РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 07.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав :

                           Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Лили Добрева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №08284 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК.

                  По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник, е поискало да бъде признато за установено по отношение на ответника   В.Д.И., ЕГН - ********** , с адрес: *** , че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.Перник сумата от 613.04 лв. / шестстотин и тринадесет лв. и 04 ст./ за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. Перник, ул. Протожерица бл.1 ап.16 , с абонатен № 1211592,от която сума главница в размер на 496.63 лв. / четиристотин деветдесет и шест лв. и 63 ст./ за периода от 03.12.2015г.-23.05.2019г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 116.41 лв. /сто и шестнадесет лв. и 41 ст./, начислена за периода 13.02.2016г.-07.08.2019г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК – 04.09.2019г., до окончателното изплащане на сумите , както и да бъде осъден да заплати направените от „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.Перник разноски в заповедното и настоящото производство,. 

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като оспорав исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни.  Направено е и възражение за частично погасяване на задължението поради изтекъл давностен срок.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

  От приложеното към настоящето, гр.дело №05135/2019г.  по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение  по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като в срока по чл. 415 от ГПК,  ответника е направила възражение, видно от което не оспорва, че е собственик на водоснабдения имот но оспорва размера на претендираните суми. 

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя. По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9 правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. В тази връзка следва да се отбележи че ответника не оспорва обстоятелството, че водоснабдената сграда е негова собственост  .

В конкретния случай от представеното с исковата молба извлечение от сметка на абонатен № 1211592, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Е.Д.Н. се установява, че ответника има открита партида в ищцовото дружество.

Видно от представените писмени доказателства по делото се установява, че въз основа на постигнато споразумение по НОХД № 21/по описа на ПОС за 2010г. считано от 25.01.2010г. е била конфискувана в полза на държавата ½ идеални части от водоснабденото жилище. Видно то справката от Службата по вписванията за партидата на ответника става ясно, че след тази дата същия независимо от смяната на собствеността на жилището е ответника е бил титуляр на запазено право на ползване върху същото.

 Предвид на това и с оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че е ответника е потребител на предоставяните от дружеството услуги. С оглед на това, ищцовото дружество е доказало, че между него и ответникът е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика. Но поради след  25.01.2010г., ответника следва да отговаря само за притежаваните от него ½ идеални части от правото на ползване, респективно собствеността на водоснабденото жилище.    

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представеното извлечение от партидата на ответника №  1211592, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Е.Д.Н., се установява, че за процесния период   ищцовото дружество е начислило сума за плащане в размер на 496.63 лв. Дължимата сума е следвало да бъде заплащана на определена дата в зависимост от датата на издаване на всяка една от издадените фактури, документиращи задължението, отбелязани в извлечението от сметка. Доколкото това не е направено, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за същата. Общият сбор на това обезщетение, считано от датата на забавата за всяка една от фактурите за периода  13.02.2016г. до 07.08.2019г., е в размер на 116.41 лв.  съобразно заключението на вещото лице.

С оглед на това ищцовото дружество е изпълнило задължението си да установи съществуването на договор между него и ответника, както и размера на задължението на ответника. Същото не може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а липсата на такова плащане се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза.  Съответно относно твърденията на ответната страна изложени в отговора в исковата молба, съдът е указал, че тежестта на доказване е върху ответника, като в тази насока не бяха ангажирани доказателства.                    

                  Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и евентуалните задълженият на ответника.   Предвид на това вземанията на ответника за незаплатена питейна вода и отвеждане на същата  са били погасени по давност, с изтичането на три годишен давностен срок, след момента на който е следвало да стане плащането, тъй като няма данни ответното дружества да е било предприело, каквито и да било действия водещи до спирането на давността, спрямо ищеца посочени в разпоредбата на чл.116 ЗЗД. Предвид горното вземанията преди 04.09.2016г. / предвид датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ са погасени по давност.  Видно от заключението на вещото лице дължимата се главница за периода  04.09.2016г. до 23.05.2019г. е в размер на 333.51 лева и лихва за забавено плащане в размер на 64.16 лева. С оглед на приетото по горе, ответника следа да заплати половината от посочените суми, с оглед притежаваното от него право на ползване, респективно право на собственост върху водоснабденото жилище или главница в размер на 166.75 лева и лихва в размер на 32.08 лева.  

С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 97.30 лева, направени разноски по делото, както и в заповедното производство за заплатени хонорар на вещо лице, държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. Съответно ищеца следва да заплати направените разноски ответника в размер на 304.04 лева, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.  

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

                

Р Е Ш И :

 

                  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.И., ЕГН - ********** , с адрес: ***, че дължи на   “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Средец” № 11,  сумата от  166.75 лв.  за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. Перник, ул. Протожерица бл.1 ап.16 , с абонатен № 1211592, за периода от  04.09.2016г. -23.05.2019г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на  32.08 лв., начислена за периода 04.11.2016г.-07.08.2019г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК – 04.09.2019г., до окончателното изплащане на главницата, като за разликата до пълния предявен размер  главница  за сумата от  496.63 лв. / четиристотин деветдесет и шест лв. и 63 ст./ за периода от 03.12.2015г.-23.05.2019г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 116.41 лв. /сто и шестнадесет лв. и 41 ст./, начислена за периода 13.02.2016г.-07.08.2019г., ОТХВЪРЛЯ  исковете, като недоказани, неоснователни и поради изтичане на тригодишен давностен срок.

                  ОСЪЖДА    В.Д.И., ЕГН - ********** , с адрес: ***,  да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Средец” № 11, сумата от  97.30 лв. разноски по делото, както и разноски по дело №05137/2019г.  на ПРС.

ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Средец” № 11, да заплати на В.Д.И., ЕГН - ********** , с адрес: ***,  сумата от 304.04 лева, направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част на исковите претенции. 

                След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  №05137/2019г.   по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

                  РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                   

 

   Вярно с оригинала:С.Г.                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: