Р
Е Ш Е Н И Е
№………………………
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
наказателно отделение, 17-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря СНЕЖАНА
КОЛЕВА и с участието на прокурора ТАТЯНА САДАЙ изслуша докладваното от съдия
Петър Сантиров ВНОХД № 28 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда от 11. 06. 2016 г. по Н.О.Х.Д.
№ 8734/ 2015 г. по описа на СРС, НО, 116 с-в подсъдимият Ж.П. е признат за
виновен в това, че: Около 02.00 ч. на 28. 05. 2014 г. в гр. София, ж.к. „*******,
на паркинга пред вх. В от джип марка „KIA“ модел „Sorento“ с рег. № *******, като извършител, в съучастие с М.М.К.и
Н. К.М.- помагачи, чрез използване на техническо средство - тръборез, е отнел
чужди движими вещи част от газоизпускателната система на автомобил -
катализатор, на стойност 572.80 лв., от владението на собственика И.М.И., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвои- престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК, поради което и на основание горните разпоредби и чл. 54 от НК ме у
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така определеното наказание за
изпитателен срок от три години. На основание чл. 189 от НПК подсъдимият е
осъден да заплати разноските по делото в размер на 262.96 лв.
Недоволни от присъдата са останали подсъдимият
и защитникът му.
В подадената от защитника въззивна жалба
се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована. В допълнение се твърди, че
съдът не е анализирал правилно доказателствата по делото и неправилно се е
доверил на показания на свидетели.
В открито съдебно заседание, проведено
на 15. 05. 2017 г. съдът е допуснал провеждането на съдебно следствие, като е
изискал справка от ДНС 112, а в последствие е допуснал и разпитал св. В.В..
Пред въззивният съд прокурорът от СГП излага
доводи затова, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна и като такава
следва да бъде потвърдена.
Защитника на подсъдимата смята, че
присъдата на СРС е неправилна и незаконосъобразна. Смята, че показанията на
св., св. К. и М. не следва да се кредитират, че подсъдимият също е участвал в
инкриминираното деяние, като смята, че те са заинтересовани, предвид сключените
от тях споразумения, с които са се признали за виновни /по същество се твърди
наличието на „оговор“/; че няма безспорни и категорични доказателства за
виновността на подс. и че от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие пред СГС св. В. се установява обстоятелството, че извършителите са
били двама, а не трима. Иска подсъдимият да бъде оправдан изцяло и признат за
невиновен.
Подсъдимият поддържа казаното от
неговият защитник. В последната си дума не взима отношение.
Съдът като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 от НПК, не
констатира основания за нейната отмяна.
Присъдата на СРС е правилна и
законосъобразна. Съдът е положил всички усилия, за да изясни правилно всички
обстоятелства по делото. При постановяване на присъдата са спазени основните
принципи на НПК, залегнали в нормите на чл. 13 /разкрИ.е на обективната истина
по реда и със средствата на НПК/, чл. 14 /по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото/,
чл. 18 /непосредственост/. Изяснени са обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Съдът
е възприел фактическа обстановка, правилно изведена от доказателствената
съвкупност по делото. Доказателствата и доказателствените източници са обсъдени
подробно и задълбочено, при спазване нормите на НПК и правилата на формалната
логика. Анализирани са свидетелските показания, противоречията в тях, както и
доводи защо едни показания се ценят за сметка на други. Посочени са писмените
доказателства и въз основа на кои от тях съдът е формирал съжденията по фактите
и правото. Позовал се е на извършените и приети експертизи. В резултат на
цялостната си аналитична дейност СРС е стигнал до правилно установена
фактическа обстановка. Правните изводи на съда са пряко изводими от тази
фактическата обстановка и са съобразени нормите на НК, теорията и практиката.
Независимо от това, че се солидаризира с всички изводи на
първостепенния съд, настоящата съдебна инстанция извърши самостоятелен анализ
на всички материали по делото, което е нейно задължение съгласно нормата на чл.
314, ал. 1 от НПК. При този анализ съдът достигна до следните изводи:
От фактическа страна:
Подсъдим по делото е Ж.П.А.. Същият е роден на *** ***, не е осъждан, българин,
български гражданин, неженен, с постоянен адрес ***3. ЕГН на подсъдимия: **********.
Свидетелите Н. К.М.и М.М.К.се срещнали с
подс. Ж.А. на дата 27. 05. 2014 г. в гр.
София, жк. „*******“. Тримата решили да отнемат катализатор от някой паркиран
наблизо автомобил. За осъществяване на деянието подс. А. разполагал с
техническо средство- „тръборез“, който служи за отрязване и сваляне
катализатора на автомобила. Именно подсъдимият следвало да извърши това, като
свидетелите М. и К. трябвало да следят за преминаващи хора и да предупреждават А.
при наличие на опасност.
