РЕШЕНИЕ
№
2342
гр.
Пловдив, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ВЕЛИЗАР
РУСИНОВ
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Иляна Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД
№2609/2019година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на
храните- град Пловдив срещу Решение №117 от 20.06.2019 г., постановено по АНД №
895/2018г. по описа на Районен съд - Карлово, III наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление №11-01-432/29.11.2018г.,
издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /съкр.АДФИ/- София,
с което спрямо Д. Ф.Д. ЕГН********** *** за административно нарушение на чл.56
ал.2 от ПМС 380/29.12.2015г. за изпълнение на държавния бюджет на Р България за
2016г. /обн.ДВ бр.3/2016г, в сила от 01.01.2016г., изм. ДВ бр.92/2016г./ му е
наложено на осн. чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ административно наказание „глоба в
размер на 200.00 лева“.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно
събраните доказателства и неправилно е квалифицирал нарушението като маловажен
случай по смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН. Същевременно е изложил и съответните съображения,
с които счита, че не се касае и за съществено нарушение на проведения
административно- наказателен процес по издаване на НП, които да дават основание за отмяна на
атакувания административен акт. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и на отменения с него административен акт. Редовно призован, същият в
съдебно заседание не се представлява, не представя допълнителни доказателства и
не дава становище в подкрепа на незаконосъобразността на обжалваното съдебно
решение.
Ответникът по касационната жалба – Д.Ф.Д. в писмен отговор взема становище
по допустимостта и неоснователността на касационната жалба. Моли жалбата да
бъде отхвърлена, а съдебното решение да бъде оставено в сила.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да
бъде отхвърлена, а оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Д.Ф.Д. срещу процесното НП
с искане да бъде отменено поради съществени
нарушения на административно наказателното производство, касаещи
механизма на описване на административното нарушение, което ограничава неговото
право на защита. Съгласно обстоятелствата, изложени в АУАН №11-01-432/04.06.2018г. по установеното
административно нарушение на чл.56 ал.2 от ПМС 380/29.12.2015г. за изпълнение
на държавния бюджет на Р България за 2016г. /обн.ДВ бл.3/2016г, в сила от
01.01.2016г./, те са се изразили в това, че на 21.06.2016г. в гр.Сопот в
качеството на Кмет на Община Сопот и първостепенен разпоредител с бюджета по
смисъла на чл.11 ал.3 от ЗПФ до 20.12.2016г. не е
възстановил в държавния бюджет 6520.17 лева, представляващи неусвоени средства
от предоставените по бюджета на Община Сопот трансфери за зимно поддържане и
снегопочистване на общинските пътища за зимния сезон 2014г. -2015г.. Като
обстоятелства по неговото извършване и установяване е посочено, че на 28.12.2016г.
е осчетоводена сума за целеви трансфер от ЦБ в размер на 17600.00 лева, касаещи
средства за зимно поддържане и снегопочистване. Остатъка от предходни периоди
към 31.12.2014г е в размер на 12429 лева, като през 2015г. са разплатени суми в
размер на 1350.84лева от предходния остатък. През отчетната 2015г не са били
разплащани стари задължения. Така за бюджетната 2016г следващия се остатък от
предходната 2015г е бил в размер на 28678.16 лева Отчетените разходи за дейност
832 „Служби и дейности по поддържане, ремонт и изграждане на пътища“ през 2016г
е в размер на 14261.99 лева с ДДС и са разплатени със средства от натрупания
предходен остатък към 31.112.2015г.. С корекция, касаеща три броя осчетоводени
фактури на „Насбо“ ООД за закупуване на антимраз на стойност 10548 лева,
установения остатък на неусвоени средства по чл.56 ал.1 от ПМС 380/29.12.2015г
възлиза в размер на 6520.17 лева, който е следвало да се възстанови в държавния
бюджет в срок до 20.12.2016г. На основание съставения АУАН, подписан и предявен
на нарушителя, е било издадено и процесното НП, с което е определена и наложена
санкция в размер на 200.00 лева. По делото са представени гласни доказателства
от актосъставителя Иво Николов Караиванов, заемащ длъжността „главен финансов
инспектор“ в АДФИ ИРМ-Пловдив и свидетелят Даниела Орлинова Татарлиева,
служител на АДФИ ИРМ- Пловдив, които са изнесли факти, касаещи извършената
проверка, установяването на нарушението и съставянето на АУАН. За да отмени
така издаденото НП районният съд е
приел, че в настоящият случай се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28
б.а от ЗАНН и с неприлагането му в хода на административно наказателното
производство е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила,
ограничаващо правото на защита на нарушителя. По тези мотиви направил извод, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за липса на обективни и субективни
признаци за съставомерност за извършено административно нарушение от
конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за маловажен
случай на нарушението, изводите са законосъобразни и съобразно на действително
случилото се. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. За да отмени атакуваното пред него наказателно постановление,
районният съд законосъобразно е приел, че следва да приложи разпоредбата на
чл.28 б.а от ЗАНН, която възможност е отразена и в константната съдебна
практика- ТР №1/2007г на ВКС. В настоящият случай
той законосъобразно е отчел степента на обществена опасност на деянието и на
самия деец, степента на засегнатост на охраняваните обществени отношения от
конкретният деец. В тази връзка е посочил, че нарушението е за първи път, като
нормативната уредба е променена с МПС №332/22.12.2007г. , където разпоредбата
на чл.47 ал.2 сочи, че нуесвоените средстваот постъпилите по бюджетите на
общините трансфери за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища
се разходват за същата цел през следващите бюджетни години, както и за
разплащане на просрочени задължения за дейности по зимно поддържанена
общинските пътища, като вече е налице отпадане на това задължение за
възстановяване в ДБ. Отчетено е, че по отношение на автора на нарушението
липсват доказателства други противообществени деяния, засягащи бюджетната
дисциплина. Отчетено е имущественото състояние на субекта на нарушението, както
и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Законосъобразна е преценката, че с оглед на
доказателствата против нарушителя, не са налице основанията да бъде приложена
спрямо него разпоредбата на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ и санкцията, дори в
минимален размер би се явила несъответно завишена спрямо извършеното
административно нарушение и личността на дееца. Необходимостта жалбоподателят
да не бъде санкциониран произлиза и от изключително ниската степен на
засегнатост на обществените отношения по безопасно разходване на публични
финанси. Конкретният случай е едно явно олицетворение на маловажен случай на
административно нарушение на обществените правила по охрана на публичните
финанси. В тази връзка с решението правилно са
съобразени необходимите предпоставки на чл.28 б.а от ЗАНН, съответните предпоставки
за постигане целите на административното наказание, като са спазени
изискванията на ТР №1/2007г на ВКС. Според касационната инстанция
законосъобразно е приложена нормата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретният случай,
като нарушителят е следвало единствено да се предупреди, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. Законосъобразно първоинстанционният съд е
преценил, че с оглед степента на засегнатост на обществените отношения от
конкретният автор на конкретното деяние, е налице по- ниска обществена опасност
в сравнение с други подобни случай и са налице онези съотносими към деянието
обстоятелства, които да го определят като маловажен случай на административно
нарушение. В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният
състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните
изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
По тези съображения и наведените
в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. По събраните
доказателства в хода на първоинстанционното производство решаващият съд е дал
законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №117
от 20.06.2019 год., постановено по АНД № 895/2018 година по опис на Районен съд
– Карлово- Трети наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.