, който при управление на моторно превозно средство превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 km/h – за срок един месец. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в посочената хипотеза и неговия собственик.

 

Видно от доказателствата по делото, на Й.К. е съставен АУАН серия АА бл.№ 607121/ 07.03.2021г за управление на МПС с превишена скорост в населено място. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия АА бл.№ 607121/ 07.03.2021г. е подписан с възражение, че друго лице е управлявало автомобила на посочените в него час и дата, но в изрична декларация и под страх от наказателна отговорност жалбоподателката е посочила себе си като водач. Това означава, че доказателствената сила на АУАН не е оборена в настоящото съдебно производство. От него се установява, че 28.11.2020г. около 10:30ч. в гр.Баня, път II-64, км 10+600м в посока север-юг К. управлява собствения лек автомобил „СААБ 9 3“ с рег.№ *** със скорост 108 км/ч при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. Всъщност жалбоподателката не сочи и не доказва друго по отношение на авторството на управление на МПС с превишена скорост.  Изтъкнатите възражения относно необходимост от влизане в сила на издаденото НП № 21-0281-000945/ 13.05.2021г на Началник група към Областна дирекция на МВР Пловдив, РУ Карлово и относно негови пороци са неотносими към предмета на спора. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно такова, различно от това по ангажиране административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗДвП, със съвсем отделни цели - за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение. Прилагането на ПАМ като вид административна принуда не съставлява административнонаказателна санкция, поради което заповедта за налагане на мярката не е обвързана с издаването на НП, въпреки че двете властнически волеизявления се базират на АУАН. За налагане на ПАМ законът изисква самото нарушение /управление на МПС с превишена скорост/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.

 

Следователно административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за налагане на основание  чл. 171, т. 2, б. "л" от ЗДвП на принудителна административна мярка "временно спиране от движение МПС", като при налагането й действа при условията на обвързана компетентност. Срокът на ограничителното действие на мярката е фиксиран без възможност за корекция от административния орган и от съда. Евентуалното му изтичане не представлява порок на административния акт, чиято законосъобразност се преценява към момента на неговото издаване – чл.142, ал.1 от АПК.

 

По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на Й.К. за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед.  Установи се по делото, че като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно констатирано наличие на необходимите материалноправни предпоставки, по начин, който не накърнява правото на защита и за предвидения в закона срок. 

 

 С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед № 20-0281-00519/ 13.05.2021г, издадена от Началник РУ Карлово при Областна дирекция на МВР Пловдив, е  валиден, формално и материално законосъобразен административен акт и издаването му съответства на целта на ЗДвП за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, а с оглед представената справка за извършените от жалбоподателката нарушения на ЗДвП препятства възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. По тези съображения съдът намира, че жалбата на Й.К. срещу тази заповед е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение пето от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Х.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0281-00519/ 13.05.2021г, издадена от Началник РУ Карлово при Областна дирекция на МВР Пловдив, като неоснователна.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

   

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: