Мотиви
към Решение № 6/14.01.2020 г. по АНД № 6 по описа на Районен съд – Кубрат за
2020 г.
Постъпила е полицейска преписка рег.
№ 290000-224/14.01.2020 г. по описа н.Р.у.н.М.г. ведно с Акт № 2/14.01.2020 г.
за констатиране проява на дребно хулиганство по Указа за борба с дребното
хулиганство (УБДХ) н.Р.у.н.М.г.
Нарушители са:
Д.Н.Ю. – роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с висше
образование, безработен, ЕГН **********.
Е.З.С. – роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно
образование, безработен, ЕГН **********.
А.С.А. – роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно
образование, безработен, ЕГН **********.
Актосъставителят П.Н.Г.– полицейски инспектор при Р.у.н.М.г.
поддържа акта, както е съставен и предявен. Заявява становище, че всеки един от
нарушителите е участвал в сбиването и е нанасял удари на опонента си.
Нарушителите Д.Н.Ю. и Е.З.С. се
признават виновни по повдигнатото им с акта за констатиране проява на дребно
хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство обвинение и изразяват
съжаление за постъпката си.
Нарушителят А.С.А. признава, че е
участвал в побоя, но твърди, че е действал при самозащита.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, както и обясненията на нарушителите, намира
следното:
От фактическа страна:
Свидетелката С.Н.и нарушителят Е.С.
имали връзка около три години, след което се разделили. След като Н.започнала
връзка с нарушителя А.А., два месеца преди края на
миналата година той и С. си разменили заплашителни текстови съобщения.
На 13.01.2020 год. около обяд А. и Н.били
в заведение в град Кубрат, след което се насочили към паркинга на ул. „Н. Й.
Вапцаров“, намиращ се близо до офиса на „Банка ДСК“ ЕАД, където бил паркиран
автомобила му.
Малко след 14 часа покрай банката
минали нарушителите Е.С. и Д.Ю. и видели свидетелката и новият й приятел.
Приближили се до автомобила на А., последният излязъл, започнали да си разменят
заплашителни думи, при което Ю. блъснал с ръце А., а последният опитал да го
удари с юмрук, на което С. отговорил нанасяйки удар с шамар на новия приятел на
Н.. А. отишъл до багажника на автомобила си, взел от там четка за почистване на
стъкла и нанесъл удар с нея по главата на Ю.. С това му причинил порезна рана,
от която потекла кръв. Намесил се С. и нанесъл няколко удара на А., а
последният отново отишъл към багажника на колата и от там извадил бухалка. При
опит да удари с нея Ю., последният успял да я вземе и му нанесъл няколко удара
в областта на гърба. По настояване на св. Н.А. напуснал мястото на инцидента, а
другите двама нарушители продължили в посока базара в гр. Кубрат. Св. Т., която
излизала от банковия офис забелязала биещите се момчета и помолила неин
съгражданин да позвъни в полицията.
Вървейки към базара, нарушителите С.
и Ю. били пресрещнати от двама полицейски служители и отведени в РУМВР – Кубрат
за даване на сведения. В сградата на полицейското управление актосъставителят Г.снел
обясненията им и съставил внесения в съда Акт за констатиране на проява на
дребно хулиганство.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на обясненията на нарушителите, приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК
показания, депозирани от свидетелите Р. Т. и С. Н., както и писмените
доказателства приложени към преписката.
По доказателствата:
Съдът прецени събраните по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на НПК.
Съдът кредитира показанията на посочените
свидетели, които безпротиворечиво сочат, че нарушителите
са извършили действия, които нарушават обществения ред – сбиване на публично
място и отправяне на заплашителни думи.
От правна страна:
Съдът счита, че Д.Н.Ю. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административното нарушение
хулиганство.
От обективна страна, нарушителят Д.Н.Ю.
е осъществил признаците на изпълнителното деяние, като на процесната
дата и място, е извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на
закани и нанасяне на побой на А., на
публично място.
От субективна страна, деянието е
извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. Деецът е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
Съдът счита, че Е.З.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административното нарушение
хулиганство.
От обективна страна, нарушителят Е.З.С.
е осъществил признаците на изпълнителното деяние, като на процесната
дата и място, е извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на
закани и нанасяне на побой на А., на
публично място.
От субективна страна, деянието е
извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. Деецът е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
Съдът счита, че А.С.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение хулиганство.
От обективна страна, нарушителят А.С.А.
е осъществил признаците на изпълнителното деяние, като на процесната
дата и място, е извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на
закани и нанасяне на побой на Ю. и С.,
на публично място. Съдът не споделя възражението на нарушителя, че е действал
при самозащита. Безспорно е, че инцидентът е бил провокиран от С. и Ю., но А.
не е действал при самозащита, а целенасочено е взел първо четка за почистване
на стъкла, с която нанесъл удар по главата на Ю., а след това взел и намиращата
се в автомобила му бухалка, отново с намерението да нанесе удари с нея.
От субективна страна, деянието е
извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. Деецът е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
Съдът счита, че така извършената
противообществена проява води до нарушаване на обществения ред и спокойствие.
По наказанията:
Съдът намира, че извършената от
нарушителя Д.Н.Ю. проява се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, и е с ниска степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано
като дребно хулиганство. При определяне на наказанието, съдът взе предвид
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът приема незачитането на моралните и етични норми на общуване между хората.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на
дееца, признанието за виновност и изразеното критично отношение към извършеното.
При определяне на наказанието, съдът
взе предвид баланса между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като
определи наказанието при превес на смекчаващите такива, а именно глоба в размер
на 150.00 лева.
Съдът намира, че извършената от
нарушителя Е.З.С. проява се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, и е с ниска степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано
като дребно хулиганство. При определяне на наказанието, съдът взе предвид
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът приема незачитането на моралните и етични норми на общуване между хората.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на
дееца, признанието за виновност и изразеното критично отношение към извършеното.
При определяне на наказанието, съдът
взе предвид баланса между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като
определи наказанието при превес на смекчаващите такива, а именно глоба в размер
на 150.00 лева.
Съдът намира, че извършената от
нарушителя А.С.А. проява се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, и е с ниска степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано
като дребно хулиганство. При определяне на наказанието, съдът взе предвид
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът приема незачитането на моралните и етични норми на общуване между хората.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на
дееца и съдействието, което оказва за разкриване на обективната истина.
При определяне на наказанието, съдът
взе предвид баланса между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като
определи наказанието при превес на смекчаващите такива, а именно глоба в размер
на 100.00 лева.
Водим от изложените мотиви съдът
постанови решението си.
Председател: /П/ Ал. Великова