Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………………….гр.София,17.12.2019г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И. Златка Чолева
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр. дело №
8542 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435, ал.2,
т.7 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 4094/ 21.06.2019г.
, подадена от З. „Б.и.“ АД срещу
постановлението от 05.06.2019г. по изп.дело №
20198390400363 на ЧСИ И.М.-К.с рег.№ 839 на КЧСИ, с което размерът на
адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя
е намален от 1 200,00лв.- на 800,00лв.
Жалбоподателят-
длъжник в изпълнителния
процес твърди, че на взискателя
не се дължи претендираното адвокатско възнаграждение,
поради липсата на доказателства за плащането му. На второ място, при условията
на евентуалност, поддържа възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като счита, че то следва да бъде
намалено до минимума, дължим само за образуване на изп.дело
, предвид факта, че единственото извършено от пълномощника на взискателя процесуално действие се изчерпва с подаване на
молбата за образуване на изп.дело. Заявява искане за
присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно производство.
Насрещната
страна по жалбата - взискател в
изпълнителния процес, Н.С.К., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
я остави без уважение по съображения, изложени в писменото възражение срещу
жалбата. Възразява, че не са налице основания както за отмяна, така и за
изменение на обжалваното постановление.
Моли настоящата инстанция да съобрази факта, че с обжалваното
постановление адвокатското възнаграждение е намалено до минималните размери,
установени от нормата на чл.10,т.1 и т.2 от Наредба № 1/ 2004г. Твърди, че в
конкретния случай се дължи и адвокатското възнаграждение по т.2 на чл.10 от
Наредба № 1/ 2004г., тъй като след подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело от процесуалния му представител, са извършвани и други последващи действия по събиране на вземането, предвид
установената липса на наличност по банковите сметки на длъжника в резултат на
наложените запори. Заявява искане за присъждане на разноски за настоящото
производство.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ И.М.-К.с
рег.№ 839 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20198390400363 по
описа на ЧСИ И.М.-К.с рег.№ 839 на КЧСИ е образувано по молба от 10.05.2019г.
на Н.С.К., подадена чрез пълномощника – адвокат А.И.- за събиране на сумите по изпълнителен лист от 08.05.2019г., издаден от
СРС, 119 състав по гр.д.№ 48208/2018г. С изпълнителения
лист З. „Б.и.“ АД е осъдено да заплати на Н.С.К.сумата от 7 104,00лв. като застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска /26.04.2018г./ - до окончателното изплащане, както и сумата от 1 428,16лв.- разноски по делото.
С
молбата по чл.426 ГПК взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи
изпълнителния способ по реда на чл.18 от ЗЧСИ.
По
изпълнителното дело е представено
пълномощно от 10.05.2019г., с което адвокат А.И.И.е
овластена да
представлява взискателя Н.С.К.по изпълнителното дело. Към пълномощното
е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.05.2019г., от който е
видно, че взискателят е договорил и заплатил
адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело в размер на 1 200,00 лв. В договора изрично е отразено, че договореното
адвокатско възнаграждение е изцяло заплатено в брой, като в тази част договорът
има характер на разписка. Ето защо, неоснователно се явява заявеното от
жалбоподателя- длъжник възражение за недължимост на претендираното като разноски от взискателя
адвокатско възнаграждение, поради липсата на доказателства за реалното му
заплащане.
С постановление,
инкорпорирано като част от поканата за доброволно изпълнение от 14.05.2019г. на
ЧСИ И.М.-К.по изпълнително дело № 20198390400363
са приети за събиране по изпълнителното дело разноски по изп.дело
в размер на 1 200,00лв.- адвокатско възнаграждение и
1 086,00лв.-изпълнителни такси и разноски в полза на ЧСИ в това число и
пропорционална такса. Поканата за доброволно
изпълнение и инкорпорираното в нея постановление за разноски са връчени на
длъжника с писмо с обратна разписка на 29.05.2019г.
С
възражение вх.№ 3614 от 31.05.2019г. длъжникът З. „Б.и.“ АД е заявил искане до
съдебния изпълнител по чл.78, ал.5 от ГПК -
за намаляване, поради
прекомерност, на разноските на взискателя по изпълнителното дело, представляващи
адвокатско възнаграждение от 1 200,00
лв. - до
размера по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като от пълномощника на взискателя не са извършвани
други процесуални действия извън подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело. Искането е
мотивирано с липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и с факта, че
длъжникът е застрахователно дружество, чиито сметки са публично известни и са
под контрола на Комисията за финансов надзор.
С обжалваното постановление от 05.06.2019г.
ЧСИ е намалил адвокатското
възнаграждение, определено на взискателя - от 1 200,00
лв. - на 800,00 лв., като е приел, че освен възнаграждението по т.1 на чл.10 от
Наредба № 1/2004г. се дължи и това по
т.2 на чл.10 от Наредбата, с оглед обстоятелството, че от пълномощника на взискателя са депозирани нови молби във връзка със събиране
на вземането, което не е заплатено и към датата на постановяване на обжалваното
постановление, той като от наложените запори на банковите сметки на длъжника не
са постъпили суми.
От доказателствата по изп.дело е видно, че заедно с поканата за доброволно
изпълнение от ЧСИ е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „ОББ“
АД, като от същата не са постъпили суми по изп.дело,
поради липсата на средства по сметката, съгласно отговор на „ОББ“ АД с вх.№
3293/16.05.2019г. /л.12 от изп.дело/.
С молба на пълномощника на взискателя адв.И.от 22.05.2019г.
е заявено искане към ЧСИ за налагане запор върху банковите сметки на длъжника в
следните банки: „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Интернешънъл Асет
Банк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Търговска банка Д“ АД.
До посочените банки от ЧСИ са изпратени запорни съобщения на датата 23.05.2019г.
С писмо от вх.№ 3676/ 03.06.2019г.,
изходящо от „УниКредит Булбанк“ АД , ЧСИ е уведомен,
че дължимите суми не могат да бъдат преведени поради наложени запори от други взискатели и липса на свободни средства. Идентични по
съдържания писма са изпратени и от „Търговска банка Д“ АД с вх.№ 3746/ 06.06.2019г., от „Алианц Банк България“ АД с вх.№
3743/ 06.06.2019г. и „Юробанк
България“ АД с вх.№ 3899/ 13.06.2019г.
С молба на процесуалния представител на взискателя- адв.И.от 24.06.2019г.
е заявено искане към ЧСИ са събиране на информация за притежаваните от длъжника
МПС, поради липсата на плащане от страна на длъжника и липсата на възможност
дължимите суми да бъдат събрани чрез
наложените запори, поради липса на парични средства по банковите сметки на
длъжника.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител –постановление от 05.06.2019г., с който е уважено
частично искането на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение е намалено от
1 200,00лв. – до размера на сумата от 800,00лв. , включващо както
възнаграждението по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г., така и това по т.2 на
чл.10 от Наредбата, като е прието за неоснователно искането на длъжника за
намаляване до минималния размер само на възнаграждението по т.1 на чл.10 от
Наредбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното постановление се явява законосъобразно и правилно по следните
мотиви: Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК
изчерпателно и лимитивно
изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от
длъжника. Глава 39 от ГПК,
обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в ГПК е в част първа
"Общи правила". Тази част важи
както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено с нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК, чието систематическо място е
в раздел втори, глава осма, от първа част на ГПК- „Общи правила“. Ето
защо, съдът приема, че произнасянето на
съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е
изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за
разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с
разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба
е постановено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител. Според
настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която следва
да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично
място в част първа „Общи правила” на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение
както за исковия процес,
така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също има право по
искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася
по искането за намаляване размера
на разноските за адвокат / юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи
на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо,
тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара,
който може да договаря с пълномощника
си – адвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има признато
право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм
да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по
това искане. Няма основание да се допуска
и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски
хонорар за сметка на длъжника
без да се
признае правото на съдебен контрол
върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя .
При проверка за
законосъобразността на обжалваното постановление в конкретния случай – да
намали адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя
до размера на сумата от 800,00лв., във връзка с приложението на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото
правна помощ; като се вземат предвид извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в
рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК,
с която е сезиран частният съдебен изпълнител, от процесуалния представител на взискателя са извършвани и други процесуални действия,
свързани със събиране на процесните вземания,
доколкото вземанията не само, че не са
платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение, но не са могли да бъдат събрани принудително и в
резултат на наложените запори върху банковите сметки на длъжника, поради
липсата на достатъчна наличност на парични средства по тях. В тази връзка- неоснователно се явява
заявеното от жалбоподателя – длъжник възражение, че на процесуалния
представител на взискателя се дължи само
възнаграждението по т.1 на чл.10 от Наредбата.
Извършените процесуални действия от пълномощника на взискателя
във връзка с установяване на имущественото състояние на длъжника и
принудителното събиране на вземането обуславят дължимостта
и на възнаграждение по т.2 на чл.10 от
Наредбата. С оглед общия размер на
вземанията , предмет на принудителното събиране, /включващи главница, законна
лихва и съдебно присъдените разноски по изп.лист/,
минималният размер на възнаграждението по т.1 на чл.10 от Наредбата е от
200,00лв., а този по т.2 на чл.10 от Наредбата / в приложимата редакция , обн. в ДВ, бр.7/2019г.- в размер на 398,67лв., или общо
минималният размер по т.1 и т.2 на чл.10 от Наредбата възлизат на сумата от
598,67лв. Настоящият съдебен състав
приема, че доколкото от доказателствата по изп.дело
се установява, че от процесуалния представител освен извършените до
постановяване на обжалваното постановление процесуални действия свързани със
събиране на вземанията са извършени и следващи такива - след постановяване на
обжалваното постановление, както и при
зачитане на факта, че към датата на подаване на частната жалба и отговора по
нея- процесните вземания не са събрани, намира, че не
следва да бъде уважавано искането на длъжника за присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер. Настоящият съдебен състав намира, с оглед
фактическата и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от гореобсъдените
факти, че при правилно приложение на нормата на чл.78,ал.5 от ГПК, дължимото на
взискателя адвокатско възнаграждение правилно и
обосновано е намалено от ЧСИ до размера на сумата от 800,00лв.
С оглед изложените
съображения, съдът приема, че обжалваното постановление следва да бъде
потвърдено, а частната жалба срещу него – оставена без уважение.
При този изход на
делото жалбоподателят- длъжник дължи на взискателя,
като насрещна страна по жалбата, направени в настоящото съдебно производство
разноски в размер на 200,00лв.- адвокатско възнаграждение.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата с вх.№ 4094/ 21.06.2019г. , подадена от З. „Б.и.“ АД срещу постановлението от
05.06.2019г. по изп.дело № 20198390400363 на ЧСИ И.М.-К.с
рег.№ 839 на КЧСИ, с което размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено
от взискателя Н.С.К.е намален от 1 200,00лв.- на
800,00лв.
ОСЪЖДА
З.
„Б.и.“ АД да заплати на Н.С.К.– сумата от 200,00лв.- разноски по
настоящото дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.