№ 424
гр. София , 11.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503456 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По делото е постъпила молба от жалбоподателя „Бурлекс 2012“ ЕАД, с
която страната е поискала от съда да допълни постановеното по делото
въззивно Определение в частта за разноските за производството пред двете
съдебни инстанции, като осъди „Модена Варна“ ООД да му заплати сумата от
6000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срок отговор по
смисъла на чл. 248, ал. 2 от ГПК, с който оспорва молбата като неоснователна
и с който е сторено възражение за прекомерност за претендираното
възнаграждение, в случай, че съдът намери, че такова се дължи.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на
страните, намери следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в срок, но, разгледана
по същество, се явява неоснователна поради следното:
Съгласно изложените в т. 8 от Тълкувателно Решение № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, текстът на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези,
свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е
определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл. 246 от ГПК. Аналогично на чл. 250 от ГПК, първата
хипотеза на чл. 248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.
Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в
обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при
1
формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с
чл. 246 от ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя
вече постановения съдебен акт в същата част. При втората хипотеза на чл.
248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице
искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение
за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната
последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на
изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на
неговото допълване.
В конкретния случай, съдът е изправен пред първата от посочените
хипотези, тъй като е сезиран с искане за допълване на въззивното
Определение в частта за разноските, произнасяне в какъвто смисъл липсва.
Следва да се отбележи, че нито с разгледаната в рамките на настоящото
производство частна жалба, нито с отговора на подадената от „Модена
Варна“ ООД такава, „Бурлекс 2012“ ЕАД не е сторило искане за присъждане
на съдебни разноски за настоящото производство поради което и молбата му
по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна. С частната си жалба с вх. №
21767 от 19.02.2020 г. дружеството е сезирало съда с искане за отмяна като
неправилно на протоколното Определение от 11.02.2020 г., постановено по т.
д. № 922/2019 г. на СГС, ТО, 7- ми състав, но не и с претенция за присъждане
на съдебни разноски, а това е сторено едва след постановяване на акта по
същество.
Предвид изложеното, искането на молителя следва да бъде оставено без
уважение като несвоевременно сторено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Бурлекс 2012“ ЕАД за
допълване в частта за разноските на Определение № 2491 от 09.11.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 3456/2020 г. на САС,ТК, 15 –ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок, считано от съобщението му до страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3