Тъй като св. М. носел със себе си
раница, решил да остави същата в дома на св. К., който се намирал в гр. София,
ж.к. „*******“, бл. *******, ет. 1, ап. 1, за да не му пречи при осъществяване
на деянието. Вътре в раницата била личната карта на М.. От своя страна подс. А.
също оставил своята лична карта /която била невалидна/ в раницата.
В изпълнение на взетото решение по рано,
на 28. 05. 2014 г. около 01. 30 ч. тримата тръгнали да обикалят ж.к. „*******“
и да оглеждат паркираните автомобили. В резултат на това окол 02. 00
подсъдимият и свидетелите К. И М. се
спрели до л.а. марка „КИА“, модел“Sorento“, с ДК № *******, собственост на св. И. и решили да
отнемат катализатора му. А. легнал под автомобила, а М. осветявал
пространството под автомобила със запалка. С помощта на тръбореза А. срязал
част от газоизпускателната система на автомобила- катализатор, на стойност
572.80 лв. От своя страна през това Време св. К. наблюдавал за преминаващи
хора. След свалянето на катализатора А. го дал на св. М., който заедно с К. го
отнесъл и скрил в дървен шкаш, находящ се на междуетажната площадка между
първия и втория етаж в гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******. След това
двамата се върнали при А..
Тримата продължили да обикалят квартала
и оглеждали за други автомобили, от които може да се отнеме катализатор. В
резултат на това спрели до л.а. марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с ДК № ******РВ,
собственост на св. С.Л.В.,***. Подсъдимият погледнал под автомобила, но
установил, че не може да среже катализатора.
Докато извършвали гореописаните действия
тримата били забелязани и бил подаден сигнал на тел. 112 от мобилен телефон с
номер ********, лицето подаващо сигнала говори за „три момчета свалят гумите на
една кола.“ Същото лице се представя като „В.“***. Впоследствие е установено,
че подалият сигнал е св. В.В., живущ в горепосоченият блок. Същият подал сигнал
та тел. 112, като уведомил, че е забелязъл три лица, които подозрително
обикаляли паркираните автомобили. На В. било известно, че в района имало случаи
на кражби на катализатори от автомобили.
След подаването на сигнала на място бил
изпратен автопатрул от 05 РУ-СДВР в състав св. С.Н.С.и св. Н. Д.И.-полицаи към
същото РУ. Тримата извършители побягнали, като преди това А. подал тръбореза на
св. К..
След преследване били задържани св. К. и
св. М., а А. успял да избяга.
С протокол за доброволно предаване св. М.
предал отнетия и скрит катализатор, а св. К. предал тръбореза.
По
отношение на св. К. и М. воденото срещу тях наказателно производство е
приключило със споразумение по Н.О.Х.Д. № 20906/ 2014 г. по описа на СРС, НО,
129 с-в
По доказателствата:
Фактическата
обстановка, приета от съда се установява от съвкупният доказателствен материал
по делото, като съдът обсъди доказателствата както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Свидетелски
показания:
Показания на свидетелите: И. И., С.Ж., С.С.,
Н. И., М.К.- К.а, С. В., М. К., Н. М. и М. К., както дадени пред съдебен
състав, така и тези от ДП, прочетени по реда на чл. 281 от НПК.
Писмени доказателства: молба от св. И.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 28. 05. 2014 г., протоколи за
доброволно предаване, справка за съдимост.
Веществени: тръборез- 1 бр., запечатан
надлежно, оптичен носител тип CD-R.
Експертизи: Комплексна и СОЕ. В хода на
съдебното следствие пред СГС е изготвена и приета Съдебна компютърна-техническа
експертиза, изслушана от съда и страните в открито с.з., проведено на 30. 03.
2018 г.
При оценка на свидетелските показания
настоящият съдебен състав се солидаризира с мотивите на първостепенния съд.
Доколкото във въззивната жалба и пледоарията на защитнака се акцентира на
показанията на св. К. и М., настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че доводите на защитата са неоснователни. По делото не е установено
тези свидетели да са заинтересувани по някакъв особен начин от обвиняването на А..
Свидетелите под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК са дали
достоверни, последователни, логични и вазимодопълващи се показания. Тези
показания се подкрепят и от показанията на другите свидетели, както и от
безспорно установения факт, че в дома на К. е имало раница, в която е имало
дукемент за самоличност на подсъдимия. Факта, че този документ е невалиден по
никакъв начин не може да обясни как същият е попаднал в раницата и дома на К.,
освен по описания от свидетеля начин, като в тази насока са и показанията на
неговата майка- св. К.а. Също така следва да се отбележи, че обстоятелството,
че двамата свидетели са се признали за виновни и са сключили споразумение със
СРП, одобрено от съдебен състав по никакъв начин не реливира тяхна
заинтересуваност от осъждането на А.. Сключването на спораразумение е
диференцирана процедура по НПК, която протича при определени ред и завършва при
наличието на определени предпоставки. Няма как осъществяването на една законова
процедура да се изтъква като довод за някаква особено злонамереност на
свидетелите, или за „сключена извънпроцесуална сделка“ от страна на свидетелите
с прокуратурата.
В хода на съдебното следствие пред въззивният
съд са допуснати и събрани нови доказателства, както следва: изискана е и и
получена справка от ДНС 112. Във връзка с това е назначена СТЕ, като вещото
лице е снело на хартиен носител информацията получена от ДНС 112. От
проведените разговори се вижда, че още в началото на подаване на сигнала на
тел. 112 от тел. номер ********, лицето подаващо сигнала говори за „три момчета
свалят гумите на една кола.“ Същото лице се представя като „В.“***.
В тази връзка е издирено и установено
лицето, подало сигнал на тел. 112, а именно св. В.В., като същият е разпитан и
в съдебно заседание. Съдът кредитира показанията на В. относно това, че на
инкриминираната дата е видял неизвестни лица, които са извършвали подозрителни
действие в близост до лек автомобил, паркиран в близост до дома на св. В.,
както и, че е подал сигнал на тел. 112. В съдебно заседание св. В. говори за
две лица, но от разговорите, проведени между него и операторът на тел. 112, е
видно, че същият към този момент е възприел три лица, дал е описание на тези
лица, наблюдавал ги е продължително време. Предвид отдалечеността във времето,
както и обстоятелството, че този свидетел е разпитан едва в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция, съдът смята, че следва да кредитира
данните от ДНС 112, още повече, че самият свидетел не отрича, нито оспорва
подобни обстоятелства, а заявява, че разказва пред съда, това, което в момента
си спомня.
Следва
да се отбележи и, че както справката от ДНС 112, така и разпита на св. В. са
допуснати по искане на защитата, като тези доказателства изцяло подкрепят
обвинителната теза.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка и настоящата съдебна инстанция подобно на предходната приема, че
подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК.
От обективна страна е налице отнемане
от владението на св. И. на чужда движима вещ- част от газоиспускателна система
на автомобил- катализатор на стойност 572.80 лв. около 02.00 ч. на 28. 05. 2014
г. в гр. София, жк. „*******“, бл. 11, на паркинга пред вх. В от джип марка „KIA“ модел „Sorento“ с рег. № *******,
заедно с М.М.К.и Н. К. М.- помагачи. Вещта е собственост на св. И.. Факта, че А.
след отнемане на вещта я е предал на св. М., за да я укрие по никакъв начин не
променя характера на изпълнителното деяние. Прекъсването на чуждата фактическа
власт от страна на А. е станало с помощта на св. М. и св. К., които са оказвали
помощ на подсъдимия, като са осветявали пространството, следели са за
преминаващи хора. При осъществяване на деянието е използвано техническо
средство- тръборез. Ето защо правилно деянието е квалифицирано и по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял
настъпването на съставомерния резултат.
Подсъдимият е знаел, че веща е чужда, че я отнема от вледението на друго
лице, че установява своя фактическа власт, както е съзнавал, че е подпомаган от
св. К. и св. М., както и , че е използвал техническо средство- тръборез. Налице
е и общност на умисъла между подсъдимия и свидетелите М. и К.. Тримата са
действали заедно, имало е разпределение на ролите, всеки е съзнавал вида и
характера на съучастническата дейност.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Нормата на чл. 195, ал. 1 предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до десет години.
При индивидуализация на наказанието като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно
минало на подс. А..
Отегчаващи отговорността обстоятелства
не се намират от настоящия състав. В този смисъл не се споделя становището на
СРС, че такива се явяват съучастието и извършването на деянието през тъмната
част на деня. Съучастието е част от квалификацията на деянието, а подобна
престъпна дейност типично и традиционно се извършва в тъмната част на деня,
поради което в конкретния случай не се разкриват някакви особени признаци в
механизма на извършване на деянието извън квалифициращите.
Не са налице, обече, нито изключителни
нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, ето защо правилно
наказанието следва да се определи не при условията на чл. 55, а при условията
на чл. 54 от НК. Ето защо наказанието следва да е „лишаване от свобода“, а
размерът да е към законноустановения минимум от една година.
Отчитайки, че подсъдимият не е осъждан и
за неговото поправяне не се налага същия да търпи ефективно наказанието, то са
налице предпоставките изпълнението на наказанието да се отложи за срок от три
години на основание чл. 66 от НК. И настоящия съдебен състав, подобно на СРС,
смята, че това наказание и този изпитателен срок са достатъчни за постигане
целите на наказанието, предвидени в нормата на чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото присъдата
следва да се потвърди и в частта за разноските.
По изложените съображения настоящия съдебен
състав на СГС намери за неоснователна въззивната жалба на защитника на
подсъдимия за отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и
незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание 334, т. 6, във вр. с чл. 338
от НПК, СГС, НО, 17-ти въз. състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 11.06.2016г. по Н.О.Х.Д. № 8734/2015г. по описа на СРС, НО, 116-ти
с-в, като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: Членове:1. 2