Решение по дело №1347/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                   09.12.2019 година                         Град С.З.           

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 06.11.                                                                                     2019 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                    ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар: ДИАНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1347 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е решение № 1053/15.07.2019 г., постановено по гр. д.
№ 1623/2019  г. по описа на Районен съд – С.З., с което е осъден  „Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ****, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, сумата от 61.38 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „О. ", ИТ №***, за периода 01.03.2014г. до 31.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска – 14.03.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 620 лв.,  представляваща направени по делото разноски.

Въззивникът “Е.Б.ЕС.” ЕАД - П. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира за направените по делото разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.” ЕООД, с който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на РС. Претендира за направените по делото разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, че ЕВН ЕР притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС /включително през процесния период/, като ЕВН ЕС се явява краен снабдител.  Също така, съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 ., ЕВН ЕС се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, с кл.
№ ********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН ***. Съгласно чл. 41 ал. 1 и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 014 от 10.05.2008 г., ползвателят дължи на ЕВН ЕР цена за пренос за пренесената му електрическа енергия, като заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „Е.Б.ЕС.” АД.

Страните по делото не оспорват, че ищецът е потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № *** - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.” с.О., Община Т., който обект е присъединен към електропреносната система, посредством Електропровод „В.“ 20 kv. ЕВН ЕР притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия.

Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

ЕВН ЕР е изпратил до ищеца писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008 г., с което го информира, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008 г.  на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др.

Ответникът е изпратил до ищеца писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., с което го информира, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г.  на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции.

В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. №1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, с  приложения, свързани с процесното идентифициране на имотите.

С последващо писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Т. на ИТ № *** ПС „О.”, с. О. /процесния/ и на ИТ № *** ВиК с. К.П.В., които се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на ищеца.

С писмо изх. № 01/09.01.2009г. ЕВН ЕС изискало от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „В.” п/с Т..

 В производството пред РС са били назначени две експертизи -съдебно –техническа и съдебно счетоводна.

От заключението на съдебно –техническата експертиза се установява, че през процесния период ответникът няма собственост по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп до електроразпределителната мрежа. В заключението си експертът подробно е мотивирал становището си и РС е възприел заключението. Същото не е оспорено от страните по делото и се възприема и от настоящата инстанция.

 

По делото е изслушан свидетелят А.О., служитев при ищеца, ръководител на „Енерго-механичен отдел“. Подробно е описал отношенията между двете дружество по повод експлоатацията и поддръжката на ПС“О.“, кореспонденцията между дружествата, като е посочил, че експлоатацията и поддръжката  на тази РС е била винаги и единствено за сметка на ищеца.

Показанията на свидетеля не са оборени от страна на ответника и настоящият състав на ОС ги кредитира.

По делото са представени заверени копия на: Фактура №**********/15.03.2014г. и платежно нареждане от 19.03.2014г., фактура №**********/31.03.2014.г. и платежно нареждане от 09.04.2014г.

 Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно- икономическа експертиза, сумите по фактурите са платени изцяло от ищеца на ответника «Е.Б.ЕС.» ЕАД. Начислената във фактурите сума е такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ПС ”О.", ИТН ***, и е в размер на 61.38 лв., без ДДС. 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./

Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. Начална липса на основание е налице, когато е получено нещо вследствие на нищожен акт. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и такса средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.

Съгласно решение №75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл.127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.

Впоследствие, съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./ е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. Ако съоръжението /трафопостът/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Поради това, в случая следва да се установи границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от Наредбата, границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така, в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.

 

В настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.

Видно от експертизата, ищецът не дължи заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН, тъй като по цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС“О.“ ответникът няма никакви собствени електропроводи и съоръжения, а същите са собственост на ищеца по делото.

 

Поради това, въззивният съд приема, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г. и поради това ищецът не дължи заплащане за достъп до електроразпрадалителната мрежа на ЕВН ЕР Юг нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС“О.“ , нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Т.“.

 

С начисляване на цена за "достъп до електропреносната мрежа" в приложената фактура, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването на дружеството-ищец. „Е.Б.ЕС.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на начисляване на цена за "достъп до електропреносната мрежа", която в случая е недължима от ищеца, тъй като ответникът няма собствени електропроводи и съоръжения по цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС“О.“, а същите са собственост на ищеца по делото.

В този смисъл е и решението на РС, което настоящата инстанция намира за правилно и счита, че следва да го потвърди.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство. Възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК, направено от ответника се явява неоснователно  и следва да се остави без уважение от съда.

 

Водим от горното,съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 1053/15.07.2019 г., постановено по гр. д.
№ 1623/2019  г. по описа на Районен съд – С.З..

 

ОСЪЖДА „Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ****, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** сумата от 360 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция по следната банкова с/ка „Централна кооперативна банка“ АД, IBAN -  *** – CECB BGSF.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: