№ 57871
гр. София, 18.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20241110121451 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод заявлението на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. С. Ч. с ЕГН:**********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната
лихва и законната лихва върху главницата. Касателно претендираната сума:такса за
разглеждане съгласно Договор за кредит № 11111111 от 21,9,2022 г. в размер на 232.97 лева,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия
закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на
уговорените такси е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в
противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребител.
Според договора Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за
кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит.
За да се избегнат всички съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай
на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на
договора по каквато и да е причина. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Така формулирани, разпоредбите на чл. договора
противоречат на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждат
получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на
насрещно задължение. Във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на
кредитора/ без да е ясно дали ще се предостави насрещна услуга/. Тя затова е уговорена на
същата дата на която е сключен договора за кредит и представлява сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща разсрочено,на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
1
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите, поради което в тази част
за такса за разглеждане съгласно Договор за кредит № 11111111 от 21,9,2022 г. в размер на
232.97 лева, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното СРС
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
В. С. Ч. с ЕГН:********** за такса за разглеждане съгласно Договор за кредит № 11111111
от 21,9,2022 г. в размер на 232.97 лева
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2